Р Е Ш Е Н И Е
№ 2908 07.11.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско
дело № 2917 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от *****заедно с *****или *****заедно с *****,
действащо чрез пълномощника си адвокат Г., против К.Ж.Т. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта
на част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 247/22.01.2019 г. по ч.гр.д. № 504/2019 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 301. 61 лева, представляваща
стойност на далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от
14.09.2016 г. за периода 18.01.2017 г.– 17.06.2017 г., за които е издадена
фактура № **********/18.06.2017 г. с падеж 03.07.2017 г., и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението - 21.01.2019 г., до
окончателното й изплащане.
Основанията за дължимост
на търсените суми се основават на твърдения за съществувало между страните
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, сключен на 14.09.2016 г., съгласно който останали дължими търсените в
настоящото производство суми. Главница обективирала
задължение в размер на 301. 61 лева – цена на потребени
и незаплатени суми. Отделно от това се предявява и осъдителна претенция за
заплащане на сумата от 412. 88 лева, представляваща стойността на дължими
лизингови вноски, съгласно сключени договори за лизинг от 14.09.2016 г. за
устройство *****модел *****– 164. 85 лева и за устройство *** модел *****– 248.
03 лева от 24.10.2016 г.
Правното основание на исковете е чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 по установителния такъв и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД по осъдителните
такива.
Ответницата, редовно
уведомено, не е депозирала отговор на исковата молба,
не изпраща представител в производството
пред съда и не е направила искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска
от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и
искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява
настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
В процесния случай са налице тези
предпоставки. Вероятната основателност на иска се установява от представените по
делото писмени доказателства от ищцовата страна. Приложените към исковата молба
договори и фактурите към тях, които не са оспорени от страна на ответницата, са
индиция за съществувалите между страните облигационни
правоотношения. С оглед твърденията за неплащане на дължимите суми по тях и при
липсата на доказателства установяващи противното – плащането им, съдът намира,
че исковете като вероятно основателни следва да бъде уважени, поради което и
постановява настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява ищцовата претенция за заплащането на
направените по делото разноски и следва да бъде осъдена ответницата да заплати
сумата от 255 лв., включващи заплатената държавна такса от 75 лв. и изплатено
адвокатско възнаграждение от 180 лв.
При това се налага извода, че се дължат
и направените в заповедното производство разноски в размер на 205 лв., които
съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
Или общата дължима сума за разноски
възлиза на 460 лв.
Отделно от това съдът констатира, че
ищецът не е внесъл изцяло дължимата за производството държавна такса, предвид
наличието на заявените обективно кумулативни съединени искове – установителен
иск и два осъдителни иска, и следва на основание чл. 77 от ГПК да бъде осъден
да довнесе още 50 лв., като в тази част решението има характера на определение,
подлежащо на обжалване в едноседмичен срок от съобщението от страна на ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл.
239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че К.Ж.Т.
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от *****заедно с *****или *****заедно с *****, част от сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 247/22.01.2019 г. по
ч.гр.д. № 504/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата
от 301. 61 лева- главница,
представляваща стойност на ползвани далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги от 14.09.2016 г. за периода 18.01.2017 г.– 17.06.2017
г., за които е издадена фактура № **********/18.06.2017 г. с падеж 03.07.2017
г., и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 21.01.2019 г., до
окончателното й изплащане.
Осъжда
К.Ж.Т. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от *****заедно с *****или *****заедно
с *****, сумата от 412. 88 лв.
/четиристотин и дванадесет лева и 88 ст./, представляваща главница за
стойността на дължими лизингови вноски, съгласно сключени договори за лизинг от
14.09.2016 г. за устройство *****модел *****на стойност от 164. 85 лева и по
договор за лизинг от 24.10.2016 г. за устройство *** модел *****сумата от 248.
03 лева.
Осъжда К.Ж.Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****заедно
с *****или *****заедно с *****, сумата
от 460 лв. /четиристотин и шестдесет лева/ за направените по делото разноски, от които 255 лв. за
настоящото гр.д. № 2917/2019 г. и 205 лв. за ч.гр.д. № 504/2019 г., двете по
описа на Бургаския районен съд.
Осъжда „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****заедно
с *****или *****заедно с *****, да
заплати държавна такса по сметка на съда в размер на 50 лв. /петдесет
лева/.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението подлежи на обжалване само в
осъдителната част досежно държавна такса в
едноседмичен срок от съобщението от страна на ищеца, а в останалата си част не
подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред Бургаския окръжен съд в
едномесечен срок от връчването му по реда на чл. 240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не
се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.