Р Е Ш Е Н И Е
Номер 21.02.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 22.01. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията МИНЧЕВ
в.т.д. № 1430 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1267/09.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 2531/2019г. по описа на Районен съд – гр. С.З., с което
е осъден “Е.Б.ЕЛ.” ЕАД да заплати на “В.К.” ЕООД сумата от 1383,08лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел.разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „К.П.В.”, ИТ №***, за
периода 23.05.2015г. до 22.06.2015г., която недължимо платена сума представлява
разликата между стойността на енергията за пренос на ниво ниско напрежение и
ниво средно напрежение, ведно със законната лихва считано от завеждане на иска
– 14.05.2019г. до окончателното плащане и са присъдени разноските по делото.
Във въззивната жалба
въззивникът “Е.Б.ЕЛ.” ЕАД излага съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Развити са
подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да
се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска
като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските пред двете инстанции,
като е представен списък. Прави искане на основание чл.78, ал.5 ГПК, в случай,
че размера на претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно по размер,
същото да се намали до минималните размери съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Няма направени
доказателствени искания.
В законния срок е
постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия “В.К.” ЕООД, с който се взима
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са
съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да
потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени
доказателствени искания. Претендират се разноските по делото, като е представен
списък с разноските и договор за процесуално представителство. Прави възражение
за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Посочва банкова сметка, ***,
в случай, че въззивната жалба е неоснователна.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл.1 ЗЗД от „В.К.”ЕООД - С.З. срещу „Е.Б.ЕЛ.” ЕАД П. за заплащане след
изменение на основание чл. 214 ГПК /протоколно определение от 10.09.2019г./ на сумата
от 1383, 08 лв., представляваща недължимо платена сума за такса пренос до
ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.П.В.",
ИТН ***, за периода 23.05.2015г. до 22.06.2015г. по фактура
№**********/30.06.2015г. от общо платената сума в размер на 1842,88лв.,
представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
напрежение и ниво средно напрежение, ведно със законната лихва. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът „Е.Б.ЕЛ.” ЕАД П. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК,
в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск както по основание,
така и по размер.
Безспорно е установено, че ищецът и ответникът са страни по договор за
продажба на ел. енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на
няколко обекта, в т.ч. и на обект Помпена станция „К.П.В.", ИТН № ***.
Процесният обект на ищеца с ИТН *** – помпена станция „„К.П.В." е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.Ю.” ЕАД на ниво ниско
напрежение и на 19.11.2015 г. е променено меренето на ниво средно напрежение,
видно и от констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване от 19.11.2015 г.
Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и
предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт
обр.16 за Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В.", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за
ползване № 261/09.08.1995г, се установява, че ищецът е собственик на
Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „К.П.В.", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на
дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в капитала на дружеството. За
тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995г.
По делото е представена и кореспонденцията между страните
във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на
нивото на мерене, съгласно която „Е.Б.ЕР." ЕАД с писмо изх. №
6053-30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021 от
26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които
са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили
необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти,
считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „Е.Б.ЕР.
АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му
върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на
писмото, ищецът е изпратил писмо с изх.№1784/23.10.2008г. относно
идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които
и обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.”, като са посочени документите
за собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „Е.Б.ЕЛ.“ АД с
изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от
ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т.
на ИТ №2939032 ПС „О.”, с. О. и на ИТ № *** В. с. К.П.В., като е посочено, че
обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на „В.“ ЕООД, за което
с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за
собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. Е.Б.ЕЛ.“ АД отново изисква документи
за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи, че след представянето им
ще даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно
напрежение.
По делото е представена за
периода 23.05.2015г. до
22.06.2015гфактура №**********/30.06.2015г. с преводно нареждане от
08.07.2015г. за заплатени задължения на ищеца към ответника за м.06.2015г., в
т.ч. и такса пренос, което не се оспорва от ответника.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което
не е оспорено от страните се установява, че разликата в стойността на
отчетените в обект с ИТН *** количества енергия при измерване на ниво ниско и
при измерване на ниво средно напрежение за процесния период е 1383,08лв.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което
не е оспорено от страните се установява, че през периода 23.05.2015г. до
22.06.2015г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната
фактура за обект ПС „К.П.В.”, ИТ № *** се е извършвало на ниво ниско напрежение
в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „К.П.В.”. Вещото
сочи, че ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от подстанция
„Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на
собствеността му са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на подстанция „Т."
на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В."
в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът „Е.Б.ЕЛ.” ЕАД е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от „В.К.” ЕООД адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, което е в размер на 384 лева с вкл. ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. - 300
лв. +7% за горницата над 1 000 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокатско дружество “Милушев и
съдружници” е регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното
производство се претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско
възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е в размер на 409, 89 лв.
х 20 % ДДС = 491, 89 лв. В настоящия
случай въззиваемият „В.К.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 384 лв. Поради това настоящата
съдебна инстанция намира, че заплатеното от „В.К.” ЕООД адвокатско
възнаграждение в размер на 384 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено.
Въззивникът “Е.ЕС.” ЕАД следва да
заплати на „В.К.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 384 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1267/09.10.2019г., постановено по гр.д. №
2531/2019г. по описа на Районен съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА “Е.Б.ЕЛ.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „***да заплати на „В.К.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. „***направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 384
лв. по банкова сметка *** “Ц.” АД, IBAN - ***, BIC - ***.
Решението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.