Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 20.02.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 12384 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.03.2019
г. по гр.дело № 61215/2017 г., СРС, ГО, 143 с-в е осъдил по искове с
правна квалификация чл. 79 и 86 от ЗЗД ответника К.А.К., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на ищеца „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, сумите 182,62 лв. - главница за доставена
енергия в имот на адрес: гр.София, ж.к. „******, в периода от 01.05.2014 г.
-30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 04.9.2017 г. до
заплащане на вземането, 8,35 лв. - обезщетение за забавено плащане на тази главница
за периода от 15.9.2014 г. - 22.8.2017г., 18,04 лв. - сума за дялово
разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2014 г. -30.04.2016
г. и 3,34 лв.- обезщетение за забавено плащане на тази главница за периода от
15.9.2014 г.- 22.8.2017 г., като е
отхвърлил исковете за сумите над уважения размер до предявения, както
следва: отхвърлил иска за главница за доставена енергия над уважения размер от
182,62 лв. до предявения от 501,52 лв., отхвърлил иска за обезщетение за
забавено плащане на тази главница за сумата над уважения размер от 8,35 лв.- до
предявения от 120,48 лв. , отхвърлил иска за главницата за дялово разпределение
на топлинна енергия над уважения размер от 18,04 лв. - до предявения от 33,34
лв. и отхвърлил иска обезщетение за забавено плащане на тази главница над
уважения размер от 3,34 лв. до предявения от 8,06 лв. Осъдил е по искове с правна квалификация чл. 79 и 86 от ЗЗД ответника А.К.А., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ищеца „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес *** сумите
121,75 лв. - главница за доставена енергия в имот на адрес: ж.к. „******, в
периода от 01.05.2014 г. -30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 04.09.2017 г. до заплащане на вземането, 5,57 лв. - обезщетение за
забавено плащане на тази главница за периода от 15.09.2014 г. - 22.08.2017 г.,
12,03 лв. - сума за дялово разпределение на топлинна енергия в имота за периода
от 1.5.2014 г. -30.4.2016 г. и 2,23 лв.- обезщетение за забавено плащане на
тази главница за периода от 15.9.2014 г. - 22.8.2017 г., като е отхвърлил исковете за сумите над уважения размер до
предявения, както следва: отхвърлил иска за главница за доставена енергия над
уважения размер от 121,75 лв. до предявения от 501,52 лв., отхвърлил иска за
обезщетение за забавено плащане на тази главница за сумата над уважения размер
от 5,57 лв. - до предявения от 120,48 лв., отхвърлил иска за главницата за
дялово разпределение на топлинна енергия над уважения размер от 12,03 лв. - до
предявения от 33,34 лв. и отхвърлил иска обезщетение за забавено плащане на
тази главница над уважения размер от 2,23 лв. до предявения от 8,06 лв. Осъдил
е
на основание чл.78, ал.1 и 8 от ГПК ответника К.А.К., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******
с адрес: *** 23Б, сумите 16 лв. - разноски за държавна такса, 80 лв. - разноски
за експертизи и 16 лв. юрисконсултско възнаграждение - съразмерно на уважената
част на иска.Осъдил
е
на основание чл.78, ал.1 1 и 8 от ГПК ответника А.К.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** с адрес: *** 23Б, сумите 10,50 лв. - разноски за
държавна такса, 52,50 лв. - разноски за експертизи и 10,50 лв. юрисконсултско
възнаграждение - съразмерно на уважената част на иска. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** с адрес: *** 23Б да заплати на ответника К.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
204 лв. - разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** с адрес: *** 23Б, да заплати на ответника А.К.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата
267 лв. разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния
представител юрисконсулт Д.Д.в частта, в
която е отхвърлен частично предявения от „Т.С.” ЕАД иск за вземанията за
периода м.05.2013 г.-04.09.2014 г. за главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба и мораторната лихва и в частта на
разноските. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че са погасени по давност
всички суми по фактури за период м.05.2013 г.-04.09.2014 г. Съдът не е
съобразил обстоятелството, че сумите по Обща фактура за период м.05.2013
г.-м.04.2014 г., издадена м.07.2014 г., става изискуема съответно едва на
15.09.2014 г./ съгласно чл.33, ал.1, раздел ІХ от ОУ, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. задължението
за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури и най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
ТЕ/, а фактура за период м.05.2014г.-м.04.20-15 г. става изискуема съответно на
15.05.2015 г. Исковата молба е входирана на 04.09.2017 г., като с това
процесуално действие на дружеството, давността е прекъсната. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части. Претендира
присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите
К.А.К., ЕГН ********** и А.К.А., ЕГН **********, двамата
с адрес ***, чрез
пълномощника си по делото адвокат Н.К. от САК, със съдебен адрес: *** оспорват въззивната жалба. Претендират разноски за настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл79 ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД от „Т.С.”
ЕАД срещу К.А.К., ЕГН ********** и А.К.А., ЕГН ********** за дължими от тях суми при
условията на разделност по ½, а именно: 1326,81 лв. - главница за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода м. май 2014 г. - м. април
2016г., както и такава отразена по фактура **********/31.7.2014 г., ведно със
законна лихва за периода от депозиране на исковата молба на 04.09.2017 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 240,96 лв. за периода от 15.09.2015
г. до 22.8.2017 г., сума за дялово разпределение в размер на 82,80 лв. за
периода от м. 06 2014 г. до м. април 2016 г., от която 66,68 лв. - главница и
16,12 лв. - лихва г.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като не са заплатили и дължимата такса за дялово
разпределение за топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. "******,
аб.№ 260514..
Ответниците са оспорили исковете по основание и размер, поради
липсата на
облигационна връзка с ищеца по доставка на ТЕ и липса на доказателства за
размера на доставената такава. Направили са възражение за погасяване по давност
на част от вземането.
Третото лице помагач не
е взело становище по исковете.
Настоящата инстанция приема също, че ответниците, като собственици и по
наследствено правоприемство са потребители на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г. Исковият
период обхваща времето от отоплителен сезон м.01.05.2013 г.-30.04.2014 г. по
обща фактура № **********/31.07.2014 г. и за периода от 01.05.2014
г.-30.04.2016 г.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3.
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на
чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче
винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на
ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до приемането на последващите
общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по
силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване
на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока,
в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните
по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД. Следователно и вземанията на „Т.С.“ ЕАД към потребителите за заплащане на цената на
използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б.“в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД.
При тези данни погасени по давност са вземанията по фактури издадени в
периода до 31.7.2014 г., което включва вземанията за месеците май,юни и юли
2014 г. на стойност от 33,74 лв., както и лихвите върху тях, в общ размер на
13,50 лв., сумите по обща фактура № **********/31.7.2014 г., които вземанията
са за отоплителен период 2013 г., лихвата върху тази главница, на стойност
180,35 лв., вземането за дялово разпределение в размер на 30,60 лв. по фактура
№ 70022762157/30.6.2014 г., както и лихвата върху това вземане в размер на 9,44
лв.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да
заплати въззиваемите адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер
на 300 лв. По делото е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение за пълномощника на ответниците. Съдът отчита, че към
отговора на въззивната жалба е депозирано само едно пълномощно и само един
договор за правна защита и съдействие, в които фигурират двамата ответници,
т.е. налице е едно договорно правоотношение. Ето защо, не следва да бъдат
присъждани разноски за двамата поотделно. СГС
взема предвид и фактическата и правна сложност на делото, както и извършените
от пълномощника процесуални действия за въззивното производство, състоящи се
само в подаване на отговор на въззивната жалба,
без явяване в съдебно заседание.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 01.03.2019 г. по гр.дело № 61215/2017
г. на СРС, ГО, 143 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния
представител юрисконсулт Д.Д.да заплати
на К.А.К., ЕГН ********** и на А.К.А., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, чрез
пълномощника си по делото адвокат Н.К. от САК, със съдебен адрес: *** адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 600 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД-„Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.