Мотиви по ВНЧХД № 3047/2020 г. на
Софийския градски съд, Наказателно отделение, XVIІ въззивен състав.
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 10.12.2019 г. по НОХД № 13316/2017г. по описа
на СРС, НО, 8-ми състав, подсъдимата М.Д. е призната за
невиновна в това, че на 19.04.2017г., около 16:00 ч., в гр. София, бул. „********Летище
София, Терминал 2, офис на „А. – Н“
ЕООД, по друг начин – чрез имейл е казала нещо унизително за достойнството на Е.Н.С.
– „тази долна твар“ / tazi dolna creature/, „Ти, проста ******“
/„Ti prosta *****“/ и „Б.У.“ /*********“/ в нейно присъствие, поради което
и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.
148 ал.1, т.2, пр.2 вр. чл.146 ал.1 НК.
Със същата
присъда подсъдимата М.Д. е призната за невиновна в това, че на 19.04.2017г.,
около 09:30 ч., в гр. София, бул. „********, ет. ********по друг начин – чрез
имейл е приписала на Е.Н.С. престъпление – „се опитахте да ме ограбите и
убиете, мене и семейството ми“ / „se opitahte da me ograbite i ubiete mene i
semeistvoto mi“/, поради което и на основание чл. 148, ал.2 вр. ал.1, т.2, пр.2
вр. чл.147 ал.1 НК
На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът е осъдил частния тъжител Е.Н.С. да
заплати в полза на Държавата по сметка на СРС направените по делото разноски в
размер на 250 лв., както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна
жалба и допълнение към същата, депозирани от адв. Е.Н. от САК, в качеството му
на упълномощен повереник на частния тъжител Е.С. с оплаквания за неправилност
на съдебния акт. Изложени са пространни съображения за това, че обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин. В подкрепа на твърдението си,
жалбоподателят посочва, че при анализа на имейл кореспонденцията, запитването и
съответния отговор е напълно ясно, че подсъдимата е автор на инкриминираното
съобщение. Поддържа се още, че неправилно съдията – докладчик от първостепенния
съд е достигнал до извода, че инкриминираните престъпни деяния са извършени
един ден преди датата, посочена в тъжбата. По изложените съображения е направено искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата М.Д.
да бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатите й обвинения.
Депозирано
е възражение от адв. И.В. от САК, в качеството й на упълномощен защитник на
подсъдимата М.Д., в което се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. На първо място в същото се сочи, че деянията са извършени не
на датата, инкриминирана с тъжбата – 19 април 2017г., а ден по – рано – 18
април 2017г. Поддържа се, че имейлът до електронната поща на свидетелката Б.П.е
изпратен на 18 април и на тази дата е пристигнал в нейната поща. Според
защитата на 19 април 2017г. няма никакво деяние, тогава е настъпил резултата, като
в този смисъл цитира ТР № 20/1985г. по н.д. № 14/1985г. на ОСНК на ВС. На
следващо място се твърди, че не е доказано авторството на повдигнатите
обвинения. В допълнение на доводите на първоинстанционния съд за невиновност се
акцентира върху това, че инкриминираният имейл не е на български език и че
липсва квалифициращото обстоятелство „по друг начин“, тъй като това предполага
голяма публичност, която в случая не е налице. По изложените съображения е
направено искане въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция подсъдимата М.Д. редовно призована, не се
явява. Същата се представлява от упълномощен защитник – адв. И.В., която
оспорва жалбата по изложените във възражението съображения.
Частната
тъжителка Е. С., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощен
повереник – адв. Е.Н., който поддържа въззивната жалба. Излага допълнителни
съображения, че е налице техническа грешка при изписване на процесния имейл в
тъжбата.
Въззивният
състав, като прецени изложените в жалбата и допълнението към същата оплаквания,
като и съдържанието на депозираното възражение, доводите на страните, събрания
по делото доказателствен материал и извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционната присъда, намира, че са налице основания за нейната отмяна и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимата М.Д. да бъде призната за
виновна по повдигнатите й обвинения.
Основният порок в
първоинстанционната съдебна дейност е начинът, по който са били оценени
доказателствата и като резултат той е довел до грешни фактически и правни
изводи. В обобщен вид, за да аргументира недоказаност на обвинението,
Софийският районен съд е приел, че не се установява кое
е лицето съставило съдържанието на инкриминираното електронно писмо. Приел е
още, че датата на извършване на деянието не е на 19.04.2017г., както е посочено
в тъжбата (датата на узнаване съдържанието на имейла), а на 18.04.2017г. (с
изпращането му).
Изводите на Районния съд
по съставомерните факти са неправилни. Втората инстанция по делото, след
проведено въззивно съдебно следствие направи свой собствен анализ на
доказателствените материали и съобразно възможността по чл. 316 от НПК,
установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М.Д. е
родена на ***г. в гр. София. С указ № 23 от 13.02.1996г. на Президента на Р.
България същата е освободена от българско гражданство. Д. е неосъждана, с адрес
Р. Австрия, гр. Виена 1 190, ********, австрийски гражданин, с л.к. №********, издадена от Р. Австрия.
През 2013г. подсъдимата Д.
и семейството й посетили Р. България. Във връзка с пътуването си подсъдимата
наела лек автомобил от „А. – Н“ ООД, чиито управител била частната тъжителка Е.С..
Между страните възникнали облигационни отношения по договор за наем на автомобил от
09.07.2013г., по силата на който дружеството „А. – Н“ ООД предоставило на
подсъдимата ползването на л.а. марка „Опел Зафира“, с рег. № ********. В
договора била уговорена наемната цена, която възлиза на 1000 евро за периода
09.07.2013г. и 08.08.2013г. В договора е посочен телефонен номер и имейл адрес
за връзка ( ********; М.********hotmail.com.
Автомобилът претърпял
техническа неизправност, което довело до замяната му с друг, с който също
възникнал подобен проблем. Това наложило подсъдимата да използва услугите на
таксиметров автомобил. Свидетелят Ц. бил шофьор на такъв и предоставил
таксиметрови услуги на подсъдимата и семейството й по време на престоя им в Р.
България. По повод на възникналите спорни отношения между подсъдимата и
частната тъжителка, Д. потърсила юридическа помощ. Така се свързала със
свидетелката С. Х., която завела дело пред граждански съд. Пред съда като
процесуален представител на частната тъжителка взела участие свидетелката Б.П..
С решение от 18.03.2015г. по гр. д. № 14345 по описа на СРС било отхвърлени
предявените искове от подсъдимата срещу „А. – Н“ ЕООД. С решение №
1308/27.02.2017г. по гр. д. № 12573/2015г. по описа на СГС дружеството „А. – Н“
било осъдено да заплати на Д. общо сумата от 1737,66 лв.
По инициатива на
частната тъжителка С. адв. П. потърсила контакт с подсъдимата Д., с оглед доброволно
плащане от страна на осъденото дружество.
Първоначално
свидетелката П. се свързала с упълномощения адвокат на подсъдимата – свидетелката
Х.. От последната се установило, че подсъдимата не желае да приеме доброволно
плащане. По тази причина свидетелката П. потърсила директен контакт с
подсъдимата, като
на 18.04.2017г. от своя
имейл адрес –
b.*******. bg изпратила на посочения в гражданския договор имейл адрес - mariа 1********hotmail.com електронно писмо, с предположение за доброволно
плащане, като в писмото изрично било написано основанието, а именно гражданско
дело № 12573/2015г. на СГС. На 18.04.2017г. в 18:59 в електронната пощенска
кутия на свидетелката П. b.*******.bg
бил получен отговор от mariа 1********hotmail.com. Свидетелката П. отворила това писмо на следващия ден
/19.04.2017г./ и възприела съдържанието му. Писмото било озаглавено „JETDEATH”. Свидетелката П. видяла, че в него било
написано за Е.С. - „тази долна твар“ / /
, „Ти, проста ******“ / / и „*******“ / / „се опитахте да ме ограбите и убиете,
мене и семейството ми“. В писмото се съдържало изрично искане /молба/ същото да
бъде предадено на частната тъжителка С..
На 19.04.2017г. в 15:39
ч. свидетелката П. препратила от своята електронна пощенска кутия b.*******.bg до електронна поща – *******@********.** писмото
от подсъдимата. Около 15:40 ч. на 19.04.2017г. частната тъжителка С. получила
процесното писмо. По това време С. се намирала на работното си място. След като
лично и непосредствено прочела писмото се разстроила и се разплакала. Позвънила
на свидетеля Р.А., с когото частната тъжителка живее на семейни начала и му
казала, че не е в състояние да изпълнява служебните си задължения и че се
прибира вкъщи. Свидетелят А.се притеснил за състоянието на частната тъжителка и
също се прибрал в дома си. Намерил С. в тежко емоционално състояние, плачела,
първоначално не можела да обясни какво се е случило. След това частната
тъжителка показала на свидетеля А.съдържанието на изпратеното от подсъдимата Д.
електронно писмо.
Дълго време след това С.
била наранена, редуцирала контактите си в работен аспект, намалила общуването
си със семейството и приятелите си.
Описаната по-горе
фактическа обстановка, настоящият съд възприе след внимателен и задълбочен собствен
анализ на събраните доказателства - показанията на свидетелите Б.И.П., Р.В.А., О.Ц.Ц.
и С.Ц.Х. /депозирани в хода на съдебно следствие пред СРС/; показанията на вещото
лице Г. П. Б. /депозирани пред СРС и в хода на въззивното съдебно следствие
пред СГС/; заключението на съдебно
техническата експертиза /л. 63 от НЧХД/, справка за съдимост на подсъдимата,
както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства, съдържащи се в
кориците на делото.
Съдът кредитира изцяло
дадените в хода на съдебното следствие пред първата инстанция свидетелски
показания. Макар същите да изхождат от лица близки до частния тъжител, така и
до подсъдимата същите са ясни, убедителни и непротиворечиви както поотделно,
така и в съвкупност. Всички свидетели са категорични, а и по делото не се спори,
че през 2013г. между подсъдимата Д. и
частната тъжителка С., в качеството й на управител на „А. – Н“ ЕООД са
съществували гражданскоправни отношения по отдаване на лек автомобил под наем,
завършили с влязло в сила решение на гражданския съд, с което частната
тъжителка била осъдена да заплати определена парична сума в полза на
подсъдимата. Това се потвърждава и от приобщените по надлежния ред писмени
доказателства – договор за наем от 09.07.2013г. между М.Д. и „А. – Н“ ЕООД, гр.
дело № 14345/2014г. по описа на СРС, ГО, 26- ти състав и гр. дело №
12573/2015г. по описа на СГС, ГО, IV б въззивен състав.
Свидетелката П. е била
процесуален представител на частната тъжителка по гражданскоправния спор между
последната и подсъдимата Д.. Същата изключително подробно и добросъвестно
описва отношенията между подсъдимата и частната тъжителка, предхождащи
инкринимираните събития, както и последващата кореспонденцията между нея и
подсъдимата по електронен път. В показанията си пред първата инстанция свидетелката
П. твърди, че след постановяване на решението на гражданския съд, по молба на частната
тъжителка се свързала със свидетелката Х. (процесуален представител на
подсъдимата по гражданското дело) и й казала, че С. има готовност веднага да
заплати всички суми доброволно. Твърди още, че свидетелката Х. я уверила, че
подсъдимата не желае доброволно изпълнение, а би искала сумата да се събере по
принудитетел ред. Поддържа, че на 18.04.2017г. изпратила писмо от собствената
си имейл адрес “b.*******.bg” до имейл адреса на
подсъдимата, с който разполагала, а именно М.********hot.mail.bg, с предложение за доброволно
уреждане на отношенията им, като изрично посочила основанието - гр. дело №
12573/2015г. на Софийски районен съд. По нататък свидетелката е категорична, че
на 19.04.2017г. е получила отговор на изпратеното от нея писмо до подсъдимата и
лично и непосредствено възприела съдържанието му, изпълнено с „безкрайни обидни
думи“ – „крадлива крадла, която е възпитала така сина
си, като крадлив циганин“. Също толкова категорична е, че писмото било
адресирано поименно до частната тъжителка, а освен това съдържало и изрична молба
да й се предаде лично. На същата дата свидетелката П. препратила процесното писмо
до имейл адреса, използван от частната тъжителка, като единствено не е сигурна
дали на лични й или този на фирмата. Твърди, че след като частната тъжителка се
запознала със съдържанието на електронната кореспонденция се почувствала
обидена.
Логични, конкретни,
непротиворечиви и възпроизвеждащи непосредствено възприетите от предмета на
доказване обстоятелства са и показанията на свидетеля А.. Независимо, че същият
се намира в близки отношения с частната тъжителка, това обстоятелство само по
себе си не е достатъчно, за да се приеме наличието на тенденциозност или
предубеденост в изнесените от свидетеля фактически обстоятелства и автоматично
да доведе до компрометиране на показанията му. По дело не са налице каквито и
да е било данни, които да внасят съмнение в обективността на показанията му. От
една страна А.свидетелства за разказаното му от частната тъжителка, от друга
страна показанията му са пряко доказателствено средство, тъй като лично и
непосредствено е възприел съдържанието на процесния имейл. Описва кореспонденцията
между С. и лице, с което същата имала работни отношения, с фамилия Д. като
груба, цинична, обидна и клеветническа. От показанията му се установят и
преките му впечатления за емоционалното състояния на частната тъжителка С. след
узнаване съдържанието на получения имейл, респективно в последващ времеви
интервал след случилото се.
Показанията на свидетеля
Ц. също описват отношенията между подсъдимата и частната тъжителка преди датата
на инкриминираните деяния. В съдебно заседание на 02.10.2019г. свидетелят Ц.
твърди, че познава подсъдимата от преди 1990г. Излага факти и обстоятелства, че
през 2013г. Д. наела лек автомобил, но не помни от коя фирма. Твърди още, че е
имало технически проблеми с наетия автомобил, което довело и до двукратната му
подмяна. Поддържа, че от последния инцидент, подсъдимата рядко шофира в
България, повечето пъти ползва такси или
разчита на него.
От показанията на
свидетелката С. Х. се установява, че е била адвокат на подсъдимата по
гражданско дело през 2013г. срещу фирма „А.“. Подробно разказва, че подсъдимата
и семейството са я потърсили по повод на това, че били наели лек автомобил Опел
„Зафира“ от посоченото търговско дружество, на който след няколко дни се
повредила кормилната уредба, което наложила подмяната му с друг. С новия
автомобил Киа „Соренто“ също имали инцидент на бул. „България“. Подсъдимата
поискала от свидетелката да заведе дело в съда за разваляне на договора за наем
на лек автомобил. Описва подсъдимата като интелигентна жена, но по – емоционална
като повечето жени.
За изясняване авторството
на инкриминираните деяния е назначена и изготвена съдебно – техническа
експертиза. Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал заключението на
експертизата. Същото е достатъчно пълно
и ясно, не възниква съмнение за неговата правилност, изготвено е от компетентно
лице и по правилата на НПК. По експертен
път вещото лице е установило, че на 18.04.2017г. в 14:27 часа от електронния
адрес на адв. Б.П.b.*******.bg е изпратено съобщение до
електронна пощенска кутия М.********hotmail.com. Писмото е получено в пощенската кутия М.********hotmail.com в периода между 14:27ч.
и 18:59ч. на 18.04.2017г., когато е изпратен отговор от потребител на М.********hotmail.com. Фактът, че съобщението е
получено се установява с обстоятелството, че на него е отговорено.
Писмото изпратено от
потребител М.********hotmail.com е получено в електронна
пощенска кутия на адв. Б.П.– b.*******.bg на 18.04.2017г. в
18:59ч. Става въпрос за съобщение със заглавие “JETDEATH”. Датата 19.04.2017г. вероятно е свързана с отварянето на писмото от адв. Б.П.(погрешно
посочена като адв. Б.). Писмото е изпратено няколко минути по – рано.
Съдържанието на писмото
от потребител М.********hotmail.com е изпратено на адрес *******@********.** на 19.04.2017г. в
15:39ч. като прикачен файл „Pismo_Za Eli.doc” от електронна пощенска
кутия на адв. Б.П.– b.*******.bg с писмо на 18.04.2017г.
в 18:59ч.
Приложени са разпечатки
от съдържанието на установената от вещото лице електронна кореспонденция.
Вярно е това, че по
делото няма нито едно пряко доказателство, което да установи, че именно
подсъдимата е автор на процесния имейл, включително и поради обективна
невъзможност за събирането им. Съдебният състав намира за уместно да припомни
принципното положение, че в наказателния процес доказателствата и средствата за
тяхното установяване не могат да имат предварително определена доказателствена
сила, тоест само с определен вид доказателства да е допустимо доказването на
даден факт.
Съобразно правната теория и съдебната практика
осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига по
безспорен начин да е установена тяхната неразривна фактическа и логическа
връзка, при която да не е възможен друг извод, освен единственият - за
извършеното деяние и неговото авторство. Тази връзка в конкретния казус е
налице.
Показанията на
разпитаните свидетели, съвкупно преценени с заключението на СТЕ и събраните
писмени доказателства, еднопосочно, макар и косвено, установяват като автор на
процесния имейл конкретното физическо лице – подсъдимата М.Д.. Този доказателствен
извод този въззивен съдебен състав направи предвид установените с категоричност
по делото факти, че в реалния живот точно между подсъдимата и частната
тъжителка е съществувал правен спор, което обстоятелство се потвърждава от
всички разпитани по делото свидетели. Този спор е
продължил и се е доразвил и в интернет пространството.
Предходните
взаимотношения между подсъдимата Д. и частната тъжителка С., които определят
първата като единствено заинтересовано лице от протеклите събития, несъмнено се
доказва от приобщените писмени доказателства – договор
за наем на лек автомобил от 09.07.2013г. между М.Д. и „А. – Н“ ЕООД, чиито
управител е частната тъжителка; гр. дело № 14345/2014г. по описа на СРС, ГО,
26- ти състав; гр. дело № 12573/2015г. по описа на СГС, ГО, IV б въззивен състав.
Фактът на изпращане на
електронно писмо и то именно от подсъдимата Д., несъмнено се доказва и от
самото съдържанието на инкриминираното електронно писмо. На първо място, същото
съдържа неколкократно обръщение персонално до частната
тъжителка „Alo, S.”; “Gospoja S.”, “GOSPOJATA ot JETDEATH”, както и изрична молба
да бъде адресирано именно до нея. На второ място, изрично е посочен поводът за
това писмо, а именно предложението от страна на свидетелката П. за доброволно
плащане на присъдените по гражданското дело суми, във връзка с разваления
договор за наем на лек автомобил от 09.07.2013г. между М.Д. и „А. – Н“ ЕООД. На
следващо място в писмото е посочена и сумата за, която именно частната тъжителка е следвало да плати на
подсъдимата (около 1000 евро), която напълно кореспондира и с посочената в
приложения по делото договор наем на автомобил (л. 79 от ВНЧД). Не на последно
място, в заключение на процесното писмо е написано името на подсъдимата с
латински букви, също съответстващо на ръкописно написаното в договора за наем.
Макар същото да не представлява електронен подпис с посочване на името се
индивидуализира личността на действителния създател на документа.
Авторството на деянието
не се разколебава от разминаването с една буква при изписване на електронната
поща на подсъдимата в тъжбата и установеното по експертен път. В този смисъл и
първоинстанционният съд е приел, че се касае за техническа грешка, което се
споделя и от настоящият въззивен съдебен състав. На първо място в самото
експертно заключение, в раздел „оглед и изследване“ (стр. 3 от същото) вещото
лице Б. е посочило, че адреса „vМ.********hotmail.com”
всъщност е М.********hotmail.com.
В допълнителния си разпит пред настоящия съд експертът е разяснил, че така
както е посочен имейлът на подсъдимата в тъжбата е несъществуващ. Това
експертът категорично го е установил от автоматичен отговор от електронния
сървър, че не е намерен такъв имейл, който е получил при изпращане на писмо до
този адрес. Вещото лице пояснява още, че когато не може да се достави имейл в
срок от четири астронимически часа, сървърът връща автоматично съобщение, че
такъв адрес несъществува. Не на последно място сочи, че работещият имайл, който
е бил и предмет на експертното изследване е именно “М.********hotmail.com.
Ето защо за въззивния
състав не възниква каквото и да било съмнение, че съществуващият имейл е именно
М.********hotmail.com., както и че с верига от
косвени доказателства се установява, че именно подсъдимата е автор на
инкриминираните деяния.
На следващо място
изводът на съдията – докладчик от първоинстанционния съд за времето на
извършване на престъпните деяния не почива на правилно разбиране на закона и на
установената непротиворечива съдебна практика.
Според чл.
146, ал. 1 НК обидните думи или действия трябва да са казани или извършени в
присъствието на засегнатото лице. Това означава, че обиденият трябва да е в
състояние, да има обективна възможност да възприеме унизителната спрямо него
проява. В този смисъл и ВКС приема, че за осъществяване състава на чл. 146, ал.
1 НК не е достатъчно обиденият физически да присъства на мястото, където са
казани обидните думи и изрази или са извършени обидните действия (жестове,
мимики и др.). Необходимо е още те да бъдат възприети от него. Това ще стане, като
ги чуе или види. В доктрината и съдебната практика присъствието на обидения се
разбира в по-широк смисъл — като възможност за пряко или посредствено
възприемане на обидната проява.
Както
стана ясно по – горе елемент от обективната страна на престъплението обида е
възприемането от пострадалия на унизителните за честта или достойнството му
думи или действия – непосредствено е негово присъствие или в момента на
узнаване, ако са осъществени по друг начин, включително и чрез електронна
кореспонденция.
Съставът
на клеветата е свързан с разгласяване на конкретни обстоятелства, определени
факти (явления от миналото и настоящето), които са неистински (неверни, не
съществуват в обективната действителност) и са позорни (недостойни от гледище
на общоприетите морални разбирания и предизвикват еднозначната негативна оценка
на обществото). Престъплението и в двете форми на изпълнително деяние –
разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление, е
довършено в момента, в който твърденията са станали достояние на трети лица.
Ако се
възприеме за правилно разбирането на първостепенния съд, че времето на
извършване на деянията е датата, на която е бил изпратен имейла, поддържана и
от защитата през цялото наказателно производство означава, че е без значение
моментът на узнаването от пострадалия и от трети лица. За настоящия състав буди
недоумение как тогава ще се установи според субективния критерий, а и според
обективния такъв, дали квалификациите са обидни, а обстоятелствата опозорящи, без
обективно пострадалия и третите лица да са ги възприели. Нещо повече ако са
налице обективни причини, поради което лицето не може да възприеме отправените
обидни изрази или действия, то изначално няма да е налице годен обект на
престъплението – например по отношение на лице, което спи или се намира
временно в безсъзнателно състояние - поради алкохолно опиване, болест, по
отношение на лице, което не разбира езика или не може да възприеме обидните
изрази поради друго / Н. И, Наказателно право, особена част, том І, с.429 /.
Цитираната от СРС и защитата задължителна
практика ТР № 20 от 17.05.1985 г. по н. д. № 14 от 1985 г. на ОСНК, касае
различни случаи, със специфика, несъвпадаща с настоящата, поради което не може
да бъде съобразена. Това е така, тъй като в решението се коментира въпросът
кога се счита довършено резултатното престъпление при разлика във времето между
изпълнителното деяние и настъпване на общественоопасните последици, а при
обидата и клеветата общественоопасните последиците настъпват веднага с
довършването на изпълнителното деяние.
За
ангажиране на наказателната отговорност на дееца за престъпление по Раздел VII, гл. II от НК „Обида и клевета“ е необходимо да се констатира не само
субективната оценка на пострадалия в контекста на засягането на честта,
достойнството или доброто му име, но и обективното наличие на изрази, думи,
жестове или твърдения, от чието съдържание недвусмислено се извличат обективните
и субективните елементи на престъпленията по чл. 146 и чл. 147 от НК. Ето защо
от съществено значение се явява въпросът дали съдържащите се изрази в
инкриминираното електронно писмо: „тази долна твар“ / tazi dolna creature/,
„Ти, проста ******“ /„Ti prosta ****“/ и „Б.У.“ /******“/, засягат честта и
достойнството на тъжителката. Настоящият съдебен състав счита, че тези изрази
представляват унизителни епитети, по отношение на личността на частната тъжителка.
Независимо от етимологията на отделните изрази, в своята съвкупност и в
контекста на целия текст същите изразяват отрицателната оценка на подсъдимата
към частната тъжителка, внушавайки й, че последната притежава единствено
отрицателни качества, включително и професионални такива. В случая не е налице
неподходящо изразени думи и фрази или осъществена комуникация чрез неправилно
подбран начин на изразяване, а са налице квалификации, които в нарушение на
нормалното човешко общуване и зачитане честта и достойнството представляват негативна
оценка на личността на пострадалата.
Що се
отнася до клеветата, инкриминирана с разгласяване на позорно обстоятелство,
което е и приписване на престъпление „ се опитахте да ме ограбите и убиете,
мене и семейството ми“ по съдържание, с оглед цялостния текст на процесното
писмо по смисъл носи информация за конкретно обстоятелство, време, място и лице/а,
а не е абстрактно посочено, поради което е и съставомерно.
Неоснователен
е доводът на защитата, застъпен във възражението на въззивната жалба, подкрепящ
извода за несъставомерност на повдигнатото обвинение, че „имейлът не е на
български език, включително и инкриминираните изрази не са“. Същият очевидно е
написан на български език с латински букви, поради което не възниква съмнение,
че както подсъдимата, така и частната тъжителка са разбирали езика, които и
двете владеят. Изключение от изписването
на инкриминираните думи на български език е единствено изписването на
думата “CREATURE“, но с оглед цялостния
смисъл на съдържанието на писмото и с оглед съчетанието, в която същата е
употребена - “tazi dolna creature“,
недвусмислено представляват отрицателна оценка за честта и достойнството
на личността на частната тъжителка.
Не може да
бъде споделено и другото възражение на защитата, съдържащо се също във възражението,
че липсва квалифициращото обстоятелство „по друг начин“, тъй като не е налице
голяма публичност, а случаят е станал достояние само на две лица – свидетелката
П. и частната тъжителка. Законодателят не е поставил количествен критерии по
отношение на лицата, на които е разгласена отрицателната оценка за личността на
потърпевшия по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК, достатъчно е разпространението на
клеветата да достигне знанието на по – широк кръг от хора, извън трето лице,
както е по основния състав. Противно на
разбирането на защитата от материалите по делото се установява, че не само
свидетелката П. и частната тъжителка, но и свидетелят А.също лично е възприел
съдържанието на писмото на подсъдимата. От друга страна, в случая
квалифициращото обстоятелство „по друг начин“ касае по скоро начина на
извършване на деянието, чрез електронно писмо (имейл), а не с оглед
публичността.
Престъпленията
„обида“ и „клевета“ от субективна страна се извършват умишлено и поради това
следва да бъде доказано, че деецът е искал или допускал чрез думи или действия
с унизително съдържание, да засегне честта и достойнството на пострадалия. Както
се посочи по – горе използваните думи са неприемливи с оглед господстващите
морални норми в обществото и подсъдимата като част от това общество е съзнавала
техния характер. Д. е имала ясното съзнание, че частната тъжителка ще възприеме
лично отправените изрази, след като помежду им, макар и опосредено е започнала
кореспонденция по повод на изпратено електронно писмо от свидетелката П. във
връзка с изпълнение на решението на гражданския съд.
При
определяне на наказанието съдът все предвид, че за извършеното престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК се предвижда наказание „глоба“
в размер от три до десет хиляди лева, а за престъплението по чл. 148, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК – от пет до петнадесет хиляди
лева. Предвид забраната по чл. 78а, ал. 7 от НК, съдът определи наказанието по
общите правила. Налице е приложимостта на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 вр. ал.
1, т. 1 от НК, поради наличието на изключително смекчаващо обстоятелство –
изминал период от време, малко преди да изтече давността за наказателно
преследване. Всякога нарушаване правото на справедлив съдебен процес по чл. 6,
параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи (ЕКПЧ), включващ и разглеждане на делото в разумен срок, подлежи на
компенсация чрез намаляване на наказанието. Доколко продължителността на едно
производство е разумна, следва да се преценява в светлината на конкретните обстоятелства
по делото, като се прилагат критериите, изведени в практиката на Европейския
съд по правата на човека, а именно сложността на делото, поведението на
подсъдимите и това на компетентните органи. По настоящото дело от значение е да
се посочи, че престъпленията по чл. 146 и чл. 147 от НК не се отличават с
фактическа и правна сложност; делото пред първата инстанция е продължило повече
от две години, като е било многократно отлагано не по вина на подсъдимата и
защитата й. Тези данни, преценени наред с хронологията по движение на делото и
с оглед на абсолютната стойност на продължителността на наказателното
производство сочат на изключително смекчаващо вината обстоятелство и дължима
компенсация при определяне размера на наказанието. Наказанието за извършено
престъпление обида в размер на 1500 лв., а по отношение на клеветата в размер
на 2500 лв. биха могли да изпълнят целите предвидени по чл. 36 от НПК.
На
основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи общо – най тежко наказание „глоба“
в размер на 2500 лв.
При този
изход на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата М.Д. да заплати
в полза на СРС направените по делото разноски в размер на 250 лв. и в полза на
СГС направените през въззивната инстанция разноски в размер на 70 лв., както и
на частния тъжител Е.Н.С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /о.м./
1.
2.