№ 952
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. С.
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С. Гражданско дело №
20241110132534 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу М. А. З. и Л.Л.Г.-З.а, с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца следните суми: М. А. З. – сумата от 199,80 лв. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2021 г.,
ведно със законна лихва за периода от 12.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
55,14 лв. - мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 27.11.2023 г.; Л.Л.Г.-З.а: сумата от
199,81 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г.
до 30.11.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 12.12.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 55,14 лв. - мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 27.11.2023 г.,
дължими за топлоснабден имот – магазин № 4, находящ се в гр. С............., с абонатен №
378745, инсталация № **********, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 22.12.2023 г. по ч. гр. д. № 68267/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 48
състав.
Ищецът твърди, че за процесния период ответниците са потребявали топлинна
енергия за стопански нужди в имот - магазин № 4, находящ се в гр. С............., с абонатен №
378745, инсталация № **********. Посочва, че между страните не е подписан договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки отправена от ищеца покана,
поради което ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки
разход за цената на предоставените услуги и дължат да му върнат онова, с което са се
обогатили, до размера на обедняването. Твърди, че до ответниците е изпратена покана за
1
заплащане на исковите суми, но същите не са били заплатени, поради което ответниците са
изпаднали в забава. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват предявените искове. Излагат доводи, че помещението не се ползва и отоплителните
тела са спрени, съответно не се ползва топлинна енергия. Твърдят, че неправилно са
начислени суми за сградна инсталация и за отопление на общи части, без да има прокарана
или проектирана топлинна инсталация. Оспорват да имат сключен договор с ищеца, да е
проведено в сградата общо събрание на собствениците за присъединяване към „Т.С.“ ЕАД,
както и да са ползвали имота през процесния период. Твърдят, че реално отопляемият обем
на сградата, съответно на процесното помещение, са неправилно изчислени. Заявяват, че не
са били надлежно уведомени за задълженията. Правят възражение за погасяване на
вземанията по давност. Молят за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не оспорва предявените
искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да определи правната квалификация на предявените искови претенции, съдът
изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за
защита. В конкретния случай както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба,
ищецът твърди вземане от ответниците въз основа на неоснователно обогатяване,
поддържайки, че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански нужди, но
поради бездействието им не бил сключен предвидения в разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ писмен договор при Общи условия, поради което следва да отговарят по правилата на
неоснователното обогатяване за потребената топлинна енергия. Ето защо съобразно тези
твърдения на ищеца, главните искове са с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи – 1/. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
2
породили обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за имущественото
разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може
да се изрази в следните основни форми: 1/. намаляване на актива (изгубване или
ограничаване на права); 2/. увеличаване на пасива – възникване или увеличаване на
задължения и 3/. извършване на разходи (включително и в труд). Съответно обогатяването на
едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива –
придобиване или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до
размера и количеството на доставената до имота на ответниците през исковия период
топлинна енергия, обогатяването на последните чрез консумирането на тази енергия и
спестяването на разходите за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответниците
при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
двете страни.
При доказване на горните факти, в доказателствена тежест на ответниците е да
докажат по делото пълно и главно възраженията си, включително че са заплатили
процесните суми.
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже настъпването
на обстоятелства за спиране и/или прекъсване на погасителната давност по чл. 115 ЗЗД и чл.
116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с производството и продажбата на топлинна
енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти
на топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, небитов клиент е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Според § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, „Потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
3
държавния или общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който
предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители
на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки
купувач.
Процесният обект - магазин, с оглед характера му несъмнено е предназначен за
задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, като от страна на
ответниците не са ангажирани доказателства, че помещението се използва за други цели,
включително за жилище. С оглед на това топлоснабдяването на имота следва да се извършва
при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ - въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносно предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови
нужди. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът
между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично
оповестените общи условия с конклудентни действия - по арг. от чл. 150
ЗЕ (правоотношението възниква по силата на закона с придобиване правото на собственост
или на вещното право на ползване на имота). Когато обаче топлинната енергия се продава на
клиент за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени
договори при общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за
сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за
действителност на сделката.
По делото не е спорно между страните, че ответниците са вещни ползватели на
имота, което се установява и от представения Нотариален акт за учредяване право на
ползване и продажба на недвижим имот № 20, том III, рег. № 5513, дело № 351 от 13.05.2002
г., с който Е.И.Т., А.С.Т., чрез пълномощника си Е.И.Т., А.В.Д. и С.П.Д., чрез пълномощника
си А.В.Д., са учредили на ответниците М. А. З. и Л. Любомирова Г.-З.а пожизнено право на
ползване върху процесния магазин № 4, в изграждаща се жилищна сграда в дворно място,
находящо се в гр. С..........“, цялото с площ от 827 кв. м., който магазин е изграден в
състояние на „груб строеж“, находящ се на партерния етаж, с площ от 76,72 кв. м., в която
площ е включена и площта на прилежащите към магазина идеални части от общите части на
сградата, състоящ се от търговска зала, санитарен възел и стълбище за складово помещение,
заедно със складово помещение, находящо се на сутеренния етаж с площ от 24,98 кв. м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, като са продали същия имот на малолетната М.М. З.а, действаща чрез своите
родители М. А. З. и Л.Л.Г.-З.а. Не е спорно, че процесният магазин е бил завършен и е годен
за ползване по предназначение.
В разглеждания случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен между страните писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански
4
нужди и наличието на неоснователно обогатяване от ответниците. По делото е прието
заявление от ответника М. А. З. до „Т.С.“ ЕАД за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия на потребители, извършващи стопанска дейност в гр. С.............., партер,
без посочена дата, което заявление носи подпис за ответника и същият не е оспорен по
делото. Въпреки приетото заявление, което само по себе си представлява предложение за
сключване на договор, при липсата на дата на подаване на заявлението съдът приема, че по
делото не е доказано страните да са били обвързани от писмен договор през исковия период.
В тази връзка следва да се добави, че според чл. 6, ал. 1 ОУ договорът се сключва за срок от
пет години, като след изтичане на срока не е предвидено в ОУ действието на договора да се
продължава при определени обстоятелства, т. е. срокът на договора за продажба на ТЕ за
стопански нужди е пет години, като след изтичането му действието на договора не се
подновява автоматично поради липса на подобна уговорка в ОУ. Самото съществуване на
абонатен номер като цифри, зачислени към обект, не се равнява на сключен писмен договор
за определен конкретен период. Доколкото заявлението от ответника М. З. няма дата, а
между страните не е формиран спор, че между тях не е сключван изричен писмен договор за
доставка на топлинна енергия за стопански нужди за исковия период, съдът приема, че
страните не са били обвързани от действащ договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставена топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Предвид изложеното и при липсата на писмен договор съдът
приема, че между страните не е възникнало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия за небитови/стопански нужди и ищецът може да търси
претендираните суми на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Ето защо съдът следва да даде отговор на въпроса основателни ли са предявените
искове, с оглед събраните в хода производството доказателства относно ползването на
топлинна енергия в процесния обект, в т. ч. и установено ли е по делото от страна на ищеца
имотът да е топлоснабден и ползвана ли е доставената до имота топлинна енергия именно от
ответниците, доколкото възникването на твърдяното от ищеца право е обусловено от
ползване от страна на ответниците на доставената им от ищеца топлинна енергия, за която
не са заплатили дължимата цена, с което са причинили обедняване на ищеца, обогатявайки
се със спестените разходи.
По делото се установява, че сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният магазин е топлоснабдена – в тази връзка са приети като писмени
доказателства договор № 4941/06.08.2003 г., сключен между етажните собственици на
сградата, находяща се на адрес: гр. С........... и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата
топлинно счетоводство за разпределение на консумираната и измерена от общия топломер в
абонатната станция на жилищната сграда топлинна енергия и протокол за проведено на
5
29.07.2003 г. общо събрание на етажната собственост от същия адрес, на което е взето
решение за сключване на договор с третото лице - помагач за извършване на услугата дялово
разпределение. Видно от списък на потребителите на топлинна енергия в процесната сграда
от 07.09.2003 г. срещу магазин № 4 е вписан именно ответникът М. З., за когото е положен
подпис, като е вписана кубатура на имота 189 куб. м., както и е заявен за процесния магазин
- 1 брой водомер.
Представени са от страна на третото лице - помагач изравнителни сметки за
процесния магазин № 4 – изравнителна сметка от 31.08.2022 г. за период на потребление от
01.05.2021 г. до 30.11.2021 г., издадена на името на М. А. З. с посочен потребителски №
0018/0-11 на стойност 322,60 лв. без ДДС, и изравнителна сметка от 31.08.2022 г. за период
на потребление от 01.12.2021 г. до 30.04.2022 г., издадена на името на „Д.Е.М.“ ЕООД с
посочен потребителски № 0018/0-12 на стойност 963,33 лв. без ДДС; представен е и
документ за годишен отчет на уредите за дялово разпределение от 19.05.2022 г. за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., издаден на името на „Д.Е.М.“ ЕООД с посочен
потребителски № 0018/0-12, като предвид издадените изравнителни сметки разходът,
начислен при годишния отчет е разпределен и за потребителски № 0018/0-11. по
„денградуси“. В документа за отчет на уредите е вписано ползване на топлинна енергия от
един топломер (с извършен нов отчет 10365 кВтч) и 1 брой водомер – 5 куб. м. В
изравнителните сметки отчетените показания – разходът на топлинна енергия е разделен по
денградуси, като за ответника М. А. З. са начислени 2155,629 Т и 13,705 куб. м. за БГВ,
съответно за „Д.Е.М.“ ЕООД са начислени 8209,371 Т и 10,296 куб. м. за БГВ.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена въз
основа на документи, представени от ищеца и третото лице - помагач, която настоящата
инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно изготвена и в пълнота
отговаряща на поставените задачи. От същата се установява, че за периода от 01.05.2021 г.
до 30.11.2021 г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение,
като е налице служебно разделяне на партидата. Разходът за отопление в имота се е
измервал с индивидуален (апартаментен) топломер, като отчетеният разход е разделен
служебно за партидите на база денградуси – партидата е разделена за двама клиенти - М. А.
З. и „Д.Е.М.“ ЕООД. За партидата на ответника е начислен дял за ТЕ – 2155,629 Т, като
разходът на ТЕ, отдаден от отоплителните тела в имота е 2035,160 кВтч. Не е начислявана
ТЕ за отопление на имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 189
куб. м. – 98,306 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчетен разход по
един водомер - отчетен разход 13,705 куб. м, който разход е разделен по партидата на база
денградуси. „Т.С.“ ЕООД е извършило дяловото разпределение за имота за процесния
период в съответствие с нормативната уредба. Общо дължимата сума за процесния период с
включени изравнителни сметки е в размер на 387,12 лв., в която сума не са включени
изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди. Според вещото
лице ищецът при начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ,
6
действащи по време на процесния период. Технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на
„Т.С.“ ЕАД, съгласно нормативната уредба. Общият топломер в абонатната станция е
преминавал метрологични проверки на 06.06.2019 г. и на 25.01.2022 г., като не са
констатирани отклонения.
Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че до имота е доставяна
топлинна енергия за отопление, за БГВ и за сградна инсталация. Въпреки това, съдът
намира, че ищецът не е доказал, че тази топлинна енергия е използвана именно от
ответниците като вещни ползватели на имота. Както се посочи, фактическият състав на
неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост
на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от
един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без
основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото
се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите
му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба обуславя липса на основание за
получаването на топлинна енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот. Но при състава на
неоснователното обогатяване следва да бъде доказано при условията на пълно и главно
доказване наличието на реална доставка в твърдяното от ищеца количество ТЕ, както и
обстоятелството, че същата е ползвана именно от ответниците. За разлика от предпоставките
за ангажиране на договорната отговорност на потребителя на ТЕ, при претенцията
по чл. 59 ЗЗД не е достатъчно да се установи само, че ответниците са собственици/вещни
ползватели на процесния недвижим имот, а следва също така да се докаже, че те са го
ползвали през исковия период и съответно са консумирали доставената от ищеца топлинна
енергия, като по този начин са си спестили разходи за стойността на същата -
доказателствената тежест за това е на ищеца, съгласно правилото, установено в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че ищцовото дружество не е
доказало при условията на пълно и главно доказване факта, че претендираното количество
топлинна енергия е било потребено именно от ответниците, които изрично оспорват, че са
ползвали обекта през процесния период. Напротив, по делото са налице данни, че за имота
са се отчитали показания последователно за двама клиенти – до м. 11.2022 г. за ответника З.,
а след това за „Д.Е.М.“ ЕООД, а за периода 2021/2022 г. (част от който е и процесният)
изравнителната сметка и разходът на топлинна енергия е разделен чрез „денградуси“ поради
смяна титуляра на партидата. Наличието на вписано в документите за отчет на уредите за
дялово разпределение и издаването на изравнителни сметки и на трето за спора лице сочи
на извод, че имотът не е използван от ответниците. Макар вписването на „Д.Е.М.“ ЕООД да
е след края на исковия период – м. 12.2022 г., това внася съмнение, че и през исковия период
магазинът не е ползван именно от това дружество. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че от представител на „Д.Е.М.“ ЕООД е подписан и протоколът за главен
отчет на уредите за дялово разпределение за целия отоплителен сезон. В подписания за
7
потребител главен отчет не фигурират имената на ответниците.
Следва да се посочи, че по делото не се установи нито ответниците да са ползвали
имота, нито до кой момент, нито дали изобщо са потребявали топлинна енергия през исковия
период, с оглед извода, че отчетената топлинна енергия в края на отоплителния сезон е
„разделена служебно по денградуси“. Това обстоятелство само по себе си изключва пълното
и главно доказване, че доставеното количество топлинна енергия е ползвано именно от
ответниците и то в претендирания размер, което е релевантно при претенцията за
неоснователно обогатяване, защото длъжникът дължи на кредитора именно това, с което
реално се е обогатил за негова сметка. Този извод се основава на обстоятелството, че
длъжникът реално се обогатява за сметка на кредитора, единствено с количеството
доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е потребил. Следователно не
може да бъде формиран извод, че доставената топлинна енергия е била потребена от
ответниците в качеството им на ползватели на имота, респ. че същите са се обогатили.
Макар претенцията да не е за топлинна енергия за целия отоплителен сезон, предвид
данните, че от определен момент имотът е ползван от трето за спора лице, при липсата на
категорични доказателства от кой момент, съответно дали през исковия период ответниците
са ползвали имота, съдът приема, че ищецът не е изпълнил възложената му с
доклада доказателствена тежест за доказване основанието на своите претенции.
При съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за установяване на този
релевантен факт – ползването на имота от ответниците, съдът следва да приложи
неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест и
да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал
недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема, че
ответниците не са потребили топлинна енергия през исковия период, поради което и не е
налице хипотеза на спестяване на разходи за нейното овъзмездяване. При така установеното
се налага извод, че не е налице елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД – липсва
обогатяване от страна на ответниците, поради което предявените искове са неоснователни.
При тези изводи не следва да се анализират подробно другите изложени от страна на
ответниците съображения за недължимост на начислената за имота стойност
на топлинната енергия.
Предвид изхода на делото по иска с предмет главното парично вземане
неоснователни са и претенциите за присъждане на акцесорното вземане за обезщетение за
забава в размер на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което исковете
следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква за ответниците на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същите претендират разноски, но не се установява да са
извършили реални разходи във връзка с настоящото производство и във връзка със
заповедното производство. Като съобрази разрешението, дадено с Тълкувателно решение №
6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдът намира, че не е налице основание в полза на ответната
8
страна да бъдат присъждани разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С........, срещу М. А. З., ЕГН **********, с адрес: гр.
С............ и Л.Л.Г.-З.а, ЕГН **********, с адрес: гр. С............., кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат на „Т.С.“ ЕАД в условията на разделност следните суми:
М. А. З. – сумата от 199,80 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 12.12.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата от 55,14 лв. - мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г.
до 27.11.2023 г.; Л.Л.Г.-З.а - сумата от 199,81 лв. - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 12.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 55,14 лв. - мораторна лихва за
периода от 01.07.2021 г. до 27.11.2023 г., претендирани за топлоснабден имот – магазин № 4,
находящ се в гр. С............., с абонатен № 378745, инсталация № **********, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.12.2023 г. по ч. гр. д. № 68267/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, 48 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач - „Т.С.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С............, на страната на ищеца „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9