Решение по дело №88/2022 на Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 107 / 30.03.2022 г., град Добрич

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                 

        

Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  СИЛВИЯ САНДЕВА                                                                                     НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА изслуша докладваното от председателя касационно дело с административно–наказателен характер №88 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Каварна СОТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул.“Цар Симеон“ № 5, вх.А, ет.5, ап.11, представлявано от управителя Д.А.Ч., подадена чрез адв. Д.Д.-***, срещу Решение № 260052/13.07.2021 г., постановено по нахд №38/2021 г. по описа на Районен съд – Каварна, с което е изменено Наказателно постановление № 08-001968/366 от 30.11.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич като размерът на наложената по реда на чл.414, ал.1 от Кодекса на труда санкция е намален от 2000 лв. на 1500 лева.

В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното решение, поради нарушаване на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Изложени са твърдения, че по делото са представени доказателства за заплащане на извънредния труд, положен от Й.К.Й., а именно представените ордери. Касаторът моли решението и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендира присъждане на съдебно деловодни разноски.

Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, чрез юрисконсулт Г.Н. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила .Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е и касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич срещу Решение №260063/16.12.2021 г., неразделна част от Решение №260052/13.07.2021 г. по нахд №38/21 г. В жалбата се излага съображения, че неправилно дирекцията е осъдена да заплати съразмерно сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Моли, се в тази си част решението да бъде отменено.

Ответникът „КАВАРНА СОТ“ ЕООД оспорва касационната жалба на ДИТ, като счита допълващото решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

          Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби и пледира решението на въззивния съд и допълващото такова да бъдат оставени в сила.

Административен съд –Добрич приема, че касационните жалби са подадени в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което са допустими.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита касационната жалба на „КАВАРНА СОТ“ ЕООД за неоснователна.

С оспореното наказателното постановление на „Каварна СОТ“ ЕООД е наложена имуществена санкция от 2000 лв. за нарушаване на чл.262, ал.1, т.4 на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, затова, че в качеството си на работодател не е изплатил на Й.К.Й. „охранител“ възнаграждение за положения от него през м.май 2020 г. извънреден труд в размер на 128 часа. От мотивите на НП е видно, че нарушението е установено при извършени проверки на дружеството на 08.07.2020 г., 15.07.2020 г. и на 14.09.2020 г., като на последните две дати били прегледани трудови досиета, присъствени форми, ведомости за заплати, книга за ежедневен инструктаж за обект ветропарк „Свети Никола“. От данните в тези документи се установило, че работникът Й. с договорено 4-часов работен ден през м.май 2020 г. е отработил 17 смени по 12 часа или общо 204 часа при месечна норма 76 часа като е положил извънреден труд от 128 часа. От представената по делото Разчетно- платежна ведомост за м.май 2020 г., се установява, че работникът Й. е получил възнаграждение в размер на 305 лева за 18 дни, нето 253,35 лв.

 За да измени НП само по отношение на размера на определената имуществена санкция, съдът е приел, че нарушението е доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които не се установява, фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП. Приел, че в административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната му. Съдът е обсъдил съдържанието на представеният  разходен касов ордер с дата 15.05.2020 г.  и е приел, че той не кореспондира с представената от жалбоподателя Заповед № 6/04.05.20202 г., която урежда 6 месечен период на сумарно отчитане на работното време. В мотивите на решението е прието, че касовият ордер не е годно доказателство, тъй като от него не може да се установи какво е точното основание за извършеното плащане и за кои периоди се отнасят. Съдът е обсъдил и показанията на работника Й.Й., който е заявил, че работодателят не му дължи никакви суми. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че нарушението е отстранено като дължимите суми впоследствие са изплатени, поради което е намалил размера на санкцията от 2000лв. на 1500 лв. Съдът е изложил и съображения, че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по реда на чл.415в, ал.1 от КТ. В резултат на това е стигнал до крайния правен извод за установеност на извършеното нарушение.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Настоящата инстанция намира възраженията, че съдът не е ценил правилно събраните доказателства, за неоснователни. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Споделя се преценката на районния съд, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е вярно приложен. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че в тях са описани ясно и подробно фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението, датата и мястото на извършване на нарушението, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

Безспорно в производството по делото се установява, че касаторът като работодател е отчитал полагане на извънреден труд от работника Й. Й., който не е заплащал по установения в Кодекса на труда ред. Споделя се преценката на районния съд, че представените по делото касови ордери не доказват заплащане на извънредния труд. Същите освен това са с недостоверна дата, тъй като са представени за пръв път с жалбата, а не при проверката от административния орган.

Нарушението се установява от ведомостта за заплати за м.май 2020 г., видно от която жалбоподателят се е подписал, че получава възнаграждение в размер на 253,35 лв. за 18 дни, 17 смени по 12 часа, както се установява от присъствената форма за явяване на работа във ВЕП „Свети Никола“ за м.май 2020 г.

Така установените данни за положен извънреден труд над допустимите по КТ часове и липсата на доказателства за съответното му заплащане, не се опровергават от показанията на работника Й., който излага твърдения, че работодателят не му дължи плащания, но не посочва, кога е получил плащането, нито е запознат какви суми му се дължат допълнително за положения от него извънреден труд.

Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че тези показания не опровергават твърденията на наказващия орган за допуснато нарушение на чл.262, ал.1, т.4 от КТ.

Споделя се извършената преценка, че деянието не може да се квалифицира по чл. 415в от КТ като маловажно, тъй като според настоящата инстанция няма доказателства за заплащане на извънредния труд и към момента на постановяване на решението на районния съд.

Поради липса на касационните основания за отмяна на оспорения съдебен акт, решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на ДИТ, настоящият съдебен състав намира следното:

Решението /с характер на определение по чл.248, ал.3 от ГПК/ е правилно.

Приложение в конкретния случай към дата 30.11.2020 г. норма на чл.63, ал.3 от ЗАНН /а към настоящия момент чл.63д, ал.1 от ЗАНН/ регламентира правото на страните в производството по ЗАНН да им бъдат заплатени направените разноски, препраща към правилата на АПК. В разпоредбата на чл.143 от АПК липсва уредена хипотеза, касаеща дължимостта на и размера на разноските при частична основателност на жалбата. Съобразно чл.144 от АПК, приложение следва да намерят правилата на ГПК и по-конкретно чл.78, ал.1 от ГПК, в която разпоредба е предвидено, че разноските по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат съразмерно с уважената част от иска.

При приложението на този принцип и двете страни в административно-наказателното производство имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част на жалбата. По отношение размера на това възнаграждение следва да се посочи, че в случая съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Правилно и законосъобразно от въззивния съд е определено дължимото адвокатско възнаграждение, поради което и жалбата и в тази си част е неоснователна, а Решението /с характер на определение по чл.248, ал.3 от ГПК/ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

В съответствие с изхода от спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 27е от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260052/13.07.2021 г., постановено по нахд № 38/2021 г. по описа на Районен съд – Каварна.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260063/16.12.2021 г., постановено по нахд № 38/2021 г. по описа на Районен съд – Каварна.

ОСЪЖДА „Каварна СОТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул.“Цар Симеон“ № 5, вх.А, ет.5, ап.11, представлявано от управителя Д.А.Ч., да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич сумата от 80 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: