Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. И., 16.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – И., пети състав, в открито
съдебно заседание на 25.02.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 761/2016 г. по описа
на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
Ж.Н.Д.,
чрез процесуалния му представител адв. С.С. против Й.В.Х. и В.П.Х. с
правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 2 ЗС вр. чл. 537, ал. 2 ГПК за
установяване, че ищецът е собственик на ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в поземлен имот с площ 510 кв.м., съставляващ УПИ …) от квартал
. по плана за разпределяне в имуществени дялове в собствеността на дълготрайни
активи на бившето Кооперативно стопанство „М.“, село К., одобрен със Заповед № .
от 07.08.1990 г. и Заповед № . от 25.10.1993 г., при граници на имота: улица с
ос.т. .., УПИ ., УПИ ., УПИ . и УПИ . и отмяна на Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит на основание покупка на активи и
давностно владение № ., том .., рег. № ., дело № .. от . г. на нотариус Д.К. с
район на действие – Районен съд – гр. И., вписана под №… в регистъра на
Нотариалната камара.
Ищецът твърди, че владее
процесния недвижим имот необезпокоявано и явно от 20 години – месец февруари
2000 год. Ответникът В.Х. завладял имота след провеждане на търг, след като
същият му бил предоставен с решение на ликвидационния съвет на КС „М.“ като дял
на правоимащ след разпределението на бившето ТКЗС. На . г. ищецът и ответникът Х.
сключили договор за наем на процесния имот, по сила на който ищецът заплащал
месечна наемна цена в размер на 60 лв. С влязло в сила на … г. решение от . г.,
постановено по гр.д. № . г. на РС – И., ответникът Х. е осъден да предаде владението
върху процесния имот на представителен орган на кооперация „М.“ – с. К.. След
като през януари 2000 г. ищецът узнал за решението на РС – И., спрял да заплаща
наем на ответника. От месец февруари .. год. до предявяване на исковата молба
владее имота като свой без прекъсване. Отправя искане спрямо ответниците да
бъде установено, че е собственик на имота на оригинерно придобивно основание –
давностно владение. Претендира разноски.
Ответниците в срока по чл.
131 ГПК не депозират отговор.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Районен съд – И., намира за установено следното:
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 124 ГПК
вр. чл. 79, ал. 2 ЗС вр. чл. 537, ал. 2 ГПК
ищецът носи доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване
правопораждащите правото му на собственост върху процесния имот факти, в
рамките на очертаното в исковата молба оригинерно придобивно основание –
давностно владение от месец февруари 2000 г. до предявяване на исковата молба –
…. г. Предмет на властническо установяване в производство е съществуването на
абсолютно субективно право на собственост, породено за ищеца, което има за
материален обект индивидуализирания недвижим имот.
Владението като фактическо състояние е несмущавано и
явно упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост,
през определен период от време - . години, което състояние включва обективен
елемент – фактическа власт и субективен – намерение за своене на обекта.
Субективният елемент се презумира от закона – чл. 69 ЗС, поради което при
липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, презумпцията е
необорена и приложима.
По делото не е спорно, че ответниците са съпрузи и се
легитимират като собственици на процесния имот въз основа на Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит на основание покупка на активи и
давностно владение № ., том . рег. № …, дело № . от .. г. от . г. на нотариус Д.К.
с район на действие – Районен съд – гр. И., вписана под № .. в регистъра на
Нотариалната камара.
В случая, въз
основа на събраните свидетелски показания, съдът приема, че за период,
по-продължителен от 10 години фактическа власт върху цялата двуетажна масивна жилищна сграда е упражнявал ищецът, който през
февруари 2000 г. разбрал, че ответникът Х. не собственик на процесния имот,
поради което спрял да заплаща наемна цена по сключения между двамата договор за
наем. От …г. ищецът и семейството му живее в процесната жилищна сграда. Към
момента на настаняването му същата била почти разрушена. Постепенно ищецът е
поставил дограма, направил е ремонт на банята, изградил е ограда, като
непрекъснато извършва текущи ремонти. Извършваните от ищеца фактически
действия са достатъчни да обосноват извод за явна, спокойна и непрекъсната
фактическа власт, упражнявана върху имота след твърдяния от него начален момент – месец
фервуари … г. до предявяване на исковата молба,
което не е променено и към приключване на съдебното дирене пред първа инстанция. Установяването на владението се извежда от
показанията на свидетелите Б., К., Х. и Л., които възпроизвеждат
осъществявани въздействия върху имота от страна на Д., които по недвусмислен начин манифестират пред
третите лица качеството му на негов
собственици. Неизгубването на владението, респ. непрекъсване на придобивната
давност е отрицателен факт, за установяването на който е достатъчно твърдение
на ползващата се страна, като насрещната носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го опровергава. В настоящия случай не са
ангажирани доказателства за прекъсване владението на ищците, започнало да тече през месец февруари … г., следователно презумпията, установена в чл. 69 ЗС, не
е оборена. Свидетелят И. не успя да установи чрез показанията си, че до
приключване на съдебното дирене ищецът е загубил владението върху процесния имот.
Свидетелят завява, че му е му е известно, че ответницата Х. е собственик на
имота, но не излага конкретни факти в тази връзка. Не сочи, че същата владее
упражнява владение върху имота под формата на конкретни фактически действия.
Напротив той свидетелства, че в имота има хора, но не знае кои са и дали го
обитават постоянно. От това може да се заключи, че от показанията на
свидедетеля не се установява положителния факт на упражнена фактическа власт от
ответниците върху недвижимия имот доколкото същият ги познава, но не сочи твърдения
за такава чрез конкретни фактически действия. Извършването на разпоредителна сделки с предмет вещното право на собственост върху
имота, каквито по делото не са доказани, не представлява
юридически факт с прекъсващ придобивната давност ефект, т. е. закупуването на
имота от трето лице, дори да беше
доказано, по никакъв начин не би се отразило върху
владението на ищеца, тъй като то не е предприело действия за установяване
на собствено владение и отблъскване на това на ищеца. Ангажираните доказателства за заплащане на данъци на
имота не следва да бъдат ценени, тъй като не установяват лицето, което е
осъществявало плащания, освен това платените данъчни задължения биха могли да
бъдат единствено индиция за намерението на за своене.
Придобивната давност като фактически състав,
съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № … г. на ОСГК не включва като елемент позоваване, то е
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок. С предявяването на иска ищецът се позовават на
изтеклата в негова полза придобивна
давност и търси защита на вече възникналото в
правната му сфера вещно право на
собственост. Следователно, в правната му сфера е осъществен
фактическия състав на придобивната давност и е породено оспорваното от ответниците вещно право на собственост и това следва да бъде
установено в отношенията между страните, като предявения иск бъде уважен.
Противно на възраженията на ответниците констатациите
на нотариуса в производството по издаване на констативен нотариален акт не се
ползват с материална доказателствена сила, тъй като нямат удостоверителен, а
диспозитивен характер, т.е. представляват заключение. Поради това не следва да
бъдат обсъждани в настоящото производство. В подобен смисъл са и мотивите на ТР
№ 11/2012 на ОСГК на ВКС, в което е прието, че тъй като нотариалното
производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по
чл. 587 ГПК, удостоверяващ
принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от
всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. Оспорването може да се изразява както в оказване на свои права, противопоставими на
тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи
посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е
погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за
да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че
титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се
развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа
нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Предвид
посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното
удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не
разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването
на признатото от нотариуса право. В случая това доказване е налице предвид
доказаната изтекла придобивна давност в полза на ищеца.
Уважаването предявения установителен иск има като
законна последица и отмяна на Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание покупка на активи
и давностно владение № …, том …, рег. № … дело № … от 2015 г. на нотариус Д.К.
с район на действие – Районен съд – гр. И., вписана под № 456 в регистъра на
Нотариалната камара на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Предвид изхода на делото в
полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
претендираните разноски за държавна такса в размер на 77 лв. Приложеният
договор за правна защита не доказва плащане на възнаграждение такова, макар че
е претендирано, не следва да бъде присъждано.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд – И.
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявения от Ж.Н.Д., ЕГН **********, против Й.В.Х., ЕГН **********
и В.П.Х., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 2 ЗС вр. чл. 537, ал. 2 ГПК за
установяване спрямо ответниците, че ищецът Ж.Н.Д. е носител на право на собственост върху ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в поземлен имот с площ …. кв.м., съставляващ УПИ .. от квартал …
по плана за разпределяне в имуществени дялове в собствеността на дълготрайни
активи на бившето Кооперативно стопанство „М.“, село К., одобрен със Заповед № …
от … г. и Заповед № ….. г., при граници на имота: улица с ос.т. ….., УПИ …, УПИ
.., УПИ … и УПИ … и ОТМЕНЯ Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит на основание покупка на активи и
давностно владение № .., том .., рег. № …, дело № … от 2015 г. на нотариус Д.К.
с район на действие – Районен съд – гр. И., вписана под №.. в регистъра на
Нотариалната камара.
ОСЪЖДА Й.В.Х., ЕГН ********** и В.П.Х., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Ж.Н.Д., ЕГН **********,
сумата от 77 лв. разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: