РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. гр.**** , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **** в публично заседание на единадесети ноември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Нина Р. Станчева
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Административно
наказателно дело № 20203410200145 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. В. Х. ЕГН ********** с постоянен адрес – гр. **** обл.
**** , ул.”****”, № 2 вх. 1 ет. 7 ап. 28 против Наказателно постановление № 20-0259-000171
от 10.07.2020г. на Началник група към ОДМВР РУ **** с което за нарушение на чл. 102 ал.
1 т. 1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177 ал. 1 т. 3 б.А от ЗДвП е наложена
глоба 100лв.
Считайки НП за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в
нарушение на процесуалните норми и материалния закон, жалбоподателят моли същото да
бъде отменено, като счита, че не е извършил описаното в акта административното
нарушение. В проведеното съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата, счита, че обжалваното наказателно постановление е
изцяло незаконосъобразно, като води свидетел с оглед доказване на тезата си.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не
взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
В жалбата си Н. В. Х. ЕГН ********** с постоянен адрес – гр. **** обл. **** ,
ул.”****”, № 2 вх. 1 ет. 7 ап. 28 , категорично възразява да е предоставяла на **** ЕГН ****
да управлява посоченото в АУАН и НП превозно средство – лек автомобил „**** **K“ с
рег. № **** на 10.06.2020г. около 09,20ч. в гр. **** по ул.“В.****“. Сочи че шофьор по
1
същото време и място е бил **** ЕГН **** от гр. **** ул.“****“ № 16 вх. А ет. 6 ап. 18.
Акта е съставен по подадена докладна справка, без да е установено нарушението от
актосъставителя. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът действайки като въззивна
инстанция и подлагайки на служебна проверка както акта, така и НП при така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Съдът след извършената проверка по допустимостта и законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, както и по отношение на конкретните
оплаквания, изложени от жалбоподателя в жалбата и проведеното съдебно заседание,
констатира следното: Жалбата е срещу наказателно постановление № 20-0259-000171
от 10.07.2020г. на Началник група към ОДМВР РУ **** с което за нарушение на чл. 102 ал.
1 т. 1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП с наложена глоба
100лв.
Тя е допустима- подадена в срок от лице, имащо правен интерес от обжалване на
наказателно постановление и основателна. В хода на административнонаказателното
производство по издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало с
допускане на съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна
на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по
същество на делото. Горния извод съда извежда поради следните съображения:
Тъй като административно-наказателната отговорност е санкционна
отговорност, при което, за да бъде ангажирана, следва да се установи по безспорен и
категоричен начин от административно наказващия орган, респ. от съда наличието на
съставомерно деяние чрез установяване на всички признаци на конкретно посочения
като нарушен състав на деяние, визирано в нормата на специалния закон,
включително наличието на субективната страна на деянието под формата на
умишлена или непредпазлива вина, както и да бъде гарантирано конституционно
установеното право на защита на привлеченото към административно наказателна
отговорност лице чрез спазване на процесуалните правила при ангажиране на тази
отговорност, то отговорността на лицето не може да бъде ангажирана въз основа на
предположения и вероятности, а на безспорни доказателства.
В конкретния случай се спори дали жалбоподателя е извършил описаното в НП
административно нарушение.
В АУАН и в НП, съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН, трябва точно да се опише
нарушението на административния закон, неговите признаци от обективна и субективна
страна, което да осигури на административнопривлеченото лице адекватна възможност за
защита, което не е сторено в това производство. Следва да се има предвид, че по дефиниция
на чл.6 от ЗАНН, административното нарушение е деяние с определени свойства. Деянието
може да бъде във формата на действие или бездействие и дали това деяние е извършено от
лицето посочено в АУАН и НП и дали е извършено виновно. Тези предпоставки следва да
бъдат установени и доказани от административно наказващия орган, като представител на
административно наказателното обвинение. Това е така, защото в съдебното производство
по ЗАНН намират съответните правила на НПК, по силата на чл.14, ал.2 от НПК,
обвиняемия се счита невинен до доказване на противното.
Спорен е въпроса относно управлението на превозно средство – лек автомобил
„**** ***“ с рег. № **** на 10.06.2020г. около 09,20ч. в гр. **** по ул.“В.****“. В съдебно
2
заседание, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК свидетелят **** ЕГН
**** от гр. **** ул.“****“ № 16 вх. А ет. 6 ап. 18 заявява че той е управлявал въпросния
автомобил.
В процесния случай не са налице безспорни факти относно извършеното
нарушение от **** ЕГН ****, а от там и относно нарушението на Н. В. Х. ЕГН **********.
Описанието на нарушението следва да обхване всички факти и обстоятелства при които е
извършено, за да може съдът да прецени дали чрез тях е осъществен състава на
нарушението, за което е санкционирано лицето със съответната санкция по ЗДвП, за да се
прецени законосъобразно ли е наложена тя.
Събраните по делото доказателства посредством разпит на свидетел, както и
липсата на други доказателства в тази насока, не установяват по категоричен начин
описаното в АУАН и в издаденото НП. При липса на безспорни доказателства в тази насока,
правилото на закона е категорично, че всички елементи на деянието, които очертават
конкретен състав на нарушение, следва освен да са посочени конкретно, а и да бъдат
доказани по начин, който да не буди съмнение. Последните не могат да бъдат извличани по
пътя на формалната или правната логика. Обратното ще има за последица неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в
сериозна степен би се застрашило правото на защита на засегнатото лице.
Правоприлагането, особено в частта му на налагане на административни наказания, не може
да почива на предположения, нито на субективна преценка при липса на категорични
доказателства.
Нещо повече, видно от приложеното по делото доказателство – Постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 06.10.2020г. на РП **** – Зам.районен прокурор
К. ****, влязло в законна сила на 20.10.2020г. е че се прекратява наказателното
производство по ДП № 259ЗМ-125/2020г. по описа на РУ **** водено срещу **** ЕГН
****, за престъпление по чл. 343В ал. 2 от НК, за това че на 10.06.2020г. около 09,20ч. по
улиците на гр. **** обл. **** е управлявал МПС – лек автомобил „**** *****“ с рег. №
****, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок на
наказването му по административен ред.
В настоящия случай намира приложение изразеното становище в т.3 от ТР № 3 от
22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. Цитираното Тълкувателно дело е
постановено с цел привеждане на правораздавателната дейност на съдилищата в България в
съответствие с принципа по чл.4, §1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, който гласи, че никой не
може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което
вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство
на тази държава. Този акт е подписан от Република България на 3 ноември 1993 г.,
ратифициран е със закон, приет от ХХХVIII Народно събрание на 12 октомври 2000 г. - ДВ,
бр. 87 от 2000 г., в сила е за Република България от 1 февруари 2001 г., обнародван е в ДВ,
бр. 76 от 30 септември 2011 г. Следователно Протоколът е част от вътрешното право.
Ето защо оспореното наказателно постановление, с което е санкциониран
жалбоподателя за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗДвП - 150лв. е
неправилно и следва да се отмени. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, Дуловски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0259-000171 от 10.07.2020г. на Началник
група към ОДМВР РУ **** с което за нарушение на чл.102 ал.1т.1 от ЗДвП и на основание
чл.53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложена глоба 100лв.като
3
незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Силистренския административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
4