Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 23.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на десети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Наталия Георгиева и
с участието на прокурора Валентина Личева, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 53 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2
от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Рига Палас“ АД,
със седалище в гр.София, чрез процесуалния му представител, против решение № 932 от 13.12.2019 г.,
постановено по АНД № 1519/2019 г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 2019-0048607/19.06.2019
г., издадено от Ц. Х. Х. – директор на Регионална дирекция за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище в гр.Русе, към ГД
„Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите. С наказателното
постановление, на основание чл.208 от ЗТ, за нарушение по чл.114, т.2 от ЗТ във
връзка с Приложение № 1 към чл.17, ал.1, т.1, Раздел IV Хотели категория „четири звезди“, IV.1. Изисквания към изграждане на хотели категория „четири звезди“, XV „Инсталации“ – т.3 и т.4; IV.2. Изисквания към обзавеждане и оборудване на хотели категория „четири
звезди“, II. „Приемен блок“ – т.2.3., т.2.11; IV „Хотелска стая“ – т.1.1.2, т.1.1.3, т.1.1.4, т.2.13, т.2.14, т.2.15,
т.2.17, т.2.18, т.3.3, т.3.4, т.3.5, т.3.6, т.3.11; IV.4. Изисквания към предоставяните услуги в хотели категория „четири звезди“,
т.15; забележка към глава първа – III, т.1 и т.2 от Наредба за изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията
(НИМНЗХРРОКОПСДПК), на касатора е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лева. Като касационно основание се сочи
неправилното приложение на материалния закон. Поддържа, че нормата на чл.208 от
ЗТ обвързва налагането на предвидената в нея санкция с извършването на
нарушения, които касаят съдържанието на предоставяните туристически услуги, а
не състоянието на туристическия обект, където те се предоставят. Счита, че липсва
връзка между чл.208 от ЗТ и сочената като нарушена разпоредба на чл.114, т.2 от
същия закон. Възразява, че последната норма е препращаща, а цитирането на
съответните точки от Приложение № 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК не удовлетворява
изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН в НП да бъдат посочени нарушените
законови разпоредби. Поддържа, че с провеждане на административнонаказателното
производство и издаването на оспореното пред въззивната инстанция НП е нарушен
принципът ne bis in idem, тъй като на касатора вече била наложена друга, по – ранна по време
имуществена санкция за същите административни нарушения. Сочи, че
административнонаказателното производство, приключило с издаването на НП от
КЗП, е второ поред и е образувано със съставянето на акт за установено
административно нарушение (АУАН) № 48607/17.05.2019 г., като преди тази дата,
въз основа на извършена проверка от служители на Министерството на туризма, е
образувано друго административнонаказателно производство със съставянето на
АУАН № Т-НП-1/08.05.2019 г., по което е издадено НП № Т-НП-4/22.05.2019 г. от
министъра на туризма. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно
отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция
за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище в
гр.Русе, към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че разпоредбата на чл.24,
ал.1, т.6 от НПК е приложима единствено към наказателните, но не и към
административнонаказателните производства, към които приложение намира единствено
чл.17 от ЗАНН, чиито предпоставки в случая не били изпълнени, поради което не
бил нарушен принципът ne bis in idem. Моли съда да постанови решение, с което да бъде оставено в сила решението на районния съд. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за основателност на касационната жалба като счита, че въззивната
инстанция е приложила неправилно материалния закон. Иска се отмяната на
въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК, съдът намира
следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от
надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз
основа на събраните доказателства въззивният съд е приел, че при извършената на
02.05.2019 г. проверка от органите на КЗП в хотел „Гранд хотел Рига“, находящ
се в гр.Русе, бул.“Придунавски“ № 22, категоризиран с категория „четири
звезди“, били установени редица несъответствия с нормативните изисквания за хотел
от тази категория, предвидени в чл.114, т.2 от ЗТ във връзка с Приложение № 1
от НИМНЗХРРОКОПСДПК, които несъответствия се субсумират под състава на
нарушението по чл.208 от ЗТ. Този извод се явява правилен.
Последната
разпоредба, в приложимата й редакция, предвижда, че административното наказание
се налага на хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран туристически
обект предоставя туристически услуги,
които не съответстват на изискванията за
определената категория. Същевременно посочената като нарушена разпоредба на
чл.114, т.2 от ЗТ гласи, че лицата, извършващи хотелиерство и/или
ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в
туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория
съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5 (т.е. НИМНЗХРРОКОПСДПК, съгласно § 2 от ПЗР на същата).
Тезата на касатора е, че чл.208 от ЗТ регламентира санкция при несъответствия,
отнасящи се до самите туристически услуги, а не до туристическия обект, в който
те се предоставят, поради което нарушението по чл.114, т.2 от ЗТ не може да
бъде подведено под тази санкционна норма. Тази теза не се споделя от
касационната инстанция.
Съдът
намира, че минималните задължителни изисквания към предлаганите услуги в
туристически обект от съответната категория съставляват част от минималните
изисквания към самия обект, поради което, ако бъде установено несъответствие с
тяхното нормативно съдържание, то може да бъде наложена санкция по чл.208 от ЗТ.
Този извод се потвърждава от редица разпоредби на НИМНЗХРРОКОПСДПК. Така
например според чл.1, ал.1, т.3, б.“г“ от същата наредба с нея се определят
минималните задължителни изисквания, на които следва да отговарят местата за
настаняване, прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения и
самостоятелните заведения за хранене и развлечения, за определяне на
категорията им, и за предлаганите услуги
в туристическия обект. Разпоредбата на чл.17, ал.1 от наредбата, в относимите й
части, предвижда, че категорията на туристическите обекти се определя на базата
на съответствието им с минималните задължителни изисквания и за предлаганите услуги в туристическия
обект, които изисквания за местата за настаняване клас "А", сред
които са и хотелите, са уредени в Приложение № 1 към наредбата.
Следователно
изпълнителното деяние на описаното в чл.208 от ЗТ нарушение се изразява в
предоставянето на туристически услуги по начин, който се намира в отклонение от
предписания от закона, а именно в туристически обект, който не съответства на
изискванията за определената категория, както правилно е приел районният съд.
Налице
е обаче друго особено съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато
на извънсъдебната фаза на производството, което не е било поставено на
вниманието на въззивната инстанция, а именно нарушение на принципа ne bis in idem.
Както се отбелязва и в мотивите на Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото
деяние е класически принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да
не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с
влязъл в сила акт. Според
тезата на ответника по касация, обоснована с разпоредбата на чл.17 от ЗАНН,
тази забрана се прилага, само ако същото лице е било вече наказано с влязло в
сила наказателно постановление или решение на съда, но не и в случаите, когато за
същото нарушение протичат две паралелни неприключили административнонаказателни
производства, образувани с последвали един след друг АУАН. Поддържа се, че при
административнонаказателните производства чл.24, ал.1, т.6 от НПК не намира
приложение.
Това виждане за обхвата на забраната за ne bis in idem не може да бъде
споделено. В практиката на ЕСПЧ (вж. решението по делото Engel and Others v. the Netherlands, 8 June 1976, Series A no. 22) са изведени три
критерия, познати като критериите "Енгел", по които се определя дали
е налице „наказателно обвинение“, които критерии, като интегрална част от
правото на ЕКПЧ, са пряко приложими на национално равнище от компетентния по
делото съд (в този смисъл мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015
г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК). Следва да се отбележи, че Конвенцията,
като ратифициран от Република България международен договор, има примат на
противоречащите й норми от вътрешното законодателство – чл.5, ал.4, изр.второ
от Конституцията на Република България. По тази причина без значение е липсата
на препращане в чл.84 от ЗАНН към НПК и по отношение на извънсъдебната фаза на
производството, като основание за прилагане на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6
от ЗАНН.
Макар по първия критерий, а
именно квалификацията на деянието по националното право, нарушението по чл.208
от ЗТ да не попада в обхвата на това понятие (същото се третира като
административно нарушение, а не като престъпление), то с оглед на третия
критерий - вида и тежестта на предвидената санкция, а именно имуществена
санкция в размер от 1000 до 3000 лева, то същото безспорно представлява административнонаказателно
производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията. Щом това е така,
то за него следва да се прилага освен чл.17 от ЗАНН, но и чл.24, ал.1, т.6 от ЗАНН (по арг. от приетото в мотивите към т.1.2.1 от Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК). Според тази точка ако, съгласно
критериите „Енгел“, административнонаказателното производство не се определя
като наказателно производство по смисъла на Конвенцията, то последващото
наказателно преследване и наказване на дееца няма да е несъвместимо с правилото
на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 от ЕКПЧ, именно поради това, че то намира
приложение само за наказателните производства по автономния смисъл на
Конвенцията. Прието е, че в тези случаи (ако производството няма наказателен
характер) повторното наказателно преследване на дееца, по отношение на когото
за същото деяние е било проведено административнонаказателно производство, не
се препятства и от разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, нито от чл.17 от ЗАНН. По аргумент от противното, при две паралелни административнонаказателни
производства с наказателен характер, както е в случая, се прилага както чл.17
от ЗАНН, така и чл.24, ал.1, т.6 от НПК.
При съпоставяне на съдържанието на НП №
2019-0048607/19.06.2019 г. на КЗП, оспорено в производството пред въззивната
инстанция, с това на НП № Т-НП-4/22.05.2019 г., издадено от министъра на
туризма, се установява, че в съществената си част нарушенията, за които са
наложени административните наказания, като факти са едни и същи.
С т.2 от НП № Т-НП-4/22.05.2019 г. на министъра на
туризма на касатора е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000
лева за нарушение по т.III от „Забележка към глава първа“ от
НИМНЗХРРОКОПСДПК, което се изразява в липсата на обособена достъпна хотелска
стая с необходимото функционално хотелско и санитарно оборудване, уреди и
приспособления за хора с намалена или ограничена подвижност.
С НП № 2019-0048607/19.06.2019 г. на КЗП на
касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ за същото
като описание и правна квалификация нарушение – „Забележка към глава първа“ - III, т.1 и
т.2 от наредбата (т.III от посочената забележка съдържа само тези две
подточки, всяка с отделни предложения). В текстовата част на НП това нарушение
е описано по следния начин:“В хотела липсват обособени достъпни хотелски стаи с
необходимото хотелско и санитарно оборудване, уреди и приспособления за хора с
намалена или ограничена подвижност“.
С т.3 от НП № Т-НП-4/22.05.2019 г. на министъра на
туризма е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за
това, че не е изпълнено минималното допълнително изискване гостите на хотела да
се свързват с единен вътрешен телефонен номер 9 с рецепцията, което нарушение е
квалифицирано по Раздел IV.3. Изисквания към обслужването в
хотели категория „четири звезди“, т.6 „Обслужване на гостите на хотела с единен
вътрешен телефонен номер 9 за връзка с рецепцията“ от наредбата.
С НП № 2019-0048607/19.06.2019 г. на КЗП на
касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ за това, че
във всички стаи липсва телефонна инсталация с единен вътрешен номер 9 за връзка
с рецепцията, което нарушение е квалифицирано като такова по IV.1. Изисквания към изграждането
на хотели категория „четири звезди“, ХV. Инсталации, т.4. Тази точка изисква да
е налице изградена телефонна инсталация с единен вътрешен телефонен номер 9 за
връзка с рецепция. Следователно, касае се са едно и също по съдържание
нарушение, което обаче в НП на министъра на туризма е квалифицирано като
несъответствие във връзка с изискванията към обслужването в хотели четвърта
категория, а в НП на КЗП – като несъответствие с изискванията към тяхното
изграждане и по-конкретно във връзка с необходимите за тази категория
инсталации.
За
допуснатото по този начин нарушение на принципа ne bis in idem очевидно е спомогнало дублирането на санкционни компетентности, което
законодателят допуска в чл.232, ал.2 от ЗТ.
При
положение, че с НП № Т-НП-4/22.05.2019 г. на министъра на туризма, само за две
от нарушенията, обхванати от НП № 2019-0048607/19.06.2019 г. на КЗП, са
наложени две административни наказания „имуществена санкция“ в максимален
размер от 3000 лева, то още с първия по време санкционен акт са постигнати
изцяло целите по чл.12 от ЗАНН, поради което липсва основание санкция да се
налага и за нарушенията, установени от контролните органи на КЗП, за които
формално двойно наказване няма.
Като е потвърдил обжалваното пред него НП,
районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде
отменено като се постанови решение, с което да се отмени НП.
Доколкото липсват представени доказателства за
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, такива в полза на
касатора не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.222, ал.
1, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. ІI-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 932/13.12.2019 г., постановено по АНД № 1519/2019 г. по описа на Районен
съд - Русе, с което е потвърдено наказателно постановление наказателно
постановление № 2019-0048607/19.06.2019 г., издадено от Ц.Х.Х. – директор на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен,
със седалище в гр.Русе, към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на
потребителите, като
вместо това постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
2019-0048607/19.06.2019 г., издадено от Ц.Х.Х. – директор на Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със
седалище в гр.Русе, към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на
потребителите, с което на „Рига Палас“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Възраждане, ул.“Марко Балабанов“
№ 4а, вх.“Б“, ет.3, представлявано от изпълнителния директор Н. Н. Й., на
основание чл.208 от ЗТ, за нарушение по чл.114, т.2 от ЗТ във връзка с Приложение
№ 1 към чл.17, ал.1, т.1, Раздел IV Хотели категория „четири звезди“, IV.1.
Изисквания към изграждане на хотели категория „четири звезди“, XV „Инсталации“
– т.3 и т.4; IV.2. Изисквания към обзавеждане и оборудване на хотели категория
„четири звезди“, II. „Приемен блок“ – т.2.3., т.2.11; IV „Хотелска стая“ –
т.1.1.2, т.1.1.3, т.1.1.4, т.2.13, т.2.14, т.2.15, т.2.17, т.2.18, т.3.3,
т.3.4, т.3.5, т.3.6, т.3.11; IV.4. Изисквания към предоставяните услуги в
хотели категория „четири звезди“, т.15; забележка към глава първа – III, т.1 и
т.2 от Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за
хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване,
спиране на действието и прекратяване на категорията, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: