Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 14.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 6710 по описа на ВРС за
2019-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „В.
и к. - В.” ООД обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Л.Д.Н., ЕГН**********, дължи на
дружеството сумите:
-
322.59лв.
– главница, представляваща сбор от неплатени
задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период
на потребление 18.05.2016г. – 22.03.2018г.
и период на
фактуриране от 23.06.2016г. – 23.03.2018г., за обект в ***, с абонатен №***,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 08.02.2019г. до окончателното й изплащане;
- 501.39лв.
– главница, представляваща сбор от неплатени
задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период
на потребление 18.05.2016г. – 23.04.2018г.
и период на
фактуриране от 23.06.2016г. – 26.04.2018г., за обект в ***, с абонатен №***,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 08.02.2019г. до окончателното й изплащане;
- 52.68лв.
– сбор от
лихвите за забава върху всяко
от просрочените задължения по главницата
от 322.59лв., за периода 23.07.2016г.
– 04.02.2019г. и
- 81.63лв. – сбор
от лихвите за забава върху
всяко от просрочените задължения по главницата от
501.39лв. за периода 23.07.2016г.
– 04.02.2019г.,
за
които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2106/2019г. на
ВРС
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. След връчването на заповедта по правилата на ГПК, на ищеца били дадени указания за предявяване на настоящите искове.
Ищецът твърди още, че в изпълнение
на задълженията си по договор
за снабдяване с вода и ВиК услуги (в случая произтичащ от право
на собственост на ответника върху
процесния обект) доставил
до обекта на ответника вода
и съпътстващи услуги на стойност, посочена
в процесните фактури, срещу
което последният следвало да му
заплати цената за доставката.
Досега потребителят не изпълнил задълженията си, с което изпаднал
и в забава. Поради това
дължи цена за потребените услуги и лихва за забава,
за исковите периоди.
По същество моли за уважаване
на исковете и присъждане на разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор.
В него той
оспорва наличието на договорно правоотношение
с ищеца; оспорва да е абонат на
ВиК услуги за процесния обект; оспорва също до обекта
да е било доставено фактурираното количество услуги за исковия период.
Моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно
гражданско дело на ВРС, по същото дело на осн. чл.410 от ГПК е издадена в полза
на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение за процесните суми.
Представени са ОУ
на ищцовото дружество, приложими към отношенията с потребители на ВиК услуги,
както и преписи от печатни издания за масово осведомяване, в които общите
условия са публикувани.
Представени са и
решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за битови и за
стопански нужди, през процесния период.
Между страните няма
спор за това, че през процесния период в исковия обект са били ползвани
водоснабдителни и канализационни услуги.
Представена е изходяща от ищеца „справка за недобора“ за задълженията
за процесния присъединен жилищен обект.В нея като потребител е вписано едно
лице – ответникът Л.Д.Н..
В приетата на л.74-76
от делото справка от АВп е отразено придобиването от ответника Л.Д.Н. на право на собственост върху
спорния жилищен обект. Последващи отвписвания на
собствеността по партидата няма.
Приобщени по делото са карнетни листи, които включват данни за обекта
на потребление, адреса на същия, титуляря по партидата на същия и данни за
количеството измерена потребена вода за обекта.Видно от тези карнети на много
от същите, в графата срещу съответно отчетеното към момента количество, има и
поставен подпис от ползвателя в колона „подпис на абоната“. За „потребител“ в карнетите е
записан отново ответникът – Л.Д.Н..
От заключението по приетата ССчЕ, което съдът цени като
обективно и обосновано се изяснява, че отразените
в счетоводството на ищеца главни задължения по партида с абонатен №*** за ползвани ВиК услуги за исковия периода възлизат на 332.59лв., а лихвата за забава върху тях е в размер 52.68лв. за заявения период на
иска. Съответно отразените в счетоводството на ищеца главни задължения по
партида с абонатен №*** за ползвани ВиК услуги за исковия периода възлизат на 501.39лв., а лихвата за забава върху тях е в размер 81.63лв. за заявения период на
иска. Тези стойности са изчислени по месеци в съответните таблици, неразделна
част от заключението, като са отчетени всички извършени плащания в рамките на
процесния период (в случая доброволни такива няма направени).Експертизата е
базирана на счетоводни данни при ищеца и на карнетните листи. Във всички
ползвани от вещото лице справки и данни от дружеството, за титуляр по партидата
на обекта е вписан ответника по делото.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките на предявените искове по чл.422 ГПК предполагата
да се установяви от ищеца, в условията на пълно и
главно доказване, на наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника, в
изпълнение на която ищцовото дружество е доставило до обекта, титуляр по
партидата на който е ответника, твърдяното количество вода и канализационни
услуги през процесния период, срещу което има парично вземане от ответника в
претендирания размер, както и изпадането в забава на ответника. В частност и с
оглед на
изричното възражение следва да докаже
качеството на ответника на потребител,
по смисъла на ОУ на ВиК, на
вода и съпътстващи услуги за процесния обект.
В тежест на
ответника в настоящия процес е да догаже сочените от
него положителни факти, на които основава доводите си.
По правоотношението
и потребителското качество: Съгласно
чл.2 ОУ на ВИК потребители на ВиК услуги са лицата – собственици и/или
ползватели (на правно основание) на съответен присъединен обект. По съвсем
идентичен начин е регламентиран въпросът и в чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г.
за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи (НУРПППВКС). Тези нормативи дефинират като „потребители” собствениците и лицата с
учредено вещно или договорно право на ползване върху имота. Ето защо по
правилата на чл.59 – 64 ОУ ВИК именно такива лица подлежат на вписване по
партидата на обекта и именно на тези лица ОУ възлагат задължение за уведомяване
при промяна на обстоятелствата. Те са „потребители“ по силата на закона и на
действащите ОУ и те са страната по правоотношението. Ако тези лица са повече от
едно на брой и не са изпълнили задължението си по чл.59, ал.3 и ал.4 от ОУ на
ВиК, то те поставят оператора в невъзможност да администрира партидата на
обекта и в този случай съгласно чл.60 от ОУ и чл.64, ал.2 от ОУ операторът може
да открие служебна партида на който и да е от тях собственик или ползвател на
правно основание.
В настоящия случай, видно от приетата справка
от АВп,точно ответникът е с отбелязано придобиване на правото на собственост
върху спорния жилищен обект, като последващи отвписвания
на собствеността по партидата няма. Тези данни от АВп, макар вторични и регистърни, са базирани на първичните актове за
собственост, които са и вписани в тях, поради което са достатъчни чрез тях да
се изясни притежанието на вещните права върху снабдения обект. И след като те
не противоречат, а напълно съответстват и на данните от счетоводните справки и
вписвания при ищеца, както и на представените карнетни листи, впочем в случая подписани на много места и от потребителя,
то за съда не възниква съмнение, че на осн. чл.60 от ОУ и чл.64, ал.2 от ОУ
ищцовото дружество валидно е открило партида на името на ответника, който е
надлежен потребител на ВиК услуги в исковия имот, въпреки неоснователните му
възражения.
По реалното
потребление: Съобразно чл.22 и
сл. и чл.30, ал.1 от ОУ ВиК и чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена вода се отчита и
измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения.
Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват
с количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер. А отчетът се
прави периодично и на място, като резултатът се отразява в документ, в който се
вписват обекта, ползвателя, отчетеното от СТИ количество и подпис на абоната
или подпис на свидетел при трайно неосигуряван достъп.
В настоящия случай
са приети по делото карнетни листи за извършваните в процесния период проверки,
които включват данни за обекта на
потребление, адреса на същия, титуляря по партидата на същия и данни за количеството
измерена потребена вода за обекта. Видно от тези карнети на много от същите, в
графата срещу съответно отчетеното към момента количество, има и поставен
подпис от ползвателя в колона „подпис на абоната“, а за „потребител“ в
тях е записан отново ответникът Л.Д.Н..
При тези данни, когато когато съдържат подпис
на абоната или негов представител, по арг. от чл.23,
ал.4 ОУ на ВИК карнетите се ползват с презумптивна доказателствена сила досежно записаните в тях
обстоятелства (в т.ч. за количеството отчетена вода). В случая подписите в карнетите не са оспорени от ответника, не е опровергана свен това и презюмираната вярност
на карнетите. Ето защо представените в случая
карнетни листи, навеждат на извод за реално потребление на заявеното количество
вода.
В заключение по горните съображения съдът намира за доказани за
случая предпоставките на предявените искове, които при липсата на данни за
насрещно плащане налагат извод за основателност на предявените искове, в
заявените и изчислени от съдебния счетоводител размери на главните вземания и
на лихвите за забава върху тях, съобразно с настъпилия падежен момент на
задълженията по ОУ на ВиК, а също и на осн. чл.86 ЗЗД – със законната лихва от
предявяване на исковете и от настъпилия падеж по ОУ ВИК.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства
на ищеца се следват разноски от 100лв. за юк хонорар,
175лв. за държавна такса, 150лв. за особен представител на ответника и 160лв.
за ССчЕ, общо 585.00лв.
На осн. ТР
№4/16.06.2014г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с правно основание
чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на заявителя по
заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на заявителя
се дължат разноски в заповедната процедура в размер на 75.00лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.Д.Н.,
ЕГН**********, дължи на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК***,
следните суми:
-
322.59лв.
– главница, представляваща сбор от неплатени
задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период
на потребление 18.05.2016г. – 22.03.2018г.
и период на
фактуриране от 23.06.2016г. – 23.03.2018г., за обект в ***, с абонатен №***,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 08.02.2019г. до окончателното й изплащане;
- 501.39лв.
– главница, представляваща сбор от неплатени
задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период
на потребление 18.05.2016г. – 23.04.2018г.
и период на
фактуриране от 23.06.2016г. – 26.04.2018г., за обект в ***, с абонатен №***,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 08.02.2019г. до окончателното й изплащане;
- 52.68лв.
– сбор от
лихвите за забава върху всяко
от просрочените задължения по главницата
от 322.59лв., за периода 23.07.2016г.
– 04.02.2019г. и
- 81.63лв. – сбор
от лихвите за забава върху
всяко от просрочените задължения по главницата от
501.39лв. за периода 23.07.2016г.
– 04.02.2019г.,
за
които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2106/2019г. на
ВРС
на правно основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА
Л.Д.Н., ЕГН**********, да заплати
на „В. и к. - В.”
ООД, ЕИК***, сумата 585.00лв. – разноски в
исковото производството пред ВРС, на
осн чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА Л.Д.Н.,
ЕГН**********, да заплати
на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК***, сумата 75.00лв. –
разноски в заповедното производство, на осн. ТР №4/16.06.2014г. на ВКС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………