Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 619/10.12.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател:
Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Д., с участието на прокурор
при Окръжна прокуратура гр.Монтана - Галя Александрова като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 499 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.27, ал. 6 от Закона за закрила на детето ЗЗД/.
Образувано е по жалба подадена от Е.А.И. с
ЕГН * *** и настоящ адрес ***, живуща *** против Заповед
№ЗД/Д-С-ВР-044/16.09.2019год. издадена от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Връбница към АСП за временно настаняване на детето Ц*** Е*** А.
с ЕГН * *** с майка Е.А.И. и баща – неизвестен в професионално приемно
семейство на Р.Д.Л. и М.Г.М. *** за срок до произнасяне на съда с решение по
чл.28 от ЗЗД или промяна на обстоятелствата. В жалбата се поддържат твърдения за
неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят счита,
че не са налице предпоставките, на основание на които детето й е било настанено
в професионално приемно семейство. Твърди, че разполага с всички битови условия
за отглеждането на детето, същото има личен лекар и посещава училището. Излага
още, че детето е силно привързано към нея и мъжът с който живее на съпружески
начала, негов биологичен баща, който не го е припознал. Твърди, че настаняването
на детето извън семейството е против волята му и тази на родителите. Направено
е искане съдът да отмени в цялост оспорения административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява
лично и чрез процесуалния си представител адв. П.Н. ***, поддържа жалбата по
изложените в нея доводи, като твърди, че по делото не са събрани доказателства
за нуждата от такава мярка, тъй като работата за родителски капацитет би била
по ефективна с участието на детето. Иска се отмяна на Заповедта, като се
претендират сторените по делото разноски въз основа на представен списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът – Директор на Дирекция
"Социално подпомагане"- Връбница в писмено становище по жалбата
заявено в изпратената жалба ведно с административната преписка и в открито
съдебно заседание чрез надлежно упълномощения ст. юрисконсулт Д. твърди
неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена.
Заинтересованите страни професионална приемна
семейство Р.Д.Л. и М.Г.М. ***, редовно призовани се явяват Р.Л. и с малолетното
дете Ц*** Е*** А..*** по съществото на делото намира жалбата за неоснователна,
като в мотивирано заключение съобразно събраните по делото писмени
доказателства излага подробни доводи за нейното отхвърляне.
С Определение №7392 от 03.10.2019год. по адм.
дело 10763/2019год. по описа на АССГ делото е изпратено по правилата на
местната подсъдност на АС – Монтана.
Административен съд Монтана, като съобрази
становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от социалния доклад изготвен във връзка
с предприетата мярка за закрила на 30.08.2019год. в ДСП Връбница е постъпил
сигнал относно малолетното дете Ц*** Е*** А. родена на ***год. с майка Е.А.И. и баща
– неизвестен във връзка с отглеждане на детето в изключително лоши хигиенно –
битови условия, в бивш магазин на територията на с.Б*** , ул.“И. Д*** “№43.
Сигнала е заведен в ДСП Връбница с вх.№ СИГ/Д-С ВР/200/30.08.2019год., като в
него се съдържали данни и за внуците на жалбоподателката Т*** К*** Т*** и Е***
К*** Т*** , които живеели с майка си в домакинството на жалбоподателката и
съжителстващия с нея мъж Т*** Н*** .
При посещение на адреса, намиращ се в с.Б*** ,
ул.“И. Д*** “№43 социалните работници установили, че малолетното дете Ц*** Е***
А. е неглижирана, отглежда се в хигиенни условия под минималните за нормалното
й развитие. Видно от социалния доклад в стаята в която живее детето заедно с
другата си сестра нейните деца, майка й, и съжителстващия с нея Т*** Н*** са
разхвърляни дрехи, пепелниците са били пълни, установени са всякакви боклуци и
остатъци от храна. В помещението има три легла, рафтове и маса на която се
готви и има поставен телевизор. Ползваните сервизни помещения са външни. Като
при разговор с малолетната Ц*** същата обяснила, че няма свое обособено място,
където да подрежда дрехите си, спи направо на дюшек, без спално бельо. При
посещението социалните работници от Отдел „Закрила на детето“ оставили покана
за среща с майката на Ц*** . На 02.09.2019год. в ОЗД към ДСП – Връбница е
проведена среща с жалбоподателката, като същата е консултирана за
необходимостта да бъдат предприети мерки за подобряване на хигиената в жилището
и са дадени насоки помещението да бъде почистено и подредено, като подсигури
лично пространство на подрастващата Ц*** . На 04.09.2019год. социалните
работници отново посетили дома на жалбоподателката, като условията не били
подобрени, при което било предложено на същата да й бъде оказана подкрепа чрез
насочване към социални услуги, на който Е.А.И., категорично отказала, държейки
се агресивно и отхвърлящо, което направило социалната работа със семейството
невъзможна.
При проучването от социалните работници е
проведен разговор с личния лекар на малолетното дете Ц*** , като същия заявил,
че майката не е търсела съвети и не е водела детето на преглед, а се налага
самия лекар да се свързва директно с детето, за да бъдат направени имунизации
или да се проведе профилактичен преглед. Проведена е и среща с училищния екип
където детето Ц*** посещава 6 – ти клас, като е посочено че детето се справя
трудно с учебния процес, често идвала в занемарен външен вид, некъпана и с
мръсни дрехи, без джобни пари за храна, което налагало учителите да осигуряват
закуска на детето. Жалбоподателката е посещавала само една родителска среща,
като класната на детето трудно осъществява контакт с нея.
При така установеното от социалните работници
и липсата на желание за ползване на социална услуга от страна на майката
настояща жалбоподателка на 13.09.2019год. е свикат Координационен механизъм за
взаимодействие при работа в случай на деца, жертва на насилие или в риск от насилие
и взаимодействие при кризисна интервенция, като е взето решение предвид
неосигуряването на сигурна и безопасна среда за нейното развитие, липсата на
лично пространство, факта, че е станала свидетел на раждането на едно от децата
на сестра си е установен непосредствен риск за живота и здравето на малолетното
дете Ц*** , поради което и предвид факта, че нейната майка се намира в трайна
невъзможност да я отглежда е предприета в условията на спешност мярка за
закрила извън семейството от страна на ДСП Връбница и настаняване на детето в
професионално приемно семейство по административен ред, във връзка с което е
издадена и обжалваната Заповед №ЗД/Д-С-ВР-044/16.09.2019год. от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Връбница към АСП за временно настаняване на
детето Ц*** Е*** А. с ЕГН * *** с майка Е.А.И. и баща – неизвестен в
професионално приемно семейство на Р.Д.Л. и М.Г.М. ***.
Видно от оспорената заповед, същата е
издадена при наличие на обстоятелствата по чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДетето и
чл.33, ал.1 от ППЗЗДетето, на основание чл. 26, ал.1, изр. Второ във вр.чл.27,
ал.1 от ЗЗДетето. Определен е и срок за настаняването по административен ред – до
произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД или промяна на обстоятелствата.
На осн. чл. 60 от АПК било разпоредено предварителното изпълнение на заповедта.
Оспорената в настоящето производство Заповед
№ЗД/Д-С-ВР-044/16.09.2019год. издадена от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Връбница към АСП е била обжалвана по административен ред пред
РДСП – София – град и е потвърдена с Решение №22-РД06-0233 от 15.10.2019год.,
видно от л.26-30 от делото.
В хода на съдебното производство е приложен
изготвен актуален социален доклад №СЛ/Д-ВР-БС/553-010/04.11.2019год. на ДСП – Бяла
Слатина, от които се установява, че битовите потребности на малолетната Ц*** са
изцяло задоволени към настоящия момент, като същата е силно привързана към
семейството си, нейната майка и мъжа с който тя живее на съпружески начала,
наричайки го свой татко. От настаняването на детето в приемното семейство
жалбоподателката заедно със съжителстващия с нея мъж са посещавали детето общо
три пъти, като срещите са преминавали доста емоционално и за двете страни и
майката е подала молба за реинтеграция на малолетната Ц*** . В заключение
социалните работници са посочили, че в най-добър интерес на детето е да се
отглежда в семейна среда, предвид силната емоционална връзка и привързаност към
семейството.
Установено е, че в РС Бяла Слатина е
образувано Гр. Дело №1325/2019год., с оглед настаняване на малолетното дете по
съдебен ред по което към настоящия момент не е постановен съдебен акт.
От приложените по делото писмени
доказателства от ДСП Връбница е видно, че във връзка с подадената молба на
жалбоподателката за реинтеграция на детето в семейна среда са предприети мерки
същата да ползва социална услуга към ЦОП гр.София за срок от три месеца, видно
от направление за ползване на социални услуги.
В изпълнение разпоредбата на чл.15, ал.1 и
ал.4 от ЗЗДетето, малолетната Ц*** Е*** А. в присъствието на социален работник
и неговата майка е изслушана в открито съдебно заседание, като заявява, че „…сега
живее при леля Р., която се грижи за нея, има си своя стая и ходи на училище..“.
С майка си разговаря по телефона и същата е идвала на срещи с нея. Твърди, че
на седмица е „…получавала от семейството си пари за закуска,… гледа майка си
как готви, тъй като иска да стане сладкарка и си прави сандвичи за училище….“.
В хода на съдебното производство в качеството
на свидетел е разпитан Т*** Г. Н*** , който живее на съпружески начала с
жалбоподателката от 22 години и твърди, че е биологичен баща на малолетната Ц***
, като заявява че работи на осем часа в строителство, а Е. е на четири часа и
работи като чистач. Твърди, че малолетната Ц*** ходи на училище, ползват
помещение под наем от две стаи в които са живеели шест човека. Докато
малолетното дете учело в Д*** и давал пари за градски транспорт и джобни, като
не ходел на родителска среща в училището, тъй като работи до късно. Понастоящем
заедно с Е. ползват социална услуга за родителски капацитет и са подали молба
за връщането на детето в семейна среда.
В настоящето производство предмет на
оспорване е индивидуален административен акт - Заповед
№ЗД/Д-С-ВР-044/16.09.2019год. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Връбница към АСП, с която е било настанено малолетното дете Ц*** Е*** А. с ЕГН * ***
с майка Е.А.И. и баща – неизвестен, временно в професионално приемно семейство
на Р.Д.Л. и М.Г.М. *** при условия на спешност, съгласно чл. 33, ал. 1 от
ППЗЗД. Актът е оспорен от родител на детето, която е надлежна страна с право и
интерес от обжалване. Видно от самата Заповед, същата е съобщена на оспорващата
на 17.09.2019 г., поради което жалбата, подадена на 18.09.2019 г. в АССГ /видно
от печата/, се явява депозирана в срок и същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и
след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за
неоснователна, по следните съображения:
Оспорения административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган в кръга на неговите правомощия, съобразно настоящия адрес на детето и при
условията на заместване, съобразно т.1 от приложената Заповед РД 01-700/22.06.2016год.
на Изп. Директор на АСП и съобразно ТР №4/2004г. на ВАС на РБ, тъй като
титуляра на длъжността е бил в законноустановен платен годишен отпуск, видно от
приложената заповед.
Заповедта е в писмена форма и съдържа
посочване на правното основание, от което административният орган черпи
правомощието да се произнесе. Като фактическо основание е посочена разпоредбата
на чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДетето, изготвения
социален доклад №СЛ/Д-С-ВР/338-001/16.09.2019год. от социален работник,
конкретното проявление на същата се изразява в приетото от органа
обстоятелство, че детето се намира в риск за живота и здравето на детето, поради
трайна невъзможност на родителите му да го отглеждат. С оглед изложеното, съдът
приема, че обжалваният акт отговаря на изискванията на ЗЗДетето и е издаден при
спазване на установената форма.
Административният акт е издаден при спазване
на административно производствените правила. До произнасяне на съда, дирекция
"Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно
настаняване по административен ред. Видно от постъпилото по делото писмено уведомление
на ДСП – Връбница и в изготвения социален доклад от Отдел „Закрила на детето“
към ДСП гр.Бяла Слатина, към датата на съдебното заседание е депозирана искова
молба в Районен съд Бюла Слатина за настаняването на малолетното дете Ц*** Е***
А. с ЕГН * по съдебен ред извън семейството, като е образувано Гр. Дело
№1325/2019год. по което до настоящия момент не е постановен съдебен акт.
По силата на чл. 26, ал.1 от ЗЗДетето настаняването
на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за
отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или
специализирана институция се извършва от съда. Директорът на Дирекция
"Социално подпомагане" извършва временно настаняване, до
произнасянето на съда. Настаняването на детето за отглеждане по административен
ред е временна мярка, която Законът за закрила на детето предвижда, в случаите,
в които са налице основания да се предприеме настаняване на детето за постоянно
отглеждане по реда на чл. 26, ал.1 от ЗЗДетето В този смисъл, едни и същи
обстоятелства обуславят предприемането на мерки по настаняване на детето за
отглеждане извън семейната среда, временно или постоянно. Следователно, за да
възникне основание за издаване на заповед за временно настаняване е необходимо
от страна на компетентния административен орган да е направена преценка за
наличие на някое от обстоятелствата формулирани в разпоредбата на чл. 25, ал.1
от ЗЗДетето. В случая, директорът на Дирекция "Социално подпомагане"
- Връбница е направил извод за наличие на обстоятелство по т. 3 на чл. 25, ал.1
от ЗЗДетето - родителите, настойниците или попечителите се намират в трайна
невъзможност да отглеждат детето. Разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗЗДт
предоставя възможност, при наличие на предвидените в разпоредбата
обстоятелства, детето да бъде настанено за отглеждане извън семейната му среда.
Заявеното желание за отглеждане на малолетното
дете от жалбоподателката в съдебно заседание пред настоящия съд кореспондиращо
с подадената от нея молба за реинтеграция, подлежи на проучване от социалните
служби в хода на предстоящото разглеждане на делото пред районен съд и не може
да бъде съобразено в настоящото дело. На база на събраните данни по
административната преписка и изготвен социален доклад, административният орган
постановил настаняване на детето в професионално приемно семейство. Горното
мотивира извода, че в административното производство не са допуснати
процесуални нарушения.
Обжалваната заповед е в съответствие с целта
на закона. Законът за закрила на детето регламентира специфични обществени
отношения, при които интересите на децата са от водещо значение. Съгласно чл.
1, ал. 1 от ЗЗД, този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на
детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при
осъществяване на дейностите по закрила на детето. Според чл. 1, ал. 2 от ЗЗД,
държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на
обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус,
физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички
подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на
възгледите и сигурност.
Според чл. 3, т. 1 и 2 от Конвенция за
правата на детето висшите интереси на детето са първостепенно съображение във
всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени
или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните
или законодателните органи, а държавите - страни по Конвенцията се задължават
да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото
благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите
родители, законни настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и
за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни
мерки. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДет всяко дете има право на
закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и
на защита на неговите права и интереси. В административната преписка в
настоящия казус, се съдържат множество данни, че поведението на родителя на
малолетното дете Ц*** Е*** А. с ЕГН * създава вероятна опасност от увреждане на
неговото физическо и психическо развитие и тя е "дете в риск" по
смисъла на § 1, т. 11 б. "в" от ДР на ЗЗДетето.
Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, описана в
приложения по делото социален доклад. Последният е официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и е доказателство пред съда до доказване на
противното за
изявленията и действията, извършени пред и от социалния работник.
Недоказани остават твърденията на
жалбоподателката, че атакуваната заповед противоречи на целта на закона.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗЗДетето този закон урежда правата, принципите и
мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното
взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето. Алинея 2
на същата правна норма императивно постановява, че държавата защитава и
гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за
всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща
икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.
Следователно, като орган по провеждането на държавната политика в областта на
закрила на детето Дирекция "Социално подпомагане" - Връбница е била
длъжна да осигури сигурността на детето, поради което с издаването на
процесната заповед за прилагане на мярка за закрила тази цел на закона е
реализирана. Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 от ППЗЗД, спешното настаняване извън
семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота
на детето и това се извършва незабавно след получаването на сигнала със Заповед
на директора на Дирекция "Социално подпомагане", което е сторено в
случая. Още
повече, че оспорения административен акт има характер на временна
административна мярка, която осигурява защита на дете в риск до разрешаване на
въпроса от съответния районен съд. Друг е въпросът какви да бъдат последващите
мерки с оглед необходимостта от бъдещото отглеждане на детето в семейна среда,
която принципно би била най-подходяща за нормалното му развитие. Тази
необходимост, обаче, не може да промени факта, че към момента на издаването на
процесната заповед е констатирана опасност за здравето и живота на детето.
С оглед изложените съображения съдът счита,
че Заповед
№ЗД/Д-С-ВР-044/16.09.2019год. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Връбница към АСП, е издадена от компетентен орган съобразно неговите
правомощия, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила. Оспорваният
административен акт, предоставящ временната мярка за закрила на дете, е издаден
при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на
закона. По изложените съображения съдът намира, че издадената заповед е
законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба
на Е.А.И. живуща *** против Заповед №ЗД/Д-С-ВР-044/16.09.2019год. издадена от
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Връбница към АСП, с която е било
временно настанено детето Ц*** Е*** А. с ЕГН * в професионално приемно
семейство на Р.Д.Л. и М.Г.М. *** при условия на спешност, съгласно чл. 33, ал.
1 от ППЗЗД, за срок до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД или
промяна на обстоятелствата.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
Административен съд – Монтана пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването чрез
изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: