Определение по дело №264/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юли 2020 г.
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова Манолова
Дело: 20207200700264
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

гр. Русе, 01.07.2020г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ,  в закрито съдебно заседание на 1 юли през две хиляди и двадесета година :                                                                 

                                                                          Съдия : ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

                                                                                            

като разгледа докладваното от съдията административно дело №264  по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 157, ал. 2- 4 от ДОПК.

Образувано е по молба от вх.№14.05.2020г. на НАП от „АБВ – Русе“ ЕООД, представлявано от управителя В.С.С. за спиране на изпълнението на ревизионен акт № Р-03001819004039-091-001/16.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна.

Ответникът по молбата - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна представя становище за неоснователност на молбата. Твърди, че не са налице предпоставките за спиране, тъй като дългът на молителя не е надлежно обезпечен.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ДОПК предвижда, че обжалването на РА пред съда не спира неговото изпълнение. Според ал. 2, изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя за частта от РА, която се обжалва.

Според  чл. 157, ал. 3 ДОПК се изисква към искането да бъдат приложени доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер, като в случая намират приложение разпоредбите на чл. 153, ал. 3-5 ДОПК.

Според чл. 153, ал. 4, вр. ал. 3 ДОПК, следва да е представено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа в размера на главницата и лихвите към датата на искането. Алтернативно в ал. 4 е предвидена възможност да бъде предложено друго обезпечение, във връзка с което публичният изпълнител по разпореждане на съда в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното за обезпечение имущество.

Законът не регламентира критериите, по които следва да се извърши преценката дали предложението е подходящо, но най-общо тя следва да се съсредоточи по въпроса, дали направеното, съответно предложеното обезпечение гарантира в максимална степен правото на Държавата да получи удовлетворение на вземането, установено с ревизионния акт - а именно дали длъжникът е единствен собственик, има ли привилегировани кредитори - дали върху активите има наложени ипотеки или особени залози, има ли други наложени възбрани върху същите имоти в полза на други кредитори или за обезпечаване на задължения по други подлежащи на изпълнение актове, както и налице ли са факти и обстоятелства, които биха направили трудно събирането на установените задължения, така че да не бъде защитен в максимална степен интереса на Държавата. При тази преценка административният съд се ръководи от принципа на съразмерност на наложените обезпечителни мерки с обжалваното данъчно задължение по РА, както и от принципа за бързо и ефективно евентуално принудително събиране на публичните вземания.

В искането си молителят се позовава на наложените с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки запори, продължени с Постановление за продължаване действието на наложени обезпечителни мерки изх.№С200018-139-0000264/14.02.2020г; с последното е продължено действието на наложени в шест банки запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи и трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, за сумата 50 304.96лв., както и запор върху три подробно индивидуализирани МПС, за всяко от които в постановлението е отбелязано, че е с нулева балансова стойност. В подаденото искане не се съдържа предложение за обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа в размера на главницата и лихвите към датата на искането.

От представеното становище на ответника с приложените към него писмени доказателства се установява, че в две от банките, в които е наложен запор, дружеството не е клиент, в други три – че по сметките му няма наличност и в последната – че „има учреден залог“ и „предходно наложени запори“. Установява се, че застрахователната стойност на автомобилите е 27 800лв., съгласно удостоверения №00000611/31.01.2020г., №00000612/31.01.2020г. и №00000613/31.01.2020г. Така реалната стойност на обезпеченията е 27 800лв., която не покрива установените с РА главница и лихви в общ размер 50 304.96лв.

Искането е неоснователно, тъй като не е предложено обезпечение в размер на задълженията по обжалвания РА и съответно не са спазени изискванията на приложимата уредба. Не са осъществени предпоставките по  чл. 157, ал. 3 ДОПК за обезпечаване на оспорването на РА чрез спирането на изпълнението му от съда.

Водим от горното и на основание чл. 157, ал. 4 от ДОПК, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на на „АБВ – Русе“ ЕООД, представлявано от управителя В.С.С. за спиране на изпълнението на ревизионен акт № Р-03001819004039-091-001/16.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.

                                                                  СЪДИЯ: