№ 873
гр. Варна, 02.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500304 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Подадена е частна жалба от от адв. П. Н., в качеството му на пълномощник на
Д. Т. В. и С. Т. Х., против Определение №37/10.01.2023г. на РС-Провадия по гр.д.
№55/2022г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на
решение №293/02.12.22г. по гр.д. №55/2022г. на ПРС в частта за разноските на осн. чл.248
ГПК.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на определението. Излага, че съгласно представените договори за
правна помощ адв.възнаграждение не е заплатено, а е уговорено по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв,
като меродавен за определяне размерът на възнаграждението бил принципът за възмездност
на адв.труд. Счита, че е достатъчно да има уговорка за оказване на безплатна адв.помощ, за
да възникне правото му на възнаграждение. Моли да бъде отменено обжалваното
определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД , ЕИК *********, е постъпил отговор на частната жалба, с който счита
същата за неоснователна.
Частната жалба е подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява частично основателна по следните
съображения :
С влязло в сила решение №293/02.12.2022г. е признато за установено, че Д. Т.
В. и С. Т. Х. дължат на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД всяка една от тях по ½ от
сумата от 493,70лв, представляваща главница по договор за револвиращ заем от 14.03.13г.,
1
ведно със законната лихва от 28.07.21г. до оконч.изплащане на задълженията и е отхвърлен
предявения от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу Д. Т. В. и С. Т. Х. иск за
приемане за установено, че всеки от ответниците дължи по ½ от сумата от 2509,54лв,
представляваща възнагр.лихва за периода 10.12.13г. до 10.08.17г.
В срока по чл.248 ГПК от от адв. П. Н., в качеството му на пълномощник на
Д. Т. В. и С. Т. Х. е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските като се моли в негова полза да бъде присъдено
адв.възнаграждение за осъществена безплатна адв.помощ на материално затруднени лица по
чл.38, ал.1 ЗАдв за сумата от по 1005лв за всяка от страните.
С обжалваното определение ПРС е приел, че отправеното искане било за
заплащане на сторени от страните разноски, а не в полза на проц.представител, като при
така формулираното искане не можела да се ангажира отговорността на насрещната страна.
Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на ПРС. Видно от молбата
от 05.09.22г. от ответната страна е отправено искане за заплащане на разноски в исковото
производство съгласно приложените договори за правна помощ и списък на разноски.
Видно от договорите за правна помощ, подписани от ответниците, приложени в исковото
производство, е уговорено осъществяването на безплатно процес.представителство на
основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА. С оглед на това и доколкото е направено искане за
присъждане на адв.възнаграждение съгласно приложения списък съдът намира, че в полза
на осъществилия процесуално представителство адвокат следва да бъде присъдено
дължимото адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Видно обаче от делото ответниците са наели услугите на един и същи адвокат.
Общността на правнозначимите факти и правата, предмет на исковата защита, сочат на една
и съща по обем, сложност и продължителност адвокатска работа. В подкрепа на този извод
са и подадените общи молби от 05.09.22г. и 01.11.22г. Възнаграждението за работата на
адвоката може да бъде договаряно по начин какъвто адвоката и клиентите са намерили за
добре. Присъждането обаче на адв.възнаграждение за всеки един от ответниците съдът
намира за недопустимо, тъй като това предвидимо води до прекомерност на разноските. Ето
защо следва в полза на процесуалния представител адв.П.Н. да се присъди едно
възнаграждение за адв.защита.
Последното, съобразявайки общия размер на предявените искове /3401,43лв/,
следва да бъде определено в размера, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията
й към датата на сключване на договора/, а именно 468,10лв за осъществено процесуално
представителство на ответниците. Предвид това на осн. чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на процесуалния представител адв.П.Н. следва да се присъди
сумата от 400,16лв за проц.представителство по исковото производство, на основание чл.38,
ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв. във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
2
Предвид това се налага изводът, че атакуваният съдебен акт следва да бъде
отменен в частта му, в която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
допълване на постановеното решение в частта за разноските за сумата от 400,16лв, която
следва да се присъди на молителя.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №37/10.01.2023г., постановено по гр.д.№55/2022г. на
Районен съд Провадия, в частта, в която е оставена без уважение молбата на адв. П. Н., в
качеството му на пълномощник на Д. Т. В. и С. Т. Х., за допълване на решение
№293/02.12.22г. по гр.д. №55/2022г. на ПРС, в частта за разноските за сумата от 400,16лв.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на основание чл.278, ал.2 във вр. чл.248 ГПК решение
№293/02.12.22г. по гр.д. №55/2022г. на ПРС, в частта за разноските както следва:
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.България №49, бл.53Е, вх.В, да заплати на
адв.П. Й. Н., ЕГН **********, с адрес Г.В.*****, сумата от 400,16лв, представляваща
адв.възнаграждение за проц.представителство, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от
ЗАдв.
ПОТВЪРЖДАВА определение №37/10.01.2023г., постановено по гр.д.
№55/2022г. на Районен съд Провадия, в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3