Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 380
гр.
ВРАЦА, 06.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети
октомври, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Татяна Александрова
Членове: Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова
при участието на секретаря Лилия
Горчева, като разгледа докладваното от съдия Пенка Т.Петрова въззивно гр.дело №496/2018
год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството се
развива по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена от Н.К.С. ***,
чрез процесуален представител адв.С.К. от САК, срещу решение на РС гр.Козлодуй
от 08.05.2018г.,постановено по гр.д.№ 177/2018г.,с което са уважени предявените
против нея искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Поддържа се във въззивната
жалба,че решението е неправилно и необосновано – постановено при неправилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото. Предявените искове
били недоказани,и съдът неправилно бил ценил доказателствата по делото. Иска се
отмяна на обжалвания съдебен акт,и решаване на спора по същество от настоящата
инстанция с отхвърляне на предявените искове.Претендират се разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК, противната страна оспорва въззивната жалба.Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция не са
събирани нови доказателства.
Настоящият състав приема жалбата
за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния
срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване,
и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.
След анализ на всички
събрани доказателства,поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа
страна следното:
Районен съд-Козлодуй е сезиран със
заявление от "Кредит Инс"ООД гр.София, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Н.К.С. *** за следните
вземания:1)сумата от 333,34
лв. - главница за периода от 23.12.2016г. до 01.11.2017г. в изпълнение на
задължение по договор за потребителски кредит с №63728/23.12.2016г.,2)за сумата от 108.00
лв., представляваща договорна лихва
върху главницата за периода от 23.12.2016г. до 01.11.2017г.,3)договорна
такса "Гарант" в размер на 242.01 лв. за периода от 23.12.2016г. до
01.11.2017г., 4)лихва за забава в размер на 11.48 лв. за периода от
24.04.2017г. до 01.11.2017г.,5)законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2017г.
до окончателното й изплащане,6)направените деловодни разноски в размер на 25,00
лв. държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и 300 лв. адвокатско
възнаграждение.
По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 1515/2017 год. по описа на
РС-Козлодуй и,приемайки че са налице предпоставките на чл.410 и следващите от ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 1043/09.11.2017 год.В срока
по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Н.К.С. е подала възражение, че не дължи
изпълнение на вземането, за което е издадена заповедта,а заявителят "Кредит
Инс"ООД гр.София от своя страна е предявило установителния иск,предмет на
настоящия спор.
В исковата молба ищецът "Кредит Инс"ООД гр.София, твърди, че е регистриран като финансова
институция по смисъла на чл.3 ал.1 т.3 от Закона за кредитните институции, като
основната му дейност е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми.
Договорът за кредит се сключвал във формата на електронен документ и
правоотношението се реализирало при спазване изискванията на съответните
закони. Поддържа се, че ответницата Н.К.С. кандидатствала за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като предоставила личните си
данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване. В резултат на
подадената заявка и предоставените данни, с нея се е свързал служител на
ищцовото дружество, като С. съответно е потвърдила самоличността си,
истинността на предоставената информация и желанието си да получи кредит в
размер на 400 лева. След обработване на данните кредитът бил отпуснат, като с
ответника по електронен път бил сключен Договор за потребителски кредит "Екстра"
№ 63728/23.12.2016г.,и сумата била преведена чрез системата е-рау и получена от
ответника срещу представена лична карта от офис на "Изипей"АД.
Съгласно условията на сключения договор кредитополучателят поел задължение да
върне предоставения кредит от 400 лева с договорна лихва в общ размер на 144
лева и уговорена такса "Гарант" в размер на 296 лева, платими ведно с
главницата на 12 равни месечни вноски, всяка от по 70 лева. Сочи се, че първата
и втората вноска по кредита са били заплатени от ответницата. Но към 01.11.2017г.
С. не е извършила последващо плащане по вноската за м.04.2017г., чийто падеж е
настъпил на 23.04.2017г., както и на следващите месечни погасителни вноски за
месеците май, юни, юли, август, септември и октомври 2017г. Въпреки отправените
покани ответницата към 01.11.2017г.не е изпълнила задълженията си към ищеца. Поддържа
се в исковата молба, че осен посочените в договора главница и лихва, са
начислени вноски по такса "Гарант", както и законна лихва върху
дължимата сума от шестия ден на забавата до датата на подаване на заявлението,
в размер на 11.48 лева. Твърди се, че с оглед клаузата на т.7 от договора,
сключен между страните, кредитодателят имал право да направи кредита предсрочно
изискуем в случай, че кредитополучателят не заплати две поредни погасителни
вноски, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислените
лихви, такси и главница. Към исковата молба са представени писмени доказателства.
Претендират се и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.С., чрез
пълномощника й адв.К.Б. от РАК, в който се изразява становище за допустимост,
но неоснователност на исковите претенции, като същите се оспорват по основание
и размер. Оспорва се ответницата да е подавала заявка №63728 до ищеца, оспорва се да е
подписвала договор за потребителски кредит, както се оспорва и твърдението,че е
била в договорни отношения с "Кредит Инс"ООД. Оспорва се и предаването
на сумата в размер на 400 лв., както и обявяването на кредита за предсрочно
изискуем. Не се оспорва факта на извършени три плащания. Поискала е от съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан, и с оглед изхода на спора да й
бъдат присъдени разноските направени в производството.
За
изясняване на делото от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението прието от съда като обективно и обосновано,което се
възприема и от настоящата инстанция,е констатирано, че ответницата е
кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на ищцовото
дружество с електронен адрес www.creditins.bg,
като е попълнила он-лайн заявка,и е предоставила свои данни. В резултат на
подадената от нея заявка и данни, ищцовото дружество е отпуснало потребителски
кредит с № 63728/23.12.2016г. в размер на 400 лева. Ответницата Н.С. е получила
сумата на 23.12.2016г.,и в изпълнение задължението си по договора да връща на
вноски сумата по кредита с уговорената лихва и такси,е извършила общо три
плащания, както следва: на 21.01.2017г. – 37 лева; на 13.04.2017г. – 80 лева и
на 23.06.2017г. – 80 лева. Други плащания по договора не е извършила. В
заключението експерта е посочил още, че дължимите суми според кредитното досие
на длъжника са, както следва: неизплатената главница - 333.34лв.,договорната
лихва за периода от 23.12.2016г. до 01.11.2017г. в размер на 108 лв.,
договорената такса "Гарант" е в размер на 242.01 лв., дължима за
периода от 23.12.2016г. до 01.11.2017г.,законната лихва е в размер на 11.48 лв.
за периода от 24.04.2017г. до 01.11.2017г.
Въз
основа събраните доказателства районният съд е приел, че, ищецът чрез
проведеното от него пълно и главно доказване е доказал, че между страните през
процесния период е съществувало валидно правоотношение,че ищецът, като страна
по последното, е изпълнил поетите задължения,че ответникът не е изпълнил дължимата
насрещна престация, същият е изпаднал в забава, за която да дължи на ищеца
обезщетение в полза на ищеца, при условията на чл.410 от ГПК,е издадена заповед
за изпълнение по отношение на исковите суми. В тази връзка съдът е изложил
още,че по делото безспорно е установено, че е проведено заповедно производство,
по което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение и в срок, по
повод депозирано възражение, ищецът е предявил настоящия иск или ищецът е доказал
по основание и размер исковете,с които сезира съда и ги е уважил.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. чл.79 ал.1 предл.1 ЗЗД, вр. и чл.86 от ЗЗД. С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на
заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране
на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник,който от своя страна следва да докаже, че
е погасил задълженията си към ищеца. Спорните
въпроси са свързани с това възникнало ли е валидно облигационно правоотношение
между страните за сключване на договор за кредит.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенният съд, че
вземането на "КРЕДИТ ИНС" ООД произтича от договор за потребителски
кредит без поръчителство "Екстра" № 63728/23.12.2016 год., като в
конкретния случай се касае за договор за предоставяне на кредит от
разстояние.При тези договори освен общият закон - Закона за задълженията и
договорите, намират приложение и три специални закона - Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните
системи и Закона за електронния документ и електронния подпис. Легална
дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от
ЗПФУР, според която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
В нормата на чл.18 от ЗПФУР са посочени и подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит
от разстояние, като тежестта на доказване на тези факти се носи от доставчика
на услугата, съгласно чл. 154 ГПК.Съгласно ал. 2 на същата норма за доказването
на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно
ЗПФУР, се прилага законът за електронния документ и електронния подпис.
Съгласно ал.3 на същата разпоредба преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях. Съгласно нормата на чл.3 от Закона за електронния документ
и електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят
изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за
доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ.Настоящият състав
приема, че въпросният договор за потребителски кредит е сключен при спазване на
горепосочените изисквания.
Видно е от приложените в първоинстанцинното дело разпечатки от
кореспонденцията между страните, че същият се предхожда от заявка за кредит,
която обективира желанието на ответницата Н.С. за неговото сключване.
Установява се също така, че в нея се
съдържат личните данни на ответницата-номер и дата на издаване на личната й
карта, постоянния и настоящ адрес, номер на личния мобилен телефон, роднина за
контакт и друга информация, поради което правилно първостепенният съд е приел,
че именно ответницата е договаряла с ищцовото дружество.След одобрение на
кандидата за предоставяне на заем - на ответницата е изпратено на посочения от
нея електронна поща електронен формат на договора за паричен заем от
разстояние. Същата е потвърдила сключването на договора, като е избрала
изпратения от заемодателя линк за потвърждение, с което договорът се счита сключен и сумата е преведена. Сключването е
осъществено посредством избиране на изпратена препратка на съответната интернет
страница на заемодателя, където заемателят кандидатства за отпускане на заема.
Чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил
съгласието си по договора, като следва да се отбележи, че в т. 4. 4. от Общите
условия е записано,че с маркирането на
полето "Съгласен съм с Общите условия" и натискане на бутон
"Потвърди" кандидатът изрично се съгласява с действащите към момента "Общи
условия". При одобряването на заемателя на електронната поща на същия се
изпраща като линк текстът на договора ,в който ясно е отразено, че Общите
условия са неделима част от него. Следва също така да се има предвид, че в т.
4. 11. от същите условия е посочено, че с потвърждението на линка към договора
се счита, че между заемателя и дружеството има сключен договор за потребителски
кредит, което пък от своя страна се явява предпоставка за превеждане на съответната заемна сума чрез системата на
ePaу. bg в полза на кредитополучателя.
В заключението на съдебно- счетоводната експертиза,вещото лице е констатирано,
че на 23.12.2016г. срещу предоставяне
на документ за самоличност чрез "Изипей" АД ответницата е получила в
брой сумата от 400 лева, наредени от ищцовото дружество, като в разписката като
основание за плащане е отразено: Договор за кредит № 63728/23.12.2016г.
Заключението не е оспорено от ответницата, в това число и приложената по делото
разписка за получената сума.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че по делото
е доказано възникването на валидна
облигационна връзка за сключване на договор за кредит посредством средствата за
комуникация от разстояние между страните, поради което неоснователно се
явява възражението въведено във
въззивната жалба, че такова правоотношение не е възниквало.В подкрепа на
направения извод се явява и безспорния факт,че след превеждане на сумата по
кредита ответницата е започнала да го погасява,като е превела на ищеца три
вноски.
Не могат да бъдат споделени и доводите,изложени
във въззивната жалба, че не е обявена предсрочната изискуемост на кредита,
поради което иска по чл.422 ГПК следва да бъде отхвърлен. "Кредит
Инс"ООД е кредитна институция, не банка, която отпуска заеми със собствени средства,
а не публично набрани такива. Точка 18 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, препраща към чл.60 ал.2 ЗКИР, а тя визира само банките.
С оглед изложеното въззивната жалба се
явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а
първоинстанционното решение – да се потвърди.
При този изход на спора въззивницата няма право на разноски, като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК същата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество действително направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат. По делото е представен договор
за правна помощ и съдействие от 10.07.2018г., в който е отбелязано, че
уговореното възнаграждение е в размер на 300 лева, което е платимо в брой, като
въпросният договор служи за разписка. Съгласно указанията, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС,
отбелязване за направено плащане в брой в договора за правна помощ има характер
на разписка и е достатъчно, за да се приеме, че посоченото в него
възнаграждение действително е било заплатено.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 3 ГПК,настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 155 /08.05.2018 г., постановено по гр. д. № 177/2018г. на РС -
гр.Козлодуй.
ОСЪЖДА Н.К.С., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "КРЕДИТ
ИНС" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, представлявано от М.Г.А. - управител, чрез пълномощника
адв. Р.Д. сумата от 300,00 /триста/
лева, представляваща направени по производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.