Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  260617

 

                                           гр. Пловдив, 07.05.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански    състав, в  публично   заседание   на  четиринадесети  април,  през   две  хиляди, двадесет и първа  година  в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                          КОСТАДИН ИВАНОВ

 

при  секретаря Елена Димова,  като  разгледа  докладваното от                  председателя  гр.д.№397  по  описа на  ПОС  за  2021г., за   да   се   произнесе, взе    предвид   следното:

 

Производството    е    по     чл.258   и   сл.  ГПК.

Обжалвано  е  Решение №261572  от 07.12.2020г.  на  ПРС, постановено  по  гр.д.№16904/2019г., първи  гр.с.,  с което се признава за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК  във вр. с чл. 415, ал. 1  ГПК във  вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ  в отношенията между ищеца "ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 и ответника А.К.Р., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200,65 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. – 30.09.2018 г., касаеща имот на ответника, находящ се в гр. Пловдив, ул. „****;  обезщетение за забавено плащане на главницата съгласно член 35, ал. 1 от ОУ на дружеството в размер на 26,08 лв. за периода от 04.07.2017 г. – 20.06.20198 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2020 г. до окончателното й изплащане, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 10335/2019г. по  описа  на ПРС, ХІІІ гр.с., като отхвърля в останалата им част исковете над уважените им размери до пълните предявени размери като неоснователни.

Жалбоподателят "ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д.Н. обжалва решението на първоинстанционния съд, в частта с която са отхвърлени исковете за разликата над уважения размер до пълния претендиран такъв, като  незаконосъобразно,  необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли  въззивният съд  да  отмени  първоинстанционния акт,  в обжалваната част, като вместо това уважи претенциите на дружеството в пълния претендиран размер. Претендират се разноски пред настоящата инстанция  съгласно представения списък с направени такива, както и разноски направени пред първаинстанционното производство, съгласно представения списък - общо размер на 625.00лв.

Въззиваемата  страна А.К.Р., ЕГН ********** не взима становище по жалбата.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по  делото  доказателства, допустимостта и  основателността на  жалбата,  намира   за    установено    следното:

Жалбата  са  подадена   в   законния  срок,  от   страна  имаща правен интерес  да  обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,  поради което  се  явява процесуално  допустима,  а  разгледана  по   същество   е  основателна.

Първоинстанционният съд е  сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, вр. член 150 и 153, ал. 1 от ЗЕ предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* против А.К.Р., ЕГН **********   за  признаване за установено в отношенията помежду  им, че ответникът дължи на ищеца сумата от 401,29 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г., касаеща имот на ответника, находящ се в гр. Пловдив, ул. „**** ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата съгласно член 35, ал. 1 от ОУ на дружеството в размер на 52,16 лв. за периода от 04.07.2017 г. – 20.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.

 Първоинстанционният  съд  е  приел, че  съгласно нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в  ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Предвид  на това е направил извода, че за да възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. С оглед на това, решаващият съд е направил извода, че всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, която гласи, че потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.  

Предвид обаче обстоятелството, че ответникът се легитимира като собственик на 1/2ид.ч. от правото на собственост върху топлоснабдения имот, решаващият съд е приел, че последният  отговаря съобразно дела си в съсобствеността, поради което е приел исковете за частично основателни  до размера на 200,65 лева главница и обезщетение за забава в размер  на 26,08 лева, като за  разликата над уважения размер до пълния претендиран такъв, е отхвърлил исковете  като  неоснователни.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че решението в частта с която са отхвърлени исковете е  незаконосъобразно и необосновано,  като основния довод  който навежда  е, че  макар ответникът  да  е  собственик на половината от процесния имот, същият е придобил качеството на потребител  на топлинна енергия и като такъв  дължи цялата  претендирана от   дружеството сума.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният  съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само  посочените  в жалбата правни изводи, законосъобразността  на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на  посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените  във  въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В  конкретният  случай обжалваният акт  е  валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани  доказателства за новоотрити  или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на  база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и  правилно  анализирани  от  първоинстанционният съд.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, дали ответника  има  качеството на  потребител на топлинна енергия на  целия процесен  имот  или  само на 1/2 идеална част от него.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на Закона за енергетиката, "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След като даден недвижим имот е присъединен към топлопреносната мрежа, то всеки собственик е потребител на постъпилата топлинната енергия и това обстоятелство, а не правото на собственост върху конкретен имот, подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В тежест на ищеца е да установи, че лицето, срещу което е насочена претенцията за заплащане стойността на доставена топлинна енергия, е потребител. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. Законодателят е предвидил, че в тези случаи между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителя, т. е. налице са облигационни отношения между страните, които се презумират от закона.

В конкретния случай, ответникът е собственик на процесния имот по силата на договор за покупко -продажба от 03.09.2003г. Действително съгласно данъчна декларация от 14.02.2012г. имотът е деклариран в съсобственост с лицето Г.  И. Р., но доколкото се касае за семейна имуществена общност, която е бездялова, а  и за възникналите задължения съпрузите отговарят солидарно, то не би могло да се приеме, че ответникът отговаря до размер на  половината от  претендираното от ищцовото дружество вземане.  От друга страна, установява се от събраните по делото доказателства, че титуляр на партидата е ответника, както и че ответникът е този който  обитава процесния имот, поради което настоящият съдебен състав приема, че  ответникът  има качеството на потребител на топлинна енергия и  в качеството си на такъв, отговаря за възникналите  задължения за топлинна енергия. Ето защо и доколкото, ищцовото дружество е доказало, при условията на пълно и главно доказване - периода, количеството и стойността на доставената енергия, както липсата на плащане от страна на потребителя, то предявените искове се явяват основателни и доказани до пълните предявени размери.

Като е достигнал до различни от горните правни изводи, първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен акт, в частта с която са отхвърлени исковете над уважените им размери до пълните предявени такива, поради което решението в тази част следва да бъде отменено, а исковете уважени в пълните претендирани размери.

С оглед изхода на спора на жалбоподателят следва да се присъдат направени пред настоящата инстанция разноски, а именно държавна такса в размер на 50.00лв и юрисконсулско възнаграждение в размер на 300лв., както и направени, и неприсъдени такива пред първата инстанция, а именно сумата  в размер на 275.00лв, съгласно списък на л.85 от делото на ПРС.

Мотивиран от горното   Пловдивският окръжен съд

 

                                             Р  Е  Ш  И :

 

 

 ОТМЕНЯ  Решение №261572  от 07.12.2020г.  на  ПРС, постановено  по  гр.д.№16904/2019г., първи  гр.с.,  в частта с която са отхвърлени предявените от "ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК ********* против  А.К.Р., ЕГН **********, искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над уважения размер от  200,65 лв. до пълния претендиран такъв от 401.29лв, представляваща стойността на  доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. – 30.09.2018 г., касаеща имот , находящ се в гр. Пловдив, ул. „*** ведно с   обезщетение за забавено плащане върху главницата за разликата над уважения  в размер на  26,08 лв. до пълния претендиран такъв от 52.16лв за периода от 04.07.2017 г. – 20.06.20198 г, за които суми  е  издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 10335/2019г. по  описа  на ПРС, ХІІІ гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между "ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 и А.К.Р., ЕГН **********, че  ответникът дължи на  ищеца сумата от 200,64 лв./ двеста лева и шестдесет, и четири стотинки/, разликата между уважения размер от 200,65 лв. до пълния претендиран такъв от 401.29лв,  представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. – 30.09.2018 г., касаеща имот находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, ведно с  обезщетение за забавено плащане върху главницата  в размер на 26,08 лв.,/ двадесет и шест лева, и осем стотинки/  представляващо разликата между уважения  размер от  26,08 лв. до пълния претендиран такъв от 52.16лв  за периода от 04.07.2017 г. – 20.06.20198 г., ведно  със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 10335/2019г. по  описа  на ПРС, ХІІІ гр.с.,

 

ОСЪЖДА  А.К.Р., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 разноски пред настоящата инстанция в размер на 350.00лв/ триста и петдесет лева/ и  разноски по съразмерност  пред първата инстанция в размер на 275.00лв/ двеста седемдесет и пет лева/.

 

Решението  е  окончателно.

  

        

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: