Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………06.2020г., гр.В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: П. АТАНАСОВ
при секретар Мая П.а, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №1940 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от “Пътища и мостове“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Р И К,
действащ чрез адв.Л.К., със съдебен адрес:***, против “Стронгил строй“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от В М
П, със съдебен адрес:***, чрез адв.С.Д., с която e предявен частичен иск с
правно основание чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД вр. чл.265, ал.2 от ЗЗД и иск по чл.92 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 26721.97лв., представляващ част
от общо платените 28721.97лв. по развален, поради виновно неизпълнение на
изпълнителя, Договор от 12.11.2007г. за възлагане на проектни работи за обект
“Подробен устройствен план /ПУП/-План за регулация и застрояване /ПРЗ/ и
Технически проект за ПИ №2657, кв.142А, по плана на 27-ми микрорайон-“****“,
ведно със Споразумение от 16.11.2016г. и сумата от 2672.20лв.,
представляваща неустойка за забава на изпълнението на задълженията по договора,
предвидена в т.6 от същия и споразумението към за него, в максималният
договорен размер от 10%. Претендират се деловодни разноски
В исковата молба се
твърди, че на 12.11.2007г. страните са сключили Договор за възлагане на
проектни работи за обект “Подробен устройствен план /ПУП/-План за регулация и
застрояване /ПРЗ/ и Технически проект за ПИ №2657, кв.142А, по плана на 27-ми
микрорайон-“****“. По силата на договора ищеца е възложил на ответника да
изработи ПУП и ПРЗ, Технически проект, включващ Архитектура, Конструкции,
Ел.инсталации, В и К инсталации озеленяване, ПБЗ, Топлотехника. Определеният
срок за предаване на проекта ПУП и ПРЗ от изпълнителя, е 15 дни след подписване
на договора, а за Техническия проект в срок от 90 дни след получаване на виза
за проектиране. Според клаузите на договора, при подписването му, възложителят
дължи авансово заплащане на възнаграждение на изпълнителя в размер на левовата
равностойност на 6000 евро, без ДДС. На 16.11.2007г. възложителя е превел на
изпълнителя авансово сумата от 14081.97лв. с ДДС, по фактура №********** от
16.11.2007г. Сочи се, че част от възложеното с договора е изпълнено, като на
възложителя е предаден ПУП-ПРЗ, за който има издадена Заповед
№Г-22/02.04.2209г. на Зам.кмета на Община В., която е влязла в сила. В
последствие страните са подписали Споразумение от 16.11.2016г. към договора от
12.11.2007г., по силата на което изпълнителят е задължен да изпълни
Техническият проект, включващ всички необходими части, които обуславят издаване
на Разрешение за строеж. Със споразумението е уговорено, че срокът от 90 дни за
предаване на Техническия проект, включващ всички необходими части за издаване
на разрешение за строеж, започва да тече, след предаване с протокол между
страните, на Скица-виза за проектиране. С Приемо-предавателен протокол от
25.11.2016г. е осъществено предаването на скица с виза за проектиране-одобрен
ПУП и е уточнен обекта, за който се отнася предаването. В изпълнение на т.6,
б.“б“ от споразумението, възложителят, е превел на изпълнителя сумата от
14081.98лв., за което втория е издал фактура №00000002019 от 25.11.2016г.
Поддържа се, че считано от 26.11.2016г., е започнал да тече 90 дневния срок за
предаване от изпълнителят на Технически проект, който до отговаря на крайния
резултат от възлагането-издаване на разрешение за строеж. Твърди се, че след
подписване на споразумението, изпълнителят е изпаднал в забава по отношение на
задължение за изготвяне и предаване на Техническия проект, тъй като на
25.02.2017г. е изтекъл 90 дневния срок за предаване на проект, но такъв не е
предаден. На 18.10.2017г. с двустранен приемо-предавателен протокол, е предаден
Технически проект за обект “Жилищна сграда ул.“Джанавара“ и ул.“****“, по
отношение на следните части: Архитектура-3 бр.; Конструкции - 3 бр.; Ел-3 бр.;
В и К-3 бр.; ОВК-3 бр.; ЕЕфективност-3 бр+оценка-3 бр.; Геология-3 бр.;
Озеленяване-2 бр.+допълнителен 1 бр.; Геодезия-3 бр.; Пожарна безопасност- 3
бр; ВОД-3 бр. В изпълнение на процедурата по одобряване на инвестиционни проект
и издаване на разрешение на строеж, ищеца пристъпил към съгласуване на части В
и К и ЕЛ, с присъединителните дружества. Сочи се, че съответните части от
проекта за съгласуване, били върнати за корекция, което наложило ищеца да
заплати повторно таксите към двете присъединителни дружества. Поддържа се, че
след около два месеца частите Ел и В и К, били съгласувани и инвестиционния
проект окомплектован за внасяне за одобрение и издаване на разрешение за
строеж. На 05.04.2018г. ищеца получил Писмо с рег.№АУ028795ВН_001ВН от
05.04.2018г. на Главният архитект на Община В., относно заявлението за
одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за
процесният обект, в което се съдържало становище, че при предварително
разглеждане на инвестиционния проект са установени, съответно изброени в 22
точки, недостатъци и несъответствия на преписката. В писмото е посочено, че с
оглед недостатъците на проекта, не е възможно по-нататъшното разглеждане на
внесените документи и преписката по Заявление с Вх.№АУ028 795 ВН/23.03.2018г. е
прекратена. Ето защо се поддържа, че поради лошото изпълнение на възложените
работи от изпълнителя, крайният резултат на договора, не е осъществен и
преписката е прекратена. Сочи се, че ищеца уведомил ответника за отказа на
Община В., като му дал право да посочи времето, което е необходимо за
отстраняване на забележките, посочени в писмото от Общината, с цел
осъществяване и изпълнение до край договорните задължения. Поради пълно
бездействие от страна на ответника, след около месец, ищеца изготвил ново
писмо, с искане за определяне на срок за отстраняване на нередностите по
проектната документация и окомплектоване на последната във вид за повторно
внасяне в Община В. за одобрение и получаване на разрешение за строеж. Сочи се,
че последвала телефонна кореспонденция между двете дружества, която не дала
реален резултат, тъй като ответника продължил да бездейства, поради което ищеца
изпратил Писмо с изх.№236 от 11.10.2018г., получено на 12.10.2018г. от
изпълнителя, с което поради съществено неизпълнение на задължението и/или
поради значително разминаване от изпълненото, възложителя заявил разваляне на
договора и отправил покана за уреждане на финансовите взаимоотношения, в срок
до 14 дни, ведно с указания за връщане на преведените суми, с които
изпълнителят се е обогатил неправомерно. Поддържа се, че като изправна страна,
ищеца е развалил процесния договор по вина на ответника, което последния не е
оспорил. Ето защо облигационната обвързаността между страните, е отпаднала с обратна сила,
респективно изпълнителят, следва да възстанови получените сумите на
възложителя, чиито общ размер възлиза на 28721.97лв., от които ищца претендира
връщане на сумата от 26721.97лв. Поддържа се, че по силата на т.6 от договора
от 12.11.2007г. и споразумението от 16.11.2016г., изпълнителя дължи на
възложителя неустойка за забава в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден, но не
повече от 10%. Ето защо и предвид изтеклия продължителен период, се поддържа,
че ответника дължи максималния размер на неустойката от 10 % от платеното му,
или сумата от 2672.20лв.
С постъпилия в срока
по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на
исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като
се сочи, че ищецът се
опитва да черпи блага от свое недобросъвестно поведение. Не се оспорва, че
между страните е сключен договор от 12.11.2007г., по който ищецът има
качеството на възложител, а ответника на изпълнител, както и че предмет на
договора, е изготвяне на Подробен устройствен план-План за регулация и
застрояване, и изготвяне на Технически проект за обект ПИ №2657 в кв.142А, по
плана на 27-ми микрорайон-****. Твърди се, че техническия проект, предмет на
договора не включва части “Геология“ и “Геодезия“. Сочи се, че според клаузите
на договора, задължение на възложителят, е да осигури всички изходни данни,
касаещи програмата за проектиране и да ги представи на изпълнителя, заедно с
всички допълнителни данни, които възникват в процеса на проектиране. За да е
възможно изпълнение на задачите, съответно изпълнителят да започне да работи по
тях, е необходимо възложителят да е предал всички книжа, които са свързани с
изпълнение на задачите, а също така и книжа от части Геология и Тахиметрична
снимка на терена /Геодезия/. Сочи, се, че по делото
липсват доказателства за предаването на посочените книжа от ищеца на ответника.
Твърди се, че ответникът е представил на ищеца ПУП-ПРЗ, който е одобрен със
заповед от 02.04.2009г. на Кмета на Община В.. След влизане в сила на
заповедта, е започнато разработване на технически проект, като през 2010г. е
изготвена част “Архитектура“, която е предадена на възложителя за становище.
Предадени са и други части, и е изработен макет на обекта. След предаване на
техническия проект през 2010г. до 2016г. не е последвал отговор от страна на
възложителя. Сочи, се ответника е получил част /20 %/ от дължимото възнаграждения,
в размер на 12200лв., без ДДС, по фактури с №№ **********/16.11.2007г. и
**********/27.12.2007г., като плащане на останалата част по т.5.1, б.“б“ от
договора за изготвяне на техническия проект, не е извършено и до настоящия
момент. След многократни разговори и опити ответникът да получи
възнаграждението си, се е стигнало до подписване на споразумението от 2016г., с
който ищецът признава изпълнение на част от задачите, а именно изпълнен
ПУП-ПРЗ, който влязъл в законна сила със заповед на Община В.. С цел да получи
останалите 20% от договорения размер на възнаграждението, ответникът приел да
преработи отново техническия проект. През месец май на 2017г. техническият
проект бил изготвен по всички специалности, като при изготвяне на част “Геология“
и тахиметрична снимка на терена, изпълнителят установил, че теренът е
проблемен, тъй като съседната сграда е с плитък фундамент и съществува реална
опасност, при започване на строителството и изкопните работи, да се получат
деформации по сградата. Поддържа се, че ако възложителят, бе изпълнил
задължението си да предаде тахиметрична снимка на терена, както и геологията на
тази част от терена, този проблем би бил виден още при първоначалното
проектиране. Във връзка с установеният проблем, през месец май на 2017г., е
проведена тристранна среща между представители на страните и на собствениците в
сградата в съседния парцел. На среща е прието единствено възможното решение, че
за да се изпълни обекта на възложителя, той трябва за своя сметка да поеме
разходите по укрепване на фундамента на съседната сграда. На срещата единодушно
е взето решение да се подкопаят и укрепят основите на съседния имот по нов
конструктивен проект, което пък налага изготвяне на нов технически проект, т.е.
до нова преработка на възложеният проект по всички части, съответно до
оскъпяване и забава във времето. Поддържа се, че за да бъде приет техническият
проект за одобрение от Община В., е следвало в комплекта документи, да се
представи нотариално изразено съгласие на всички собственици в сградата, която
е съседна на обекта за изграждане на възложителя, да се извърши укрепване на
фундамента на сградата. Сочи се, че на 18.10.2017г. ответникът е предал, с
приемно-предавателен протокол техническия проект, като независимо, че не е имал
задължение, е изготвил и част “Геология“ и част “Геодезия“. Според
споразумението от 2016г. и договора от 2007г., ищецът е следвало до 5 дни от
предаване на проекта, т.е. до 23.10.2017г. да плати за изготвения и предаден
технически проект, което обаче не се случило. Поддържа се, че ответникът не е
получил сумата от 29337.45лв., съставляващи левова равностойност 15000 евро, за
извършената и предадена работа. Поддържа се още, че според т.3 от
споразумението във връзка с т.2.2 от договора, възложителя има задължение да
предаде на изпълнителя виза за проектиране, което задължение не е изпълнено и
понастоящем. Сочи се, че в нормативните актове, уреждащи процедурата по
изготвяне от възложителя на доклад за съответствие на техническия проект и
внасяне на същия в Общината за разглеждане, не е визиран конкретен срок за
изготвяне на доклада, но законодателят е предвидил “разумен срок“. Под
посоченото понятие обаче се има предвид срок, който да не е повече от 15-30
дни, като логиката на законодателя е, че нормативната уредба е динамична и
всяко забавяне със сроковете води до евентуална промяна в изискванията. Сочи
се, че въпросния доклад за съответствие, е изготвен от външна
фирма-“Инжконсултпроект“ ООД, с управители Г А К и Иван Росенов Колелиев, които
съответно са съпруга и син на управителя и акционер в капитала на ищцовото
дружеството, което показва, че е налице свързаност на лицата, участващи в
процеса на изготвяне на доклада за съответствие с възложителя по договора за
проектиране. Поддържа се, че тези лица, предвид легалните дефиниции за
“свързани лица“ по ТЗ, ДОПК и ЗКПО, носят
имуществена отговорност, в съучастие, което налага извода, че ищецът носи
отговорност за несвоевременни надлежни действия на външните лица, работещи при
условията на свързаност. Сочи се, че видно от отговора на Община В. от
05.04.2018г., техническият проект, ведно с доклада, е бил внесен за одобрения
на 23.03.2018г., т.е. пет месеца и пет дни от приемането му от изпълнителя. Поддържа се, че през този дълъг период на
бездействие от страна на възложителя, е настъпила пълна промяна в изискванията
при изграждане на строителни обекти, предназначени за ползване на жилищни и
административни нужди. Ето защо забавеното
внасяне за одобрение на техническия проект, който е изготвен при действие
старата нормативна уредба-действащите стандарти на Наредба №2/2004г., е станало
причина същия да бъде разглеждан при действие на нова нормативна уредба-Наредба
№РД-02-2-0-2/20.12.2017г., в сила 22.02.2018г., с която са въведени множество
нови изисквания за сградите, т.е. одобрението изначално е било обречено на
неуспех. Поддържа се, че ако ищецът не се бе забавил толкова дълго време,
нямало да има забележки към представеният проект, което би довело до
одобрението му и получаване на разрешение за строеж. Сочи се, че в знак на
добра воля, ответникът отстранил всички забележки посочени в писмото на Главния
архитект, като отстраняването на проблема по т.17 от писмото било задължение на
възложителя. Посочената точка изисква вносителят на проекта, да е представил
нотариално изразено съгласие от всички собственици за извършване на укрепващи
действия по фундамента на сградата, съседна на парцела, в който ще се изгражда
обектът на ищеца. Сочи се, че отправеното от ищеца писмено предизвестие за
разваляне на процесния договор, е адресирано до лице, което не е оправомощено
да представлява или да взема решения по отношение на търговската дейност на
ответника. Ето защо се поддържа, че не е налице разваляне на договора. В
условията на евентуалност се поддържа, че при разваляне на договор, всяка
страна връща полученото, като случая изготвения ПУП-ПРЗ, е със запазено право
на изпълнителя по Закона за авторското право и ищецът не може да реализира
изпълнение при действието на този ПУП-ПРЗ, без съгласието на автора, което
означава, че изобщо не може да реализира намерението си да строи, ако не внесе
за одобрение друг ПУП-ПРЗ. Отделно от горното се поддържа, че процесния
договор, е сключен в парична единица “евро“, в неговата “левова равностойност“,
а претенцията е само в лева, с което не е спазено правилото на т.1Б от TP
№4/2014г. от 29.04.2015г. на ОСГТК на ВКС да се претендира претенцията във
валутата, в която е право пораждащия факт.
С подадената
допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите, изложени в отговора
на исковата молба и по-конкретно относно наличието на виновно
поведение-бездействие от страна на възложителя и провеждането на срещи със
собственици в сграда съседна на обекта на възложителя. Доразвити са подробни
съображения в подкрепа на исковите претенция, както и за неоснователност на
възраженията на ответника. Поддържа се, че договора, предвижда и задължение на
изпълнителя при изготвяне на техническият проект, с крайна фаза издаване на
разрешение за строеж, да изготви геоложки доклад, т.е. данни за геоложките,
хидрогеоложките и други проучвания, и за сеизмичността на района на обекта.
Сочи се, че по презумпция геодезията и геологията са задължение на изпълнителя,
който следва да я предаде, заедно с техническия проект, за да се достигне до
искания резултат издаване на разрешение за строеж. Сочи се, че дори да се
приеме за достоверно твърдението на ответника за предаването през 2010г. на
част от възложеното, а именно част “Архитектура“, то това не е надлежно
изпълнение, защото това не съставлява предаване на възложеният технически проект и тъй като не е
спазен срока за проектиране от 90 дни. Поддържа се, че с подписването на
споразумението от 2016г. страните са се съгласили да предоговорят условията,
залегнали в договора, съответно се предполага, че изпълнителят се е запознал с
терена и неговите особености и не е претендирал, отново за представяне на
тахиметрична снимка или геология, което наред с това не е задължение на
възложителя. Поддържа се, че приетият технически проект от възложителя, не води
сам по себе си до заплащането на възнаграждение, тъй като за да е налице
изпълнение на възложеното, съответно да се дължи плащане, трябва техническия
проект да е изряден и да послужи за издаване на разрешението за строеж. Сочи
се, че забавянето с над два месеца на внасянето на проекта в Община Врана, се
дължи на необходимостта от съгласуването му с присъединителните дружества и
отстраняване на забележките по повод неспазване на норми в проектирането. Сочи
се, че доклада за съответствие също няма как да се изготви, преди посочените
съгласувания, като неговото му забавяне не се дължи на действия от страна на
свързани лица. Сочи се, че не вярно е твърдението на ответника за извършена
преработка на техническият проект, тъй като такава никога не е правена и нито
една забележка от посочените 22 в писмото на Главния архитект не е отстранена.
Поддържа се, че лицето към което е насочено изявлението на възложителя за
разваляне на договора, а именно арх.П., в качеството на съдружник, съгласно
закона и чл.19, Раздел IV от дружествения договор на ответното дружество, е
длъжен да съдейства при извършване на стопанска и друга дейност на дружеството,
има право и задължение да участва в управлението на дружеството и да оказва
съдействие за осъществяване на неговата дейност. Поддържа се, че приемането без
възражение на писмото, за развалянето на договора, е доказателство за това, че
от момента на получаването договора е развален.
С подаденият
отговор на допълнителната молба, се поддържат и доразвиват доводите за
неоснователност на исковете изложение в първоначалния отговор. Оспорват
фактическите твърдения изложени в допълнителната искова молба, като се сочи, че
неправилно са дефинирани отделните части на техническият проект и че е налице
вътрешно противоречие в твърденията на ищеца.
В съдебно заседание ищеца, чрез пълномощник, поддържа исковата молба, моли
за уважаване на претенциите, ведно с присъждане на деловодни разноски. С
писмени бележки, са доразвити доводи в подкрепа на основателността на претенциите.
Ответникът, чрез пълномощник, оспорва исковете,
поддържа отговора си и моли за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски. Депозира
писмени бележки, с които са доразвити съображенията за неоснователността на
претенциите.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна,
следното:
По делото не е
налице спор и от събраните доказателства, се установи, че на 12.11.2007г.
страните са сключили Договор за възлагане на проектни работи за обект “Подробен
устройствен план /ПУП/-План за регулация и застрояване /ПРЗ/ и Технически
проект за ПИ №2657, кв.142А, по плана на 27-ми микрорайон-“****“, ведно с
допълнително Споразумение от 16.11.2016г., като ищеца има качеството на
възложител, а ответника на изпълнител. Предмет на облигационната връзка между страните е изработка от страна на
ответника на възложени му от ищеца ПУП и ПРЗ, и Технически проект, включващ
части Архитектура, Конструкции, Ел.инсталации, В и К инсталации озеленяване,
ПБЗ, Топлотехника. Договореният срок за изготвяне на ПУП и ПРЗ е 15 дни,
считано от сключване на договора, а срока за техническият проект е 90 дни от
получаване на виза за проектиране, като предаването на изработеното се удостоверява
с двустранен протокол. Уговореното възнаграждение за изпълнителят е в размер на
30000 евро, без ДДС, платимо на три вноски при достигане на отделните етапи от
проектирането. Съгласно раздел III от договора възложителят следва да
предостави на изпълнителя всички изходни и други данни необходими за процеса на
проектиране. В раздел VI от договора са предвидени неустойки при забава в
изпълнението, като конкретно тази дължима от изпълнителят е в размер на 0.5 %
за всеки просрочен ден, но неповече от 10 %. Със споразумението от 16.11.2016г.
страните са внесли промени и допълнения към уговореното с договора, като е
възложена изработка на технически проект, включващ всички части нужни за
издаване на разрешително за строеж. Признато е изпълнението на ПУП и ПРЗ, за
което е издадена Заповед №Г-22/02.04.2209г. на Зам.кмета на Община В., препис
от която е представен по делото. Запазен е срока за предаване на техническият
проект, считано от предаване от възложителя на изпълнителят на Скица-виза за
проектиране. Коригиран е начина за плащане на дължимото по договора
възнаграждение, като е прието, че изпълнителя е получил плащане на 12000лв. по
фактури №24/16.11.2007г. и №035/27.12.2007г., съответно е предвидено в срок до
5 дни от подписване на споразумението възложителят да заплати 20 % от левовата
равностойност на общото възнаграждение от 30000 евро, други 50% се дължат при
предаване на проекта и останалите 10 % при издаване на разрешение за строеж.
Установява се от
приетият препис от Приемо-предавателен протокол от 25.11.2016г., че на
посочената дата възложителят е предал на изпълнителят Скица-виза за
проектиране-одобрен ПУП.
Не се спори по
делото, че изпълнителят е получил плащане от възложителя на възнаграждението по
договора, за което е съставени фактури с №№ 24/16.11.2007г., 35/27.12.2007г. и
219/25.11.2016г., или общо сумата от 28721.97лв.
Видно е от
представеният препис от Приемо-предавателен протокол от 18.10.2017г., че между
страните е извършено предаване на Технически проект за обект “Жилищна сграда
ул.“Джанавара“ и ул.“****“, по части: Архитектура-3 бр.; Конструкции - 3 бр.;
Ел-3 бр.; В и К-3 бр.; ОВК-3 бр.; ЕЕфективност-3 бр+оценка-3 бр.; Геология-3
бр.; Озеленяване-2 бр.+допълнителен 1 бр.; Геодезия-3 бр.; Пожарна безопасност-
3 бр; ВОД-3 бр.
От приетите по
делото преписи от фактури и фискални бонове съставени от “В и К В.“ ООД и
“Енерго-Про Мрежи“ АД, се установява заплащане от ищеца на услуги по
съгласуване на проект по част В и К на 20.12.2017г. и двукратно по част
Ел.снабдяване на 28.12.2017г. и на 12.01.2018г.
Установява се от
представеният препис от Писмо с рег.№АУ028795ВН_001ВН от 05.04.2018г. на
Главният архитект на Община В., касаещо Заявление с Вх.№АУ028 795
ВН/23.03.2018г. за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение
за строеж за процесният обект, че същото е получило отказ за по-нататъшното
разглеждане на внесените документи, мотивиран с изброени в 22 точки недостатъци
и несъответствия на преписката, което е имало за резултат прекратяването
ѝ.
По делото са приети
Писма от 02.05.2018г. и 01.06.2018г. изготвени от възложителят и адресирани до
изпълнителя, които съдържат искане за поправка на констатираните от страна на
общ.В. недостатъци на техническият проект, като няма данни писмата да са
достигнали до адресата им.
С Писмо с изх.№236
от 11.10.2018г. възложителят е отправил волеизявление до изпълнителя, че
предвид същественото неизпълнение на възложеното и липсата на предприети мерки
за поправката му, въпреки двукратната покана за това, разваля договорната
връзка между страните и претендира връщане в срок до 14 дни на получените суми
по договора, след приспадане на сумата от 2000лв., съставляваща възнаграждение
за изготвен ПУП, или се търси сумата от 26721.97лв. Видно от приложеното
известие за доставяне, чрез куриерска пратка е, че въпросното писмо е връчено
на лицето Д. на вписания в ТР адрес на ответника за кореспонденция с НАП.
По делото са приети
материалите по Инвестиционен проект за
обект “Жилищна сграда ул.“Джанавара“ и ул.“****“, по части: Архитектура; Конструкции;
Инженерно геоложко проучване и Геодезия, като и положителна Оценка за
съответствие на проекта изготвена от “Инжконсултпроект“ ООД.
От заключенията на
допуснатите първоначална и повторна СТЕ, които се кредитират от съдът като
добросъвестно дадени и кореспондиращи помежду си, се установява, че процесният
технически проект, страда от съществени недостатъци /общо 21 на брой/,
доколкото не отговаря на нормативните изисквания, който недостатъци са
констатирани при разглеждането му от общинската администрация в процеса на
издаване на разрешително за строеж. Установява се, че в периода от момента на
предаване на проекта на възложителя до разглеждането на същия от
администрацията на общ.В., не са настъпили изменения в нормативната база, които
да се довели до възникване на несъответствие на проекта със строителното
законодателство, респективно да са обусловили отрицателно становище на Общината.
Всички забележки посочени в писмото становище на Главният архитект на Община В.,
с изключение на тази в т.17, следва да се отстраняват от изпълнителя, тъй като
се дължат на неговата работа. Изискването посочено във въпросната т.17 за
осигуряване на нотариално завереното съгласие на живущите в съседната сграда за
укрепване на основите на калканната стена, е в тежест на възложителя.
Установява се още, че представените по делото 8 броя цветни чертежа по част
“Архитектура“, сочат, че е след отказа е започнато преработване на техническият
проект, но коригирани проекти по други части /напр. “Конструкции“, “Геодезия“ и
всички др./ не са предадени.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. И. А. на страната
на ищеца и П. Х.Х., Ж. Иванова С. и С.В.Л. на страната на ответника. Показанията
на двете групи свидетели съдът възприема и кредитира в частта, която има
отношение към наведените от страните твърдения и възражения, и която не влиза в
колизия със събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД:
В разглежданият
случай, както се посочи по-горе страните, са сключили Договор от 12.11.2007г.,
изменен със Споразумението от 16.11.2016г., чиито предмет е изготвяне от страна
на ответника, на възложени от ищеца ПУП-ПРЗ за ПИ №2657, кв.142А и Технически
проект за обект “Жилищна сграда ул.“Джанавара“ и ул.“****“, включващ всички
части нужни за издаване на разрешително за строеж. Въпросният договор, съдържа
съществените елементи на договор за изработка, поради което по отношение на
него са приложими специалните разпоредби на чл.258-чл.269 от ЗЗД и общите
такива визирани в чл.55, чл.87 и чл.92 от ЗЗД. Съгласно чл.258 от ЗЗД с
договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение.
Същевременно разпоредбата на чл.261 от ЗЗД предвижда, че изпълнителят е длъжен
да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или за предвиденото
в договора предназначение. По делото не е налице спор, а и от събраните
доказателства се установи, че част от възложеното с договора, а именно
изработката на ПУП-ПРЗ за ПИ №2657, е изпълнено. Спорно е изпълнението на останалата
част от възложеното договора, а именно изработката на Технически проект.
Анализа на събраните по делото доказателства и по конкретно на приетото по
делото Писмо-становище от 05.04.2018г. на Главният архитект на Община В. и
заключенията на СТЕ, води до извода, че не е налице качествено изпълнение на
възложеният технически проект по смисъла на чл.261 от ЗЗД. Видно от цитираните
доказателства проекта съдържа 22недостатъка, препятстващи одобряването му,
респективно получаване на разрешение за строеж. От тези недостатъци, 21 са от
техническо естество и засягат качеството на изпълненото по проекта отстрана на
ответника и един е от документален характер-липсващо нотариално заверено
съгласие на живущите в съседната сграда за укрепване на основите на калканната
стена. Тук е мястото да се посочи, че доводите на ответника за последваща
корекция на процесният проект, която да го прави годен за употреба и
предаването ѝ на възложителя, останаха недоказани. Твърдението на
ответната страна, че коригираният проект, във всички части, е предаден на
възложителя, не бе подкрепено с доказателства, като непредставянето на такъв
проект от страна на ищеца по искането на ответника, не може да се тълкува във
вреда на първия. Това е така предвид факта, че като изпълнител, ответника би
следвало да разполага с екземпляр от документите или пък следваше да удостовери
предаването на единственият екземпляр на възложителя по предвиденият в договора
ред, а именно с приемо-предавателен протокол.
Не се доказаха и
възраженията на ответника, че забавата на възложителя да внесе техническият
проект за одобрение от общ.В., респективно че настъпили междувременно
законодателни промени, са причина за отрицателното становище на
администрацията. Напротив от заключенията на СТЕ, се установи, че в периода
между изготвянето на проекта и разглеждането му от органите на общината, не са
настъпили нормативни промени, който да имат касателство с констатираните
пороци.
С оглед горното се
налага извода, че изготвеният от ответника Технически проект за обект “Жилищна
сграда ул.“Джанавара“ и ул.“****“, не е годен да се ползва по предвиденото
предназначение, т.е. да послужи за издаване на разрешение за строеж.
Доводите на ответника, че след като процесният проект е
одобрен от фирмата за технически надзор, то същият е отговарял на възложеното,
са ирелевантни за спора, доколкото не касаят отношенията между възложител и
изпълнител по договора предмет на настоящото производство, а са отношения на
възложителят с трето лице. Вярно е, че предвид установените пропуски в крайният
проект, очевидно са налице и пропуски в работата надзорната фирма, но същата
няма качеството на подпомагаща страна на изпълнителят-ответник, респективно
нейното неизпълнение /лошо изпълнение/, не може да освободи от отговорност
ответника. На следващо място дори въпросните доводи да се разгледат като такива
попадащи в хипотезата на чл.264 от ЗЗД, според която при приемане на
изпълнената работа, възложителя следва да направи възражения си за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане, то тези доводи отново са
неоснователни. Съобразно трайно наложилата се съдебна практика приемането на извършената работа обхваща,
както едно фактическо действие-разместване на фактическата власт върху
изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно
действие-признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което
всъщност е израз на одобряването му. В този смисъл правнорелевантно е
приемането, съдържащо изрично изявление на възложителя, че счита изработеното
за съобразено с договора, или онези негови конклудентни действия, придружаващи
фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е
налице мълчаливо изразено съгласие за такова одобрение. Процесният договор има
за предмет изработка на технически проект, съдържащ всички елементи, който го
правят годен за издаване на разрешително за строеж. Ето защо простото
разместване на фактическата власт върху проекта, обективирано в Приемо-предавателен
протокол от 18.10.2017г., не може да бъде приравнено на приемане от възложителя
по смисъла на чл.264 от ЗДД, още повече, че недостатъците на проекта са му
станали известни едва при получаване на отрицателното становище от общ.В.,
съответно страната не е лишена от правото да прави възражения за неточно
/некачествено/ изпълнение по договора.
Възраженията на
ответника, че не са му предадени всички книжа, необходими за изпълнение на
задачите и по конкретно части Геология и Тахиметрична снимка на терена
/Геодезия/, са неоснователни. Действително в случая липсва подробно писмено
задание от страна на възложителя за обхвата на работата и доказателства за
предаване на книжа различни от виза-скица за проектиране, но това не
освобождава изпълнителя от задължението да изготви проект, който да отговаря на
нормативните изискванията. Още повече, че същият е изработил ПУП-ПРЗ за
процесния имот, т.е. запознат е с възможностите и изискванията към възможното
жилищно строителство. Наред с това с допълнителното споразумение, изрично е
предвидено единствено предаването скица-виза за проектиране, която според
приемо-предавателен протокол от 25.11.2016г. е предадена на изпълнителят. На
следващо място в случая е приложима и разпоредбата на чл.260, ал.1 и ал.2 от ЗЗД,
според която изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако
даденият му проект или доставеният му материал, са неподходящи за правилното изпълнение
на работата и да иска доставяне на подходящ материал, като ако не направи това
предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените ѝ вреди.
По делото не се наведоха твърдения и не се ангажираха доказателства, ответника
да е претендирал от възложителя, предоставяне на допълнителни документи, нужни
му за изпълнение на възложеното, както и да е отправял предупреждения, че
липсата им ще доведе невъзможност за изпълнение. Нещо повече видно от
Приемо-предавателен протокол от 18.10.2017г., предаденият технически проект за
обекта, съдържа части “Геология“ и “Геодезия“, т.е. нужните изходни данни за
правилното изпълнение.
Доводите на
ответника, че липсата на нотариално завереното съгласие на живущите в съседната
сграда за укрепване на основите на калканната стена, са същинската пречка за
одобряване на проекта, респективно че не следва да се ангажира договорната му
отговорност, са несъстоятелни. Липсата на посоченото нотариално заверено
съгласие, се установи от събраните по делото гласни доказателства, но тази факт
сам по себе си, не е годен да освободи
изпълнителя от задължението му по договор, да изработи проект годен да послужи
за издаване на разрешително за строеж. В тази връзка следва да се има в
предвид, че качественото изпълнение на проекта, не се намира във взаимовръзка с
наличието на въпросното съгласие, като последното е самостоятелно условие
/изискване/, което може да бъде удовлетворено във всеки един последващ момент.
В заключение съдът намира, че е налице неизпълнение възложената работа от ответникът, по причина за която той отговаря, съответно, че за ищеца се е породило правото да развали договора в някоя от хипотезите на чл.87 от ЗЗД. В тази връзка основният спорен въпрос между страните по делото, е дали волеизявлението на ищеца за разваляне на договорната връзка, обективирано в Писмо с изх.№236 от 11.10.2018г., предвид същественото неизпълнение на възложеното и липсата на предприети мерки за поправката му, въпреки поканите за това. Както се посочи по-горе в коментара на писмените доказателства по делото, въпросното писмо е връчено на лицето Д. на вписаният в ТР адрес на ответника за кореспонденция с НАП. Така извършеното връчване не удовлетворява изискванията за редовност, тъй като е насочено към адрес различен от седалището и адреса на управление на ответника, като наред с това не се установи да е връчено на служител на дружеството или на лице, което към този момент е легитимирано да го представлява. От друга страна обаче исковата молба и приложенията към нея съдържат точно и ясно изразена воля от ищеца за разваляне на възникналото между страните правоотношение. С получаването на преписа от исковата молба ответникът, е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договора, като до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, изпълнителят не е организирал необходимите действия за корекция на процесният проект, съответно не е изпълнил задълженията си по сключения между страните договор.
С оглед горното се
налага изводът, че процесната облигационна връзка между страните е развалена
при условията на чл.87, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗД, тъй като ответникът-длъжник по договора,
не е изпълнил задължението си за изготвяне на технически проект, поради
причина, за която отговаря и ищецът-кредитор, е заявил на първия, че разваля
договора, без предупреждение и без да даде срок за изпълнение, поради
безполезност.
За пълнота, следва
да се посочи, че дали страната отправила волеизявлението за разваляне, е
изправна или не, е ирелевантно за
съществуването на правоотношение между страните. Константната съдебна
практика /пр.
Решение №383 от 29.01.2016г. по гр.д.№ 2225/2015г., ІV г.о. на ВКС,
Решение №151 от 09.12.2014г. по т.д.№1970/2013г., І т.о. на ВКС и
др./ приема, че всеки двустранен
договор /продажба, замяна, изработка, наем и т.н./ може да бъде развален при
наличие на предпоставките, изброени в чл.87 от ЗЗД, като посочената
разпоредба не изисква страната, която разваля договора да бъде изправна, а
акцентира върху качеството “кредитор“ в облигационната връзка. Правото да се
развали двустранен договор, какъвто е и настоящия, кореспондира с липсата на
интерес у страните или у едната от тях, облигационната връзка да продължи да
съществува, а правото не се стреми да запазва връзка, която не води до
осъществяване на желаните от страните правни цели.
С развалянето на процесният
договор, се осъществила хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като е
отпаднало основанието, на което последният е получил от ищеца суми,
съставляващи възнаграждение за изработка на технически проект. Безспорно е по
делото, че ответника е получил плащане на част от общо уговореното
възнаграждение, или сумата от 28721.97лв. Безспорно е също, че част от
възложеното, а именно изработка на ПУП-ПРЗ, е изработено и прието, без
възражения. В договора не са предвидени конкретни суми за възнаграждение за
изработката по тази част от договора, но от друга страна ответника не е оспорил
или възразил по заявлението на ищеца, че възнаграждението за това е в размер на
2000лв. Ето защо следва да се приема, че на връщане като получена без
основание, подлежи сумата от 26721.97лв., която съответства на размера на
исковата претенция, респективно иска се явява основателен.
Неоснователно е
възражението на ответника, че иска не следва да бъде уважаван, тъй като
процесния договор, е сключен в парична единица “евро“ и в неговата “левова
равностойност“, а претенцията е само в лева, с което не е спазено правилото на
т.1Б от TP №4/2014г. от 29.04.2015г. на ОСГТК на ВКС. Както изрично е посочено
в мотивите на въпросното тълкувателно решение, то не касае парични задължения, чийто
източник не е договорен или по отношение, на които има специално уредени от
закона хипотези на определяне на левовата равностойност по определен курс. Настоящата
претенция има за предмет неоснователно обогатяване, т.е. нейното основание не е
договор, а неоснователно разместване на блага, предвид отпадане на облигационната
връзка с обратна сила. От значение е и обстоятелството, че курса на еврото към
лева в България е административно определен и неизменен, като за Централната
банка е налице задължение да поддържа пълна конвертируемост на лева към еврото
като резервна валута по фиксиран в ЗБНБ курс. Ето защо правилата на
горецитираното тълкувателно решение не са приложими към разглежданият казус.
По иска за
неустойка:
В случая между
страните е уговорена неустойка за забавено изпълнение, която определя размера
на вредите, които без да доказва, кредиторът може да претендира при неточно във
времево отношение изпълнение от страна на длъжника-изпълнител. Така посочената
неустойка, обаче в случая не се дължи, тъй като правоотношението по процесният
договор е прекратено, чрез разваляне, което има обратно действие. Обратното
действие, от своя страна, води до отпадане на основанието, въз основа на което
може да се претендира неустойката, защото до момента на развалянето, това
основание е бил договорът, след това обаче договорът, все едно не е бил
сключван никога. Ето защо и доколкото процесният договор не съдържа уговорка за
заплащане на неустойка в случай на пълно неизпълнение, респективно при
развалянето му, то ответникът не дължи претендираната неустойка и предявеният
иск, се явява неоснователен.
Предвид изложеното
съдът приема, че следва да се уважи иска за осъждане на ответника да върне
претендираната част от възнаграждението по разваленият договор, а този за
неустойка да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца, се дължат деловодни
разноски, съобразно уважената част от иска и според доказателствата за
извършени такива в общ размер на 3275.77. Така изчислени разноските в полза на
ищеца възлизат на 2977.97лв. Тук е мястото да се посочи, че възражението на
ответникът за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, е неоснователно предвид
размера на заплатеният от ищеца хонорар от 1500лв., който съответства на този
претендиран от ответника. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответникът се полагат
разноски според отхвърлената част от иска и съобразно доказателствата за
направени такива, в общ размер на 3451.70лв. След приложение на правилото на
чл.78, ал.3 от ГПК, дължимите разноски в полза на ответникът, възлизат на
313.79лв. Ето защо и предвид еднородният и насрещен характер на вземанията на
страните за разноски, следва да се извърши съдебна компенсация, съответно в
полза на ищеца да се присъди сумата от 2664.18лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Стронгил строй“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от В М П, да заплати на “Пътища и мостове“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Р И К, сумата от 26721.97лв., представляващ
част от общо платените 28721.97лв. по развален, поради виновно неизпълнение на
изпълнителя, Договор от 12.11.2007г. за възлагане на проектни работи за обект
“Подробен устройствен план /ПУП/-План за регулация и застрояване /ПРЗ/ и
Технически проект за ПИ №2657, кв.142А, по плана на 27-ми микрорайон-“****“,
ведно със Споразумение от 16.11.2016г., както и сумата от 2664.18лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Пътища и мостове“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от Р И К, за осъждане на “Стронгил
Строй“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от В М П, да заплати
сумата от 2672.20лв., представляваща
неустойка за забава в изпълнението на задълженията по развален Договор от
12.11.2007г. за възлагане на проектни работи за обект ПУП-ПРЗ и Технически
проект за ПИ №2657, кв.142А, по плана на 27-ми микрорайон-“****“, ведно със
Споразумение от 16.11.2016г., предвидена в т.6 от същия, в максималният
договорен размер от 10%.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд В. в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: