РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 888/28.4.2021г.
гр.
Пловдив 27 април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав в публично заседание на втори февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като
разгледа докладваното от председателя
административно дело № 963 по
описа за 2020 год. на
Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на „Контест“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул.“Георги
Данчов“ № 20, сграда 6 , ет.3, ап.Г-11, представлявано от управителя Н.С.С.,
срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16001619004537-091-001/20.01.2020 г., издаден от Г.П.Й.
на длъжност началник сектор - възложил ревизията и С.М.И.на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 170/21.04.2020 г. на директора на дирекция
„ОДОП – Пловдив“, в частта, в която на
жалбоподателя не е признат данъчен кредит в размер на 1488.00 лв. и са
начислени лихви в размер на 64,90лв.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на РА в тази част. Твърди, че от представените от жалбоподателя
доказателства се установява, че при доставчика „Бийб Трейд“ ЕООД продаденото на
жалбоподателя кафе е съществувало като наличност. Моли да се постанови решение,
с което да бъде отменен ревизионният акт в тази част. Претендира присъждане на
разноски – държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатски хонорар, общо в
размер на 3673,60 лв.
Ответникът по жалбата - директор на дирекция ОДОП
– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк.К., излага
становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я отхвърли.
Поддържа, че оспореният административен акт е законосъобразен и правилен. В
случай на отмяна на РА, моли да бъде приложена хипотезата на чл.161, ал.3 ДОПК.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Развива подробни съображения
в писмена защита.
Административен
съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с
разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за
установено следното:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така
постановеният от директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”
– гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
преклузивен срок – на 21.04.2020 г., съгласно копие на пощенско клеймо - л.24
по делото, а решението е връчено на 21.04.2020 г. по електронен път, налагат
извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Ревизията
на дружеството започнала съгласно заповед за възлагане на ревизия № Р – 16001619004537
– 020-001 от 15.07.2019 г. (лист 532), издадена от Г.П.Й. – началник сектор при
ТД на НАП – гр. Пловдив. Съгласно заповедта, срокът за извършване на ревизията
е бил определен до три месеца, считано от връчването на заповедта. Съобразно
цитираната заповед ревизията обхваща по задължения по ЗДДС за периода от 01.06.2019г.
до 30.06.2019г. Заповедта е изменена със заповед № Р-16001619004537 – 020-002
от 17.10.2019 г. (лист 529), с която е определен краен срок до 15.11.2019г., и
заповед № Р - 16001619004537 – 020-003 от 15.11.2019 г. (лист 527), с която е
определен срок на ревизията до 17.12.2019
г.
В срок
е издаден ревизионен доклад № Р-16001619004537 – 092-001 от 20.12.2019
г., против констатациите на който е постъпило възражение. Същото е прието за неоснователно
и въз основа на констатациите в ревизионния доклад е издаден обжалваният РА №
Р-16001619004537– 091-001 от 20.01.2020 г.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложената по делото заповед № РД-09-1/03.01.2017г. и приложение № 1 и №2 към нея, издадена на основание чл. 11, ал. 1,
т. 1 от ЗНАП, както и Заповед № РД-09-1801от 28.09.2018г., както и заповед
№21-1713 от 07.07.2017 г. за преназначаване на Г.П.Й. на длъжност Началник
сектор в ТД на НАП Пловдив – ИРМ
Пазарджик.
Ревизионният акт е обжалван изцяло по административен
ред с възражения против констатациите в РА, повторени при съдебното оспорване.
Настоящият съдебен състав намира за установено следното
от фактическа страна:
В хода на ревизията не е признат данъчен кредит в
размер на 1 488,00 лв. по фактура № 118/28.06.2019 г., издадена от „Бийп
Трейд" ЕООД, с предмет кафе Лаваца Крема е густо мляно - 2 400 бр. по 250
гр., на стойност 7 440,00 лв.
Установено е, че през м.06/2019 г. „Бийп Трейд“ ЕООД е
доставчик на кафе и захарни изделия, за което е издало общо 5 броя фактури: №
110 и № 111/14.06.2019 г., № 113 и № 114/21.06.2019 г. и № 118/28.06.2019 г.
При извършена насрещна проверка на доставчика, същият
в отговор на връчено му искане за представяне на документи, представя
процесиите фактури, придружени със стокови разписки, както и фактури за
предходни доставки. Приемо-предавателни протоколи не са представени.
Представени са оборотна ведомост и главна книга на „Бийп Трейд" ЕООД за
периода 01.01. - 30.06.2019 г. Транспортни документи не са представени, тъй
като дружествата ползват/стопанисват обособени части от общ обект - склад,
находящ се в с. Ръжево.
Към спорната фактура № 118/28.06.2019 г. е приложена
стокова разписка № 10/28.06.2019 г. за кафе Лаваца Крема е густо мляно 250
гр./2400 бр.; ед. цена - 3,10 лв. Представени са и фактури за предходни
доставки, издадени от доставчик „Кока-Кола ХБК България" АД: №
**********/14.06.2019 г. за доставка на кафе Лаваца Крема е густо мляно -12 000
бр. и № **********/26.06.2019 г. за доставка на кафе Лаваца Куалита роса мляно
- 7 200 бр. и кафе Лаваца Крема е густо мляно - 12 000 бр.
От представените счетоводни документи на доставчика ,Дийп
Трейд" ЕООД, е установено, че с-ка 304 „Стоки", подсметка 304/1
„Кафе" към 30.06.2019 г. има кредитно салдо - 7 567,73 лв., стойност
съотносима със стойността на доставката по фактура № 118/28.06.2019 г.
С възраженето от страна на „Контест" ООД е представена ф. № 658/01.07.2019 г., издадена
от „Контест" ООД с получател „Бийп Трейд" ЕООД, с данъчна основа 27
917,28 лв. и ДДС 5 583,46 лв. за доставка на кафе, ведно с две стокови
разписки: № 13/27.06.2019 г. на стойност 14 936,40 лв. за 3 240 бр. кафе Лаваца
Оро тин и № 23/01.07.2019 г. на стойност 12 980,88 лв. за останалото количество
кафе по фактурата.
За да откажат данъчен кредит, органите по приходите установяват,
че по процесната фактура е налице „документирана продажба" без наличие на
фактическа стока, заприходена в счетоводството на ревизираното дружеството,
т.е. фактурата е безстокова. Данъчният кредит е отказан на основание чл. 70,
ал. 5 от ЗДДС. Прието е, че за представените нови документи няма данни да са
намерили отражение в счетоводството на доставчика, както и да са били налични
към датата на извършване на ревизията, макар стокова разписка № 13/27.06.2019
г. да касае ревизирания период. Направен е извод, че същата е изготвена за
целите на обжалването на РА. Посочено е, че липсват и счетоводни документи
относно това доставчикът да е разполагал
със стоката, предмет на последващата доставка към „Контест" ООД, по
фактура № 118/28.06.2019 г. Освен това констатациите на органа по приходите са
направени въз основа на записванията по с-ка 304 „Стоки", подсметка 304/1
„Кафе", чрез която се отчитат готовите продукти, предназначени за
продажба.
Посочено е, че документирането на стоките в
търговските обекти се осъществява с фактура, стокова разписка, отчет за дневни
продажби, декларация на материалноотговорно лице, инвентаризационен опис и др.,
а постъпилите стоки в търговските обекти се документират с фактура, стокова
разписка, отчитането на продадените стоки в търговските обекти се извършва въз
основа на отчет за дневни продажби, декларация на материалноотговорно лице,
инвентаризационен опис или други документи по преценка на предприятието.
Сметка 304 се дебитира при заприхождаване на
доставените стоки срещу кредитиране на сметки от групи 40 „Доставчици" и
свързани с тях сметки, 50 , Дарични средства", а сметка 304 се кредитира
при продажба на стоки срещу дебитиране на сметка 702 „Приходи от продажби на
стоки".
Прието е, че от представените от доставчика „Бийп
Трейд" ЕООД оборотна ведомост и главна книга за периода 01.01. -
30.06.2019 г. се установява, че с-ка 304 „Стоки", подсметка 304/1
„Кафе" към 30.06.2019 г. има кредитно салдо - 7 567,73 лв., стойност
съотносима със стойността на доставката по фактура № 118/28.06.2019 г. Така
установеното кредитно салдо означава, че е изписана стока, която не е била
налична към датата на продажбата. В случай, че стокова разписка № 13/27.06.2019
г. действително е била издадена на въпросната дата, то стойността на същата,
при редовно водено счетоводство, би следвало да намери отражение по дебита на
с-ка 304/1 „Кафе", каквито доказателства липсвали.
Посочено е също, че доставчикът „Бийп Трейд" ЕООД
и „Контест" ООД, са свързани лица, предвид факта, че едноличният
собственик на капитала и представляващ „Бийп Трейд" ЕООД Н.С.С. е
представляващ и съдружник в „Контест" ООД, както и че двете дружества
/доставчик и клиент/ ползват/стопанисват обособени части от общ обект – склад в
с.Ръжево, съгласно договор за наем от 04.03.2019 г.
В настоящото съдебно производство от страна
на дружеството се ангажира съдебно- счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна. Вещото лице установява, че процесната
фактура № 118/28.06.2019г. е осчетоводена в счетоводството на доставчика и на
получателя, включена е в отчетните регистри и СД по ЗДДС за данъчния период, в
който е издадена. Установява, че за м. юни 2019г, след всички извършени
продажби за месеца, крайното салдо по сметка 304/1 Кафе е минус 7567.73лв т.е.
изписана е, продадена стока, която не е налична. Счетоводно, документално,
доставчика „Бийп трейд" ЕООД не е разполагал с достатъчна наличност от стоката
„кафе", която би могъл да продаде на клиента „Контест" ЕООД.
По отношение на фактура №
**********/26.06.2019г, издадена от „Кока Кола ХБК България" АД на „Бийп
трейд" ЕООД се установява, че е продадена стока „250гр. лаваца куалита
роса мляно" -7200бр и „250гр. лаваца крема е густо мляно" - 12000бр. На
27.06.2019г, доставчика „Бийп трейд" ЕООД извършва ВОД към Румъния, като
доставя „лаваца куалити роса" - 7200бр., „крема густо" - 7200бр
/закупени с фактура № **********/26.06.2019г от „Кока Кола ХБК България"
АД и кафе „лаваца оро тин" - 3240бр.
Представена е фактура № 658/01.07.2019г,
издадена от „Контест" ООД - доставчик към „ Бийп трейд" ЕООД за
доставка на „прингълс" и „лаваца оро тин" - 1080бр и 2160бр. или общо
3240бр. Представени са стокови разписки № 23/01.07.2019г за доставка на
„прингълс" и № 13/27.06.2019г за „лаваца оро тин" - 1080бр и 2160бр
или общо 3240бр. т.е. според вещото лице въпросата стока „лаваца оро тин"
е била доставена по-рано, но фактурирана на 01.07.2019г. По този начин остава
разполагаемо количество /остатък/ от фактура № **********/26.06.2019г, издадена
от „Кока Кола ХБК България" АД на „Бийп трейд" ЕООД, с която е
продадена стока „250гр. лаваца крема е густо мляно" - 4800бр
=712000бр-7200бр/. След извършената продажба с процесната фактура №
118/28.06.2019г, наличното количество в склада е 2400бр кафе „крема
густо". Вещото лице посочва в табличен вид данните по отношение на
движението на стоките в складовата програма на доставчика „Бийп трейд"
ЕООД, както и в табличен вид данните за извършените покупки и продажби, наличността
в склада към 30.06.2019г.
По този начин вещото лице е направило извод,
че в резултат на извършените в складовия софтуер записвания, се получава
различие спрямо записванията извършени в счетоводния софтуер, като така в
склада се явява достатъчна документална наличност на стоката по процесната
фактура.
По делото са представени доказателства –
извадки от складовата програма на доставчика „Бийп трейд“ ЕООД, с които вещото
лице се е запознало при изготвяне на експертизата.
Съдът
намира жалбата за основателна, предвид следното:
Дефиницията
на понятието данъчен кредит се съдържа в чл.68 ЗДДС и това е сумата от начислен
данък върху добавената стойност на регистрирано лице за получена от него стока
или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в
рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато
този закон предвижда друго. Предпоставките, които следва да бъдат налице, за да
се признае на получателя по доставката правото на приспадане на данъчен кредит,
са посочени в същия чл.68 ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит е
винаги за получателя по доставката, който заплаща данъка на своя доставчик.
Изискването за начисляване на данъка се съдържа в нормата на чл.82 ЗДДС и то се
извършва от изпълнителя по доставката, който издава данъчната фактура, в която
посочва извършената облагаема доставка от регистрирани по ЗДДС лица, данъчната
основа и размера на дължимия данък, след което в определения от закона срок
отразява данъка в счетоводството си като задължение към бюджета. Данъчната
фактура следва да се отрази в отчетните регистри по чл.124 ЗДДС и данъкът да се
включи в справка-декларация по ЗДДС, която заедно с дневниците за покупки и
продажби в края на всеки данъчен период се представят в съответната данъчна
служба. Отразяването на данъка в счетоводството на доставчика като задължение
към бюджета е налице, когато наред с посочването на фактурата в дневника за
продажби и на данъка в справката-декларация се извърши записване за
осъществената от страните облагаема доставка и начислен ДДС по съответните
счетоводни сметки. При изпълнение на тези законови изисквания за получателя
възниква правото на приспадане на данъчен кредит.
От анализа
на механизма на ДДС следва, че е налице обвързаност между действията на
доставчика по начисляване на данъка, вменено от закона като задължение, и
материалното право на получателя по доставката да го приспадне като данъчен
кредит. В този смисъл е законовата уредба на правото на приспадане на данъчен
кредит в материалния закон – ЗДДС. В случая органите по приходите са приели, че
са налице препятстващите обстоятелства по чл.70, ал.5 ЗДДС, за да се признае
правото на данъчен кредит. Наличието на основание за отказ на правото на
данъчен кредит органите по приходите са се позовали на резултатите от
извършената насрещна проверка на доставчика.
За да се признае на получателя по облагаема доставка
материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е
изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване
предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се
държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 и
чл.9 ал.1 от ЗДДС, и едва след това, да се проверява изпълнението на
съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.
В посочения смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, а
именно: правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да
бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на
решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на
приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи,
само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава
само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема
сделка, или платени, доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва,
че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори, когато не отговаря
на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.
Така от представените по делото доказателства
– писмени такива и заключението на вещото лице, безспорно се установява, че
стоката по „Лаваца оро тин“ била доставена по-рано, но е фактурирана с четири
дни по-късно, а именно на дата 01.07.2019 г., поради което е било налице
разполагаемо количество от същата стока по фактурата, издадена от „Кока Кола
ХБК“ България АД на доставчика „Бийп трейд“ ЕООД, като след извършената
продажба по ф.№ 118/ 28.06.2019г., наличното количество в склада е 2400 бр.
кафе „крема густо“.
С оглед на
всичко изложено, съдът намира, че жалбата следва да бъде уважена, а
ревизионният акт в тази част да бъде отменен.
От ответника
се прави възражение за приложение на нормата на чл.161, ал.3 ДОПК. Предвид
представените от жалбоподателя доказателства едва на този етап в
производството, съдът намира, че следва да се приложи нормата на чл.161, ал.3 ДОПК, поради което разноските по делото следва да бъдат възложени на
жалбоподателя. В този смисъл на ответника следва да се присъди равностойността
на осъществената юрисконсултска защита, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като при материален интерес от 1552,90 лв., следващото се
възнаграждение е в размер на 338,70лв.
Мотивиран
от гореизложеното, и на основание чл.160 ал.1 и ал.7, изр. Второ от ДОПК,
Административен съд - Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на „Контест“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул.“Георги Данчов“ № 20, сграда 6 , ет.3,
ап.Г-11, представлявано от управителя Н.С.С., ревизионен акт /РА/ № Р-16001619004537-091-001/20.01.2020 г.,
издаден от Г.П.Й. на длъжност началник сектор - възложил ревизията и С.М.И.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на
НАП Пловдив, потвърден с решение № 170/21.04.2020 г. на директора на дирекция
„ОДОП – Пловдив“, в частта, в която на
жалбоподателя не е признат данъчен кредит в размер на 1488.00 лв. и са
начислени лихви в размер на 64,90лв.
ОСЪЖДА „Контест“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес за
кореспонденция: гр. Пловдив, ул.“Георги Данчов“ № 20, сграда 6 , ет.3, ап.Г-11,
представлявано от управителя Н.С.С., да
заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 338,70 лв. /триста тридесет и осем лева и седемдесет стотинки/,
представляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :