Номер 2203 Година
2018, 13 ноември гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на тринадесети
ноември година две хиляди и осемнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно
гражданско дело № 1575 по описа за 2018 година
Производството е по реда на чл.274 и сл.във
вр.с чл.413, ал.1 от ГПК, и е образувано по частната жалба на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД гр.София, ЕИК *********, против Разпореждане от 20.02.2018 г.,
инкорпорирано в Заповед № 679 от 20.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.1226/2018
г. по описа на Бургаски районен съд, с което е отказано присъждане на всички
направени от заявителя (по негови твърдения) съдебни разноски, по-конкретно – присъждане на съдебни разноски за
заплатен от заявителя адв.хонорар в размер на 1 963,91 лв.
Жалбата е насочена против заповедта за изпълнение в частта й за разноските.
Изложени са оплаквания за дължимост на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение като съдебни разноски. Твърди се, че е неправилен и противоречащ
на Тълкувателно
решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, изводът на
първоинстанционния съд, че липсва договор или други доказателства, установяващи
уговарянето на такъв адв.хонорар в претендирания размер, съгласно чл.36, ал.2 от
ЗАдв. И ТР 6/2013 на ВКС. Твърди се, че по делото, заедно със заявлението по
чл.417 от ГПК, частният жалбоподател и заявител в заповедното производство, е
представил доказателства – платежно нареждане за извършен превод на сумата от 1 963,91 лв от „Юробанк
България“ АД, с посочени получател и основание за плащането, от което се
установява, че заявителят е заплатил по банков път претендираното от него като
разноски адв.възнаграждение.
Претендира се отмяна на
обжалваното разпореждане на БРС и присъждане на претендираната сума като
съдебни разноски на банката.
Към частната жалба е приложено
платежно нареждане от 14.02.2018 г.
Производството по ч.гр.д.1226/2018 г.
по описа на БРС е образувано по заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК от кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр.София против длъжника П
Т Р от гр.Б, за сумата от 37 605,95 евро - главница, 222 лв – нотариални
такси, законна лихва върху главницата начиная 14.02.2017 г. до окончателното
плащане, както „и разноските по заповедното производство“. Към заявлението са
приложени преводно нареждане от 14.02.2018 г. за заплащане от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
гр.София на сумата от 1 963,91 лв по сметката на „Адв.дружество П.
и Павлова“ с посочено основание „П Т Р… АХ заповедно производство“; и преводно
нареждане от 14.02.2018 г. за заплащане от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр.София на сумата от 1 475,46 лв по сметката на РС Бургас с посочено основание „П
Т Р… ДТ заповедно производство“.
БРС е издал поисканата заповед по чл.417 от ГПК,
вкл.за част от претендираните разноски по заповедното производство – за сумата
от 1 475,46 лв
– държавна такса. В заповедта изрично е
посочено, че на заявителя не се следват деловодни разноски за адв.хонорар,
поради липсата на договор, респ. други доказателства, установяващи уговарянето
на такъв в претендирания размер, съгл.чл.36, ал.2 от ЗАдв. и ТР 6/2013 г. на
ВКС.
В заповедта е посочено, че тя подлежи на обжалване
пред окръжен съд Бургас само в частта на разноските, в двуседмичен срок от
връчването.
Заповедта е връчена на заявителя, видно от съдържащото
се в делото съобщение, на 12.03.2018 г.
Частната жалба, подадена от заявителя против
заповедта, в частта на разноските, е постъпила в БРС на 27.03.2018 г.
Частната жалба е била изпратена на БОС и по нея е
образувано ч.гр.д.728/2018 г., прекратено с определение № 1040 от 01.06.2018
г., след като въззивният съд е установил, че в приложеното към жалбата
ч.гр.д.1226/2018 г. на БРС няма данни, дали издадената по него заповед за
изпълнение, вече е връчена на длъжницата, съотв.вече е започнал да тече срокът
по чл.414 от ГПК за подаване от нея на възражение против заповедта за
изпълнение.
От приложеното ч.гр.д.1226/2018 г. на БРС, след
изпращането му отново от заповедния съд на БОС, съдът констатира, че издадената
по делото заповед за изпълнение, както и копие от документа, въз основа на
който е издадена, са връчени от ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№ 800 на КЧСИ, както
следва: на длъжницата П Т И на 17.07.2018 г. чрез нейната майка Я С И; на Я С И
– солидарен длъжник, на 17.07.2018 г. – лично; и на солидарния длъжник В.Д.Р. –
на 17.09.2018 г. – по реда на чл.47 от ГПК - чрез залепване на уведомление, с
изтичане на срока за получаване на книжата. С определение № 7266 от 04.10.2018
г., на основание чл.415, ал.1, т.2, вр.ал.2 от ГПК, вр.чл.47, ал.5 от ГПК, БРС
е спрял принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение № 679/20.02.2018
г. и е указал на заявителя, че в едномесечен срок от връчване на разпореждането
може да предяви иск срещу длъжника В.Д.Р. за установяване на вземането си по
заповедта, като в случай, че не стори това, издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист ще бъдат обезсилени по отношение на този длъжник. За
връчването на длъжниците на заповедта за изпълнение, ЧСИ Ив.Божилова е
уведомила заповедния съд на основание чл.418, ал.5, изр.2 от ГПК.
С оглед влизане в сила на заповедта за изпълнение по
отношение на двама от тримата солидарни длъжници – П Т Р и Я С И, съдът намира,
че по отношение на тях е налице основание за произнасяне по подадената от
заявителя частна жалба против разпореждането на БРС, с което е отказано
издаване на заповед за изпълнение за част от разноските (адв.хонорар).
С оглед изложеното съдът намира подадената жалба за
допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против
акт на съда, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
За
да се присъдят съдебноделоводните разноски на страна по спора, е необходимо
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1/ Страната да е
направила своевременно искане за присъждане на разноските; 2/ Те да са от
категорията на посочените в чл.78, ал.1 от ГПК съдебноделоводни
разноски; 3/ Да са реално направени или да се фингира извършването им съгл.чл.78, ал.8 от ГПК; 4/ Да са представени доказателства за извършването им
до изтичане на срока, в който може да се прави искане за присъждането им; 5/
Изходът на спора, предмет на раглеждане в съответната инстанция, да е в полза
изцяло или частично на страната, претендираща разноските за тази инстанция,
съгласно правилата, съдържащи се в чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК.
Съгласно разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане; ако е по банков път, задължително да се
представят доказателства за това, а ако е в брой - вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Настоящият
състав приема, че предпоставките по чл.78, ал.1 ГПК са налице, когато е безспорно, че
процесуално представителство в полза на страната е било осъществено въз основа
на представено пълномощно, и е безспорно, че страната реално е заплатила на
процесуалния си представител адвокатско възнаграждение в посочен размер именно
за осъщественото представителство пред посочената инстанция или в съответното
производство, и заплащането на адв.възнаграждение е установено с надлежни
документи. Представянето на документи, в които изрично е посочено какъв е
размера на сумата и основанието за плащане, са достатъчни да установяват
постигната между страните по мандатното правоотношение договореност. Както е посочено в т..1
от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на
ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г., ОСГТК, писмената форма на договора за
адвокатска услуга е за доказване, поради което представянето на подобен
договор, не е единственият начин по който може да се установява постигната
между страните договореност за размера на разноските. В този смисъл е Определение № 49 от 31.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 312/2018 г., III
г. о., ГК.
В настоящия случай, в заявлението си по чл.417 от ГПК
частният жалбоподател е направил искане за присъждане на „разноските по
заповедното производство“ и е описал като приложения пълномощно (т.1) и
„документ за внесени държавни такси“ (т.5). Към заявлението не е приложен
договор за правна защита и съдействие, сключен между заявителя и Адвокатско
дружество „П. и Павлова“ за процесуално представителство по настоящото
заповедно производство с уговорено в него адв.възнаграждение и начин на
заплащането му, но са приложени преводно нареждане за кредитен превод, съгласно
което на 14.02.2018 г. Юробанк България АД е наредил заплащане на сумата от 1 963,91
лв на „Адвок.дружество П. и Павлова“, с вписано основание за плащането – „П Т Р
80…..“ (ЕГН на длъжницата Р) „АХ заповедно производство“ (л.8); и Пълномощно
(л.46), съгласно което Банката упълномощава Адвокатско дружество „П. и Павлова“
да я представляват пред всички съдилища на територията на страната във връзка с
подаване на заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
по чл.417 от ГПК; за получават заповеди за изпълнение и изпълнителни листи; да
подават жалби, както и следващите се искови молби; да подават молби за
изпълнителни дела и пр.
При така приложените към заявлението
пълномощно и преводно нареждане за кредитен превод, и по изложените по-горе
съображения, съдът приема, че е доказано наличието на договор за процесуално
представителство между Банката-заявител и Адвокатско дружество „П. и Павлова“
за настоящото заповедно производство, като уговореното между страните
възнаграждение е заплатената съгласно преводното възнаграждение сума.
Поради несъвпадането на изводите на
двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и вместо него
да се постанови заплащане от солидарните длъжници Павлина Танева Радева и Янка
Стойкова Иванова на сумата от 1 963,91 лв за заплатено адв.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 20.02.2018 г.,
инкорпорирано в Заповед № 679 от 20.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.1226/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е отказано
присъждане на всички направени от заявителя съдебни разноски, по-конкретно – присъждане на съдебни разноски за
заплатен от „Юробанк
България” АД, адв.хонорар в размер на 1 963,91 лв, по подадено от „Юробанк България“ АД
заявление срещу солидарните Павлина Танева Радева и Янка Стойкова Иванова, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Длъжниците ПАВЛИНА ТАНЕВА РАДЕВА
с ЕГН ********** и ЯНКА СТОЙКОВА ИВАНОВА с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 1 963,91 лв (хиляда деветстотин
шестдесет и три лева и деветдесет и една ст.), представляваща направени от
заявителя съдебно-деловодни разноски в размер на платеното от него адвокатско
възнаграждение.
ИЗПРАЩА делото
на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение в горния смисъл.
Определението не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.