Решение по дело №890/2014 на Районен съд - Айтос

                                                        Р Е Ш Е Н И Е 

№                                                       04.09.2015 г.                                                       гр.А.

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА 

А.КИ РАЙОНЕН СЪД                                                           ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на десети август                                                                    две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав: 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ СПАСОВА

Секретар: Р.М.

като разгледа докладваното от съдия Спасова гр.дело №890 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е образувано по искова молба от Е.Н.Щ. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв И.Б., против Т.К.Т. с ЕГН ********** с адрес ***.

Поддържа се, че по нот.акт за замяна на недвижим имот №31, т. Втори, р. 2127, д. 206 от 14.06.2010 г. на нотариус Г. Г., вписан под №557 на НК, ищецът е придобил от Д.Д.Б. самостоятелен обект в сграда – апартамент №5, находящ се на трети жилищен етаж от жилищна сграда, изградена в УПИ IV-50 в кв.112 по плана на гр.А., ведно с прилежащото към апартамент аскладово помещение №3 на партерния етаж на сградата, със застроена площ от 4, 70 кв.м. Ответникът на свой ред придобил чрез покупко-продажба от същото лице по нот.акт №150, том XVII, рег. №12910, дело 2201/2008 г. на нотариус Б. Д., вписан под №324 в НК, ателие №1, находящо се на трети жилищен етаж.

Първоначално ищецът ползвал складовото помещение по сделката, но след претенция, отправена към него през февруари 2011 г. от страна на третото лице Н. Р. в качеството на собственик на апартамент №2, находящ се на първия етаж, се оказало, че следва да го напусне, тъй като същото му принадлежи. Ищецът останал без складово помещение. По воденото от него гр.д. №1991/2012 г. чрез експерта по това дело ищецът узнал, че складовото помещение, предназначено за собствения му апартамент, всъщност се намира на трети жилищен етаж, като това е предвидено по архитектурен проект. Към настоящия момент складовото помещение е присъединено към Ателие №1 чрез зазиждане на вратата към стълбището и отваряне на нова към ателието, което принадлежало на ответника. Поддържа се, че не е ясно кое лице е извършило преустройствата, но липсва съгласие за това престройство, одобрен архитектурен проект, както и разрешение за строеж на преустройството, т.е. налице е незаконен строеж по смисъла на на чл.225, ал.2 от ЗУТ.

С оглед на гореизложеното ищецът счита, че собственото му складово помещение е незаконно завзето чрез извършеното преустройство, поради което и предявява искови претенции, както следва: при условията на кумулативност /вж. и уточненията в първо съдебно заседание/ предявява искови претенция по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС – за предаване на владението на недвижим имот, представляващ складово помещение на трети жилищен етаж, прилежащо към апартамент №5 на трети жилищен етаж в сграда, находяща се в гр.А., ул. *** №9, като за целта предявява искова претенция по чл.109 от ЗС за премахване на незаконно извършеното присъединяване и преграждане на процесното складово помещение и съответно възстановаването му в първоначалното състояние, както и искова претенция за заплащане на обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на собственото му складово помещение в размер на 720 лева за три години назад от подаване на исковата молба. При условията на евентуалност кумулативно предявените искове с правно основание по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС /вж. и уточненията в първо съдебно заседание/ се заявява претенция за обезщетение по чл.97 от ЗС в размер на 500 лева.

В срока за отговор по исковата молба е постъпил такъв от ответника Т.К.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Г.М., с адрес *** Симеон, който развива подробни доводи срещу основателността на исковите претенции. Твърденията са, че описаният по нот. акт №150, том XVI, рег. №12910, дело №2201 недвижим имот съответства на имота на ответника към момента на сключване на сделката по площ и граници, като преустройства в него не са правени. Оспорва се заявената с исковата молба собственост по отношение на процесното складово помещение, като се сочи, че по представения нотариален акт за замяна е продадено складово помещение на партерния етаж, а не процесното складово помещение. В тази връзка се поддържа, че проектната документация не създава принадлежност на обслужваща към главна вещ. Още повече, че към този момент се касае до един и същи собственик, който може да прехвърли собствеността върху главна с обслужваща вещ в противоречие с проекта, тъй като законодателна пречка няма. Поддържа се, че се касае до новоизградена сграда, в която всички самостоятелни обекти и помощни помещения са били на едно и също лице, което след построяването на сградата е решило да се разпореди с тях както намери за добре без да се съобрази с проектната документация, поради което и не е ясно защо ищецът твърди, че е станал собственик точно на процесното помещение. Поддържа се, че принадлежащото към апартамента складово помещение не е процесното складово помещение, както и че ако е извършено присъединяване към ателието, то не е извършено от ответника, а от неговия продавач още преди покупката, довело до присъединяване на чужда вещ към главна вещ, с което на основание покупко-продажбата е прехвърлена собствеността както по отношение на главната вещ, така и на присъединената вещ. В този смисъл задължението за обезщетение е дължимо от присъединилия вещта, а не от последващия собственик

От събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна се установява следното:

С нотариален акт за замяна на недвижими имоти №31 от 14.06.2010 г., том II, рег. № 2127, дело № 206/2010 г. на нотариус № 557, действащ в района на РС-А., е сключен договор за замяна, съгласно който ищецът Е.Н.Щ. придобил в собственост от Д.Д.Б. самостоятелен обект в сграда - апартамент № 5 със застроена площ от 69,60 кв.м., състоящ се от две спални, хол с кухня, баня с WC и 2 тераси, находящ се на трети жилищен етаж от 4-етажната масивна жилищната сграда, с адрес гр. А., ул. „***” №9, при граници и съседи на апартамента: от три страни - външен зид, ателие №1 на Т.К.Т., отдолу - апартамент № 4 на М. Д. Н. и отгоре - покрив, ведно с прилежащото към апартамента складово помещение № 3, на партерния етаж на сградата, със застроена площ от 4,70 кв.м. при граници на складовото помещение: складови помещения № 4 и 2, коридор и кафе, ведно със 14,607 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, представляващ УПИ IV-50 в кв.122 по плана на гр. А..

Установява се също, че ателие №1, находящо се на същия трети жилищен етаж, със застроена площ от 47, 40 кв.м., посочено като съсед на придобития от ищеца апартамент №5, е придобито от ответника Т.К.Т. чрез договор за покупко-продажба с Д.Д.Б., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда, предвиден в ЗУЖВГМЖСВ №150, том XVII, рег. №12910, дело №2201 от 27.11.2008 г. на нотариус № 324, действащ в района на РС-А..

От заключението по изслушаната съдебнотехническа експертиза се установява, че съгласно одобрения архитектурен проект на 07.03.2007 г. от главния архитект на Община А. сградата, в която се намират процесните имоти, е предвидена като жилищна сграда на четира етажа, като на партерния етаж е предвидено кафе, впоследствие с проект одобрен от 24.10.2012 г. преустроено в амбулатория за извънболнична помощ, както и четири складови помещения. На втори и трети жилищен етаж са развити по две жилища на етаж или четири жилища, към които принадлежат четири складови помещения в партера. На четърти жилищен етаж е предвидено едно жилище, което е закупеното от ищеца по нотариален акт №31/2010 г., едно складово помещение и ателие. Установява се също, че придобитият от ищеца по договора за замяна апартамент №5 има за принадлежност не описаното в договора складово помещение на партерен етаж, а това, което е находящо на същия жилищен етаж, на който е разположен апартамента, описан от вещото лице в заключението като четвърти терасовиден етаж. Въз основа на извършено преустройство това складово помещение обаче фактически е било приобщено към съседното ателие №1, собственост на ответника, чрез зазиждане на съществуващата врата към коридора и отваряне на нова – към ателието. За направеното преустройство няма издадени необходимите строителни книжа, като първоначалното състояние на складовото помещение е възстановимо с минимални разходи – чрез зазиждане на вратата към ателието и отваряне на вратата към коридора.

При така установените фактически данни съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на исковите претенции с правно основание по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС.

Въз основа на договор за замяна ищецът е собственик на апартамент № 5, със застроена площ от 69,60 кв.м., състоящ се от две спални, хол с кухня, баня с WC и 2 тераси, находящ се на трети жилищен етаж от 4-етажната масивна жилищната сграда, с адрес гр. А., ул. „***” №9, при граници и съседи на апартамента: от три страни - външен зид, ателие №1 на Т.К.Т., отдолу - апартамент № 4 на М. Д. Н. и отгоре – покрив. Съгласно заключението на вещото лице прилежащо към жилището на ищеца е намиращото се в съседство складово помещение на същия етаж, описан по документи за собственост като трети жилищен етаж, който всъщност се явява сочения от вещото лице четвърти терасовиден етаж. Не се спори, че това жилище е останало без складово помещение, тъй като останалите четири складови помещения, изградени в партера на сградата, принадлежат на останалите четири жилища, разположени по две на всеки от двата етажа над партера. Не се спори, че процесното складово помещение е приобщено към съседното ателие №1, собственост на ответника, т.е. владението върху него се осъществява от ответника, като прустройството е извършено чрез зазиждане на съществуващата врата към коридора и отваряне на нова – към ателието. Преустройството е станало без необходимите строителни книжа, като за привеждане на складовото помещение във вида, в който е предвидено по одобрен архитектурен проект, са необходими минимални разходи, свързани със зазиждане на вратата на складовото помещение към ателието и отваряне на същата към коридора. 

Съгласно чл.98 от ЗС принадлежността - складовото помещение следва главната вещ - апартамента, независимо дали е индивидуализирана в договора. Недопустими са самостоятелни разпоредителни действия със складовото помещение, ако те имат като последица оставянето на жилищен обект без обслужваща част, каквато е хипотезата в настоящия казус. Ищецът е лишен от владението на складовото помещение, което по силата на чл.98 от ЗС принадлежи на неговия апартамент – същото е фактически приобщено към ателието, собственост на ответника. Действията по преустройство на складовото помещение чрез зазиждане на съществуващата врата към коридора и отваряне на нова – към ателието безспорно попадат в обхвата на действията, които смущават ищеца да упражнява придобитото си право на собственост върху жилището, тъй като оставят последното без обслужваща част. Премахването на извършеното преустройство, съответно възстановяването на складовото помещение в първоначалния му вид, е предпоставка и за предаване на последното, доколкото е безспорно, че същото се намира във фактическата власт на ответника. Неоснователно е възражението на ответника, че следва да бъде освободен от отговорност, тъй като се касае до т.нар „заварено преустройство“ – придобил е ателието от предишния собственик във вида, в който се намира към настоящия момент. Без значение е от кого са извършени действията по преустройство – допустимо е негаторният иск да се насочи срещу последващия собственик, като от значение е само дали извършените действия по преустройство обективно смущават правото на собственост на ищеца, а в случая това е така, тъй като с преустройството се е стигнало до приобщаване на складовото помещение към ателието на ответника, при което жилището на ищеца е останало без обслужваща част. Неоснователно е възражението, че е налице хипотезата на чл.97 от ЗС, тъй складовото помещение съгласно заключението на вещото лице може да се отдели без съществено повреждане на ателието, собственост на ответника – при минимални разходи чрез зазиждане на вратата на складовото помещение към ателието и отваряне на съществуващата по одобрения архитектурен проект врата към коридора.

С оглед изложеното исковите претенции с правно основание по чл.109 от ЗС и чл.108 от ЗС следва да бъдат уважени, като ответникът бъде осъден да възстанови първоначалното положение по отношение на складовото помещение, като премахне извършеното преустройство, изразяващо се в действия по преграждане и присъединяване към собственото му ателие №1, находящо се на същия етаж, чрез зазиждане на вратата към коридора и отваряне на врата към ателието, с което преустройство ограничава правото на собственост на ищеца, както и след премахване на преустройството предаде на ищеца владението на складовото помещение.

            Що се касае до исковата претенция по чл.59 от ЗЗД за обезщетение, дължимо на собственика от лицето, което го е лишило да упражнява правомощието си да ползва имота, предявена в размер на 720 лева за три години назад от подаване на исковата молба, т.е. от 15.12.2011 г. до 15.12.2014 г., тя следва да се уважи като частично основателна по следните съображения:

            Безспорно е, че ответникът владее процесното складово помещение, считано от 2008 г., когато е закупил ателието с извършеното в него преустройство. Вещото лице е посочило, че за 2011 г. и 2012 г. наемната цена възлиза на 15 лева месечно, а за 2013 г. и 2014 г. наемната цена възлиза на 20 лева месечно. Безспорно е, че ответникът владее процесното складово помещение, считано от 2008 г., когато е закупил ателието с извършеното в него преустройство. Следователно за процесния период обезщетението възлиза в размер на 657, 50 лева, от които 7, 50 лева за втората половина на месец декември на 2011 г., 180 лева за цялата 2012 г., 240 лева за цялата 2013 г. и 230 лева за времето от месец януари до 15.12.2014 г. Ето защо и исковата претенция за размера над 657, 50 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

            По трите искови претенции, предвид искането в исковата молба за присъждане на държавна такса и адв. възнаграждение и уточнението, направено в последното съдебно заседание за размера на адвокатския хонорар, ведно с представените доказателства за неговото заплащане, при съобразяване отхвърлената част по третата искова претенция следва да се присъди сумата от 825, 85 лева от общо направените разноски за държавна такса и адв. възнаграждения в размер на 850 лева.

            Така мотивиран, А.кият районен съд

 

                                                                   Р Е Ш И:         

 

ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС ответникът Т.К.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, да възстанови първоначалното състояние на складово помещение, находящо се на трети жилище етаж /четвърти терасовиден етаж/ от четириетажната масивна жилищната сграда, с адрес гр. А., ул. „***” №9, построена в УПИ IV-50 в кв.122 по плана на гр. А., като отстрани извършеното преустройство, изразяващо се в преграждане и присъединяване на процесното складово помещение към собственото му ателие №1 чрез зазиждане на вратата към коридора и отваряне на врата към ателието, с което преустройство ограничава правото на собственост на ищеца Е.Н.Щ. с ЕГН ********** с адрес ***, както и на основание чл.108 от ЗС го ОСЪЖДА да предаде на ищеца Е.Н.Щ. с ЕГН ********** владението върху гореописаното складово помещение, собственост на ищеца.

ОСЪЖДА на основание чл.59 от ЗЗД ответникът Т.К.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на ищеца Е.Н.Щ. с ЕГН ********** с адрес *** размер на 657, 50 (шестотин петдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева за периода от 15.12.2011 г. до 15.12.2014 г., дължими като обезщетение за лишаването на ищеца от възможността да ползва гореописаното складово помещение, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над уважената част до търсените 720 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Т.К.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на ищеца Е.Н.Щ. с ЕГН ********** с адрес ***, съдебно деловодни разноски от 825, 85 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                

                                                                            Районен съдия………………………..