№ 84
гр. Горна Оряховица, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20224120101363 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 79
ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД основава исковите си претенции
на твърдения, че между трето за делото лице – кредитодател /“Кредисимо“
АД/ и ответника М. Г. М. е сключен договор за потребителски кредит №
568780 / 07.12.2015г., по силата на който на последния е предоставен кредит в
размер на 1700 лв. Посочва, че заемополучателят не изпълнил задължението
си към заемателя /“Кредисимо“ АД/ и че датата на последната вноска по
кредита била на 20.06.2017 г., поради което вземането било изискуемо в
пълен размер. Сочи, че на 02.03.2021г. е сключил договор с “Кредисимо“ АД,
с който остатъкът от вземането по потребителския кредит му било
прехвърлено на основание чл. 99 ЗЗД. Твърди, че до ответника било
изпратено уведомление по чл. 99 ал. 4 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземането. Посочва, че ответникът усвоил сума в размер на 1700лв. от
предоставения кредит, като към момента дължимата от него сума за главница
била в размер на 1700 лв.; договорна лихва за периода 07.12.2015 г. до
20.06.2017 г. в размер на 607,78 лв.; сумата от 1010,84 лв. лихва за забава
върху главницата от 07.12.2015 до 23.02.2021 г., както и законна лихва за
1
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземането. Сочи, че за процесните суми се е
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 670/2022г. на РС – Г.
Оряховица. Поради предявяване на възражение срещу заповедта от длъжника
е предявил настоящия установителен иск. Иска от съда да приеме за
установено, че ответникът му дължи горепосочените суми. Претендира
разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, установява
от фактическа и правна страна, следното:
Ищцовото дружество с исковата си молба /стр.8/, изготвена от
процесуалния му представител юрисконсулт П. Бакалова, прави искане за
постановяване на неприсъствено решение по делото на основание чл. 238 и
сл. от ГПК. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е
явил и не е изпратил свой представител в първото по делото заседание, както
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. На същия са били
указани последиците от неподаване на отговор и неявяването му в съдебно
заседание по реда на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК. Освен това представените по
делото писмени доказателства, обосновават извода, че искът е вероятно
основателен. С оглед на изложеното съдът намира, че по делото следва да
бъде постановено неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК, каквото е
желанието на ищеца. Съобразно разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество. То се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По отношение на разноските в заповедното и исковото производство:
Съдът в исковото производство е задължен да се произнесе по
разноските, както в заповедното, така и в настоящето съгласно т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. Ищецът поддържа искането си за присъждане
на разноски и е представил списък по чл. 80 ГПК. Ответникът на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да понесе отговорност за направените от ищеца
разноски, както в заповедното производство в размер на 116,37 лв., така и в
настоящето производство в размер на 17,26 лв. за внесена държавна такса.
2
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал.1 от ГПК, че М. Г.
М., ЕГН **********, с настоящ адрес с. П., общ. Г.О., ул. *** дължи на „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, следните суми:
– 1700,00 лв. (хиляда и седемстотин лева), представляващи главница по
договор за потребителски кредит № 568780, сключен на 07.12.2015 г. между
„Кредисимо” АД, ЕИК *********, и М. Г. М., ЕГН **********, вземанията
на дружеството по който са прехвърлени с договор за цесия на заявителя;
– 607,78 лв. (шестстотин и седем лева и седемдесет и осем стотинки) ,
представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 20.04.2017 г.
до 20.06.2017 г.;
– 1010,84 лв. (хиляда и десет лева и осемдесет и четири стотинки) ,
представляващи законна лихва за забава за периода от 20.04.2017 до
23.02.2021 г., определена без начисляване на лихва за периода от 13.03.2020
до 13.07.2020 г. съгласно чл. 6 от ЗМДВИПОРНСПП;
– законната лихва върху главницата от 1700,00 лв., считано от
19.04.2022 г. (датата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 670/2022г. по описа на РС – Г. Оряховица.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, с настоящ адрес с. П., общ. Г.О.,
ул. *** да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София сумата от 116,37 лв. (сто и
шестнадесет лева, 37 ст.) разноски за заповедното производство - ч.гр.д.№
670/2022 г. по описа на РС – Г. Оряховица и сумата от 17,26 лв. (седемнадесет
лева, 26 ст.) разноски за исковото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
3