Решение по дело №1337/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№........................................... 2021г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на тринадесети октомври 2021г., в състав:

 

Административен съдия: Марияна Ширванян

 

при секретаря Светла Великова

с участието на прокурор Владислав Томов

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело №1337 по описа на съда за 2021г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 226 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ вр. чл.145 от АПК.

 

Производството образувано пред съда е по реда на  чл. 203, ал.1 АПК вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба на Г.П.К., чрез адв. А.А., ВАК  срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи  Варна /ОД МВР Варна/ с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани вреди в размер на 2 500лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, във връзка с незаконните действия и бездействия на органите на полицията при изпълнение на заповедта за „задържането му под стража“ за срок от 24 часа и условията при които то е осъществено, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2020г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба е посочено, че ищецът е задържан на 16.12.2020г.  по реда на ЗМВР, като за това задържане е била издадена заповед № 433зз-833/16.12.2020 година на полицейски орган – оперативен работник /разузнавач 5-та степен/, при Първо РУ на ОД на МВР - Варна, в която като основание за задържането му е вписана разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането е осъществено от 8 полицейски служители, които влезли в магазина на ищеца на ул. „Пискюлиев“ гр. Варна и му поставили белезници. Задържането било извършено пред продавачите от съседните магазини, клиенти и случайни минувачи. При задържането на ищеца не били разяснени правата и основанието за задържане и не му била осигурена адвокатска защита. След задържането му, заобиколен от полицейските служители, ищецът бил конвоиран пеш от ул. „Пискюлиев“ към ул. „Георги Бенковски“ бл. 64, където се намира магазинът на съпругата му. Колегите на К. излизали, за да видят защо е с белезници. В магазина на съпругата му полицейските служители също са извършили претърсване, като и там не са открили забранени предмети. След това с полицейски автомобили са отишли до дома на К., където отново са извършили претърсване. Съседите на ищеца излезли, за да видят какво се случва. В исковата молба се сочи, че едва около 18:00 часа задържането било реализирано чрез привеждането на ищеца в помещение за временно задържане в Първо РУ на ОД на МВР - Варна. Изложени са твърдения, че чак около 20:00 часа му е осигурена храна и среща със съпругата му и адвокат. По време на задържането му е прилошало и се е наложило да бъде повикан екип на спешна помощ.

 Посочената заповед за задържане е била обжалвана, като е било образувано АНД № 24/2021 година по описа на Варненски районен съд, който с решение от 22.02.2021 година е отменил заповедта. С Решение № 701/25.05.2021г. по КАНД № 641/2021 година Административен съд – Варна е потвърдил решението на ВРС, като това решение е било окончателно и е влязло в сила на 25.05.2021 година.

Предмет на исковата претенция са вредите - страх и стрес от незаконно задържане, негативно отражение върху работата на лицето Г.К. от незаконното задържане, негативно отношение на ищеца Г.К. от кръга на негови познати, срамът и неудобството от ограниченията, които са му наложени по време на задържането. Това, че е спрял да излиза от домът си и съседите са го обсъждали, дълго време е бил тема на разговор в жилищната кооперация. Натрапчивите мисли, кризи, отказите да се среща с познати, като тези депресивни състояния са се проявявали с понижен емоционален контакт, състояние към песимизъм. Изчезване способността за изпитване на радост и удоволствие и постепенно цялостно загубване на положителните емоционални изживявания, както и чувство на силна емоционална потиснатост. Безсъние, трудно заспиване, сънят е станал повърхностен, с чести пробуждания с кошмарни сънища. Започнал да вдига високо кръвно налягане и да държи в стойностите 170/110 с усещания, че е омерзен, че е засегнато сериозно достоинство му, чувствал се е като престъпник, а не се възприемал, като такъв. И от всички горе упоменати състояния, се е превърнал в несигурен и тревожен индивид и в следствие на гореописаните страдания се е обърнал за преглед към личната лекарка и му е поставена диагноза “тревожно разстройство”, неуточнено, с предписано лечение.

В открито съдебно заседание, чрез процесуален представител, ищецът поддържа иска и моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Ответникът, ОД на МВР Варна моли исковата претенция да бъде оставена без уважение. Излага твърдения, че същата е неоснователна и недоказана.  В условие на евентуалност, моли сумата на претенцията да бъде намалена.

Прокурорът в открито съдебно заседание дава заключение, че е налице възможност да се дири отговорност от държавата, но излага твърдение, че в останалата част исковата претенция е недоказана. В условия на евентуалност, моли ако исковата претенция се уважи в цялост, сумата да бъде редуцирана.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед за задържане на лице № 433зз-833/16.12.2020г. е наредено задържане на Г.П.К. за срок от 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР поради това, че са налице данни за извършено престъпление, като е посочено, че задържането е станало на 16.12.2020г. в 12:55ч., лицето е настанено в помещение за временно задържане на Първо РУ гр. Варна, а съгласно разписката към заповедта е освободен на 17.12.20г. в 12.45ч. От представения протокол за личен обиск на лице се установява, че на 16.12.20г. в 12:55ч. на основание чл.80 ЗМВР е извършен личен обиск на ищеца, при който са намерени описаните в протокола вещи – ланец от жълт метал – 60 см., гривна от жълт метал, сумата от 4072 лева и халка от жълт метал. Представена е и декларация, подписана от К., в която е удостоверил, че е запознат с посочените в нея права, желае да ползва адвокат; има здравословни проблеми и желае медицински преглед; не желае член на неговото семейство или друго лице да бъдат уведомени за задържането; има нужда от специална хранителна диета и е запознат с правото му на свиждане и получаване на пратки. На декларацията е посочена дата 16.12.20г.

От книга за задържаните лица в Първо РУ – Варна се установява, че на 16.12.2020г., в 16:30 часа, ищецът е приведен в помещение за временно задържане, като в 12:45 часа на 17.12.2020г. е освободен.

 

Установява се от приложения по преписката фиш за спешна медицинска помощ (стр.6 от административната преписка), че на 16.12.2020 г., в 22:36 часа, в сградата на Първо РУ при ОД на МВР - Варна е изпратен медицински екип на спешна помощ, който е извършил преглед на ищеца и е констатирал, че същият е с повишено кръвно налягане.

Представен е амбулаторен лист № 000505/10.03.2021г., в който се сочи, че на ищеца е поставена диагноза „тревожно разстройство“ от неговия личен лекар.

По делото е представено медицинско направление, издадено отново от личен лекар на ищеца, в което е посочено, че същият страда от хипертонична болест, инсулиново зависим захарен диабет с неврологични усложнения, други видове стенокардия, рецидивиращо депресивно разстройство – сегашен епизод умерено тежък. Представен е и амбулаторен лист, издаден от същия лекар с поставена диагноза инсулиново зависим захарен диабет с неврологично усложнения и назначени изследвания и терапия.

Представена е епикриза от 08.10.2020г., в която е вписано, че Г.К. е бил опериран на 06.10.2020г., с поставена диагноза кръвоизлив в стъкловидното тяло на дясното око. Като придружаващо заболяване е посочено инсулинозависим захарен диабет с очни усложнения.  Посочено е също, че лицето няма временна нетрудоспособност.

Представена е епикриза от 01.04.2021г., в която се сочи, че Г.К. е постъпил в болница за операция, с поставена диагноза отлепване на ретината на дясното око. Като придружаващи заболявания в епикризата са посочени хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и инсулинозависим захарен диабет. Посочено е също, че лицето няма временна нетрудоспособност.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Даниела Ангелова К.– съпруга на ищеца, и П.С.П

От показанията на св. К.се установява, че след 16.12.2020г. – денят на задържането му, ищецът е станал нервен и избухлив. Не е можел да спи и всичко го е дразнело, започнал е да вдига кръвно. Свидетелката сочи, че хората са започнали да ги избягват и съседите им са се подигравали с тях. От показанията на К., се установява, че след задържането ищецът е посетил личния си лекар и кардиолог, тъй като не се е чувствал добре. Твърди, че след задържането съпругът й не желае да се среща с роднини. Посочва, че при обискът са му взети телефони, които все още не са върнати. Свидетелката сочи, че след задържането ищецът е започнал да вдига кръвно, като е стигало до 200. Уточнява, че съпругът й е с диабет тип „А“ и е инсулинозависим. В деня на ареста му са я пуснали да му занесе инсулин едва след 19:00 часа.

От показанията на св. П. се установява, че с ищецът се познават от около 15 години. Описва го като спокоен, услужлив и с приятен характер. Твърди, че след задържането Г.К. в станал по – притеснителен. Свидетелят сочи, че преди задържането К. не е пиел лекарства, но напоследък е започнал да пие хапчета. В показанията си свидетелят посочва, че К. е станал по – нервен от преди. Излага твърдение, че след задържането съседите му са започнали да му се подиграват, с цел да го унижат.

По делото са приобщени и материалите по НАХД № 24/2021г. по описа на Варненски районен съд.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Исковата молба е допустима като предявена от надлежна страна пред родово и местно компетентен съд – Административен съд Варна. Ответникът – Областна дирекция на МВР - гр. Варна е юридическото лице, в състава на което е структурата, в която e зает служителя, издал незаконосъобразния административен акт, което ЮЛ е със седалище гр. Варна, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Разгледана по същество исковата претенция се явява неоснователна по следните съображения:

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт /отменен по съответния ред/, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.

Първият елемент от фактическия състав на отговорността е прогласена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действието или бездействието на административен орган. В настоящия случай се касае за отменен като незаконосъобразен административен акт. Безспорно по делото е установено, че с Решение №260246/22.02.2021г., постановено по АНД №24/2021г. по описа на Районен съд – Варна, потвърдено с Решение № 701/25.05.2021г., постановено по КАНД №641/2021г. по описа на Административен съд – Варна е отменена като незаконосъобразна издадената заповед за задържане № 433зз/833/16.12.2020г.

На следващо място, ищецът следва да докаже наличието на вреди, които да са настъпили от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията, като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С настоящата искова молба се претендират неимуществени, под формата на влошено емоционално и здравословно състояние на ищеца, които са довели до промяна на неговото поведение - затвореност, избягване на контакти и душевни страдания като стрес, притеснение, възмущение, унижение и срам, както и повишено кръвно налягане, които са в следствие на осъщественото конвоиране, като част от действията по изпълнение на заповедта за задържане и са причинили и неимуществени вреди във вид на уронване на авторитета на ищеца пред колеги, познати и съседи и е породило съмнения в неговата добра репутация.

Съдът намира за доказани като факт отрицателните емоции и страдания, произтичащи лично за ищеца от начина по който е изпълнена заповедта за задържането. Установява се по безспорен начин, че ищецът е задържан за максималния срок от почти 24 часа –  в помещението на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, като това задържане е обявено за незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Ограничаването на свободата и на правото на движение на лицето, които налага самият принудителен престой в резултат на изпълнението на приложената ПАМ по ЗМВР обективно води до негативни последици върху емоционалното и психическото състояние на всяко лице. Тези конкретни негативни последици за ищеца в резултат на начина, по който е изпълнена незаконосъобразната заповед за задържане по несъмнен начин се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели К.и П.. Двамата свидетели установяват, че ищеца е изживял силен стрес от поставянето на белезници пред множество лица и отвеждането му с белезници от помещението, което е използвал за търговски цели към момента на задържането. Изпитал е унижение от накърняване на достойнството му при поставянето на белезниците и при конвоирането му. Изпадането му в тази извънредна и критична за него ситуация е породило силна тревожност.

Изживените от К. негативни емоции не са отшумели след освобождаването му от помещението за временно задържане. По делото е приложен амбулаторен лист №171/21.01.2021г., видно от които ищецът е посетил личния си лекар месец след освобождаването си. Като основна диагноза е посочен инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, а като придружаващи заболявания е посочена диабетна полиневропатия.  Видно от приложения по делото амбулаторен лист № 505/10.03.2020 г. за първичен преглед е, че ищеца е диагностициран с "Тревожно разстройство, неуточнено" към основната диагноза диабетна полиневропатия, инсулинозависим захарен диабет и есенциална /първична/ хипертония, за което му е предписано медикаментозно лечение. Ето защо следва да се приема, че по повод поставянето на белезниците вследствие задържането К. е преживял обичайния за всеки нормален човек психически дискомфорт, който е продължил и след това. При задържането си ищецът е посочил, че страда от диабет, както и че има операция на дясното око. Съдът намира, че основното му заболяване не е ново. Касае се за старо заболяване, за което в хода на съдебния процес не са представени доказателства да е влошено до степен на качествени изменения. Констатираното  в амбулаторен лист, тревожно разстройство, е установено при изследването на лицето три месеца след освобождаването му от помещението за задържане и от личен лекар, а не от специалист, с компетентност да постави тази диагноза, поради което съдът намира, че не са налице изискуемите по Наредбата за медицинската експертиза във връзка с чл.101 и сл. от  ЗЗдр. (чл.6, ал.2 вр. чл.7 от НМЕ, както и чл.61 от НМЕ вр. чл.103 ЗЗдр.) доказателства за наличието на поставената диагноза. По делото е представено медицинско направление, издадено от д-р Кънева, в което е посочено, че К. е с влошена хипертонична болест, повишена тревожност и безсъние от м. 12.2020г., но други доказателства в тази връзка не се сочат от ищеца. Медицинското направление на посочените по горе норми от ЗЗдр. и НМЕ също не е измежду доказателствата годни да установят здравния статус на лицето.

По делото не са представени доказателства лицето да е посещавало специалисти – кардиолог и невролог, които да му назначат необходимите изследвания и терапия. От представените доказателства диагнозата есенциална /първична/ хипертония е вписана на 10.03.2021г., но от общо практикуващ лекар в амбулатирен лист, като не са представени доказателства да е посещавал специалист, който да назначи необходимото лечение, както и не се установява по делото, че това влошаване на здравословното му състояние е именно в следствие на незаконосъобразното задържане на лицето.

По отношение на представените доказателства – 2 бр. епикризи, в действителност в епикризата, която е от дата 01.04.2021г. е посочено, че ищецът е бил с кръвно налягане 170/100mmHg, но това не доказва, че кръвното му налягане е такова постоянно, още по – малко доказва, че е в следствие на задържането му през месец декември 2020г. Предвид факта, че К. е бил настанен в болница и му е предстояло извършване на операция, съдът намира, че е нормално, в следствие на напрежение и притеснение кръвното му налягане да е повишено. От свидетелските показания на свидетелката К.се установява, че съпругът й е бил с кръвно налягане 130/80 преди задържането, а след него е започнал да вдига кръвно, често, за което приема лекарства. Свидетелят П. сочи, че след задържането К. не се е оплаквал да има повишено кръвно налягане, но сега е започнал да приема хапчета за кръвно. Тези твърдения обаче не са подкрепени от никакви доказателства. Съпругата на ищеца сочи, че след задържането е започнал да повишава кръвното налягане, съответно да приема медикаменти за това, а свидетелят П. сочи, че след задържането К. не се е оплаквал от някакви здравословни проблеми, но сега е започнал да приема хапчета за кръвно.

По делото не е представена медицинска документация /болнични листи, решения на ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК/, които да удостоверяват временната нетрудоспособност на ищеца. Доказването на здравословните проблеми на ищеца съгласно вече цитираните разпоредби от НМЕ и ЗЗдр. може да бъде осъществено единствено, чрез представянето на болнични листи или решения на компетентните органи (ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК), но не и чрез единствено представяне на епикризи. Именно в посочените актове – болнични листи или решения на ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК органът на медицинската експертиза има задължение не само да установи наличието на болест, но и да направи връзката между здравословното състояние на лицето и факторите, които са го предизвикали.

На следващо място, съдът намира, че не са доказани и претендираните неимуществени вреди, изразили се в уронване на авторитета и добрата репутация на ищеца в следствие на издаването на заповедта за задържане. По делото липсват доказателства за това как се е променило отношението им към ищеца издаването на заповедта. Ангажираните доказателства са само за начина по който е изпълнена заповедта за задържане, т.е. за действията на органа по привеждането й в изпълнение.

Следва да бъде направено ясно разграничение между административния акт и действията по изпълнението му. Действията по изпълнението на административния акт подлежат на самостоятелно оспорване и могат да бъдат предмет на жалба, дори и да не е оспорен самият административен акт. По делото не са представени доказателства, действията по изпълнение на заповедта за задържане да са обжалвани, а и не е поискано от съда да се произнесе освен по основателността на иска и по отношение на тяхната законосъобразност. Съдът не може сам да разширява предмета на спора и да се произнася по неоспорени актове, респ. действия по изпълнението им.

Ищецът претендира и обезщетение за неимуществени вреди, причинени от поставяне на белезници по време на задържането му, както и от конвоирането му от полицейските служители. Според чл. 72, ал. 2 и чл. 75, ал. 2 вр. чл. 85, ал. 1, т. 10 и ал. 3 от ЗВМВР при задържането, спрямо задържания могат да бъдат взети мерки за лична сигурност и използвани и помощни средства, каквито са и белезниците. Тези действия, когато са елемент на задържане по чл. 72 от ЗМВР ще са сами по себе си незаконни, след като заповедта за задържането е такава, но само при условие, че са оспорени. Т.е. отмяната на заповедта за задържане не поражда автоматично отделно право на обезщетение само за поставянето на помощни средства при изпълнението й, защото не е доказано наличието на конкретни, отделни вреди причинени само от поставянето на белезниците на лицето. От обстоятелствената част на исковата молба следва, че твърденията на ищеца са, че се е чувствал унизен, злепоставен и с компрометирана репутация от самия факт на задържането му на работното място, което допълнително се усложнявало от поставянето му на белезници и конвоирането му от полицейски служители.

Безспорно по делото се установява, че Г.К. е задържан на работното си място. От показанията на съпругата на ищеца се установява, че той не се е чувствал добре с белезниците, както и тя когато го е видяла не се е почувствала добре. Не е необосновано да се приеме, че ищецът е изпитал неудобство от колегите си и случайни минувачи, станали свидетели на задържането му, но тези негови негативни субективни изживявания не водят непременно до извода, че е бил уронен престижа и доброто му име сред неговите колеги и познати от издаването на заповедта за задържане. Следователно не се дължи обезщетение за причинени отрицателни емоции от поставяне на белезници.

Недоказани остават и твърденията на ищеца, че в следствие на незаконосъобразното задържане, ищецът е търпял подигравки от колегите и от съседите си.  Не е индивидуализирано нито едно лице /с посочване на имена/, у което да се е породило отрицателно отношение към ищеца. В този смисъл не се представят никакви конкретни доказателства, нито се излагат твърдения някой от тези лица действително да е променило отношението си към ищеца. От свидетелските показания, дадени от К.се установява, че някои от съседите им са го видели с белезници и са питали защо го задържат, а други са се подигравали със съпругът й, но отново не се сочат конкретни имена, както и не са представени доказателства в тази насока. В показанията си свидетелят П. сочи, че съседите на ищеца се шегуват с него, защото са го извели с белезници, но и той не посочва конкретни имена, както и не става ясно бил ли е свидетел на подобни подигравки и има ли лични възприятия за това. От показанията на свидетеля П. се установява, че свидетелят очевидно не е променил своето отношение към ищеца, а напротив К. изцяло е получил неговата подкрепа и разбиране. Същевременно не са посочени други лица, които да са демонстрирали негативно отношение към лицето. Видно от показанията на същия свидетел с ищецът са всяка вечер заедно, както и всяка неделя продължават да ходят за риба, от което следва, че наведените в исковата молба твърдения, че ищецът е спрял да излиза от дома си, отказвал среща с познати и ограничил контактите си с приятели остават недоказани.

Не кореспондира с доказателствата по делото и твърдението за притеснения от неяснотата на ситуацията, породена от липсата на каквато и да е информация. Според съдържанието на Заповедта за задържането, същото е осъществено в 12:55 часа.

Заповедта за задържане е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно цитирания законов текст полицейските органи имат право да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Към момента на издаване на заповедта за задържане г-н К. е лице, за което има данни за извършено престъпление.

Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР при задържане на лицата посочени в чл.72, ал.1 от ЗМВР се издава писмена заповед за задържане. В чл.74, ал.2 са посочени изчерпателно реквизитите на заповедта за задържане измежду които в т.6 от цитираната разпоредба правото му: а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) (доп. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

Съгласно императивното правило на чл.74, ал.3 от ЗМВР задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.

Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.

Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че заповедта за задържане се подписва от задържаното лице и от полицейския орган след като задържаното лице е попълнило и подписало декларацията по чл.74, ал.3 от ЗМВР. В декларацията по чл.74, ал.3 от ЗМВР се съдържа искането на лицето да ползва адвокат и лекар. Декларацията по чл.74, ал.3, изр. първо от ЗМВР е задължителен етап от производството по издаване на заповедта за задържане, поради което проверяването й следва да бъде в производството по оспорване на заповедта за задържане.

Действията по осигуряване на адвокат и на медицинска помощ при задържането на лицето не са по инициатива на полицейския инспектор и не са в производство различно от производствата по издаване на заповедта за задържане и по изпълнението й. От анализа на разпоредбите на чл.74 от ЗМВР се налага извод, че за да бъде назначен адвокат и медицински преглед на задържания, същия следва да се е възползвал от правото си да поиска в декларацията по чл.74, ал.3 от ЗМВР да му бъде предоставена адвокатска и медицинска помощ.

От съдържанието на декларацията към заповедта за задържане подписана от ищеца се налага извод, че същият е поискал медицински прегледи и адвокатска помощ, съответно е посочил и необходимост от диетична храна. Видно от доказателствата, представени по АНД 24/2021г. на лицето е осигурен медицински преглед, както и среща с адв. А. на 16.12.2020г. в 19:00 часа. Не са налице действия или бездействия на органите на МВР като административен орган по непредоставяне на адвокатска и медицинска помощ.

От изложеното следва, че при задържането по ЗМВР (каквото е задържането по отменената заповед) задържаният няма отделно и специално право да разбере за какво престъпление конкретно е задържан, и в този смисъл няма как да е нарушено подобно право на лицето, както претендира ищеца. Тези доводи касаят нарушаване на изискването за мотивиране на акта, последицата от което е неговата незаконосъобразност, като от това конкретно основание за незаконосъобразността на задържането никакви специфични и отделни вреди не са произтекли или поне не са доказани чрез събирането на рлеванти доказателства. Освен това, правото на лицето, да разбере в какво престъпление е обвинено е регламентирано в чл.55 от НПК и реда за претендиране на вреди от неизпълнението на това задължение на конкретен орган, следва да се реализира пред общите съдилища.

Не са ангажирани доказателства от ищеца, чиято е доказателствената тежест при пълно и главно доказване да установи фактите, от които претендира вредите. Поради което искът е недоказан.

На горните съображения съдът намира, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по отношение на тази искова претенция и същата е неоснователна. Като следва да бъде допълнено, че при наведените твърдения и събиране на доказателства само относно здравните последици и емоционално състояние на г-н К. възникнали в следствие, не на издаването на заповедта на задържането, а на начинът, по който е изпълнена, без действията по изпълнението й, да са били оспорени или вече отменени, се налага извод, че не е налице и първия изискуем елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди.

С оглед изхода от спора неоснователно е искането на процесуалният представител на ищеца за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Г.П.К. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи  Варна /ОД МВР Варна/ с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани вреди в размер на 2 500лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, във връзка с незаконните действия и бездействия на органите на полицията при изпълнение на заповедта за „задържането му под стража“ за срок от 24 часа и условията при които то е осъществено, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2020г. до окончателното изплащане на сумите.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.

 

 

Съдия: