Р Е Ш
Е Н И Е
№
град Ловеч, 05.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шести административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при
секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.д. № 353/2020 г. по описа на Административен съд Ловеч,
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производство по чл. 129, ал. 7 във вр.
с чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Производството е образувано по жалба с вх.№
3080/13.08.2020 г. подадена от „Агропродукт Стойкови“
ЕООД с. Дерманци, обл. Ловеч, ул. „Христо Ботев“ № 3,
ЕИК *********, с управител Д.П.С., против АКТ за прихващане или възстановяване
№П-04001120015434-004-001/11.02.2020 г. издаден от старши инспектор по
приходите при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ гр.Плевен, в частта му, в която е
потвърден с Решение № 80/26.05.2020 г.
на Директор на Дирекция ОДОП гр.Велико Търново при ЦУ на НАП.
С процесния АПВ е извършено
прихващане на данък върху добавената стойност /ДДС/ за възстановяване на
основание чл. 92, ал. 3 от ЗДДС в размер на 7407,08 лв. Прихващането е
осъществено спрямо публичното вземане по образувано срещу данъчнозадълженото
лице Изпълнително дело № *********/2019 г., по което общият размер на
задълженията към НАП по е 34232.39 лв., в т.ч. за главници - 30969,41 лв. и за
лихви - 3262,98 лв., които не са отсрочени, разсрочени и за които няма наложени
обезпечителни мерки. На основание чл. 92, ал. 5 от ЗДДС част oт това публично вземане е прихванато със сумата на
декларирания от жалбоподателя ДДС за възстановяване за м. 12.2019 г. в размер на
7407,08 лв.
В жалбата се иска отмяната на АПВ като незаконосъобразен.
Доводите за това са, че с жалбата си по административен ред жалбоподателят е
посочил изрично пред органите на НАП, че желае да бъдат погасени изискуеми
публични задължения по подадена Декларация обр. 6 за
м.12.2019 г. в размер на 961.04 лв., oт които
главници за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения
и задължения за ДОО, ЗО и УПФ - в размер на 957,05 лв., и лихви в размер на 3,99
лв., а органът е извършил прихващане със задължение по изпълнително дело
възникнало от ревизионен акт, който, според жалбоподателя, не е влязъл в сила.
В съдебно заседание по съществото на спора оспорващият
не се явява и не се представлява. Депозирана е молба, с която се излага
становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен
юрисконсулт Р. оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност
и оставяне в сила на АПВ като правилен и законосъобразен. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение по представен списък.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.01.2020 г. е издадена Резолюция за извършване на
проверка по прихващане или възстановяване на „Агропродукт
Стойкови“ ЕООД по ЗДДС за периода м.12.2019 г.
На 11.02.2020 г. е издаден Акт за прихващане или
възстановяване №П-04001120015343-004-001 от старши инспектор по приходите при
ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Плевен. С АПВ е установено, че „Агропродукт Стойкови“ ЕООД отговаря на изискванията на чл.
92, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за възстановяване на ДДС в размер на 7407,08 лв. за
периода м.12.2019 г., след като се прихванат изискуемите и неплатени от
дружеството публични вземания, събирани от НАП.
АПВ е връчен на 09.03.2020 г. чрез упълномощено лице
/лист 77/.
На 24.03.2020 г. дружеството е подало жалба до
Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново. АПВ се обжалва в частта
„Прихващане“, като не се оспорва размерът на ДДС за възстановяване, нито
наличието на изискуеми задължения, а се оспорва поредността
на погасяване на задълженията. В жалбата си дружеството прави искане първо да
се прихванат задълженията за ДОО, ЗО и УПФ в размер на 957,05 лв., и лихви в
размер на 3,99 лв., а след това с остатъка да се извърши прихващане със
задълженията по изпълнителното дело.
Спорна между страните е последователността на
прихващане на задълженията.
Съдът установи следното:
Размерът на ДДС за възстановяване е 7407,08 лв. за
периода м.12.2019г.
Към датата на издаване на АПВ жалбоподателят има
следните изискуеми публични задължения:
Задължения с различен падеж по образувано ИД №
*********/2019 г. в общ размер на 34232,39 лв., от които главници 30969,41 лв.
и 3262,98 лв. лихви, включващо и задължението в размер на 24694,73 лв. по PA №
Р-04001119000291-091-001/28.08.2019 г., издаден на „Агропродукт
Стойкови" ЕООД в резултат на извършена ревизия по ЗДДС за данъчен период
от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г.
Задължение за ДОО, ЗО и УПФ в размер на 961,04 лв., от
които главница в размер на 957,05 лв. и лихви в размер на 3,99 лв., които не са
част от вземанията по образуваното ИД.
Няма доказателства дружеството да е подало заявление
по реда на чл. 169, ал. 3, ал. 4 и ал. 7 от ДОПК, с което да е заявило задълженията,
които иска да погаси. Едва с жалбата против АПВ се прави искане да се погаси
задължение с по-късен падеж преди задължение с по-ранен падеж.
Горестоящият административен орган, след обсъждане на възраженията
на оспорващия, събраните доказателства и приложимите правни норми, издава
Решение № 80/26.05.2020 г., с което потвърждава акта като правилен и
законосъобразен в обжалваната част.
Против неотменената част на АПВ е подадена жалба до
съда, като се излагат същите доводи за незаконосъобразност. Твърди се, че РА е
обжалван и не е влязъл в сила, поради което незаконосъобразно е извършено прихващане
първо с вземанията по него.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.129, ал.7 във вр. с чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване фазата на
задължителния административен контрол. Оспореният АПВ съдържа волеизявление, с
което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този
акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен
съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, след анализ поотделно и в
съвкупност на събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши преценка
на обжалвания административен акт за това дали е издаден от компетентен орган и
в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
РА № Р-04001119000291-091-001/28.08.2019 г. е издаден
на „Агропродукт Стойкови" ЕООД в резултат на
извършена ревизия по ЗДДС за данъчен период от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. Съгласно
чл. 153, ал. 1 от ДОПК, обжалването на ревизионния акт по административен ред
не спира неговото изпълнение. По делото са представени доказателства, че РА е
обжалван по административен ред, и е постановено Решение № 14/27.01.2020 г., влязло
в сила на 05.06.2020 г. /лист 215 – 233, лист 249-258/. Няма данни по делото РА
да е обжалван пред съда.
По подадени Декларации Образец 6 за ЗО, ДОО и УПФ за
месец 12.2019 г. дружеството има задължения в общ размер на 961,04 лв. /лист
90/.
От справките, представени по делото /лист 89 – 93/ от
публичен изпълнител в НАП офис Ловеч, се установява, че има образувано Изпълнително
дело № *********/2019 г. против „Агропродукт
Стойкови“ ЕООД за редица публични задължения, в общ размер 34232,39 лв.,
включващи задължения по подадени Декларации Образец 6 за ДОО, ЗО и УПФ да
периодите 03.2019 г., 04.2019 г., 07.2019 г., 09.2019 г. и 10.2019 г. и
задължението по РА № Р-04001119000291-091-001/28.08.2019 г., като с най-ранен
падеж е задължението по РА – за м.11.2018 г.
Съгласно чл. 169, ал. 3 ДОПК при наличие на няколко
публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до
започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях
погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се
погасяват съразмерно. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба, задълженията за
данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и
съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява.
Няма доказателства по делото, че за задълженията по
Декларация Образец 6 за периода м.12.2019 г. е заявено искане за погасяване по
реда на чл. 169, ал.3 или ал. 4 от ДОПК.
По различен начин стоят нещата със задълженията,
когато е налице образувано изпълнително дело.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателят
има установени и неизплатени публични задължения, за събирането на които е
образувано изпълнително дело, т.е. производство по принудително изпълнение,
следователно е налице и хипотезата на
чл. 169, ал. 8 ДОПК. Органите по приходите са длъжни да действат по
предписания в тази разпоредба ред, като публичните вземания при образувано ИД се
погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви (а не както е
посочено в Решение № 80 от 26.05.2020 г. „главница,
лихви, разноски“ л.60 от делото). По делото няма данни по образуваното ИД
да са дължими разноски.
Чл. 169, ал. 8 ДОПК изрично посочва, че при образуване
на изпълнително дело се дерогират правилата относно
последователността на погасяването, установени в ал. 3, 3а, 4 и 5 от същата
норма. Това от своя страна означава на първо място, че данъчно задълженото
лице е лишено от право на избор да посочи кои задължения по ИД погасява при
частично плащане. С образуването на изпълнителното делото всички задължения,
представляващи главници, за събирането на които се отнася изпълнителното дело,
стават общо задължение за главница, което подлежи на погасяване първо, а
натрупаните до този момент лихви подлежат на погасяване едва след като се
изплати в пълен размер задължението за главницата. Смисълът на чл. 169, ал. 8 ДОПК е да се погасяват първи главниците, като по този начин не се трупат нови
лихви.
В случая липсват данни за съществуването на публично
вземане за разноски по ИД. Следователно ДДС за възстановяване следва да бъде
отнесен за погасяване на главницата по ИД, налична към датата на плащането.
В процесния случай са налице
задължения по Декларация Образец 6 за м.12.2019 г., които не са част от
задълженията по ИД, и задължения по РА за м. 11.2018 г., които са част от
задълженията по ИД.
Няма данни по делото и няма такова твърдение от страна
на жалбоподателя, да е подавано заявление за избор на задължение за погасяване при
прихващането по реда на чл. 169, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК, като този ред е
приложим само по отношение на задължението по Декларация Образец 6 за м.12.2019
г. за сумата от 961,04 лв. За задълженията, за които е образувано ИД, съгласно
чл. 169, ал. 8 от ДОПК правото на избор по ал.3 и ал. 4 не е приложимо.
Следователно, при липса на искане по чл. 169, ал.3 и
ал.4 от ДОПК от страна на ДЗЛ, за органа по приходите е налице правомощие да
извърши прихващане със задължение с по-ранен падеж. В случая това е вземането
по образуваното ИД. Тъй като няма доказани разноски по ИД, правилно и
законосъобразно ДДС за възстановяване е прихванат със задължение по ИД и то с
част от главницата по РА № Р-04001119000291-091-001/28.08.2019 г. от 24694,78
лв., която е част от главницата по ИД. Няма прихващане на задължения за лихви
по ИД.
Не се установява да са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения АПВ. Спазена
е процедурата и последователността на погасяване по Глава ХХ, чл.169, ал. 8 от ДОПК.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и
доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
Съдът счита, че предявената жалба е неоснователна, не
се доказаха направените в нея твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
АПВ в обжалваната част. Следва да бъде отхвърлена жалбата, предявена от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД с. Дерманци.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответника
за разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да му се присъдят
при съобразяване на материалния интерес по делото. В производството пред съда
ответникът е бил представляван от редовно упълномощен юрисконсулт, който се е явявал
в проведени открити с.з., изразил е становище по съществото на спора, депозирал
е допълнителни доказателства в изпълнение на указанията на съда, с което е
осъществил в пълен обем вменените му с пълномощното задължения да представлява
ответната страна.
Материалният интерес по делото е в размер на 7407,08
лева, върху който се дължи юрисконсултско възнаграждение на ответника.
Изчислено по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.161, ал.1,
изр. трето от ДОПК, юрисконсултското възнаграждение върху целия материален
интерес е 700,35 лева (в какъвто размер е претендирано от ответника), за което
следва да се осъди жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№
3080/13.08.2020 г. подадена от „Агропродукт Стойкови“
ЕООД с. Дерманци, обл. Ловеч, ул. „Христо Ботев“ № 3,
ЕИК *********, с управител Д.П.С., против АКТ за прихващане или възстановяване
№П-04001120015434-004-001/11.02.2020 г. издаден от старши инспектор по
приходите при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ гр.Плевен, в ЧАСТТА му, в която е
потвърден с Решение № 80/26.05.2020 г.
на Директор на Дирекция ОДОП гр.Велико Търново при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Агропродукт
Стойкови“ ЕООД с. Дерманци, обл. Ловеч, ул. „Христо
Ботев“ № 3, ЕИК *********, с управител Д.П.С., да заплати на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 700,35 /седемстотин лв. и 35 стотинки/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез
АдмС Ловеч пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: