Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б.С., 31.01.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав,
в публично съдебно заседание на 28 септември, Две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Йорданов гр.д.№ 677/2020 г. по описа на РС – Б.С., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***,
представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********,
представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен
адрес ***, с която се иска да се установи наличието на претендираните
от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника В.В.К., с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес ***, за общата сума от 859,15 лв., от която: 454,23
лв. главница, дължима по сключен Договор за далекосъобщителни услуги от
16.07.2012г. с „Теленор България„ ЕАД, 154,77 лв. незаплатени лизингови вноски
по договор за лизинг 04.07.2016г., 250,15
лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора, което вземане е
прехвърлено на „Иновативни финанси“ ЕООД с договор за цесия от 12.07.2019г., а
„Иновативни финанси“ ЕООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от
29.11.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури, мораторна лихва за забава в размер на 138,20
лв. за периода от 07.05.2018г. до 06.12.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –12.12.2019г./виж куриерското клеймо/ до окончателното
изплащане на сумата, както и направените
деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, чл.124,ал.1 от ГПК, чл.92 от ЗЗД, чл.86
от ЗЗД и чл.342 от ТЗ.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК
ответника В.В.К. не е открита на посоченият в и.м.
адрес, поради което съдът с определение № 260215/25.03.2021г. е допуснал правна
помощ на ответника В.В.К., с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, за процесуално представителство.
С определение № 260302/26.04.2021г. съдът е назначил
на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП адв.М.К.
от ВрАК за особен представител на ответника В.В.К., с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***
да го представлява по гр.д.№ 677/2020г. по описа на БСлРС
с определено адвокатско възнаграждение от 300,00 лв. внесено от ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК адв.К. е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковите
претенции на ищеца, като твърди, че същите са неоснователни и недоказани.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1635/2019г. на РС-Б.С..
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1635/2019г. на РС-Б.С. срещу
длъжника В.В.К., с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 963/17.12.2019г. за общата сума 859,15 лв. - главница, дължима по сключен Договор за
далекосъобщителни услуги от 16.07.2012г. с „Теленор
България„ ЕАД, което вземане е
прехвърлено на „Иновативни финанси“ ЕООД с договор за цесия от 12.07.2019г., а „Иновативни
финанси“ ЕООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 29.11.2019г.,
за което вземане са издадени съответни фактури, мораторна
лихва за забава в размер на 138,20 лв. за периода от 07.05.2018г.
до 06.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда –12.12.2019г./виж
куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, както и
направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 360,00
лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5
от ГПК.
Впоследствие на заявителя е изпратено
съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по
чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „Ю.“ ЕООД *** срок иска по
чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният
договор за далекосъобщителна услуга.
Особеният представител на ответника оспорва
иска по основание и размер по изложените в него съображения.
В
исковата молба ищеца навежда доводи, че между длъжника/ответник в настоящето
производство/ В.В.К. и „Теленор България„ ЕАД(предишно наименование „Космо
България Мобайл ЕАД) е сключен договор от 16.07.2012г. за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********* за мобилен номер **********, по избран тарифен
план Globul Unlimeted за срок от 24
месеца.
На 03.01.2014г. ответницата сключила още един договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по избран тарифен план Go web Start, като е
получила и мобилно устройство ALCATEL X30L.
На 06.11.2014г. ответницата К. е сключила следващ
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за мобилен номер **********
при условията на тарифен план Go web Unlimeted 2500 64 kpbs за срок от 24
месеца. При условията на договора ответницата е сключила и договор за лизинг от
06.11.2014г. за устройство-таблет с марка VONINO SIRIUS QS 7.9WHITE с погасителен план 23 бр. месечни вноски по 7,90
лв. с ДДС.
С допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги от 30.03.2015г. ответницата е новирала
условията за ползване на мобилен номер **********
за срок от 24 месеца, избирайки тарифен план Резерв Стандарт 99.99 промо 29.99 с месечен абонамент от 29,99 лв. с ДДС.
По съшият начин К. на 04.07.2016г. е новирала условията на договор за мобилни услуги за мобилен
номер ********** променяйки тарифният план на Нонстоп 40.99 promo June с месечен
абонамент от 40,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Едновременно с това е
сключила и договор за лизинг , с който й е предоставено мобилно устройство с
марка Samsung Galaxy S7 Edge 32 GB Silver с обща лизингова
цена 1186,57 лв. или дължима на 23 бр. месечни вноска, всяка в размер на 51.59
лв.
С допълнително споразумение от 04.07.2016г.
ответницата е подновила и променила условията по които е ползвала мобилен номер
********** избирайки тарифен план Интернет 6500 за срок от 24 месеца, с цена на
месечен абонамент 19,99 лв. с ДДС. По този начин тя получила и друго мобилно
устройство Alcatel
PIXI3 7 Black.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „При ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми“.
За потребените от
абоната-ответник мобилни услуги „Теленор” е издал посочените
в и.м. фактури за исковите суми.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, на основание чл. 75, вр. с чл. 196, б.“в“ от ОУ на мобилния оператор, „Теленор” е прекратил едностранно договора на В.В.К. ползваните
абонаменти й е издал по абонатен номер № ********* на дата 18.04.2018г. крайна фактура № **********/18.04.2018г. с начислена обща сума за плащане в
размер на 859,15 лв.
В
нея е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги в размер на 250,15лв.; фактурирана е цената, дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно
уговорения погасителен план в размер на 154,77 лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 02.04.2018г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Абонатът/ответницата по делото/ не е спазил крайният
срок за ползване на абонаментите за ползване на далекосъобщителни услуги за
мобилни номера **********, ********** и **********, съгласно последно
сключените споразумения от 03.03.2015г. и от
04.07.2016г.
Впоследствие
е сключен договор за цесия от 12.07.2019г. между „Теленор
България“ ЕАД “ и „Иновативни финанси“ ЕООД, а „Иновативни финанси“ ЕООД го е
прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 29.11.2019г.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът намира, че абонатът е неизправна страна по
договора, тъй като не е престирал на кредитора
получените от последния мобилни услуги, нито пък е заплатил дължимата сума по
закупената стока на лизинг. Касае се за парично задължение, чието реално
изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора. Безспорно установено е, че
ответникът не е извършил плащане на ищеца от дължимата сума по фактурите. Същите
фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените услуги и претендираните
за тях цени. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е представил доказателства
за заплащането на исковата претенция от 454,23
лева за ползваните от него мобилни
услуги. Ето защо, тази сума се явява дължима. Предявеният установителен иск за тази сума се
явява основателен, като следва да се присъди и законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда –12.12.2019г./виж
куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на
сумата,
Липсват доказателства за платени лизингови
вноски в размер на 154,77 лв., поради което тази сума също се дължи от ответника.
Ищецът претендира осъждане на ответника и за неустойка в размер на 250,15
лева поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя.
Съгласно чл. 27 от Общите
условия на ищеца плащането
на посочената във фактурата сума се извършва в
срока, указан на фактурата, но не по-късно
от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната
лихва за всеки ден закъснение.
Действително, както
се установи по делото, ответникът
не е бил изправна страна по договора и не е заплащал дължимите суми за предоставените услуги. В този случай съгласно чл. 75 във връзка с чл.19б, т. в от Общите условия „Теленор България“ ЕАД има право да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя. В сключените с ответника
договори за мобилни услуги страните
и допълнителните споразумения
към тях, страните са се уговорили
в случай на прекратяване на договора по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер, по
отношение на който е налице
неизпълнение, дължими до
края на срока на договора. Съдът приема посочената клауза за неравноправна и съответно
нищожна, на основание чл.
146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка
с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП, във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като
с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора
се създава значителна неравнопоставеност между страните
по договора. В случая с оглед
начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец, означава, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата
за неустойка, така че не може
да се приеме, че е налице индивидуално
уговорена клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите
месечни абонаментни такси
до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно
се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и
за нелоялна търговска
практика.
Не е основателно и измененото
искане на ищеца(в условията на евентуалност) съдът да присъди неустойка в
размер на 3 месечни абонамента, какъвто размер е приложим към настоящите
договори за мобилни услуги сключвани от него, въз основа на постигнато
споразумение между него и Комисията за защита на потребителите. В случая съдът
не обсъжда прекомерна ли е неустоечната клауза или
не. Съдът намира клаузата за нищожна – изначално към датата на сключването на
договорите, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да
било размер.
Правно невъзможно е да бъде
извършено изменение на съдържанието на правата и задълженията на страните по
едно вече несъществуващо договорно правоотношение. При тези обстоятелства съдът
намира, че размерът на дължимата неустойка не може да бъде определен в размер
на три месечни вноски съобразно изменено съдържание на догорите след 12.01.2018
г.
Предвид гореизложеното
съдът счита, че начислената във фактура №
**********/18.04.2018г неустойка,
претендирана в размер на 250,15 лв. се явява недължима, поради това, че клаузата, с която е уговорена е нищожна. Предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен.
Акцесорният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на парично задължение в
темпорално отношение, равняващо се на уредената в чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна мораторна лихва, е обусловен от изхода на правния спор по
главния иск, поради което с оглед изхода на спора по главния иск се явява
основателен и акцесорният иск за сумата от
138,20 лв. за периода от 07.05.2018г. до 06.12.2019г.
По
разноските:
Съгласно новата
задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес,
ответницата В.В.К. следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 1635/2019г. по описа на РС-Б.С. в
общ размер на 288,44 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата В.В.К. ще следва да заплати на ищеца
направените в настоящото исково производство разноски в общ 513,20 лв., съразмерно
с уважената част от исковете.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.В.К., с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, че СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***,
представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********,
представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен
адрес ***, на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, чл.124,ал.1 от ГПК, чл.86 от ЗЗД и чл.342 от ТЗ, сумата от 454,23 лв. главница, дължима по сключен
Договор за далекосъобщителни услуги от 16.07.2012г. с „Теленор
България„ ЕАД, 154,77 лв.
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг 04.07.2016г., което вземане е
прехвърлено на „Иновативни финанси“ ЕООД с договор за цесия от 12.07.2019г., а
„Иновативни финанси“ ЕООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от
29.11.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури, мораторна лихва за забава в размер на 138,20
лв. за периода от 07.05.2018г. до 06.12.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –12.12.2019г./виж куриерското клеймо/ до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за парично изпълнение по
чл.410 от ГПК № 963/17.12.2019г. по ч.гр.д.№ 1635/2019г. по описа на РС-Б.С..
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Ю.Б.Ц.,
чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, против В.В.К.,
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, иск с правно основание чл.422
от ГПК вр.чл.415 от ГПК, чл.124,ал.1 от ГПК, чл.92 от ЗЗД, за признаване за установено, че същата дължи на ищцовото
дружество сумата 250,15 лв.-
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне на
далекосъобщителни услуги сключени с „Теленор
България„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „Иновативни финанси“ ЕООД с
договор за цесия от 12.07.2019г., а „Иновативни финанси“ ЕООД го е прехвърлило
на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 29.11.2019г., за което вземане са издадени
съответни фактури, която сума е издадена заповед за парично изпълнение по
чл.410 от ГПК № 963/17.12.2019г. по
ч.гр.д.№ 1635/2019г. по описа на РС-Б.С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.В.К., с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с
ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в
САК, със съдебен адрес ***, направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 677/2020г.
по описа на РС-Б.С. в общ размер от 513,20 лв., както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№
1635/2019г. по описа на РС-Б.С. разноски в общ
размер от 288,44 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(И.Йорданов)