О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.София, 08.08.2022 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,VІ-9 СЪСТАВ,

в открито заседание първи юни

две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

и при участието секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА т.д. №4065 по описа на съда за 2015 г.,  И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД :

 

ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ.692 АЛ.1 И АЛ.2 ОТ ТЗ.

С Решение № 226 от 31.01.2017 г., постановено по т.д. № 4065/2015 г. по описа на СГС, VІ - 9 състав, на основание чл.630 ал.1 ТЗ и чл. 632 ал. 1 от ТЗ съдът е обявил неплатежоспособността на „Н.*“ ООД, ЕИК ********, определил е началната й дата -  01.01.2016 г., открил е производство по несъстоятелност, постановил е прекратяване на дейността на предприятието, обявил е в несъстоятелност „Н.*“ ООД, и е спрял производството по делото. На основание чл.632 ал.2 от ТЗ, съдът е указал на кредиторите и на длъжника - „Н.*“ ООД, ЕИК ********, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ в размер на 10 000  лева. Решението е обявено в ТР при Агенцията по вписванията на 02.02.2018 г.

С Решение от 12.04.2018 г. е възобновено производството по търговско дело № 4065/2015 г. по описа на СГС, ТО, VІ - 9 състав, с което по отношение на „Н.*“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „******** ет. 3, представлявано от управителя Й.А.И., е постановено решение по чл.632 ал.1 от ТЗ.

 

            С молба вх. № 276812 от 24.03.2022 г.  синдикът на „Н.*“ ООД, ЕИК ********  е съставил и оставил на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда Списъци, изготвени по реда на чл.688 ал.3 от ТЗ.

 

За изготвените списъци е изпълнена и процедурата по чл. 689 от ТЗ, като същите са обявени в ТРРЮЛНЦ при АВп на 30.03.2022 г. под № 20220330160856.

 

В срока по чл.690 ал.1 от ТЗ срещу изготвения от синдика  на  „„Н.*“ ООД, ЕИК ******** Списък на кредиторите с предявени и приети вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ,  е постъпило възражение от кредитора – НАП с вх.№ на СГС 280591/12.04.20220 г. (изпратено с Писмо № 24-28-1215/13#42 от 06.04.2022 г.) от страна на кредитора НАП, с което се възразява срещу предвидената поредност на удовлетворяване за част от включените в списъка публични вземания. Твърди се, че синдикът неоснователно е предвидил поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1,т. 7 и т. 9 от ТЗ за публичните вземания в общ размер на 73 780,25 лв., установени с приложения към молбата за предявяване влязъл в сила ревизионен акт. Законодателят е предвидил специален правен режим по отношение на установените с влязъл в сила акт публични вземания, като в чл. 164, ал. 4 от ДОПК изрично е закрепено правилото, че ако вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите вземания така, както е предявено, като е въведената забрана установеното с влязъл в сила акт публично вземане да може да бъде оспорено по реда на част IV от Търговския закон. Съгласно действащите данъчни закони данъкът става изискуем в определен период след възникването на данъчното събитие като за задълженото лице възниква задължение за начисляването му, поради което датата на настъпване на изискуемостта е различна и не съвпада с датата на издаване, съответно влизане в сила на ревизионния акт. В изпълнение на задълженията, регламентирани с данъчните закони, в настоящия случай със Закона за корпоративното подоходно облагане, данъчнозадълженото лице е длъжно да декларира данъчната основа и да определи размера на дължимия данък в законовоопределения срок, а данъчният орган, при извършване на проверка относно спазването на данъчните норми от задълженото лице, т. е. при извършване на ревизия и издаване на ревизионен акт, въз основа на констатациите, направени в хода на ревизионното производство, установява данъчните задължения при неправилното им определяне от страна на данъчнозадълженото лице. Следователно изискуемостта на задълженията, установени с акта не е обусловена от съставянето, съответно от влизането в сила на ревизионния акт.

Предвид изложеното и с оглед факта, че Ревизионен акт № Р-22002218001979-091- 001/02.11.2018 г. на ТД на НАП София, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-22221718217279-003-001/12.12.2018 г. на ТД на НАП София, е влязъл в сила,  възразилият кредитор смята, че синдикът е следвало да включи в списъка на приетите вземания установените с този акт публични вземания така, както са предявени, а именно, да предвиди поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ за възникналите до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност в общ размер на 73 780,25 лв.

Иска се на осн. чл. 692, ал. 4 от ТЗ съдът по несъстоятелността да се произнесе с определение, с което да се направи промяна в обявения в ТРРЮЛНЦ под № 20220330160856 по партидата на „Н.**” ООД Списък, като за възникналите до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност публични вземания в общ размер на 73 780,25 лв., установени с влязъл в сила Ревизионен акт № Р-22002218001979-091-001/02.11.2018 г. на ТД на НАП София, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П- 22221718217279-003-001/12.12.2018 г. на ТД на НАП София, вместо посочената от синдика поредност по чл. 722, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ТЗ, да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.

Към възражението не се ангажират писмени доказателства и не правят доказатествени искания.

 

Съдът, като взе предвид направените възражения, Списъка, изготвен от синдика, изложените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ доводи, както и представените доказателства, приема следното:

По реда на чл. 688 ал.1 от ТЗ, с молба с изх. № 24-28-1215/13#41 от 25.02.2022 г. НАП е предявило публични вземания срещу длъжника в общ размер на 108 171,01 лв., в т. ч. главници в размер на 63 915,91 лв. и начислени до 12.11.2021 г. лихви в общ размер на 44 255,10 лв., дължими въз основа на влязъл в сила Ревизионен акт № Р-22002218001979-091-001/02.11.2018 г., издаден от ТД на НАП София, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П- 22221718217279-003-001/12.12.2018 г. на ТД на НАП София и Изпълнителен лист № 260075/13.04.2021 г. по т. д. № 1239/2020 г. на Софийски градски съд, издаден въз основа на подлежащ на изпълнение съдебен акт. В молбата за предявяване изрично е посочено, че част от предявените публични вземания за корпоративен данък в общ размер на 73 780,25 лв., от който главници в размер на 58 055,52 лв. и лихви в размер на 15 724,73 лв., са възниквали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност (31.01.2017 г.).

За установяване съществуването и размера на паричните претенции, към молбата на кредитора по реда и в срока на чл. 688, ал.1 от ТЗ са представени подробно описаните в молбата Ревизионни актове, съобщения, протоколи, изпълнителен лист, справки за размера на публичните задължения.

 

Видно от Списъка, обявен в ТРРЮЛНЦ на 30.03.2022 г. синдикът е приел установените с влязъл в сила ревизионен акт публични вземания изцяло, като за същите е предвидил поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ТЗ.  

                           

            При разглеждане на възражението в производството по чл.692 ал.2 от ТЗ в съдебните заседания от 04.11.2020г. и 17.02.2021г.,  възразилият кредитор НАП  заявява, че го поддържа изцяло.

Синдикът на дружеството по основателността на възражението, излага аргументи в писмено становище вх. № 281490/15.04.2022 г.,, което заявява, че поддържа в ОСЗ.

Длъжникът „Н.  22“ ООД (н), редовно призован не изразява становище по възражението.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и изразените от  страните в производството по чл.692 ал.2 от ТЗ становища, приема следното:

Предявявайки вземането, кредиторът изразява желанието си да получи удовлетворяване в производството по несъстоятелност и едновременно с това очертава рамките, в които синдикът се произнася, съставяйки списъците на приетите и неприетите вземания.

Предметът на възражението по чл. 690 ТЗ може да обхване един или всички елементи на списъка на приетите вземания. В този смисъл предмет на оспорване може да бъде самото съществуване на вземането, неговия размер - приет или неприет, както и съществуването и размерът на отделните негови компоненти - главница, договорни и възнаградителни лихви, неустойки. На самостоятелно оспорване подлежи и основанието за възникване на вземането, посочено в списъка - договорно или извъндоговорно, както и наличието на привилегии или обезпечения, респ. реда на удовлетворяване.

От кръга на вземанията, които биха могли да бъдат предмет на оспорване, законът изключва две категории вземания - вземанията, които са установени с влязло в сила съдебно решение, след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът (чл. 691, ал. 1 ТЗ) и публично вземане, установено с влязъл в сила акт за установяване. Всяко възражение, депозирано срещу вземане, попадащо в някоя от тези две категории, се явява недопустимо, и не следва да бъде приемано за разглеждане от съда по несъстоятелността.

Страните не спорят за основанието и размера на процесното вземане. Няма спор и досежно обстоятелствата за неговото възникване.  Възражението касае единствено определената от синдика поредност за удовлетворяване на част от приетите вземания. В тази връзка, освен изложеното по-горе относно допустимостта на възражението, съдът съобразява и следното:

Дискусионен в теорията е въпросът допустимо ли е кредитор да депозира възражение единствено срещу поредността на удовлетворяване на вземането му предвид обстоятелството, че поредността на удовлетворяване не е задължителен реквизит на списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ. Застъпва се становище, че въпреки липсата на изрично указание в закона, синдикът е длъжен да посочи в списъка и поредността на удовлетворяване на вземанията, за да могат кредиторите да защитят правата си още на този ранен етап от производството. Налице е и становище, че поредността на удовлетворяване на дадено вземане се посочва едва в сметката за разпределение, която подлежи на отделно обжалване и може да бъде коригирана служебно от съда, поради което във фазата по оспорване на списъците не следва да бъдат допускани възражения с предмет единствено поредността на удовлетворяване на вземането. Предвид така изложеното, съдът приема, че въпросът с допустимостта на подобно възражение следва да бъде преценяван с оглед обстоятелствата по всеки конкретен казус. В този смисъл и в случай, че синдикът е посочил в списъка на приетите вземания и поредността на удовлетворяване по чл. 722 ТЗ (какъвто е конкретният), съдът намира за допустимо подобно възражение още на този етап от производството.

 

Разгледано по същество, същото е основателно предвид следното:

Както бе посочено, спорът касае единствено определената от временния синдик поредност за удовлетворяване за част от процесните вземания в общ размер на 73 780,25 лв., от който главници в размер на 58 055,52 лв. и лихви в размер на 15 724,73 лв., са възниквали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност.

Видно от данните по делото, в производството страните не спорят за основанието и размера на процесните вземания.

Както бе посочено, спорът касае единствено определената от синдика поредност за удовлетворяване на част от процесните вземания, възлизаща в размер общ размер на 73 780,25 лв., от който главници в размер на 58 055,52 лв. и лихви в размер на 15 724,73 лв.

 С оглед позицията на страните, спорният момент е очертан главно около въпросът, свързан с възникване на процесните вземания, т.е. при наличие на влязъл сила ДРА - дали това е моментът преди или след ДРОПН, като при евентуално възприемане на първия дори се наведени доводи за преклузия по смисъла на чл.688, ал.1 от ТЗ.

            Във връзка с горното и основан на закона – чл.118, ал.1, т.1 ДОПК, настоящият състав извежда изводът, че ревизионният акт, като административен акт с декларативен, а не с конститутивен ефект, т.е., не поражда, а установява публични задължения, които с издаването му подлежат на изпълнение по реда на чл.127 ДОПК, като вземане определено по основание и размер.

Горното не означава, че след като извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионния акт не са необходима предпоставка за определяне на съответното данъчно задължение, което е възникнало в размер и падеж, определен от конкретния данъчен закон, вземанията, предмет на процесния РА е следвало да се предявят в срока по чл.685, евентуално в срока по чл.688, ал.1 ТЗ.

Аргументите в тази посока се извеждат, както от разпоредбата на чл.209, ал.1 ДОПК, според която принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт – изпълнително основание за установяване на вземането, така и с оглед нормата на чл.164, ал.4 във вр. с ал.1 ДОПК, която предвижда, че в хипотезата на предприето събиране на публични вземания чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника, установеното с влязъл в сила акт публично вземане подлежи на незабавно включване от синдика в списъка на приетите от него вземания, както е предявено. То не подлежи на оспорване по реда на част ІV ТЗ, или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания.

Предвиденото служебно приемане по отношение на сочената категория публични вземания е законодателно разрешение, което е в съгласие с вмененото с чл.687, ал.2 ТЗ задължение на синдика. Това означава, че публично вземане по см. на чл.162, ал.2 ДОПК, установено с влязъл в сила акт подлежи на приемане от синдика и без носителят му да го е предявил в производството по несъстоятелност. Както е прието в Решение № 43 от 20.06.2014 г., по т.д.№ 2471/ 2013 г. на І т.о. на ВКС разпоредбите на чл.164, ал.4 и ал.5 ДОПК са специални по отношение на разпоредбите на ТЗ относно органа, легитимиран да предяви публичните вземания и начина на приемането им, който последен в зависимост от установяването им или не с влязъл в сила акт. Т.е. когато публичното вземане е възникнало, както е в разглеждания случай, преди откриване на производството по несъстоятелност, предявяването му не се свързва с преклузивния срок по чл.688, ал.1 ТЗ.

В чл.722 ТЗ е предвиден ред за удовлетворяване на вземанията при осребряване на имуществото в производството по несъстоятелност, като т.6 на чл. 72., ал.1 ТЗ са включени публичноправни вземания, възникнали до дата на решенето за откриване на производството по несъстоятелност, а в т.7 на същата законова разпоредба  – възникналите такива след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, които не са платени на падежа. Следователно от значение за определяне реда за включване на конкретно публично вземане е моментът на неговото възникване, който  обаче не се свързва с датата на ревизионния акт, установяващ го, поради което и възражението на кредитора се явява основателно.

Водим от горното, на основание чл.692 ал.1 и ал.3 от ТЗ, СЪДЪТ

           

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

ОДОБРЯВА изготвения Списък от синдика на Н.22 ООД (н) по реда на чл. 688, ал.3 вр. с чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ, за вземанията срещу които не са постъпили възражения, обявен в АВ-ТРРЮЛНЦ с № 20220330160856.

 

ВНАСЯ ПРОМЯНА в Списъка на приетите вземания, изготвен по реда на чл. 686, ал.1, т., вр. 685, ал.1 от ТЗ по възражението на кредитора НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, София-1000, бул. „*******, представлявана oт В.П.директор на дирекния „Държавни вземания“, съгласно Заповед № ЗЦУ — OПP-7 /14.01.2020 г. относно посочената от временния синдик поредност на удовлетвореност за част от публичните вземания, предявени от същя кредитор, като постановява:

ИЗМЕНЯ посочената в Списъка по 686, ал.1, т.1 вр. 688, ал.3 от ТЗ поредност на удовлетвореност за публични вземания в размер общо на 73 780,25 лв., от които главници в размер на 58 055,52 лв. и лихви в размер на 15 724,73 лв., начислени до 31.01.2017 г.)., установени с влязъл в сила Ревизионен акт № Р-22002218001979-091-001/02.11.2018 г., издаден от ТД на НАП София, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № Р 2.221718217279-003-001/12.12.2018 г. на ТД на НАП София,като вместо посочената от синдика на дружеството, за същите определя такава по чл. 722, ал.1, т.6  ТЗ.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  Е ОКОНЧАТЕЛНО.

ДА СЕ ОБЯВИ НАСТОЯЩОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ В ТР.

         Определението да се впише в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: