Мотиви към
Присъда № 10/30.06.2020г. по
НОХД № 199/2019г. на РС-Царево
Производството по
делото е образувано въз основа на обвинителен акт на прокурор от ТО-Царево при
РП-Бургас срещу П.Т.Г. – ЕГН **********, за това, че на 04.12.2018 год., около
07.20 часа, в гр. Китен, обл. Бургас, в животновъдната
зона, като нанесъл с нож с дължина на острието 45 см. посечна
рана в областта на лява китка и длан на Л.С.Ж. ***, изразяваща се в прерязване
на повърхностни и дълбоки флексорни мускули и
сухожилия, счупване на пета метакарпална кост,
счупване на двете кости на дланта /ос пизиформе и хаматум/, травма на нервус медианус и на лакетния нерв на
ниво китка и длан и липса на активна флексия, екстензия, без функция на същите,
с фистули с гнойна секреция от 3 и 4 пръсти, довели до увреждане на нерви,
сухожилия и мускули водещи до загуба на функцията на ръката, в резултат на
което причинил на Ж. тежка телесна повреда, изразяваща се в осакатяване на
лявата му ръка - престъпление по чл.128, ал.2 във вр.
ал.1 от НК.
В с.з.
прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за доказано и моли съда да
признае подсъдимия за виновен в повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.128, ал.2 във вр. ал.1 от НК, и да му наложи при условията на чл.54 от НК
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което да бъде да бъде
отложено с изпитателен срок от четири години.
Поверениците на частния обвинител Л.С.Ж. - адв. П. и адв.Д.,
поддържат повдигнатото обвинение срещу подс.Г., считат същото за доказано от събраните писмени и
гласни доказателства и молят съда да признае подсъдимия за виновен за извършено
престъпление по чл.128, ал.2 във вр. ал.1 от НК, като му наложи
съответното наказание.
Частният обвинител Л.Ж. се присъединява към заявеното от поверениците му адв.П. и адв.Д..
Подс.П.Г. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Дава обяснения в
хода на наказателното производство, в които излага своите основания, че се е
защитавал от нападение от страна на Л.Ж.. Подсъдимия в личната си защита сочи,
че се касаело за самозащита, а в последната си дума иска да бъде оправдан.
Упълномощеният защитник на подсъдимият, адв. К.К. счита, че от събраните по
делото гласни и писмени доказателства са изяснени обстоятелства, които
изключват наказателната отговорност на подсъдимият. В тази връзка излага
становище, че П.Г. е бил нападнат от частния обвинител и е предприел
своевременно поведение, с което опазвал своето здраве, в резултат на което е
настъпило и нараняването на Л.Ж.. Пледира, че е налице хипотезата на чл.12 ал.1
от НК и моли съда да признае подсъдимия за невиновен и оправдае по повдигнатото
му обвинение.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.Т.Г. с
ЕГН **********, **********
Подс.П.Г. заедно със семейството си –съпругата св.И.Г. и
синовете си св.Т.Г. и св.З.Г.
в продължение на години отглеждал крави, кози и др.животни,
като за целта имал стопанство в края на животновъдната зона на гр.Китен – оградено дворно място с изградени в него сеновал,
кошара и други постройки. Всяка сутрин около 06:00 - 06:30 часа подсъдимия П.Г.
отивал с товарния си автомобил марка „Тойота“ модел „Хай лукс 2.4Д“ с рег***** на стопанството си, като с него винаги били
съпругата му св.И.Г. и синовете му св.З.Г. и св.Т.Г., които му
помагали при доенето на кравите. Подс.П.Г.
винаги спирал автомобила си на улицата
пред вратата на сеновала си, като предната част на автомобила винаги сочела на
запад - към другите животновъдни обекти.
Улицата, по която се достигало до животновъдния обект на подсъдимия П.Г.,
представлявала стабилизиран черен път с
широчина около 3 метра, който започвал от пречиствателната станция на гр.Китен, преминавал покрай животновъдните обекти на
жителите на град Китен и след това продължавал в посока с.Фазаново
през гората. Тъй като улицата нямала изградени
тротоари, разстоянието между оградите на имотите, разположени от двете й
страни, на практика било около 4 метра.
Частният обвинител Л.С.Ж. заедно със съпругата си –св.Т.Ж.
и най-малкия си син –св.М.Ж. обитавали едноетажна
къща, построена в дворно място, находящо се на същата улица в животновъдната
зова на гр.Китен.
Стопанството на подс. П.Т.Г. и дома на частния обвинител Л.С.Ж. били почти съседни –
разположени от двете страни на една и съща улица, като срещуположно на
стопанството на подс.П.Г. от другата страна на
улицата имало оградено дворно място, което
било собственост на трето неучастващо по делото
лице, а до него бил двора и дома на частния
обвинител Л.Ж.. Така стопанството на подс.П.Г. и дома
на частния обвинител Л.Ж. били на разстояние около 10 метра по диагонал на
улицата.
Отношенията между подсъдимия и частния обвинител били влошени от години,
двамата имали чести конфликти помежду си и са подавали сигнали един срещу друг в
РУП-Приморско, на които сигнали са се отзовавали полицейските служители.
На 03.12.2018г. подсъдимият П.Г. заедно със синовете си св.З.Г. и
св.Т.Г. оградил с бодлива тел участък до стопанството
си, в което ограждение прибирал кравите, които трябвало да издоят на следващия
ден. За целта по-рано същия ден синовете на подсъдимия - св.З.Г.
и св.Т.Г., закупили два-три топа бодлива тел, тъй
като предишната мрежа била остаряла и много пъти била срязвана от частния
обвинител Л.С.Ж., поради което животните често бягали. Докато подс.Г. заедно със синовете си работели по смяната на
мрежата на участъка, покрай тях около
15:00 часа минал частния обвинител Ж., видял какво правят, но не казал нищо и
се прибрал в дома си, откъдето позвънил по
телефона на полицай А. от РУП-Приморско и подал сигнал, че съседът му П.Г.
незаконно огражда участък от горския фонд с оградна
мрежа. Във връзка с така подадения сигнал, за проверка на място бил изпратен
полицейски патрул от РУП-Приморско, в състава на който бил св. И. *** и колегите му Т. Ц. и В. П.. Полицейските
служители при пристигането си заварили чакащия ги там на място частен обвинител
Ж., който им показал къде точно П.Г. е оградил участък до стопанството си, като
твърдял, че това е участък от горския фонд, поради което е незаконно и им
заявил, че ще среже мрежата, като част от поставената мрежа вече била срязана
от сина на частния обвинител св.М.Ж.. Св.И., който бил наясно с конфликтите между П.Г. и Л.Ж., и
знаел, че Л.Ж. е с множество криминални регистрации, устно предупредил същият
да не се саморазправя с П.Г. и ако възникне инцидент, да се обади на тел.112.
Тъй като полицейските служители не заварили на място подс.Г.,
който вече си бил тръгнал от стопанството, и не успели да се свържат с него до
края на деня, отложили разговора си с подс.П.Г. по
случая за следващия ден.
На следващия ден – 04.12.2018г., както винаги около 6.30 часа подсъдимият П.Г. заедно със
семейството си пристигнал на животновъдния обект и както винаги паркирал товарния
си автомобил марка „Тойота“ модел „Хай лукс 2.4Д“ с рег.№**** на улицата пред сеновала
на стопанството си, като предната част на автомобила била в посока към дома на
частния обвинител. Каросерията на товарния
си автомобил „Тойота“ модел „Хай лукс 2.4Д“, подс.П.Г. използвал като
работна маса, на която държал гюмове, кофи, туби, бутилки и друга посуда. След
като паркирал „Тойота“-та на улицата пред сеновала си, подс.П.Г.
започнал подготовка на работното си място, съпругата му св.И.Г.
за заела с измиването на необходимите за това съдове, а синовете му св.Т.Г. и св.З.Г. отишли в заграждението
с цел да доведат дойните крави до пикапа, където установили, че оградната тел била напълно срязана и кравите ги нямало, тъй
като били излезнали. Виждайки, че кравите, които
трябва да бъдат издоени, ги няма, синовете на подсъдимия - св.З.Г. и св.Т.Г. отишли да ги търсят, намерили част от тях на около
500 метра покрай пътя в близката горичка, върнали ги в стопанството и ги
вързали на близките до каросерията на „Тойота“-та колове от оградната
тел, след което подс.П.Г. и сина му Т.Г. започнали да
доят кравите зад каросерията на „Тойота“-та, а св.З.Г.
обикалял около тях като помагал на баща си – подавал му вода, въжета и други
необходими вещи.
Около 7.15 – 7.20 часа частния
обвинител Л.Ж. излязъл от дома си заедно със сина си св.М.Ж.,
който трябвало да отиде на училище, тъй като бил ученик в 12-ти клас, като
първи вървял частния обвинител, а след него вървял сина му. Л.Ж. отишъл и
изкарал лекия си автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№*** от мястото, на което го
държал, и го паркирал на пет метра преди входната врата на дворното си място,
като изчаквал до нея сина си, който изоставал, тъй като заключвал входната
врата на дворното място. В същото време св.З.Г., който бил встрани
от пикапа – до шофьорската врата, като видял
Л.Ж. и сина му М. пред дома им, им поискал обяснение за срязаната ограда като извикал
през улицата към тях „Защо ни отвързахте оградата?“ В отговор, частния
обвинител Л.Ж. започнал да вика: “Вие нямате място около мене!“, “Вие сте
боклуци“, напсувал З.Г. на майка с думите: „Ще ти еба майката, боклуци!“, а
синът му св.М.Ж., след като също извикал към З.Г.
няколко пъти: “Боклуци, майка ви ще еба“, се
навел, взел от земята циментова тротоарна плочка с размери 15х15 см. и хвърлил същата по св.З.Г., но не успял да го уцели, тъй като последния се
навел.
Чувайки виковете и псувните, междувременно от дома си била излязла
съпругата на частния обвинител - св.Т.Ж., която била
застанала в крайния ъгъл на двора на къщата си и оттам наблюдавала всичко
случващо се на улицата от началото до края. Съпругата на подсъдимия – св.И.Г. пък била в двора на стопанството от другата страна
на улицата и оттам също наблюдавала всичко случващо се от началото до края.
След като не успял да го уцели с тротоарната плочка, св.М.Ж.
бързо прекосил улицата и нападнал с юмруци св.З.Г.,
като му нанасъл удари с юмрук в главата, а св.З.Г. взел в ръката си парче пластмасова водопроводна тръба,
която използвали за подкарване на кравите и която в този момент била в близост до него, подпряна до предното ляво
колело на пикапа, с което се отбранявал. След като си разменили няколко удара, двамата
младежи М. и З. започнали да се боричкат пред левия фар на „Тойота“-та.
Междувременно, още докато св.М.Ж. хвърлял
тротоарната плочка по св.З.Г., частния обвинител Л.Ж.
отворил задната лява врата на колата си „Фолксваген голф“, бръкнал вътре в нея и
измежду седалките извадил метален лост с пружина в средата, с дължина 64 см., с
пластмасови ръкохватки в двата края с
лилав цвят, след което тичешком прекосил улицата по диагонал, отправяйки се към
св.З.Г., като държал лоста високо в дясната си ръка и
крещял: „Боклуци, сега ще ви еба майката“.
В този момент подс.Г. бил зад каросерията на
пикапа, почти бил приключил с доенето на кравите и изсипвал издоеното мляко от кофите в
гюмовете, разположени на каросерията и видял как частния обвинител Л.Ж. прекосява
улицата, като идва с метален лост в ръката към сина му З., който се борел пред „Тойота“-та
със сина на частния обвинител –М., поради
което през отворената задна врата от
пода на „Тойота“-та взел стар ръждясал
нож с дървена дръжка и с дължина на острието 45 см., който винаги държал в
колата и го ползвал за отсичане на клонки с листа за козите, и направил няколко
крачки покрай дясната предна врата на „Тойота“-та към предната част на колата,
за да стигне до сина си З., който бил пред левия фар на „Тойота“-та.
Междувременно Л.Ж. вече се бил
доближил в непосредствена близост до борещите се младежи и замахнал
с металния лост към главата на св.З.Г., но не ударил,
тъй като при боричкането младежите променяли местоположението си, след което
рязко сменил посоката на движението си, като подминал странично младежите и се
насочил с металния лост към подс. П.Г., който вече
бил достигнал до предната част на „Тойота“-та, като му се заканил с думите: „Сега ще ти еба майката и ще видиш какво ще ти направя!“
Частния обвинител Л.Ж. замахнал с металния лост, който държал в дясната си ръка, няколко пъти към главата на подсъдимия П.Г., а
подсъдимия от своя страна се отбранявал с ножа, като първоначално го държал с
дясната си ръка хоризонтално пред главата си, а след това замахнал
с ножа към Л., опитвайки се да избие лоста от ръката му, но ударът попаднал върху дланта на лявата ръка Л., която
ръка в този момент Л.Ж. вдигнал високо пред главата си. Частния обвинител Л.Ж. изохкал като казал „Ох!
Ръката ми, ръката ми“, изтървал металния лост на земята, хванал с дясната си
ръка лявата си длан, от която потекла
кръв, и се обърнал към подсъдимия с думите: “ Ще те вкарам в затвора, сега ще
видиш какво ще стане“, отстъпил назад и тръгнал да се прибира към дома си, а подсъдимия
П.Г. тогава разбрал, че го е порязал с ножа, при което останал неподвижен на
място.
Св.М.Ж., като видял, че баща му Л.Ж. се оттегля към дома си с порязана ръка,
преустановил боя със св.З.Г., и тръгнал да се прибира
заедно с баща си към дома им.
Св.Т.Ж. бързо отключила дворната врата от вътре,
помогнала на мъжа си Л. да влезе вътре в къщата, след което увила
порязана му ръка с една блуза за да спре кръвта и позвънила на тел.112, за да
извика полиция и „Бърза помощ“.
Св.Т.Г., който седял зад каросерията на „Тойота“-та и довършвал доенето на
кравите, поради което нямал пряка видимост
към случващото се на улицата пред предната част на пикапа, и възприел първо
само слухово шума от прелетялата през улицата и паднала в близост до брат му З.
тротоарна плочка, както и словесните
пререкания, ориентирайки се по гласовете кой вика и кой псува, в последствие се изправил прав и видял, че М.
и брат му З. се боричкали на улицата
пред левия фар на „Тойота“-та, а баща му П.Г. и частния обвинител Л.Ж. били
вдясно от тях, на улицата пред предната част на „Тойота“-та, и ръкомахали един
срещу друг, като Л.Ж. държал металния лост, а П.Г. държал ножа, след което свидетелят
се отдръпнал и не видял самото нанасяне на порезната рана.
В последствие, св.М.Ж. докато чакал със семейството
си пристигането на полицията, отново излезнал от дома
си, отишъл до мястото на инцидента, при който пострадал баща му Л., взел от
земята металния лост и се прибрал в дома си, като скрил металния лост в стаята
си под леглото си.
Подс.П.Г. прибрал ножа на мястото, на което го държал обикновено -на пода на
колата, като преди това полял острието му с вода, тъй като било леко зацапано с
кръв, и заедно със синовете си З.Г. и Т.Г. изчакали на място пристигането на
полицията, а съпругата му И.Г. подкарала животните.
На мястото на инцидента първо пристигнал екип на „Бърза помощ“, като спрели
линейката зад „Фолксваген Голф“-а на Л.Ж.. Пострадалия излязъл от дома си с
превръзката направена от жена му, като ръката му кървяла, и минал между
оградата на парцела си и лекия си автомобил, за да стигне до линейката, където
ръката му била бинтована.
Непосредствено след пристигането на „Бърза помощ“, дошъл първия полицейски
екип, в състава на който бил св.П., като паркирали служебната
си кола зад линейката, и заварили пострадалия Л.Ж. до линейката с бинтована
лява ръка, след което пострадалия бил откаран по спешност за МБАЛ-Бургас.
Втория полицейски екип, в състава на който бил св.Н.И.,
влязъл от другата страна на улицата, поради което паркирали втората патрулка
зад „Тойота“-та на подсъдимия, а поемните лица св.Н. и св.А. пристигнали със
служебния си охранителен автомобил.
Местопроизшествието било запазено от св.Н.И.,
като огледа на местопроизшествието бил извършен за времето от 8.30 до 09.20
часа от разследващ полицай П.Т. при РУП-Приморско в присъствието на поемните лица св.Н. и св.А. и мл.експерт Ж..
При огледа на местопроизшествието било установено, че „Тойота“-та е
паркирана на черния път пред стопанството на подс.П.Г.
с лице на запад, в която посока се намирал дома на пострадалия Л.Ж./, на
разстояние 5 м. от нея на черния път в посока запад, в която посока се намирал
дома на Л.Ж., имало зацапване от кръв, а на разстояние 10 м. от нея в посока
запад се намирала дворната врата на парцела на Л.Ж. , като пред вратата по
земята се виждало зацапване от червена течност, същото зацапване се виждало и
от вътрешната страна на дворното място. На разстояние 5 метра след дворната
врата бил паркиран „Фолксваген голф“-а
на Л.Ж., с лице на изток, в която посока е било стопанството на подсъдимия,
като от дясната външна страна на колата се виждало същото зацапване с червена
течност. При влизане в къщата, в първото дясно помещение било установено същото
зацапване с червена течност. При огледа на местопроизшествието, били намерени и
иззети веществени доказателства, както следва: 1 бр. нож с дървена дръжка и
дължина на острието 45 см от пода на „Тойота“-та
и 1 брой метален лост с пружина по средата и дръжки в двата края от пода под леглото в стая от къщата на Л.Ж.,
поради което в тази му част огледът е бил одобрен от съдия с Определение №
255/04.12.2018г. по ЧНД №799/2018г. по описа при РС-Царево.
По досъдебното производство са изготвени съдебномедицинска и допълнителна
съдебномедицинска експертиза.
От заключението на назначената по
делото съдебномедицинска експертиза №2/19г. е видно, че на 04.12.2018г. св. Л.Ж. е получил посечна рана в областта на лява китка и длан с прерязване
на повърхност и дълбоки флексорни мусукули
и сухожилия. Счупване на 5 метакарпална кост,
счупване на две кости на дланта / оспизиформе и хаматум/.Уврежданията отговарят да са причинени от предмет
с остър режещ ръб със значително собствено тегло и значителна сила. Травмата на
сухожилията, мускули и нерви се квалифицират като трайно затруднение движение
на лявата ръка за срок по – голям от 30дни. Счупванията на костите се
квалифицират като трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от около
2-2,5месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
В хода на воденото досъдебното
производство и била назначена
допълнителна експертиза към СМЕ № 2/19г., предвид допълнително
представена медицинска документация и проведен преглед на 19.02.2019г., а в
хода на съдебното следствие тройна СМЕ, от заключението на които е видно, че Л.Ж.
е получил посечна рана в областта на лява китка и
длан с прерязване на повърхностни и дълбоки флексорни
мускули и сухожилия, счупване на 5 метакарпална кост,
счупване на две кости на дланта /ос пизиформе и хаматум/, травма на нервус медианус и на лакетния нерв на
ниво китка и длан, като имайки предвид допълнително представената медицинска
документация и извършения преглед става ясно, че пръстите на лявата длан са без
активна флексия и екстензия, без функция на същите, като в хода на лечението са
възникнали фистули с гнойна секреция от 3 и 4 пръсти. Според заключенията на
допълнителната и тройната СМЕ лявата ръка е осакатена в резултат на увреждане
на нерви, сухожилия и мускули, което дефинитивно води до загуба на функцията на
ръката, а счупванията на костите се квалифицира като трайно затруднение
движението на лявата ръка за срок от около 2-2,5 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес.
Описаните травматични увреждания са в резултат на удар от предмет с остър
режещ ръб със значително собствено тегло и значителна сила и отговарят да бъдат
получени по време и начин, както сочат данните по делото – от удар с остър
режещ предмет – нож в областта на лявата китка и длан.
Така изяснената фактическа обстановка се извлича по безспорен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства- обясненията на подсъдимия,
показанията на св.З.Г., св.Т.Г.,
св.И.Г., св.Ив. П., св.И., св.Н.И., св.А. и св.Н., които съдът
кредитира изцяло като съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства и приобщени по реда на чл.283 от НПК– протокол за оглед на
местопроизшествие, одобрен от съда в частта по отношение на намерените и иззети
веществени доказателства, албум към протокола за оглед, протоколи за оглед на
веществени доказателства, първоначална и допълнителна СМЕ, извършени в хода на ДП
и тройна СМЕ, извършена в хода на съдебното следствие, справки за съдимост и
други, както и частично от показанията на св.М.Ж. и св.Т.Ж., събрани в хода на съдебното следствие, и частично
от показанията на пострадалия Л.Ж., събрани в хода на ДП и приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
От една страна установената фактическа обстановка се извлича от обясненията
на подсъдимият П.Г. пред съда, който не отрича настъпилият инцидент на
посочената дата и място и описва нападението на Л.Г. с металния лост върху сина му З., а след това
и върху него самия, казва как е взел ножа от задната част на колата, направил е
няколко крачка напред и застанал встрани до сина си, където Л.Ж. замахвал срещу
него с металния лост, казва и че се е отбранявал с ножа, като е размахвал пред
себе си ножа, след което замахнал с ножа срещу Л. за
да избие металния лост от ръката му. Същият излага факти, че е предприел
действия по защита на здравето и живота на сина си, а в последствие за своето
здраве и живот от предприето нападение от страна на частният обвинител Л.Ж.,
които съдът изцяло кредитира като обективни, истинни и логични. Макар и
заинтересован от изхода на делото, обясненията на подсъдимият П.Г. са годно
доказателствено средство, като те касаят излягане на факти, които са пряко
доказателство за случилия се инцидент. Тяхната преценка за достоверност следва
да се преценя на база съпоставката им с останалите приобщени по делото гласни и
писмени доказателства. В настоящият случай съдът изцяло кредитира обясненията
на подс.П.Г., тъй като те се подкрепят и от събраните
и приобщените по делото по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, както и от показанията на първата група
свидетели - очевидците З.Г., син на
подсъдимия, И.Г., съпруга на подсъдимия и Т.Г., син на подсъдимия. Към тази
първа група свидетели следва да се причислят и свидетелите И., П., Н.И., Н. и А.,
тъй като показанията на тримата очевидци кореспондират напълно с показанията
на полицейските служители и поемните лица, които
са възприели факти и обстоятелства преди и след инцидента, при който била
нанесена посечна рана на пострадалия Л.Ж..
Очевидците Св.З.Г. и св.И.Г.
са присъствали на мястото на инцидента от самото му начало до края и са
възприели, когато св.З.Г. е поискал обяснение от
частния обвинител Л.Ж. и сина му М. защо са им отвързали оградата, как частния
обвинител Л.Ж. със сина си М. първо нападнал вербално свидетеля З.Г. и
семейството му с обидни думи и псувни, след което М. хвърлил срещу З. циментова
тротоарна плочка и тръгнал с юмруци към него, а Л.Ж. извадил от колата си
металния лост, с който тичешком изминал 15 метра от колата си до колата на
подсъдимия, където и физически нападнал първоначално свидетеля З.Г., замахвайки
с металния лост към него, но не ударил, тъй като борещите се младежи променяли
местоположението си, след което променил посоката на движението си, като се
насочил към подсъдимия П.Г., опитвайки се да му нанесе с металния лост удари в
главата, като П.Г. се е отбранявал с ножа, който е взел от колата си, когато е
видял Л. да тича с метален лост в ръката срещу сина му З. със закана , че „сега
ще им ебе майката“, с ясното намерение да му нанесе удари с металния лост.
Св.Т.Г. пък е възприел само слухово началото на инцидента – питането на З. към Л.
и сина му М. защо са отвързали оградата, последвалите от Л. и М. обиди и
псувни, както и шума от падащата в близост до брат му З. тротоарна плочка, а на
по-късен етап и визуално инцидента, като видял М. и З. да се боричкат пред
левия фар на „Тойота“- та, а Л.Ж. и баща му П.Г. да ръкомахат един срещу друг
пред предната част на „Тойота“-та.
И тримата свидетели са категорични, че Л.Ж. е нападнал с метален лост П.Г., а
последния се отбранявал с нож, като сбиването между двамата, при което била
нанесена посечната рана на лявата ръка на Л.Ж., е станало
непосредствено пред предната част на „Тойота“-та, която е била паркирана
на улицата пред сеновала на подсъдимия. Независимо от обстоятелството, че тези
трима свидетели са членове на семейството на подсъдимия, техните показания
според съда се стремят обективно да изложат случилото се и непосредствените им
възприятия. Няма съмнение относно тяхната истинност и за тяхната предубеденост.
Техните показания излагат факти, които са обективно случили се, като те са във
взаимна връзка както с обясненията на подсъдимият, така и със събраните по
делото писмени и гласни доказателства. И тримата свидетели сочат, че
„Тойота“-та е била паркирана на улицата пред сеновала на подсъдимия с лице към
дома на пострадалия и на разстояние 10 метра от дома на пострадалия, а „Фолкваген голф“-а е бил паркиран на 5 м. преди входната
порта на дома на Л.Ж., което напълно съответства на установеното при огледа на
местопроизшествието, както и на показанията на свидетелите П., И., Н. и А., че „Тойота“-та
е била паркирана на 10 метра от дома на пострадалия, а колата на пострадалия е
била паркирана на 5 м. преди дома му; и тримата свидетели сочат, че сбиването
между Л. и П. е станало непосредствено пред предната част на „Тойота“-та, което
съответства напълно на установеното при огледа на местопроизшествието и
показанията на П., И., Н. и А., че зацапванията от кръв започват на 5 метра
пред предната част на „Тойота“-та и вървят към дома на Ж., и тримата свидетели
сочат, че Л.Ж. е бил въоръжен с метален лост с пружина в средата и с две
пластмасови дръжки в края с лилав цвят, като преди идването на полицията, лоста
е бил скрит в къщата на пострадалия, което съответства на установеното
при огледа на местопроизшествието и показанията на П., И., Н. и А., че в дома
на Л.Ж., под леглото в стаята на
сина му, е бил открит метален лост с
пружина в средата и с две пластмасови дръжки в края с лилав цвят, наричан от
семейството на пострадалия „фитнес уред“; и тримата свидетели сочат, че
подсъдимия П.Г. се е отбранявал с нож, който е взел от колата си и който винаги
е носел със себе си за да сече „листница“ за козите, което
съответства на установеното при огледа на местопроизшествието и показанията на П.,
И., Н. и А., че на пода в „Тойота“-та е бил намерен нож с дървена дръжка с
острие 45 см.
Безспорно е, че свидетелски показания на тримата очевидци – св.З.Г., св.И.Г. и св.Т.Г., следва да се кредитират като обективни,
непредубедени и взаимнодопълващи се, защото те се
подкрепят от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
От показанията на св.И. се установява, че същият
във връзка с работата си като полицай в РУП-Приморско, познавал пострадалия Л.Ж.,
който бил с множество криминални регистрации, и знаел, че отношенията между П.
и Л. са лоши от години, като взаимно са подавали жалби в полицията, по които
имало образувани преписки. Св.И. е бил в полицейския
екип, който в деня преди инцидента, по сигнал на Л.Ж., че П.Г. е оградил
незаконно участък от горския фонд, е посетил стопанството на П.Г. и е
установил, че част от поставената от П. ограда вече е била отрязана от Л. и
сина му М., поради което устно е предупредил Л. да не влиза в саморазправа с П.,
а при възникване на инцидент – да се обади на тел.112. Независимо
от отправеното му устно предупреждение да не влиза в саморазправа с П., на
следващия ден рано сутринта обаче Л.Ж. решил да се саморазправи с П., като
нападнал с металния лост първо сина му З., а след това – и самия П..
От показанията на свидетелите П., И., Н. и А., че същите са били на
местопроизшествието веднага след като е бил получен сигнала за него, както и че
местопроизшествието е било запазено непроменено, като в последствие е бил
извършен оглед на местопроизшествието от разследващ полицай, при който оглед са
участвали последните трима свидетели И., Н. и А. и при който оглед са били установени
местоположенията на автомобилите, които се намирали на 15 метра един от друг, и
следите от кръв, които започвали на 5 метра от предната част на „Тойота“-та и
водели към къщата на частния обвинител, а след
това минавали от къщата му, покрай колата му и стигали до линейката,
която била паркирана след колата му, както и били намерени и иззети веществените
доказателства, както следва: от пода на „Тойота“-та, паркирана пред сеновала на
подсъдимия – нож с дървена дръжка и острие 45 см., и от пода под леглото в стаята на М.Ж. в дома
на баща му - метален лост с пружина по
средата с две пластмасови ръкохватки в двата края с лилав цвят. И четиримата
свидетели П., И., Н. и Ат. са категорични, че са пристигнали на
местопроизшествието непосредствено след сигнала, като са запазили същото
непроменено.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите И., П., Н., А. и И. като пълни, последователни, логически верни и
съответстващи на събраните по делото доказателства, като всеки от тях е
възприел факти и обстоятелства, настъпили преди и непосредствено след
инцидента, при който била причинена посечната рана на
пострадалия Л.Ж..
Що се касае обаче до втората група свидетелски показания, а именно:
показанията на св.Т.Ж., съпруга на пострадалия и св.М.Ж., син на пострадалия, съдът намира, че показанията
им не кореспондират на събраните по делото устни и писмени доказателства, а
освен това са и противоречиви помежду си, поради което следва да бъдат ценени
само частично.
И двамата свидетели – М. и майка му Т. твърдят пред съда, че „Тойота“-та на
подсъдимия е била паркирана на 5 метра от тяхната дворна врата, че Л. и М. били
нападнати съответно от подс.П.Г. и от сина му З.Г.
пред дворната порта на къщата им и че именно пред дворната им порта Л. бил
посечен от П., поради което там имало петна кръв, като даже автомобила им,
който бил паркиран пред къщата им, бил
оцапан с кръв, което обаче категорично не съответства на установеното с
протокола за оглед на местопроизшествието и албума към него разположение на
„Тойота“-та, която била паркирана на 10 метра от тяхната къща, а не на 5 м.,
както твърдят
двамата свидетели, и на разположението на техния „Фолксваген голф“, който бил
на 5 метра след тяхната порта, а не пред портата, както твърдят двамата
свидетели. Твърденията на двамата свидетели, че инцидента, при който бил
посечен Л., е станал на 1 метър пред входната им порта, от където започвали
кървавите следи, не съответства на
действителното място, на което е станал инцидента и от където са започвали
кървавите следи, а именно: кървавите следи са започвали на 5 метра от предната част на „Тойота“-та и са
водели след това към входната порта на къщата на пострадалия, като това е
установеното безспорно при огледа на местопроизшествието. Пред входната порта
на къщата на Л. наистина е имало петна кръв, но същите са били образувани при
влизането на Л. през входната порта в къщата, както и при последващото му излизането от къщата, за да отиде
до линейката на „Бърза помощ“, тъй като през това време ръката на Л. е кървяла
през блузата, с която е била увита. Отивайки до линейката на „Бърза помощ“,
която е била спряла зад неговата кола, Л. е минал по пътя между оградата на
имота си и колата си, според показанията на съпругата му Т., при което от
кървящата му през превръзката ръка, са паднали капки кръв върху дясната страна
на „Фолксваген голф“-а. По делото е безспорно установено, че „Фолксваген
голф“-а е бил паркиран не пред входната порта на къщата на Л., както твърди свидетелката,
а на разстояние от 5 метра след нея, поради което е невъзможно колата да е била
изцапана с кръв при порязването на Л., дори и то да е станало пред портата, както
в противоречие със събраните по делото писмени и устни доказателства твърдят св.М.Ж. и св.Т.Ж..
Показанията на св.Т.Ж. са вътрешно противоречиви
по отношение на обстоятелството дали съпругът й Л. е носил в ръцете си метален
лост, наричан от нея „фитнес уред“, като пред съда същата първоначално
твърдеше, че Л. не е носил никакъв уред в ръцете си и отричаше дадените от нея
в хода на ДП показания в обратен смисъл, след което при повторен разпит, поискан
от поверениците на частния обвинител, св.Т.Ж. промени
показанията си, като си „спомни“, че действително съпругът й Л. държал при
инцидента в ръцете си метален лост с пружина по средата, наричан от нея „фитнес
уред“. От показанията на св.Т.Ж. се установява, че Л.Ж.
понякога носел в колата със себе си този
метален лост с пружина по средата, който „фитнес уред“ според свидетелката се
използвал за всичко - „става за спорт“, „и за отбрана става, за всичко става“,
като след инцидента полицейските служители са търсили в дома им този “уред“,
тъй като според свидетелката вероятно са виждали и друг път Л. с него - „може би са го виждали друг път, когато са
се сбивали, тогава го е държал“.
Без съмнение, като членове на семейството на пострадалия Л.Ж., свидетелите М.Ж.
и Т.Ж. са заинтересовани от изхода на делото, още повече, че единият от тях – М.Ж.,
не само, че е участвал в сбиването със св.З.Г., син на подсъдимия, като първи му е нанесъл удар с
юмрук в главата, но в последствие, след като е било приключило сбиването между П.Г.
и Л.Ж. и е била извикана полиция на място, е отишъл на мястото на инцидента преди
пристигането на полицията, взел от земята падналия там метален лост, с който
баща му е участвал в сбиването, след което го е отнесъл в дома си и го е скрил под
леглото в стаята си, с което е направил
опит да укрие важни за разследването
улики и да въведе в заблуждение разследващите органи, че баща му Л. не е
държал нищо в ръцете си при сбиването му с П..
Твърденията на двамата свидетели М.Ж. и Т.Ж., че подс.П.Г.
с нож и синът му З.Г. с пластмасова тръба нападнали съответно Л.Ж. и М.Ж. пред дворната
порта на къщата им и че Л.Ж. защитавал сина си М. от нападението на П., като го
закрил с лявата си ръка, при което получил посечната
рана от П., категорично не съответства на събраните по делото устни и писмени
доказателства и на установеното въз основа на тях фактическо положение.
В случая безспорно се установи, че М.Ж.,
докато е бил пред входната порта на дома си, е замерил от там с тротоарна
плочка св.З.Г., който е бил от другата страна на
улицата пред левия фар на „Тойота“-та, и след като не го уцелил, пресякъл
улицата и го нападнал с юмруци, след което двамата младежи се сборили, като
междувременно Л.Ж., след като е взел метален лост от колата си, която била
паркирана на 5 метра след входната му порта, след което се насочил към
свидетеля З.Г., като тичешком прекосил улицата и достигнал до младежите,
изминавайки разстояние от 15 метра, като
първоначално замахнал с металния лост към главата на св.З.Г., но не ударил, тъй
като боричкащите се младежи променяли местоположението си, след което се
насочил към подс.П.Г., който междувременно бил взел нож
от задната част на колата си и се бил придвижил с няколко крачки към предната
част на „Тойота“-та с цел да защити сина си З. от нападащия го Л., при което сблъсъкът
между Л. и П. станал встрани от
младежите пред предницата на „Тойота“-та,
като Л. замахвал няколко пъти с металния лост към главата на П., а последния се
отбранявал с нож, който държал в хоризонтално положение пред главата си, след
което замахнал с ножа за да избие металния лост от
ръката на Л., в резултата на което ударът попаднал в областта на китката и
дланта на лявата ръка на Л., която ръка Л. в този момент бил вдигнал високо
пред себе си.
Ето защо съдът не кредитира показанията на св.Т.Ж.
и св.М.Ж., като намира същите за несъответстващи на
събраните по делото писмени и устни доказателства и отразяващи единствено и
само позицията на пострадалия, че е бил нападнат от П.Г. пред входната си
врата, но не и действителното фактическо положение, както и действителното
поведение на Л.Ж. и действително
предприетите от него действия при инцидента.
Не съответстват на установената фактическа обстановка и показанията на
пострадалия Л.Ж., дадени в хода на ДП при разпита на същия и при очната ставка ,
в които показания същия твърди, че никога по никакъв начин не е държал палка
или каквото и да било друго нещо в ръцете си, като заявява: „Не съм вадил нищо
от колата ми, не съм държал никакъв предмет“ и т.н., и след това описва как се е хвърлил да защити
сина си и че бил нападнат на входната врата от П.. Твърденията на същия, че не
е държал в ръцете си метален лост, наричан от него „палка“, категорично бяха
опровергани както от обясненията на подсъдимия П.Г. и показанията на св.З.Г., св.Т.Г., св.И.Г., така и от показанията на съпругата му св.Т.Ж. и сина му св.М.Ж., които
в хода на съдебното следствие посочиха, че Л. е държал в ръцете си метален лост
с пружина в средата, наречен от тях „фитнес уред“, който лост Л. бил изкарал от
автомобила си „Фолксваген голф“. Твърденията на пострадалия Л.Ж., че е бил
нападнат пред входната си врата от подс.П.Г., където
получил посечна рана в лявата си ръка, бяха
опровергани както от обясненията на подсъдимия П.Г. и показанията на св.З.Г., св.Т.Г., св.И.Г., така и приобщения по реда на чл.283 от НПК
протокол за оглед на местопроизшествие, от който се установява, че кървавите
следи започват на 5 метра от предната част на „Тойота“-та, както и от
заключението на вещите лица по СМЕ, че при такъв вид нараняване, кръвотечението
започва веднага.
От протокола за оглед на местопроизшествието с намиране и изземване на
веществени доказателства, от протокола за оглед на веществените доказателства,
както и от предявяването на веществените доказателства на страните по делото,
се установи, че ножът, който е държал подсъдимия и наричан от участниците в
инцидента „ мачете“ представлява стар ръждясал нож с дървена дръжка и острие с
дължина 45 см. От обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите З.Г., Т.Г.
и И.Г. се установява, че с този нож подсъдимият е режел „листница“
/ клонки с листа/ за козите, поради което е бил винаги в товарния автомобил на
подсъдимия. Доколкото подсъдимия по занятие е земеделски производител и
отглежда животни – крави, кози и др., то е нормално в инвентара на товарния
автомобил на същия да присъства подобен нож, с който да подпомага дейността си.
От протокола за оглед на местопроизшествието с намиране и изземване на
веществени доказателства, от протокола за оглед на веществените доказателства,
както и от предявяването на веществените доказателства на страните по делото,
се установи, че металния лост, който е държал пострадалия Л.Ж. и наричан от
участниците в конфликта „палка“ или „фитнес уред“, представлява метален лост с
пружина по средата с две пластмасови ръкохватки в двата края с лилав цвят, като дължината на лоста е
64 см., а диаметърът му е около 2- 3 см. От показанията на св.Т.Ж.
се установява, че пострадалия понякога носел този „фитнес уред“ със себе си в колата си, който ставал за всичко –„за
спорт, за отбрана става, за всичко става“. Доколкото от показанията на св.И. се установи, че пострадалият Л. е бил с множество
криминални регистрации и че познавайки характера на същия, св.И.
изрично го е предупредил да не влиза в саморазправа с П.Г., а от показанията на съпругата на пострадалия
се установява, че пострадалия Л. и друг път при сбивания е ползвал този метален
лост - „може би са го виждали друг път,
когато са се сбивали, тогава го е държал“ , то може да се направи извода, че и
преди това пострадалия Л. е използвал този уред при други сбивания, а не само
за спортни тренировки.
Ето защо съдът счита, че между обясненията на подсъдимия П.Г., показанията на
свидетелите З.Г., Т.Г. и И.Г., показанията на св.И., св.П., св.Н., св.А.
и св.Н.И., протоколите за оглед на местопроизшествие
с изземване на веществени доказателства, протоколите за оглед на веществените
доказателства, и заключенията на проведените съдебно – медицински експертизи са
налице онези съвпадения на свидетелски показания и писмени доказателства, които
изясняват в цялост действителната фактическа обстановка. Тези съвпадения между
показанията им разкриват онази достоверност на случилото се, която води съда до
извода, че те са напълно обективни и може да се има доверие за всички факти,
съобщени в тях. По един логичен начин се изяснява механизма на настъпилият
инцидент и участието на пострадалия и на подсъдимия в него, както и характера,
размера и механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалия. Детайлно
е изяснена причинно следствената връзка между действията на пострадалия и
ответната реакция на подсъдимия, довели до причинените телесни увреждания. Фактите
са безспорно установени пред настоящия състав на съда.
По отношение на нанесените на Л.Ж. телесни увреждания, съдът кредитира
напълно заключенията на проведените първоначална, допълнителна и тройна съдебно
– медицински експертизи, в които нараняванията са установени и описани подробно,
причинените увреждания са квалифицирани като осакатяване на лявата ръка поради
загубата на хватателната й способност и като начин на
възможност е определен механизма на причинените наранявания на пострадалия -
уврежданията
отговарят да са причинени от предмет с остър режещ ръб със значително собствено
тегло и значителна сила. Заключението на вещите лица по назначената тройна СМЕ
е прието и неоспорено от страните и съдът го
кредитира напълно.
При така установените фактически положения, на база събраните и обсъдени
гласни и писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът направи
следните правни изводи:
Подсъдимият П.Г. е годен субект на вмененото му обвинение, защото е
пълнолетен и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи своите постъпки. Подсъдимият е осъществил деянието, като е действал
при условията на чл. 12, ал. 1 от НК, поради което осъщественото от него деяние
не е общественоопасно, тъй като е извършено при неизбежна отбрана, като се е защитил
от непосредственото противоправно нападение на пострадалия, насочено срещу неговата
личност. Именно поради тази неизбежна отбрана, той е причинил и установеното и
доказано увреждане на своя нападател –частният обвинител Л.Ж... Установи се
безспорно, че З.Г. е отправил забележка на частния обвинител Л.Ж., при което
той е предприел нападение срещу него, като е взел от колата си метален лост и тичешком
се е насочил към него, достигайки го е замахнал към свидетеля З.Г. с вдигнатата си ръка, в която
държал лост, но не го ударил, тъй като борещите се младежи променяли
местоположението си, поради което се насочил към подсъдимия, който в този
момент бил встрани от сина си, като междувременно взел от колата си нож, за да
защити сина си от нападащия го Л.. В този момент Л.Ж. нападнал с металния лост,
който държал високо над главата си с дясната си ръка, подсъдимия П.Г., като
умишлено замахнал няколко пъти към главата на подсъдимия
за да увреди здравето и живота му. Затова подсъдимия е използвал ножа да се
отбранява, а в последствие опитал със замах на ножа да избие от ръцете на
пострадалия металния лост, като ударът е попаднал в областта на лявата длан и
китка на лявата ръка на пострадалия, който в този момент я бил вдигнал високо
пред себе си. Ударът на П.Г. с ножа е причинил посечна
рана в областта на лява китка и длан на Л.Ж., изразяваща се в прерязване на
повърхностни и дълбоки флексорни мускули и сухожилия,
счупване на пета метакарпална кост, счупване на двете
кости на дланта /ос пизиформе и хаматум/,
травма на нервус медианус и
на лакетния нерв на ниво китка и длан и липса на
активна флексия, екстензия, без функция на същите, а след усложнения при
лечението – поява на фистули с гнойна секреция от 3 и 4 пръсти, довели до
увреждане на нерви, сухожилия и мускули, водещи до загуба на функцията на
ръката. Описаните травми са довели до осакатяване на лявата ръка на Л.Ж., което
е тежка телесна повреда, но са се дължали на употребената от подсъдимия сила,
чрез която е искал да отблъсне нападението.
Съдът приема, че подсъдимият е участвал в причиняване на описаното
увреждане на частния обвинител по посочения механизъм, като не е действал със
съзнанието, че желае да причини на пострадалия именно това увреждане, а със
съзнанието, че защитава себе си от неправомерно осъществено нападение на
здравето и живота му. Нападението на Л.Ж. е било прекратено благодарение на
усилията на подсъдимия. Нападението е предизвикало непосредствена опасност
върху живота и здравето първоначално на З.Г., а в последствие – непосредствена
опасност върху живота и здравето на подсъдимия П.Г., а същевременно направените
от подсъдимия действия за неговото отблъскване, са увредили и здравето на
частния обвинител. Това нападение на частния обвинител е било непосредствено и
противоправно, като то е започнало в началото на конфликта, като първо е било
насочено срещу живота и здравето на З.Г., син на подсъдимия, а след това
директно срещу живота и здравето на подсъдимия П.Г.. Първата намеса на
подсъдимия – вземайки нож в ръката и правейки крачка към сина си З.Г., макар и
да е преустановила нападението върху сина му, не е била достатъчна за пълното
прекратяване на нападението на Л.Ж., който променил само обекта на нападението
си, като се насочил вече пряко срещу подсъдимия, при което замахнал
няколко пъти с металния лост, който държал в ръката си, към главата на подсъдимия, поради което подсъдимия
се е отбранявал с ножа, а в последствие е замахнал с
ножа към пострадалия за да избие от ръката му металния лост, при което му е
нанесъл посечна рана в областта на дланта и китката
на лявата ръка. Ето защо нападението на Л.Ж. не е било приключило до нанасянето
на посечната рана, тъй като същия първоначално е
нападнал св.З.Г., син на подсъдимия, след което е променил обекта на нападението си, като директно
е нападнал самия подсъдим, замахвайки с метален лост към главата му, като
нападението е приключило, след като П.Г. му е нанесъл удар с ножа върху лявата
му ръка. Съдът безспорно прие, че подсъдимият е нанесъл удар по лявата ръка на Ж.,
довел до тежка телесна повреда на Ж., изразяваща се в осакатяване на лявата му
ръка поради загуба на хватателната й функция, но според съда това е било с цел да отблъсне
противоправното му нападение над него. Доколкото подсъдимият е защитавал първоначално
сина си, а след това себе си, то е допустимо той да причини вреди на нападателя
в рамките на необходимите предели. В случая такова превишаване няма, тъй като
защитата на подсъдимия е съответствала на характера на нападението. Той
неочаквано е бил нападнат от Л.Ж. с метален лост, който замахвал с него към
главата му, а от своя страна подсъдимият се е отбранявал с ножа, след което е замахнал срещу Л.Ж. за да избие от ръката му металния лост,
от който замах е възникнала посечната рана в областта
на дланта и китката на лявата ръка на Л.Ж..
Съдебната практика е трайна по отношение на нападението, като дори
замахване в посока на тялото, представлява нападение. Ето защо в конкретния
случай е безспорно, че е имало нападение от Л.Ж. върху подсъдимия, като частния
обвинител пръв е започнал нападението с металния лост против подсъдимия. И
подсъдимия и пострадалия са високи мъже със здраво телосложение, като
подсъдимия е малко по-висок, но по-пълен, а възрастовата разлика между
подсъдимия и частния обвинител е 4 години, като последния е по– млад, а от там
евентуално и физически по - здрав от подсъдимия. В случая се касае за
непосредствено, дръзко, противоправно и интензивно нападение от страна на частния
обвинител, извършено с метален лост с пружина по средата с дължина 64 см. и
диаметър около 2-3 см, който уред по своята същност и характер е средство
опасно за живота и здравето, доколкото при силен удар с металния лост пружината
в средата му създава допълнителна кинетична сила, като пострадалия е замахнал няколко пъти от близко разстояние с металния лост
непосредствено към главата на подсъдимия. По този начин е съществувала съвсем
реална заплаха и опасност за здравето и животът на подсъдимия. При така
създалата се ситуация подсъдимия не е имал задължение да бяга и се укрива за да
избегне нападението, а е имал право да се отбранява което и направил, нанасяйки
удар на частния обвинител с ножа, чието острие е със значително по-малка
дължина от дължината на металния лост, като му причинил констатираното телесно
увреждане. Подсъдимият не е бил длъжен да се защитава само по начина и със
средствата, съразмерни на начина и средствата за нападение, а има правото да се
защити по всякакъв начин, стига да не излиза от пределите на неизбежната
отбрана. В следствие на удара на подсъдимият са причинени и посочените
увреждания на Ж., довели до осакатяването на ръката му. Едва след нанасянето на
удара от подсъдимия, нападението на Ж. е било прекратено. В случаят, с
действията си в условия на неизбежна отбрана съдът намира, че П.Г. е упражнил
правото си на защита спрямо засегната му телесна неприкосновеност, с цел само и
единствено отблъскване на това противоправно и непосредствено нападение на Л.Ж.,
което отблъскване на нападението се е постигнало чрез нанасянето на удар с нож
върху ръката на пострадалия. Съдът намира, че защитата от страна на подсъдимия,
осъществена чрез нанасянето на описания удар на Л.Ж., е в пределите на
неизбежната отбрана, тъй като е налице съответствие между нея и нападението.
Този извод съдът извлече от съвкупността на обстоятелствата, отнасящи се до
времето, мястото, физическите особености на нападателя, степента на застрашеност на нападнатия и интензитета на нападението. Защитата
на подсъдимия е била интензивна и независимо от възрастовата разлика между двамата,
е съответствала на характера и опасността на самото нападение предвид начина и
средството на извършването му и за чието отблъскване, подсъдимия е нямал
задължение да избира и засяга неуязвими
части от тялото на нападателя или подбира средствата за защита. Ето защо в
случая е налице единствено неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 ал.1 от НК,
без да е налице превишаване на нейните предели дължащо се на уплаха и смущение
по смисъла на чл.12 ал.4 от НК. Това е така, защото от доказателствата не е установено
при нападението и в резултат от него, подсъдимия да е изпаднал в такова душевно
/ психическо /състояние , което в значителна степен да е ограничило
възможността и му попречило да ръководи постъпките и поведението си в рамките
на неизбежната отбрана. Напротив установено е, че след инцидента, подсъдимия е
полял с вода острието на ножа и след това го е прибрал на обичайното му място –
на пода на товарния си автомобил, като е останал на местопроизшествието до
идването на полицейските служители .
Предвид на всички гореизложени обстоятелства, сочещи за наличие на
условията за приложение на института на неизбежната отбрана и прилагането му в
съответните предели, съдът прие, че в настоящият казус са налице всички
законови предпоставки за приложението на чл. 12, ал. 1 от НК. Извършеното
деяние от страна на подсъдимият П.Г. при условията на чл.12 ал.1 от НК не е
обществено опасно и затова не съставлява престъпление, което да бъде наказуемо.
Ето защо съдът призна подсъдимия П.Г. за невинен в това, че на 04.12.2018г. около
07.20 часа, в гр. Китен, обл. Бургас, в
животновъдната зона, като нанесъл с нож с дължина на острието 45 см. посечна рана в областта на лява китка и длан на Л.С.Ж. ***,
причинил на Л.С.Ж. тежка телесна повреда, изразяваща се в осакатяване на
ръката, и на основание чл.12 ал.1 от НК, го оправда по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.128, ал.2 във вр.
ал.1 от НК, на основание чл.304 от НПК.
Веществените доказателства по делото, намиращи се на съхранение в
деловодството на съда следва да се върнат на собствениците им след влизане в сила на присъдата, както
следва:
-1бр. нож с дължина на острието 45см следва да се върне на собственика му П.Т.Г. ;
- 1бр. метална тръба с дължина 64см, с метална пружина и 1бр. магнитен
носител – диск №386/17.01.2019г., следва да се върнат на собственика им Л.С.Ж.,.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК, направените по
делото разноски, от които 466.92 лева в хода на досъдебното производство, и 884.05
лева в хода на съдебното производство, следва да останат за сметка на
държавата.
По изложените мотиви съдът постави присъдата си.
Районен
съдия: