Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 20.01.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесети декември през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря И.М. …..……………….
и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 871 по описа за 2016 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа въззивната
жалба на Г.Й.Д.,***, срещу решението на Плевенски районен съд от 04.10.2016 г.,
постановено по гр.д. № 3659/2016 г. по описа на същия съд, в частта му, в която
са отхвърлени предявените от нея искове, съответно с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнение й на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 90/24.03.2016 г. на управителя на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД поради наложено дисциплинарно наказание уволнение със заповед
№ 89/24.03.2016 г., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата от нея длъжност преди уволнението и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане
на обезщетение за оставането й без работа в резултат на уволнението. С
въззивната жалба първоинстанционното решение се атакува и в частта му за
разноските по отношение на възложените в тежест на ищцата разноски за
адвокатско възнаграждение на ответника.
С жалбата се поддържа довод, че в
обжалваната му част решението на Плевенски районен съд е неправилно поради
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушения на
материалния закон и необоснованост. Изложени са подробни съображения в подкрепа
на този довод в смисъл, че в случая не е преодоляна закрилата по чл. 333 КТ и
първоинстанционният съд е следвало да отмени уволнението само на това
основание, решението е постановено в нарушение на чл. 1, ал. 3 КТ, чл. 8, ал. 1 КТ и чл. 8, ал. 3 КТ, решаващите изводи на съда за материална законосъобразност
на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание не са обосновани
на доказателствения материал по делото и са неверни, а освен това в решението
липсват логически издържани аргументи изведени от анализа на събраните доказателства, по въпроса
защо съдът приема, че отказът на ищцата да изпълни възложената й работа с
позоваване на посочените от компетентните здравни органи противопоказания за това, покрива критериите
за тежко нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагане на
дисциплинарно наказание.
Въззивната жалбоподателка претендира отмяната
на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на предявените
обективно съединени искове.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител на страната адв. С.Р. от САК, която е представила и
писмено становище по делото.
Ответникът по въззивната жалба
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен счита същата за неоснователна и
пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част
чрез пълномощника адв. А.Б. от САК. Подробни съображения са изложени в
представения писмен отговор на жалбата и писмена защита по делото.
Настоящият съдебен състав
на въззивната инстанция, като взе предвид данните по делото, оплакванията във
въззивната жалба и наведените от страните доводи, намира разглеждането на
жалбата за процесуално допустимо, а по същество жалбата за основателна, предвид
следните съображения:
Не е
спорно между страните, а е и видно от данните по приложеното лично трудово
досие на ищцата Г.Д., че същата е била във валидно трудово правоотношение с
ответното дружество от 21.05.1999 г.,
като последователно е изпълнявала различни длъжности, а последната такава е
била „инкасатор-касиер“. Безспорно е
също така, че на същата длъжност Д. е била възстановена с влязло в сила съдебно
решение по гр.д. № 3138/2014 г. по описа на Плевенски районен съд, с което е
отменено като незаконосъобразно уволнението й със заповед на работодателя от 23.06.2014
г. , осъществено на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ – поради отказ на лицето
да заеме предложената подходяща работа при трудоустрояване.
По
делото е безспорно установено, че след възстановяване на ищцата на заеманата от
нея длъжност „инкасатор – касиер“ при ответното дружество, с поредица писмени уведомления,
основани на заповед № 208/13.07.2015 г. на управителя на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр. Плевен, на същата
е било възложено да извършва измерване и
обработка на посочените карнети за посочените периоди.
Безспорно установено е
също така, че възложената по силата на цитираната по-горе заповед на
работодателя дейност съставлява част от трудовите функции на длъжността „инкасатор
– касиер“, съобразно приложената по делото длъжността характеристика, както и
че ищцата не е посетила посочените абонати и не е обработила съответните
карнети.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че с молба от 17.07.2015 г. Д. е уведомила
работодателя, че счита изпълнението на възложената й дейност по измерване и
обработване на карнети за свързано както
със системни физически усилия, така и със системно стоене права, което е
противопоказно за нея съгласно изрично посочените в ЕР на ТЕЛК №
3537/25.11.2013 г. противопоказни
условия на труд, поради което моли работодателя да продължи да изпълнява
трудовите си функции при облекчени условия на труд, съобразени със здравословното
й състояние, така както е изпълнявала същите до уволнението й, респективно възстановяването й на същата длъжност въз
основа на съдебното решение.
По
делото е приложено експертно решение на ТЕЛК при „УМБАЛ Д-р Георги Странски“
ЕАД гр. Плевен № 3537 от 25.11.2013 г., с което на ищцата Г.Д., в резултат на
преосвидетелстване и при първоначална инвалидизация от 02.05.2011 г., са
определени 50% трайно намалена работоспособност за срок от две години. В това експертно решение са посочени изрично
противопоказни условия на труд, а именно: системни физически усилия,
продължително стоене права, неблагоприятни метеорологични фактори. Отразено е
също така в експертното решение, че лицето работи като „инкасатор“ и може да изпълнява посочената в длъжностната
характеристика професия без системни физически усилия и неблагоприятни
метеорологични фактори.
След отмяната на
незаконното уволнение на ищцата и възстановяването й на заеманата от нея
длъжност „инкасатор – касиер“ при ответното дружество, във връзка с което е
издадена заповед № 208/13.07.2015 г., с писмо до ТЕЛК от 14.07.2015 г.
работодателят е поискал становище дали Д. може да изпълнява задълженията си по
длъжностна характеристика и как практически може да изпълнява тези задължения,
като избягва противопоказните условия на работа, след като същността на
изпълнението им припокрива понятието „продължително стоене права“ и т.н.,
поради което същата отказва да изпълнява вменените й задължения, и налага ли се
при това положение преместването й на друга подходяща длъжност. Във връзка с
така направеното запитване е издадено ЕР на ТЕЛК № 2792/24.08.2015 г. за
частична експертиза по документи, в което е обективирано становище, че лицето
може да продължи да изпълнява заеманата длъжност „инкасатор – касиер“.
Становището е обосновано с констатациите на комисията, че съгласно приложената
производствена характеристика от 13.11.2013 г. и от 04.03.2013 г. лицето е
работило като „инкасатор – касиер“ и „информатор – приемна“ 14 г. и 6м., като продължава да работи същата
работа, поради което комисията счита, че лицето се е приспособило към условията
на труд и работното място и евентуална промяна и преквалификация биха се
отразили неблагоприятно на еволюцията на заболяванията, поради което са
нецелесъобразни.
С ЕР на ТЕЛК № 3390 от 02.10.2015 г. е
извършено ново преосвидетелстване на Г.Д., в резултат на което са й определени
58% трайно намалена работоспособност за срок от три години /до 01.10.2018 г./.
В експертното решение са отразени противопоказни условия на труд – „системни
физически усилия, продължително ходене и стоене прав“, и е посочено, че лицето
може да работи професията /“инкасатор – касиер“/ по производствена
характеристика.
От събраните по делото
гласни доказателства се установява по безспорен начин, че след възстановяването
на Д. на заеманата от нея длъжност преди уволнението – „инкасатор –
касиер“, на същата е възлагано
единствено отчитането на абонати и обработката на карнети, но не и инкасиране
на суми или други дейности, които не са
свързани с посещение на адреси.
Видно е от данните по делото, че на
28.01.2016 г. на ищцата е връчена покана за писмени обяснения във връзка с
образувано срещу нея дисциплинарно производство, каквито същата е депозирала в
указания й срок на 01.02.2016 г.
С писмо на председателя на ТЕЛК, III-ти състав, от 24.02.2016 г., адресирано до управителя
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен, от дружеството е изискана
допълнителна информация във връзка с поисканото мнение по повод предприети
действия за прекратяване на трудовото правоотношение на служителката Г.Й.Д..
Изисканата информация касае представянето на пълна и подробна производствена
характеристика на лицето, в която да бъде попълнен целия му професионален
маршрут, ксерокопие на трудовата книжка и длъжностна характеристика на
заеманата длъжност с отразена дата на връчване. От съдържанието на писмото
става ясно, че представянето на тази информация се налага предвид установените
от комисията разминавания в представяните през годините производствени
характеристики.
Поисканото от работодателя мнение на ТЕЛК е
обективирано в Експертно решение № 0910 от 11.03.2016 г., в което са отразени
констатации, че по данни на лицето и производствената характеристика от
01.03.2016 г., от м.август 2011 г. лицето е работило като „информатор –
приемна“ до м.декември 2012 г., а в последствие – като „инкасатор – касиер“, но
без посещение на адреси. Изразеното от комисията становище е в смисъл, че
дисциплинарното уволнение на лицето е по повод отказа му да изпълнява част от
задълженията, вменени с длъжностната характеристика, които обаче противоречат
на предписаните противопоказания по ЕР на ТЕЛК № 3390/02.10.2015 г. и биха
могли да доведат до влошаване на здравословното му състояние, с оглед на което
комисията е квалифицирала предприетото уволнение като „неправомерно“.
По делото е приложено писмо на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен от 23.03.2016 г., с което, във връзка
с постъпило искане от 18.03.2016 г., на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ се
дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Г.Й.Д.,
на длъжност „инкасатор – касиер“, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Със
заповед № 89/24.03.2016 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
гр. Плевен на Г.Д. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание чл. 190, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 188, т. 3 КТ. Описаното в
заповедта нарушение на трудовата дисциплина се изразява в отказ на служителката
да получи на конкретно посочените дати възложителни писма и съответните карнети, с които й се възлага да измери и обработи визираните абонати. Това
поведение работодателят счита за дисциплинарно нарушение, изразяващо се в
неизпълнение на основните й трудови задължения и законни нареждания на
работодателя при възлагане на работа, извършено системно, доколкото нарушенията
са извършени повече от три пъти.
С
последваща заповед № 90/24.03.2016 г. е прекратено трудовото правоотношение с
ищцата Г.Д. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Не е спорно по делото, че и двете заповеди
са връчени на Д. на датата, на която са издадени, при удостоверен отказ от
нейна страна да ги получи.
С депозираната пред районния съд искова
молба Г.Д. е оспорила наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ и
последвалото прекратяване на трудовото й правоотношение, като е навела
фактически твърдения, че е трудоустроена
и до преходното й уволнение е изпълнявала трудови функции, съответстващи
на здравословното й състояние и дадените от ТЕЛК предписания, в т.ч. и на
длъжността „инкасатор – касиер“, като е извършвала работа само на каса, но след
отмяната на това уволнение от съда и възстановяването й на същата длъжност,
работодателят е започнал да й възлага само посещение на абонати, измерване и
обработка на карнети, която дейност е противопоказна съобразно експертните
решения на ТЕЛК, без да й предлага друга работа, каквато е извършвала преди
уволнението. Ищцата не отрича, че е отказала да получи възлагателните писма и
карнети, съответно да извърши възложените й измервания и попълване на
карнетите, но счита, че работодателят е бил длъжен да се съобрази с указанията на ТЕЛК относно това, коя трудова
дейност следва да извършва тя като трудоустроена, за да не еволюира
заболяването й, и не го сторил, поради
което неправилно е вменил този отказ
като виновно неизпълнение на трудовите задължения от нейна страна.
Не е спорно по делото, че в случая не
са налице нарушения на процедурата по налагането на дисциплинарното
наказание, визирана в чл. 193 – чл. 195 КТ, доколкото в исковата молба не са
наведени основания за незаконосъобразност на оспореното уволнение в този
смисъл.
Спорните въпроси по делото са
притежавала ли е ищцата качеството „трудоустроено лице“ към момента на
уволнението, преодоляна ли е закрилата по чл. 333 КТ и съставлява ли описаното в
заповедта за дисциплинарно уволнение поведение на ищцата нарушение на трудовата
дисциплина, което да обоснове наложеното й дисциплинарно наказание на
приложеното от работодателя основание.
В отговор на така постановените
въпроси и въз основа на гореизложените фактически констатации, основани на
събрания по делото доказателствен материал, настоящият състав приема от правна
следна следното:
Когато с решение на ТЕЛК е определена
50% намалена работоспособност и са
посочени противопоказни условия на труд, работникът или служителят е
трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ – наличието на заболяване,
налагащо трудоустрояване, е установено по законния ред и от орган по чл. 1, ал.
1 от Наредбата за трудоустрояване. Т.е.
за трудоустроени се считат лицата с призната инвалидност /с 50 и над 50%
загубена работоспособност – арг. от чл. 72 КСО/, установена с експертно решение
на ТЕЛК. Фактическото трудоустрояване на
работника или служителя се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с
противопоказанията за заболяването му, респективно преместването му на
подходяща работа. В този смисъл работникът или служителят придобива качеството
„трудоустроен“ от момента на издаване на предписанието за трудоустрояване от
органите, определени в Наредбата за трудоустрояване и от този момент се ползва
от установената в чл. 333 КТ предварителна закрила при уволнение.
В настоящия случай, към момента на
издаване на заповед № 89/24.03.2016 г. с експертно решение на ТЕЛК от
02.10.2015 г. инвалидизацията на Г.Д. е продължена до 01.10.2018 г., т.е.
същата е имала качеството „трудоустроено лице“.
Не са налице данни, а и не се твърди
работодателят да е обжалвал това експертно решение по надлежния ред. При това
положение, той е бил длъжен да поиска съгласно чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ
разрешение от Инспекцията по труда за извършване на уволнението.
По делото не се установява такова
разрешение да е било поискано. Приложеното писмо на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Плевен обективира разрешение, но на друго основание –
чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Същото е неотносимо за уволнението на ищцата в
качеството й на трудоустроено лице, тъй като разрешението трябва да бъде дадено
конкретно за отделната хипотеза с отчитане на обстоятелствата й.
Следователно закрилата по чл. 333, ал.
1, т. 2 КТ в случая не е преодоляна и липсата на разрешение от Инспекцията по
труда, касаещо тази хипотеза, обуславя незаконосъобразност на уволнението само на това основание.
Настоящият съдебен състав счита за
неоснователен доводът на въззиваемата страна, че въпросът дали е преодоляна
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ не следва да се разглежда в настоящото
производство, доколкото такова фактическо основание не е въведено с исковата
молба, а едва с въззивната жалба, поради което същото е преклудирано.
Като основание за незаконност на
уволнението ищцата сочи, че трудовото й правоотношение е прекратено въпреки, че
е била трудоустроена, като същевременно представя с исковата молба ЕР на ТЕЛК
от 11.03.2016 г., в което е отразено, че експертизата е изготвена по документи,
частична по чл. 333, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 333, ал. 2 КТ, с оглед на което може да се приеме, че счита
за нарушена именно тази закрилата, от
която тя се ползва.
Следва да се има предвид също така,
че закрилата по чл. 333 КТ е уредена с императивни, установени в публичен
интерес материалноправни норми и по спор за законността на уволнението, когато
са наведени твърдения, че ищецът е трудоустроено лице, съдът следи служебно дали е преодоляна тази
закрила.
Независимо от това обаче, дори да се
приеме за основателно възражението на въззиваемата страна, че позоваването от
страна на ищцата-въззивница на конкретната хипотеза на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ
е направено несвоевременно и е преклудирано, поради което и с оглед наличното
по делото разрешение на Инспекцията по труда закрилата по чл. 333 КТ следва да
се счита преодоляна, то разглеждайки спора по същество, въззивната инстанция
приема, че уволнението е
незаконосъобразно, тъй като от данните по делото не се установява виновно неизпълнение на трудовите задължения.
Описаното в заповедта за уволнение
дисциплинарно нарушение се изразява в отказ от страна на ищцата Г.Д. да получи
писмени нареждания за възлагане на работа по измерване и отчитане на карнети,
респективно бездействие от нейна страна да извърши тази дейност.
По делото няма спор, че така
възложените трудови функции са свързани с посещения на адресите на съответните абонати през определени
периоди от време. Настоящият състав счита, че не са необходими специални знания,
за да се установи, че тази дейност попада изцяло в обхвата на последователно
посочваните в експертните решения на ТЕЛК противопоказни условия на труд, а
именно: системни физически усилия, продължително ходене и стоене права. Налице
е и извънсъдебно признание на този факт от страна на работодателя, обективирано
в писмото му до ТЕЛК при „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ ЕАД гр. Плевен от 14.07.2015
г., с което писмо на практика е повдигнат спор по реда на чл. 3 от Наредбата за
трудоустрояване относно подходящата работа за трудоустрояване на Г.Д..
С оглед изразеното от ТЕЛК становище по
така повдигнатия спор, обективирано в експертно решение от 24.08.2015 г. и
последвалото продължаване на инвалидизацията на Д. със ЕР на ТЕЛК от 02.10.2015
г. , може да се направи категоричен извод, че дадените от комисията
задължителни предписания за трудоустрояване са за изпълнение на същата работа,
но при облекчени условия на труд /без посещения на адреси/, така както е
работила още след първоначалната й инвалидизация. В същия смисъл е и отразеното
в експертно решение 11.03.2016 г. мнение на ТЕЛК, поискано от работодателя на
основание чл. 333, ал. 2 КТ във връзка с иницираната от него процедура за
уволнение на Д..
От мотивите на оспорената заповед за
уволнение става ясно, че работодателят е тълкувал превратно становищата на ТЕЛК
и дадените предписания за трудоустрояване на ищцата, считайки, че след като в
експертните решения е посочено, че служителката може и следва да продължи да
изпълнява длъжността си съобразно производствената и длъжностната
характеристики, то няма пречка да извършва и възложената й дейност по измерване
и отчитане на карнети, която се явява част от трудовите функции по длъжностна
характеристика.
В този смисъл и след като възложената от
работодателя работа е изцяло противопоказна и в противоречие с дадените от ТЕЛК предписания за трудоустрояване
на ищцата, отказът й да извърши тази работа не съставлява виновно неизпълнение
на трудовите задължения. При липсата на дисциплинарно нарушение, наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“ и последвалото прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата са незаконосъобразни и подлежат на отмяна.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователен доводът във
въззивната жалба, че в случая е нарушена императивната норма на чл. 8, ал. 1 КТ. Доколкото работодателят е положил усилия, изисквайки становище от
компетентния медицински орган, за изясняването на въпроса коя би била подходящата
длъжност за трудоустрояването на ищцата, не може да се приеме, че единствената
му цел е била прекратяване на трудовото й правоотношение, т.е. че е налице
недобросъвестно упражняване на права по смисъла на цитираната разпоредба.
Що
се касае до наведения с въззивната жалба довод за дискриминация по настоящия
спор, същият не е част от основанието за атакуване на заповедта за
дисциплинарно уволнение и последвалата заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение като незаконосъобразни, тъй като такова основание не е въведено
с исковата молба, а и не е предявен отделен иск за установяване на
дискриминационно третиране, какъвто способ за осъществяване на защита от
дискриминационни действия е предвиден в
Раздел II от Закона за защита от
дискриминация.
С оглед на гореизложените
съображения, въззивната инстанция приема, че предявеният от Г.Д. иск за отмяна
на уволнението й, както и обусловеният от него иск за възстановяване на
заеманата от нея длъжност преди уволнението са основателни и следва да бъдат
уважени.
Не
е било спорно по делото, а е и видно от събраните писмени доказателства, че в
рамките на визирания в чл. 225, ал. 1 КТ шестмесечен период ищцата не е
полагала труд по друго трудово правоотношение, поради което основателен се
явява и обективно съединеният иск за присъждане на обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение, като размерът
на обезщетението следва да бъде определен с оглед приетото заключение на вещото
лице по назначената съдебно-икономическа експертиза – 3505,20 лв., до какъвто
размер е допуснато изменение на исковата претенция в първоинстанционното производство.
Първоинстанционното решение е
неправилно в обжалваната му част и подлежи на отмяна, като въззивната инстанция
се произнесе по съществото на спора в посочения по-горе смисъл.
Решението на районния съд следва да
бъде отменено и в частта му, в която Г.Д. е осъдена да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен разноски по делото в размер на 740 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Въззивницата е претендирала разноски
по делото за двете съдебни инстанции и с
оглед изхода на спора следва да й бъдат
присъдени разноски в размер на 1820 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по въззивната жалба следва
да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Плевенски
окръжен държавна такса в размер на 100 лв.
Така мотивиран и на основание чл.
271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1456 от 04.10.2016
г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 3659/2016 г., В ЧАСТТА, в
която са отхвърлени предявените от Г.Й.Д. против „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД гр. Плевен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ
и В ЧАСТТА, в която Г.Й.Д. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр. Плевен сумата 740 лв., представляваща направени разноски
по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Г.Й.Д., ЕГН **********, извършено
със Заповед № 90/24.03.2016 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД гр. Плевен за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и Заповед № 89/24.03.2016 г. на управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 188, т. 3 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Г.Й.Д., ЕГН **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „Инкасатор – касиер“ във „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.
Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК ********, да заплати
на Г.Й.Д., ЕГН **********, сумата 3505,20 лв., представляваща обезщетение за
оставането й без работа за времето от 24.03.2016 г. до 20.09.2016 г. поради
незаконното й уволнение, извършено със Заповед
№ 90/24.03.2016 г. и Заповед № 89/24.03.2016 г. на управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК ********, да заплати на Г.Й.Д.,
ЕГН **********, сумата 1820 лв.,
представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК ********, да заплати по
сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: