Решение по дело №6230/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4697
Дата: 28 октомври 2024 г. (в сила от 28 октомври 2024 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20241110206230
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4697
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110206230 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ Н. А.“ ООД, чрез адв. Г. срещу наказателно
постановление /НП/ № ***************, издадено от началник отдел ОД в ГД
ФК на ТД на НАП гр.София, с което на жалбоподателят „Н. А. 1“ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл.185 ал.4
вр. чл. 185 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
В жалбата се иска наказателно постановление да бъде отменено.
Оспорват се фактическите констатации в акта. Твърди се, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на наказателното
постановление, съсредоточено върху липсата на описание на факти в
съставения АУАН, досежно повторността на твърдяното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. Г.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени
издаденото наказателно постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Н., който моли да се
отхвърли жалбата като неоснователна. Счита, че издаденото наказателно
постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
1
Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 29.01.2024г. свидетелката Н. извършили проверка на обект – магазин,
находящ се на адрес гр. С., ул. „Ц.С.“ № ********* стопанисван от „Н.А. 1“
ООД. В хода на проверката била извършена покупка на крушки за кола на
стойност 64.00 лв.. Стойността на покупката била заплатена веднага и в брой.
В обекта имало монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, в
работен режим и функциониращо по време на проверката. Лицето приело
сумата и покупката не издало фискален бон нито касова бележка.
Въз основа на направените констатации на 13.02.2024г. бил издаден
АУАН, като в него св. Н. описала констатираното, фактът да не е издаден
фискален бон или касова бележка за извършената покупка и квалифицирал
нарушението, като такова по чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Актът бил връчен на представляващ дружеството.
Въз основа на съставения АУАН е изаддено и обжалваното НП, в което
при идентична описателна част на установени факти е констатирано и
извършено нарушение, квлифицирано като такова по чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на заповед на изпълнителния директор на НАП, т. 1.3
заместник-директорите на ТД на НАП София-град са упълномощени да
издават НП за нарушения на чл. 178 ЗДДС, а органите по приходите са
упълномощени да съставят АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на св. Негулова, както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл.
283 НПК- АУАН, протокол, дневен отчет, опис на пари в каса.
Събраните в поризводството гласни и писмени доказателствени средства
в хронологична последователност и единство на изложението сочат фактите
по делото. Нужно е да се отчете, че свидетелят дава информация за факти и
обстоятелства, изграждащи предмета на делото, като макар и оскъдни същите
въвеждат точно и ясно извършената проврека, осъщестевната покупка и
липсата на издаден документ за нея. Тъй като показанията на свидетеля са с
2
нужните качествени характеристики съдът ги възприе за доставерни и им се
довери. Следва да се отчете, че показанията на св. П. съдържат сведение за
относимите за производството факти, касаещи осъществената покука на стока.
В основната си съдържателна част досежно конкретен факт – извършеното
заплащане, свидетелят не е детайлен. Същевременно описаното от него
намира пряко противоречие със сведеното от св. Негулова, чиито показания
съдът кредитира поради наличие на качествени характеристики за това.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи предвид заповедта, приложена по делото и приета като
писмено доказателство.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
са спазени изискванията на процесуалния закон - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Възражението, релевирано от жалбоподателя, че са допуснати
съществени процесуални нарушения не бе възприето за основателно.
Несъмнено в издаденото наказателно постановление е отразено точно и ясно
времето и мястото на извършване на нарушението, поради което и за субекта
на отговорността съществува възможност да установи фактите, изграждащи
предмета на твърдяното нарушение. От съдържанието на отразеното в актът е
несъмнено ясно кога администартивно- наказващият орган твърди да е
извършил проверката, кога е съставил акта и съответно кога е констатирал
твърдяното нарушение. Жалбоподателят е имал възможност да установи
какво се твърди в акта и да възрази срещу него. Спазени са и сроковете за
съставяне на актовете.
Събраните по делото доказателства обосновават извода, че
административно-наказващият орган правилно е приложил материалния
3
закон. За да се реализира административно-наказателната отговорност на
субекта, сочен като нарушител е нужно да се установи извършването на
конкретно деяние, притежаващо признаците на административно нарушение.
Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС съществува задължение за субекта на
отговорността да регистрира и отчита извършените от него доставки/
продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискалното устройство. Това задължение към момента на осъществяване на
покупката и заплащане на стойността на същата не е изпълнено. Като не е
издаден фискален бон или касова бележка от монтираното и въведено в
експлоатация устройство в работен режим, субектът на отговорността е
осъществил конкретното административно нарушение.
Тъй като е ангажирана отговорността на юридическо лице въпросът за
вината не следва да се обсъжда. Отговорността е обективна, безвиновна.
Правилно и в рамките на законоустановеното е определен и въда и
размера на административното наказание,поради което същото не следва да се
редуцира. От доказателствената съвкупност се установява и фактът
нарушението да се явява повторно извършено.
Възражението в жалбата в тази насока съдът прие за неоснователно.
Повторността е описана чрез словесно изписване на фактите и наказателното
постановление, влязло в сила с което е бил санкциониран в предходен момент
жалбоподателя за същото такова нарушение. Тъй като тази повторност касае
размера на санкцията и не съставлява част от обективната страна на
твърдяното нарушение, липсата на описание на факти по отношение на нея в
АУАН не води до наличие на съществено процесуално нарушение. Тази
повторност е описана прецизно и по ясен за субекта на отговорността начин в
НП, съдържащо санкционна част. Съдържанието на АУАН като предхождащ
го процесуален акт е пълно, точно и ясно в обективните си обстоятелствените
предели, така щото за субекта на отговорността е обезпечена възможността да
установи какво се твърди да е осъществил.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изхода на производството „ НИК АУТО 1“ ООД следва да
заплати в полза на ТД НАП сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд:

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА /НП/ № ******************., издадено от началник отдел
ОД в ГД ФК на ТД на НАП гр.С., с което на жалбоподателя „НИК АУТО 1“
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание
чл.185 ал.4 вр. чл. 185 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС.


ОСЪЖДА „ НИК АУТО 1“ ООД да заплати в полза на ТД НАП сумата
от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.


РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5