Решение по дело №255/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 78

гр. Видин, 21.07.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Видин,

Шести административен състав

в публично заседание на

четвърти юли

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Борисов

Административно дело №

255

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 Образувано е по жалба на „Агрорайз” ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя В.К.Г. против Ревизионен акт № Р-04000420008406-091- 001/22.07.2021г., поправен с РАПРА № П-04000521139345-003-001/10.08.2021г.,потвърден с Решение № 126/29.10.2021г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново. Жалбоподателят оспорва РА относно допълнително определените с него задължения за корпоративен данък за 2017г. и 2018г., ведно с лихви за просрочието му и задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица и лихви за просрочието му. Иска отмяна на РА, като неправилен, необоснован и постановен в противоречие с действащите материалноправни и процесуални разпоредби.Претендират се разноски по делото.

Ответникът в производството – Директор Дирекция "ОДОП "- Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в решението на директора на Дирекция "ОДОП". Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000420008406-020-001/30.12.2020г., връчена на 08.01.2021г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-04000420008406-020-002/08.04.2021г. В срока по чл. 117 ал. 1 ДОПК е издаден Ревизионен доклад № Р Р-04000420008406-092- 001/22.06.2021г., връчен на жалбоподателя по електронен път на 24.06.2021г. В законоустановения срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, срещу РД е подадено възражение с вх. № ИТ-00-638/08.07.2021г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана. В срока по чл. 119 ал. 2 ДОПК е издаден оспореният Ревизионен акт. Ревизионният акт е бил обжалван по административен ред пред директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, който с Решението си го е потвърдил. Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила.

При издаването на оспорения акт ревизиращият екип е взел предвид следното: РА е изготвен в резултат на извършена ревизия на „АГРОРАЙЗ” ЕООД с ЕИК *********, обхващаща установяването на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г. Ревизията е повторна и е във връзка с Решение № 195/18.12.2020г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново, с което по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен РА № Р- 04000520001340-091-001/29.09.2020г. в обжалваната част относно горепосочените задължения и преписката е върната на компетентния орган за възлагане на нова ревизия за определяне на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г. Определени са за внасяне задължения за данъци и лихви в общ размер на 30 467,54 лв.

В хода на ревизията са предприети множество процесуални действия, подробно описани в РД, който е неразделна част от РА.

За да потвърди РА решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид отношения.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи: Доказателствата, събрани при извършване на проверката и впоследствие при извършване на ревизията показват, че са определени за внасяне задължения за данъци и лихви в общ размер на 30467,54лв. Част от сумите за внасяне произтичат от деклариран и невнесен от жалбоподателя корпоративен данък и лихви върху него, а допълнително определените задължения произтичат от допълнително определен корпоративен данък в размер на 553,18лв. и лихви за просрочието му в размер на 185,48лв. за 2017г., в резултат на извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството в увеличение с неотчетени приходи от лихви в размер на 5531,79лв. по предоставени безвъзмездни средства на трети лица - В. Владимиров Г. - син на В.К.Г., представляващ „АГРОРАЙЗ” ЕООД и Мария Петрова Груева - съпруга на В.К.Г. и допълнително определен корпоративен данък в размер на 2138,63лв. и лихви в размер на 635,60лв. за 2018г. в резултат на извършени преобразувания на финансовия резултат на дружеството с неотчетени приходи от лихви в размер на 6158,64лв. по предоставени безвъзмездни средства на трети лица В. Владимиров Г. - син на В.К.Г., представляващ „АГРОРАЙЗ” ЕООД и Мария Петрова Груева - съпруга на В.К.Г.. На основание чл.78 от ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат със сумата от 30796,30лв. и намаление на финансовия резултат със сумата от 15568,66лв. във връзка с констатациите за неотчетена фактура № **********/17.09.2018г. По отношение на горните обстоятелства неосчетоводената фактура № **********/17.09.2018г. и на определените лихви по реда на чл.89, ал.1 и ал.2 от ЗКПО не са изложени конкретни възражения в жалбата.

 За констатациите по ЗДДФЛ спорът между страните се свежда до това дали процесната сума в размер на 333 498,18лв. представлява изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 5, б. „в“ ДР ЗДДФЛ, дивидент е и скритото разпределение на печалба. По отношение на понятието „скрито разпределение на печалба“ § 1, т. 8 ДР на ЗДДФЛ препраща към ЗКПО. Съгласно § 1, т. 5, б. „а“ ДР на ЗКПО, „скрито разпределение на печалба“ са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4. букви „а“ и „б“.

Видно от събраните доказателства, със счетоводно записване с МО № 182/28.07.2017г. е извършено прехвърляне на сума от касата на дружеството в сметка на собственика. За част от тази сума в размер на 333 498,18 лв., жалбоподателят, въпреки че са му били изрично изискани, не представя нито конкретни обяснения, нито други доказателства, обосноваващи начина, по който са разходвани паричните средства, както и че ако са били разходени, то е било именно във връзка със осъществяване на стопанската дейност на дружеството. Това навежда на  извода, че собственикът на данъчно задълженото лице се е разпоредил със сумата в своя полза или в полза на свързани с него лица на суми от „АГРОРАЙЗ“ ЕООД към неговия собственик, в настоящия случай В.К.Г., т.е. касае се за сума, несвързана с дейността на предприятието, разпределена под каквато и да е форма в полза на неговия собственик, която хипотеза попада в обхвата на § 1, т. 5, букви „а“ от ДР на ЗКПО. При липса на доказателства, че прехвърлените на управителя парични средства са използвани за покупка на стоки, материали или за други вид разходи, свързани с дейността на дружеството се изпълва със съдържание понятието „скрито разпределение на печалба“ и е правилен извода на ревизиращите органи, че се касае за изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на печалба през 2017г., подлежащ на облагане като доход по чл.38, ал.3 ЗДДФЛ с данъчната ставка от 5 % по чл. 46, ал. ЗЗДДФЛ. Задължен за внасяне на данъка е платецът на дохода по чл. 65, ал.3 ЗДДФЛ, поради което правилно с обжалвания ревизионен акт задължението е вменено за „АГРОРАЙЗ“ ЕООД. При скрито разпределение на печалбата отчитането или неотчитането на разпределението не влияе върху определянето му като дивидент. Затова и не се изключва задължението за окончателен данък. В случая не е спорен фактът, че с Протокола от 28.07.2017г. не е разпределен дивидент, а е извършено прехвърляне на сума от касата на дружеството в сметката на собственика. Oтносно възражението, че с част от сумата били извършвани плащания за стопанската дейност на дружеството през следващи периоди, макар и през личната сметка на управителя, следва да се каже, че документи, обосноваващи направени разходи във връзка с дейността на фирмата с произход на средствата от спорната сума, не са представени от жалбоподателя нито в хода на извършените му контролни производства, нито с възражението срещу РД, нито с жалбата срещу РА, а не се установява и от заключението на извършената по делото експертиза. С оглед на което, остатъкът от разпределената сума в размер на 333 498,18 лв. правилно и обосновано е квалифициран като изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата. Следва да се посочи също, че заключението на ВЛ подкрепя направените от ревизиращите органи изводи. Фактическите констатации в РА се ползват с презумптивна материална доказателствена сила. Тяхната вярност не е опровергана и в хода на съдебното производство. настоящият състав намира, че изводите на ревизиращия екип са правилни, а обжалваният РА е законосъобразен, следва да бъде потвърден. Въз основа на изложеното съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, възложено и осъществено в съответствие с правилата на ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. Не се констатират нарушения на процедурните правила при извършването на ревизията. Ревизионният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон и съответства на целта на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в РБ. Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него отхвърлена като неоснователна и недоказана. При този изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1444 /хиляда четиристотин четиридесет и четири/лева.

 Воден от горното и на основание чл. 160 ДОПК, съдът

                                         РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Агрорайз” ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя В.К.Г. против Ревизионен акт № Р-04000420008406-091- 001/22.07.2021г., поправен с РАПРА № П-04000521139345-003-001/10.08.2021г.,потвърден с Решение № 126/29.10.2021г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново.

ОСЪЖДА „Агрорайз” ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя В.К.Г. да заплати на Дирекция "ОДОП " Велико Търново при ЦУ на НАП сумата от 1444 /хиляда четиристотин четиридесет и четири/лева, съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

Съдия: