Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 05.03.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-1 състав, в публичното заседание на двадесет и седми октомври през
две хиляди и четиринадесета година
СЪДИЯ: ГАЛИНА
ИВАНОВА
при участие на секретаря Д.Т.
след като разгледа докладваното от
съдията т.д. №6376 по описа за
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение на искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „У.Б.“ АД е предявил иск срещу „И.“ ЕООД за установяване съществуването на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение с разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Твърди, че на 31.10.2006 г. между ищеца и ответника е сключен договор за банков кредит като на ответника „И.“ ООД е предоставен кредит в размер на 1 500 000 лв. Кредитът е предоставен за осъществяване на текущи плащания, за оборотни средства, в т.ч. превалутиране на действаща експозиция в размер на 600 000 щатски долара. Кредитът е изцяло усвоен от длъжника. Срокът за издължаване е на равни вноски както следва до 20..11.2007 г. 250 000 лв, до 20.12.2007 г. – 250 000 лв, до 20.1.2008 г. – 250 000 лв, до 20.2.2008 г. – 250 000 лв, до 20.3.2008 г. – 250 000 лв, до 20.4.2008 г. – 250 000 лв. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в размер , равен на БЛП на Б., определян от Б. плюс надбавка от 4 пункта. Към датата на подписване на договора този процент е 7,72 %. Промяната става автоматично в съответствие с Бюлетин за лихвените проценти на „Б.“ АД, при запазване размера на договорената надбавка. Със същия договор в чл. 3, ал.2 е договорена наказателна надбавка от 5 пункта годишно при просрочие на погасителна вноска като база за олихвяване се взема неиздължена изискуема част от кредита. Съгласно чл. 3, ал. 3 т. 3 кредитополучателят заплаща на банката комисионни както следва: за управление и обработка в размер на 0,50 % за 1 година върху пълния размер на кредита, за ангажимент в размер на 1 % от разликата между разрешения кредит и фактическия дълг в отделните дни през периода на ползване.
С чл. 9, ал. 2 е уговорена възможност за предсрочна изискуемост.
С анекс 1 от 3.5.2007 г. към договор за креидт № 1033/31.10.2006 г. ищецът и кредитополучателя са уговорили отпускане на нови 750 000 лв от страна на банката за осъществяване на текущитие разплащания на кредитополучателя като общата кредитна експозиция става 2 250 000 лв. Срокът на издължаване е по 375 000 лв до 20.5.2008 г, до 20.6.2008 г. , до 20.7.2008, до 20.8.2008 г, до 20.9.2008 г, до 20.10.2008 по 375 000 лв. Променен е годишният лихвен процент като е определен за базов лихвен процент, едноседмичен SOFIBOR и надбавка в размер на 3,2 %. С този анекс, кредитополучателят и съответно солидарно задължените лица, декларират , че са запознати и приемат Общи условия, при които ищецът поема кредитни ангажименти към лица, осъществяващи стопанска дейност, наричан за краткост ОУ като същите стават неразделна част от договора за кредит.
С анекс 2 от 19.5.2008 г. към договора за кредит страните са уговорили промяна на погасителния план както следва до 20.6. 2008 – 70 000 лв, до 20.7.2008 г. 375 000 лв, до 20.8.2008 г. 275 000 лв, до 20.9.2008 г. 275 000 лв, до 20.10.2008 г. 375 000 лв. С анекс 3 страните са се споразумели за изменение идопълнение на клаузите на договора за кредит и сключените анекс 1 и 2 като е предоставен допълнителен кредит от 1 750 000 лв, при което общата кредитна експозиция по договари анексите сатва 4 000 000 лв. със същия анекс се намалява надбавката на 2, 5 % и се определя нов краен срок за погасяване на кредита (главница) до 20.5.2011 г. С анекс 4 от 18.3.2009 г. страните са се споразумели за изменение и допълнение на клаузите по договор за банков кредит № 1033/31.10.2006 г. и сключените към него анекси и с този анекс надбавката се определя на 5 %.
За обезпечаване вземането на банката по договора за кредит са учредени обезпечения.
На 20.5.2011 г. е настъпил падежът за погасяване на цялото задължение по договора за кредит. Към тази дата кредитополучателят не е изпълнил задължението си да погаси ползвания кредит, ведно с дължимите договорни лихви, разноски.
Към 8.12.2011
г. задължението на ответника е в общ размер както следва 4 000 000 лв
главница, 97 489,93 лв договорена лихва до 7.12.2011 г., 273 822,26
лв лихва върху просрочената главница по 7-12-
Моли да се установят вземанията му съгласно издадената заповед по чл. 417 от ГПК.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Софийски
градски съд, на основание чл. 235 от ГПК след анализ на всички доказателства по
делото по отделно и в тяхната съвкупност намира следното:
С договор за банков револвиращ кредит № 1033/31.10.2006 г. Б. АД е отпуснал кредит на „И. ООД в размер на 1 500 000 лв. Уговорена е и лихва в размер на Базов лихвен процент на Б. плюс 4 пункта. Уговорено е, че при просрочие кредита се олихвява с 5 пункта. Уговорено е в чл. 4 , че сумата се връща както следва до 20.11.2007 г. – 250 000 лв, 20.12.2007 г. 250 000 лв, 20.1.2008 г. 250 000 лв, 20.2.2008 г. 250 000 лв, 20.3.2008 г. 250 000 лв, до 20.4.2008 г. 250 000 лв.
С анекс 1 от 3.5.2007 г. към договор за креидт № 1033/31.10.2006 г. ищецът и кредитополучателя са уговорили отпускане на нови 750 000 лв от страна на банката за осъществяване на текущитие разплащания на кредитополучателя като общата кредитна експозиция става 2 250 000 лв. Срокът на издължаване е по 375 000 лв до 20.5.2008 г, до 20.6.2008 г. , до 20.7.2008, до 20.8.2008 г, до 20.9.2008 г, до 20.10.2008 по 375 000 лв. Променен е годишният лихвен процент като е определен за базов лихвен процент, едноседмичен SOFIBOR и надбавка в размер на 3,2 %. Общо 7,108 процента годишно при едноседмичен SOFIBOR , велиден за тази дата 3,908 С този анекс, кредитополучателят и съответно солидарно задължените лица, декларират , че са запознати и приемат Общи условия, при които ищецът поема кредитни ангажименти към лица, осъществяващи стопанска дейност, наричан за краткост ОУ като същите стават неразделна част от договора за кредит.
С анекс 2 от 19.5.2008 г. към договора за кредит страните са уговорили промяна на погасителния план както следва до 20.6. 2008 – 70 000 лв, до 20.7.2008 г. 375 000 лв, до 20.8.2008 г. 275 000 лв, до 20.9.2008 г. 275 000 лв, до 20.10.2008 г. 375 000 лв. С анекс 3 страните са се споразумели за изменение и допълнение на клаузите на договора за кредит и сключените анекс 1 и 2 като е предоставен допълнителен кредит от 1 750 000 лв, при което общата кредитна експозиция по договори анексите става 4 000 000 лв. със същия анекс се намалява надбавката на 2, 5 % и се определя нов краен срок за погасяване на кредита (главница) до 20.5.2011 г. С анекс 4 от 18.3.2009 г. страните са се споразумели за изменение и допълнение на клаузите по договор за банков кредит № 1033/31.10.2006 г. и сключените към него анекси и с този анекс надбавката се определя на 5 %.
На основание чл. 11 от ЗТР съдът приема, че кредитодателят „Б.“ АД е праводател на ищеца „УникредитБ.“ АД.
С анекс 3 от 4.6.2008 г. и размерът на кредита се променя на 4 000 000 лв, при базов лихвен процент 1 седмичен Sofibor, базов процент и надбавка с 5,365 %. Надбавката към лихва, начислявана върху редовен дълг при просрочие на лихвата по т.11.2.2. или на главница по т.11.2.1.1 – 1 %. Надбавка към лихва, начислявана върху просрочена главница 3 % при просрочие на главницита и /или лихва върху главница.
С анекс № 4 от 18.3.2009 г. страните са променили лихвата и същата е базов лихвен индекс 1 седмичен Sofibor в размер на 4,533 %, към датата на сключване на настоящия анекс, плюс надбавка 4,75 %общо размерът на годишния лихвен процент е 9,283 %. Годишният лихвен процент за редовен дълг във всеки един момент от действието на договора не може да бъде по-малък от 9,2 %.
Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е разпоредено длъжникът „И.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 4 000 000 лв, главница , сумата 396 312,19 лв договорна лихва за периода от 20.2.2011 г. до 7.12.2011 г., 20 000 лв такси по тарифата на банката, 88 326,24 лв – държавна такса.
Установява се от извлечение от счетоводните книги, че на основание договор за банков револвиращ кредит № 1033/31.10.2006 г. , анекс 1 от 3.5.2007, анекс 2 от 19.5.2008 г., анекс 3 от 4.6.2008 и анекс 3 от 18.3.2009 г. в счетоводството на ищеца има записвания,че е изцяло изискуем кредита в размер на 4 000 000 лв, от 20.5.2011 г. От 20.2.2011 г. дължими са лихви от 396 312,19 лв, към 6.12.2011 г. са дължими такси.
Съдът приема, че следва да приеме за доказано неизпълнение на задължението на ответника за връщане на сумата, получена на основание договора за кредит. В тежест на ответника е да установи връщане на сумата. Няма ангажирани доказателства в тази връзка.
Размерът на усвоената от ответника сума е 4 000 000 лв, налице е пълно неизпълнение на задължението и следва да се приеме, че ответникът дължи връщане на сумата. Издадената заповед по чл. 417 , ал. 1 т. 2 от ГПК е за това вземане, чието съществуване се установи и в настоящия процес.
С договора за банков кредит страните са се уговорили, че банката ще отпусне кредит на ответника, а същият ще го върне. Договорът е наименован, на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ. По силата на съгласието между страните банката се е съгласила да отпусне, а ответникът да получи парична сума за уговорената цел в договора. Договорът е консенсуаелен и формален, на основание чл. 430, ал.3 от ТЗ . Формата е писмена и е спазена. По отношение размера на сумата, следва да се вземат предвид всички анекси, с които е достигнато съгласие ответникът да получи кредит от 4 000 000 лв, при така уговорената лихва. Срокът за връщане на кредита е 20.05.2011 г. , уговорен в анекс № 3 от 04.06.2008 г. Срокът е изтекъл към момента на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК 8.12.2011 г. Липсва изпълнение и ответникът дължи връщане на цялата сума. Падежът на задължението е настъпил и задълженията са изискуеми. При неизпъленине на задължението за връщане на главницата на вноски по начина, уговорен в договора и анексите, на основание ответникът дължи и наказателна лихва, която има характера на неустойка на основание чл. 92 от ЗЗД . Освен това, ответникът дължи и възнаградителни лихви, както е уговорено на основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ.
От заключението на вещото лице Р.В. се установява, че е извършил плащания по договор за възсатновяване главница, с която е револвиран кредитът 27 850 000 лв, редовна лихва 1 169 179,26 лв, лихва върху главница 0 и наказателна лихва 10 222,21 лв. Въз основа на счетоводните записвания вещото лице дава заключение, че непогасената главница е 4 000 000 лв, непогасената договорна лихва е 97 043,14 лв лихвата е начислена за периода 10.11.2006 г. до 19.5.2011 г. За този период е начислена общо лихва от 1 266 222,40 лв, погасена лихва в размер на 1 169 179,26 лв и остава разлика 97 043,14 лв. Непогасената лихва върху просрочена главница е 273 822,26 лв като е начислена от датата на просрочието 20.5.2011 г. върху дължимата главница 7.12.2011 г., т.е. до предявяване на вземането по съдебен ред. Непогасена наказателна лихва при просрочие в размер на 25 000 лв, лихвата е начислявана от 21.8.2009 г. до предявяване на вземането по съдебен ред на 8.12.2011 г. върху сумите за просрочие. Общият размер на задълженията за лихва , определен в заповедта, съответства на общия размер на задълженията за лихви, възнаградителна и наказателна съгласно заключението на вещото лице.
При липсата на пълно изпълнение от страна на ответника, следва да се приеме, неизпълнение на задълженията на всички посочени основания. Освен това, за установяване на размера на задълженията, следва да се приеме, представеното извлечение от сметка. На основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ този документ, законодателят е свързал със статута на банката като особена институция и воденото от банката редовно счетоводство. А също така и на основание чл. 182 от ГПК съдът може да основе решението си на това доказателство. В настоящия случай, съдът намира, че след като е установено основанието, то трябва да се приеме, че и на основание чл. 182 от ГПК размерът на задълженията на ответника е установен.
При така установените факти, съдът намира, че е налице установяване на основанието и размера на сумите, за които е издадена заповедта в частта относно главницата и лихвите. В частта, с която е издадена заповед за сумата от 20 000 лв, производството по иска е прекратено. В настоящето производство е прекратено спрямо ответниците физически лица А.В.Б. и Т.П.Б. поради оттегляне на иска, на основание чл. 233 от ГПК.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски за исковия процес в размер на 87 926,24 лв - държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете. На ищеца следва да се присъдят и разноски за представителство пред съд – заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лв, за което е представен договор за правна защита и съдействие и авизо за платежно нареждане за превод на сумата, както и 200 лв депозит за вещо лице. По отношение на таксите за ЧСИ съдът намира, че те са направени за връчване на преписи от съдебни книжа в частта, в която производството е прекратено и не следва да се включват в разноските. Също така и по отношение на тези разноски следва да се определят съразмерно на разгледаните и уважени искове, а именно 198 лв за депозит за вещи лица и 8 910 лв – адвокатско възнаграждение.
Следва да се присъдят и направените в заповедното производство разноски като се отчете, че възражението по чл. 414 от ГПК на ответника, препятства влизане в сила на заповедта и в частта относно 20 000 лв, такси на банката, заповедта не е предмет на установителния иск, т.е. ще се присъдят разноски само за направените в заповедното производство разноски в размер на 87 926,26 лв. Доколкото в заповедното производство не са претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение, не следва да се включва т.. Ще следва да се постанови осъдително решение, с което ответникът да заплати всички разноски и за заповедното производство, и за процеса по установяване на вземанията в съответствие с разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/13 г. на ОСГТК на ВКС. Общият размер на разноските и за двете производства е 184 762,52 лв.
Съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „У.Б.“ АД, ***, пл. С.Н. №*, ЕИК ******** , представлявано от Л.Х. и А.К. срещу „И.“ ЕООД, ***, представлявано от управителя Г.В.Г. на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, че „И.“ ЕООД дължи на „У.Б.“ АД на основание договор за кредит № 1033/ 31.10.2006 г., сключен между „Б.“ АД и „И.“ ЕООД и анекс и № 1 от 3.5.2007, № 2 от 19.5.2008 г, № 3 от 4.6.2008, № 4 от 18.3.2009 г., сключени между „У.Б.“ АД и „И.“ ЕООД, 4 000 000 лв, главница , сумата 396 312,19 лв договорна лихва за периода от 20.2.2011 г. до 7.12.2011 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК с разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 54489/11 г., СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ***, представлявано от управителя Г.В.Г. да заплати на „У.Б.“ АД, ***, пл. С.Н. № *, ЕИК ******** , представлявано от Л.Х. и А.К. сумата от 184 762,52 лв (Сто осемдесет и четири хиляди седемстотин шестдесет и два лева и 52 ст), направените разноски за производството пред първоинстанционния съд и заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: