Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...................
гр. Карлово, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд ІІІ наказателен състав,
на
четиринадесети септември две
хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай
Мурадов
при
секретаря Маргарита Тянчева, като разгледа докладваното
от съдията
наказателно
административен характер дело № 863 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № * от
05.12.2019 г. на Главен инспектор при О.о. „А.а.“***, на С.М.С., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ - глоба в размер на
2000 лв., за нарушение на чл.18, т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.
Недоволен от наказателното постановление
е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го
обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и
необосновано. Излага доводи. Твърди се и нарушение на принципа на
пропорционалност при налагане на санкцията, в противоречие с принципа на
съразмерност по чл.6 АПК. Цитирани са решения на СЕС, според които „Строгостта на
санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказаните с тях
нарушения“ – Решение от 19.10.2016г. по дело С-501/14, т.40 и др. Освен това е
посочено, че в контекста на производството по издаване на НП, неспазването на
принципа за пропорционалност се осъществява и чрез преценка по чл.28 ЗАНН.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата. Излага доводи за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно
постановление и пледира за отмяната му. Претендират се разноски.
Органът, издал наказателното
постановление, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е
становище по жалбата, с което се счита същата за неоснователна, а атакуваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, като се иска
оставянето му в сила.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели К.Ш. като актосъставител, П.Г. като свидетел по съставяне на акта, Н.И., Д.Г. и Я.Д. като свидетели - очевидци, както и приобщените писмени доказателства - наказателно постановление № * от 05.12.2019 г., АУАН серия * бл. №* от 19.11.2019 г., копие от разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, 4 броя обяснения, копие от разрешение №** на общ.П., копие от пътен лист, заповед № РД-08-249/15.05.2015 г., справка от РУП К., писмо от общ.К., писмо от общ.П., съдът намира за установено следното:
На 19.11.2020г. дежурния в РУП К. подал сигнал, на автопатрул на РУП Карлово в състав свидетелите Н.И. и Д.Г.,
че такси тръгва от спирката на автобуса за гр.П. на улица „В.К.в гр. К., като извършва
нерегламентиран превоз на пътници. До автогарата на същата улица И. и Г.
спрели таксито, като в него имало трима пътника и водача, общо четири лица.
Установили самоличността на водача, а именно жалбоподателя. Двама от пътниците заявили,
че шофьора им е предложил да ги превози до гр. П. на цената на автобусния билет,
а третото лице заявило, че се е уговорило предварително с шофьора да го закара
до П. на точен адрес за 20 лева. На водача, служителите на РУП Карлово
извършили проверки по ЗМВР, като проверили и таксиметровите документи.
Пътниците, таксито и водача му били съпроводени до сградата на РУП К.., където,
след уведомяване, пристигнали служители на О.о. „А.а.“*** – свидетелите К.Ш. и П.Г.. При проверка на
документите на автомобила и на водача му, те установили, че таксиметровия
автомобил не бил собственост жалбоподателя С., а на Б.С. С. с ЕГН ********** и,
че жалбоподателя С.С. притежава удостоверение за „Водач
на лек таксиметров автомобил“ за община П., но не и за О.К., като свидетелите Ш.
и Г. направили и справка по телефона в ИИ „АА“ гр.С. по имена и ЕГН на
жалбоподателя и установили, че действително С. не притежава удостоверение за
водач на лек таксиметров автомобил за
общ.К..
Съгласно приложеното по делото копие от разрешение
за извършване на таксиметров превоз на пътници № 04545, издадено от Община П. и
валидно до 31.12.2019 г., „Легия Транс“ ООД получила разрешение за извършване
на таксиметров превоз на пътници за лек автомобил с рег. № * с водач жалбоподателя
С..
За констатираното нарушение на жалбоподателя бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия . с бл. №267105
от 19.11.2019 г. в който актосъставителя Ш. посочил,
че: С., около
11,45 часа, в гр. К.., на ул. „В.К.№ *, като водач на лек таксиметров автомобил
с рег. № *, собственост на Б.С. С. с ЕГН **********, извършва таксиметров
превоз на пътници с пътна книжка серия ВА №345/18.11.2019г., пътен лист №* от
19.11.2019г., като извършва превоза със следното нарушение - извършва
таксиметров превоз на пътници на територията на община К., като не отговаря на
изискванията да притежава удостоверение за „Водач на лек таксиметров
автомобил“, което да е валидно за съответната О.. – К.., видно от 4 бр. обяснения – на трима
пътници и водача и справка от база данни на ИИ „АА“ гр.С., с което е нарушена
разпоредбата на чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя
и подписан от него, като е вписал, че има възражения. Впоследствие не се е
възползвал от право си не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно
постановление № 36-0000604 от 05.12.2019 г. на Началника на ОО “АА”, гр. П., с
което на С.М.С., ЕГН ********** *** било наложено административно наказание “глоба”
в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП /в редакция от ДВ бр.9 от 2017г., преди изм.
от 07.07.2020г./ за нарушението на чл.18, т.5 от
Наредба № 34/1999г. на МТ.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото доказателства – както от гласните
доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита свидетелите, така и от
присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, съдът намира, че
същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е
присъствал по време на извършване на различните етапи на проверката на
жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен
това, показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си
и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници, водачът на лек таксиметров автомобил трябва да притежава
удостоверение за „Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за съответната
община /приложение №7/. Безспорно
установено по делото е, че именно жалбоподателя С. С. е управлявал лек
таксиметров автомобил с рег. № * по ул. „В.К.№* в гр. К.. Безспорно установено
е също, че жалбоподателя, при извършената му проверка от компетентните
длъжностни лица не е представил удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“, понеже не притежава такова, валидно за О.К., каквото е длъжен да
притежава, съгласно чл.18, т.5 от Наредба № 34/1999г. на МТ. Това обстоятелство
не се оспорва и от самия жалбоподател. В подкрепа на този извод са събраните в
хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ш. и Г.
и на справките получени по делото от общ.П. и общ.К.. В същото време от АУАН се
установява, че е извършена и телефонна справка по имена и ЕГН на жалбоподателя
в ИИ „АА“ гр.С., от където е установено, че лицето С.М.С., ЕГН ********** *** няма
издадено удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ за общ.К...
Съгласно чл.20 от Наредба № 34/1999г. на МТ, изпълнителната агенция
"Автомобилна администрация" води регистър на водачите, получили
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил".
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя и
неговия процесуален представител, че при съставяне на АУАН са нарушени чл.42,
ал.1, т.4 от ЗАНН. При извършената служебна проверка, съдът констатира, че при
провеждането на административно-наказателното производство са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяната на издаденото наказателно
постановление. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво
неизпълнение му е вменено и да организира съответно защитата си. Правото на
защита на санкционираното лице не е накърнено.
Съдът не споделя и твърдението на жалбоподателя и процесуалния
му представител, че настоящият случай следва да бъде квалифициран като
маловажен по смисъла чл.28 от ЗАНН. В случая деянието, обявено за наказуемо е
свързано с осъществяване на таксиметров превоз на пътници, за който
нормативната база предвижда строги правила за осъществяване. С деянието се
засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за
извършване на превоз на пътници, който ред, предвид завишените изисквания при
осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва
с висока степен на защита. Непредставянето и непритежаването на съответните
изискуеми от нормативната база документи, води до невъзможност от осъществяване
на контрол за спазване на изискванията за осъществяване на посочената дейност от
съответните водачи. Посоченият вид дейност и неспазване на изискванията,
свързани с нея би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени
отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота
на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде
квалифицирано, като маловажен случай.
Относно твърдението за нарушение на принципа на
пропорционалност при налагане на санкцията, то принципът на съразмерност по
чл.6 от АПК е относим в административните
производства, регулирани от АПК, а не в производството по ЗАНН.
С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в
качеството му на водач на лек таксиметров автомобил. Административно-наказващият
орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна
разпоредба, а именно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАв.П,
съгласно която се наказва с „глоба” в размер 2 000 лева при първо нарушение
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. По делото не съществува спор, че документът, който
жалбоподателят не притежава и за това не е представил е удостоверение „Водач на
лек таксиметров автомобил“, валидно за О.К., което следва да притежава щом
извършва таксиметрова дейност на територията на общ.К., се изисква по силата на
подзаконов нормативен акт, какъвто се явява Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на
пътници на МТ.
Административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба,
като е наложил „глоба” в нейния абсолютен размер, съобразявайки
обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път, поради което обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
В този смисъл са и решения на АС – П. по КНАХД №
2685/2016г., 2044/2016г., 1239/2014г., 673/2012г.,1580/2020г. и 529/2011г.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
1.ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
36-0000604 от 05.12.2019 г. на Главен инспектор при О.о.
„А.а.“***, с което на С.М.С., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ - глоба в размер на
2000 лв., за нарушение на чл.18, т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от
страните пред Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.