№ 20242
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110122114
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК,
вр.чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за признаване за установени задълженията на ответника
/главница и лихви/, представляващи платено от застрахователно обезщетение за вреди по
МПС, за които е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че със застрахователна полица ищцовото дружество е застраховало
по застраховка Каско на МПС, участвало в реализирано ПТП. Водачът на другото МПС, със
сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” с ответното дружество, бил
виновният причинител на пътнотранспортното произшествие (ПТП), при което настъпили
щети по застрахования при ищеца автомобил. По заведената щета ищецът определил
обезщетение, която сума била изплатена на увреденото лице. Въпреки отправена покана,
ответникът не изплатил изцяло сумата. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по размер. Твърди, че заплатеното от него
съответства на размера на вредите, респ. че определеното обезщетение не съответства на
действителните вреди и същото е в завишен размер. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
сключването от ищеца на описания в исковата молба застрахователен договор за
имуществена застраховка; плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този
договор; отговорност на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да
бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка между
поведението му и вредите; размера на нанесените вреди; сключване на договор за
1
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество и
виновния водач, действащ към датата на ПТП.
Между страните по делото не е спорно и с доклада по делото на основание чл. 153
ГПК съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството,
че ищецът е застраховател по сочената в ИМ имуществена застраховка, че ответното
дружество е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на участвалия в процесното ПТП водач относно управлявания от него
автомобил, плащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение от 1059,78 лева (с
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева), както и заплащане в полза на
ищеца от страна на ответника на 845,25 лева.
Видно от събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните в срока по чл. 200 ГПК,
заключението по която съдът намира за обективно и компетентно изготвена, се установява,
че на 18.01.2018 г., около 15:50 часа, МПС „Опел”, с рег. № ********, се движи по ул.
***********, с посока от ул. ********* към ул. *********, и непосредствено след
кръстовището с последната, водачът предприема маневра за движение на заден ход, при
която реализира ПТП с намиращия се зад него на ул. ********* лек автомобил „Нисан
Кашкай“, с рег.№ *******, в причинно-следствена връзка, с което са настъпили щетите по
лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег.№ *******, а именно лява вежда, ляв калник и предна
броня.
Основното спорно между страните по делото обстоятелство е размера на вредите.
Страните не спорят, че при настъпване на процесното ПТП на увредения автомобил „Нисан
Кашкай“, с рег.№ ******* са нанесени следните щети: лява вежда, ляв калник и предна
броня. Спорно е дали увредения преден ляв калник и предна лява вежда са увредени до
степен, че е необходима тяхната подмяна или въпросните елементи са подлежали на
отремонтиране. В заключението на вещото лице, по поставената от ответника задача, дали
подлежат на ремонтиране преден ляв калник и предна лява лайсна на увредения автомобил
се посочва, че доколкото по делото не са представени цветни снимки, вещото лице не може
да даде отговор на поставената задача. Съдът намира, с оглед изричното възражение на
ответника, че за процесните увредени елементи е съществувала възможност за ремонтиране,
че ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи по делото вредите, не проведе
пълно и главно доказване на обстоятелството, а именно, че степента на увреда на
процесните елементи е толкова съществена, че е необходима тяхната подмяна.
От заключението на вещото лице се установява, че стойността необходима за
възстановяване уврежданията по лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег.№ ********, като за
калник преден ляв и вежда предна лява е прието, че са подлежали на ремонт средна степен,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 969,60 лв. Следва да бъде
включена и сумата в размер на 15 лева, сторени ликвидационни разноски. Доколкото по
делото е безспорно, че ответникът е погасил регресната претенция до сумата от 845,25 лева,
съдът приема, че предявеният главен иск е основателен до сумата от 139,35 лева до който
размер претенцията се явява доказана.
Доколкото предявеният иск за главница е частично основателен и с оглед изпадането
на ответника в забава, считано от 30.05.2018 г. (получена на 30.04.2018 г. покана, ведно с
цялата ликвидационна преписка) и на основание чл. 162 ГПК съдът определя дължимата
мораторна лихва за исковия период от 20.10.2019 г. до 20.10.2022 г. в размер на 42,47 лева,
до който размер следва да бъде уважен и акцесорния иск.
При този изход и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 и двете страни имат право на
разноски. Ищецът е сторил разноски в размер на 175 лева в заповедното (държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение) и 375 лева в настоящото (държавна такса, депозит вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение). С оглед уважената част от иска, на ищеца следва
2
да бъдат присъдени разноски в размер на 113,67 лева в заповедното и 243,59 в настоящото
исково производство. Ответникът е сторил разноски в размер на 300 лева в настоящото
производство (депозит вещо лице и юрисконсултско възнаграждение), като с оглед
отхвърлената част от иска му се следват разноски в размер на 105,13 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК от /фирма/ с
ЕИК *************, седалище и адрес на управление в /адрес/ против /фирма/ с ЕИК
***********, седалище и адрес на управление в /адрес/, иск с правно основание чл. 410 КЗ,
че /фирма/ дължи на сумата в размер на 139,35 лева, непогасена главница по регресно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение за вреди на МПС с рег. № ******* във
връзка с ПТП от 28.01.2018 г., ведно със законна лихва от 20.10.2022 г., както и по иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 42,47 лева, представляваща мораторна
лихва от 20.10.2019 г. до 20.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 14.11.2022 г. по ч. гр. д. 56998/2022 г. по описа на СРС, 124 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 410 КЗ за сумата над 139,35 лева до пълния
предявен размер от 214,53 лева, както и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата над
42,47 лева до пълния предявен размер от 65,38 лева.
ОСЪЖДА /фирма/ с ЕИК ***********, седалище и адрес на управление в /адрес/ да
заплати на от /фирма/ с ЕИК *************, седалище и адрес на управление в /адрес/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 113,67 лева – разноски в заповедно и сумата
в размер на 243,59 лева - разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА /фирма/ с ЕИК *************, седалище и адрес на управление в /адрес/
да заплати на /фирма/ с ЕИК ***********, седалище и адрес на управление в /адрес/ на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 105,13 лева - разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3