№ 41209
гр. София, 10.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110164034 по описа за 2023 година
Предвид обективното съединение на искове извън посочените в чл. 310 ГПК, а
именно иска по чл. 74, ал. 4 КТ, делото следва да бъде разгледано по общия ред.
По проекто-доклада на делото:
Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед
№ 216/16.12.2022 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „Специалист, обслужване на клиенти“ при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
осъдителен иск за сумата от 14 814,20 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 25.09.2023г. до 25.03.2024г., ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане – чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225 КТ, ал.1 КТ, както и иск за обявяване недействителността на клаузата от
допълнително споразумение № 22000479/13.07.2022 г. и от допълнително споразумение №
22001390/26.09.2022 г., сключени между страните, предвиждащи срок за изпитване по чл. 70
КТ – чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 КТ.
Твърди се в исковата молба, че ищцата Д. Б. П. била в трудовоправни отношения с
„Топлофикация София“ ЕАД за периода от 01.11.2017г. -датата на сключване на трудов
договор № 136/31.10.2017 г. между страните, до връчването на заповедта на 25.09.2023г.
Изброяват се подробно различните длъжности, които е заемала през този период в ответното
дружество.
Посочено е, че съгласно допълнително споразумение № 22001390/26.09.2022 г.,
основното месечно трудово възнаграждение било в размер на 1 496 лв., а общо с
допълнителни възнаграждения с постоянен характер към датата на прекратяването на
правоотношението е в размер на 2305,70 лв. В това споразумение също бил посочен срок за
изпитване – до 13.01.2023 г. Твърди, че след месец 12.2023г. е ползвала болнични, за което
представя доказателства, като сочи, че болничните листове са били обжалвани успешно от
работодателя .
1
Ищцата поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение е
незаконосъобразно поради липса на правно основание за прекратяването на договора по
чл.71, ал.1 КТ. Сочи, че клаузата, предвиждаща срок за изпитване е нищожна поради
заобикаляне на закона, тъй като счита, че преследваната от работодателя цел е била да
прекрати договора с работника по облекчения ред, предвиден в чл. 71, ал. 1 КТ, а не да
изпита годността за работа. Изложено е сравнение между функциите и задълженията,
относими към различните длъжности, на които ищцата е била преназначавана, както и
сходствата помежду им. Счита, че тъй като е работила при работодателя на други трудови
договори за продължителен период от време при сключване на нов такъв за различна
длъжност, която обаче включва същите или подобни по характер трудови функции, следва да
се прилага ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ за сключване на трудови договори със срок за
изпитване.
Излага доводи, че клаузата, въвеждаща изпитателен срок с допълнително споразумение
№ 22000479/13.07.2022 г. и с допълнително споразумение № 22001390/26.09.2022 г., е
нищожна и поради това, че ищцата била трудоустроена с ТЕЛК решение № 3873/06.12.2019
г. за намалена трудоспособност, следователно целта на работодателя била заобикаляне на
разпоредбата на чл. 325, т. 9 КТ и на чл. 333 КТ. Счита, че в настоящия случай,
работодателят бил задължен да предложи заемането на подходяща длъжност, а не да
въвежда допълнително клауза, предвиждаща изпитателен срок с цел облекчено прекратяване
на трудовото правоотношение.
Ответникът в законоустановения срок е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Не отрича, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
както и наличието на процесните допълнителни споразумения, в частност допълнително
споразумение №22001390/26.09.2022 г., с което Д. П. била преназначена на длъжност
„Специалист, обслужване на клиенти“ към отдел „Обслужване на
клиенти/Административно правна дейност“, както и че трудовото правоотношение е
прекратено. Сочи, че правото да се прекрати трудовото правоотношение с ищцата е
упражнено законосъобразно, като се обосновава с това, че същата не е притежавала
необходимите професионални качества. Излага, че „заобикалянето на закона“ предполага и
двете страни по правоотношението да целят постигането на правно забранения резултат.
Твърди, че са спазени всички формални изисквания за прекратяване на трудовото
правоотношение. Навежда доводи, че длъжностната характеристика относно длъжността
„Специалист, обслужване на клиенти“, надхвърляла по обем функциите на предходни
длъжностни характеристики по длъжности, заемани от ищцата, т.е. изисквали се по-високи
нива на професионална компетентност. Твърди, че последно заеманите две длъжности
„Касиер“ и „Специалист, обслужване на клиенти“, значително се различавали една от друга,
като се позовава на свидетелски показания на ищцата, дадени по друго дело. Счита, че на
анализ за сходство в длъжностните характеристики, подлежат само тези по последно
заеманите две длъжности „Касиер“ и „Специалист, обслужване на клиенти“. За пълнота се
посочва, че близка до последно заеманата от ищцата длъжност е „Оператор битови
2
клиенти“, която съдържала само част от функциите, относими към длъжността „Специалист,
обслужване на клиенти“. На следващо място, като разлика в двете длъжности, се изтъква
по-високото възнаграждение, предвидено за Специалист, обслужване на клиенти“. Отрича
уволнението на ищцата да е самоцелно, тъй като същата е можело да бъде уволнена и преди
настоящото прекратяване на трудовото правоотношение. Позовава се на свободата на волята
на страните при сключване на договор. Оспорва размера на претендираното по чл. 225 КТ
обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.
В тежест на ищцата е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, по силата на което е заемала сочената в исковата молба длъжност,
прекратяване на същото, размера на последното получено брутно трудово възнаграждение
преди прекратяването, както и че е останала без работа за периода, за който твърди и
претендира обезщетение, като по иска с пр. кв. чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 КТ е необходимо да
докаже основанието, на което твърди нищожност на договора.
В тежест на ответника е да докаже законосъобразността на уволнението на
основанието, на което е извършено - чл.71, ал.1 от КТ., а именно по валидно сключена между
страните клауза за изпитване в полза на работодателя и в уговорения срок.
Между страните не е спорно наличието на съществувало трудово правоотношение,
както и наличието на процесните допълнителни споразумения, в частност допълнително
споразумение №22001390/26.09.2022 г., с което Д. П. била преназначена на длъжност
„Специалист, обслужване на клиенти“ към отдел „Обслужване на
клиенти/Административно правна дейност“, както и че трудовото правоотношение е
прекратено със заповед № 216/16.12.2022 г.
По доказателствените искания:
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са необходими и
относими към установяване на факти, включени в предмета на спора, поради което и
приемането им е допустимо.
Съдът намира искането на ищеца за задължаване на ответника да представи документи,
намиращи се в него на осн. чл. 190 ГПК, за относимо и допустимо, поради което същото
следва да бъде уважено.
Следва да бъде допусната ССчЕ, която да отговори на въпросите поставени в
исковата молба, като съобрази единствено заплащаните на ищцата допълнителни
възнаграждения с постоянен характер. /Следва да се вземе предвид, че чл. 15 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата предвижда, че такива допълнителни
възнаграждения с постоянен характер са: за образователна и научна степен; за придобит
трудов стаж и професионален опит и такива, които се изплащат постоянно заедно с
полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено
от отработеното време./
Съдът намира искането за допускане на свидетел при режим на довеждане в полза на
ищеца за относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.
3
На ищцата следва да бъде дадена възможност да представи оригинал на трудовата си
книжка за констатация в съдебното заседание.
Съдът намира, че искането на ответника за допускане до разпит на свидетел в режим
на призоваване за обстоятелства свързани с длъжностната характеристика на ищцата, така
както е формулирано, е недопустимо на осн. чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.1 от ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО съобразно изложеното в
обстоятелствената част на определението.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на осн. чл. 190 ГПК да представи в срок до първото
открито заседание сключения между него и синдикалните организации КТД, в сила за
периода 25.09.2023 г. – 25.03.2024 г., в случай че такъв договор съществува.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
довеждане от страна на ищеца, като указва, че при неводене на свидетеля в първото
заседание, същият ще бъде изключен от списъка за призоваване.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
обстоятелствената част на исковата молба при съобразяване дадените от съда указания в
обстоятелствената част на определението при депозит в размер от 350 лева, вносими от
бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице Пенка Александрова Делчева, на което да бъде
съобщена задачата.
ПРЕДОСТАВЯ на ищцата възможност да представи оригинал на трудова книжка за
констатация в съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел в режим на призоваване.
ОТДЕЛЯ като БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ се от доказване следните
обстоятелства: Наличието на съществувало трудово правоотношение, както и наличието на
процесните допълнителни споразумения, в частност допълнително споразумение
№22001390/26.09.2022 г., с което Д. П. е била преназначена на длъжност „Специалист,
обслужване на клиенти“ към отдел „Обслужване на клиенти/Административно правна
дейност“ , както и че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 216/16.12.2022
4
г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 15.11.2024 г., от 10,00 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и от
писмения отговор.
УКАЗВА на страните, че в първото съдебно заседание могат да вземат становище по
доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на
доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5