№ 161
гр. Разград, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20233300500203 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против
решение № 342/2.06.2023г., постановено по гр.д. № 1881/2022г. по описа на РС Разград, с
което са отхвърлени исковете на „АСВ“ЕАД за приемане на установено, че Й. Х. Й. има
задължение за главница в размер 854,06лв., договорна лихва в размер 152,52лв. и
обезщетение за забава в размер 73,82лв., за които е издадена заповед за изпълнение №
701/19.07.2022г по ч.гр.д. № 1373/2022г. на РС Разград. Като се позовава на
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени решението и да уважи исковата претенция.
Постъпил е писмен отговор от Й. Х. Й., в който ответникът изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка:
На 25.02.2020г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като
кредитор и ответника Й. Й. като кредитополучател е сключен договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-17697609, с предмет отпускане на кредит в размер 6000лв. Договорът
е подписан саморъчно от представител на кредитора, а е направено отбелязване, че
1
договорът е подписан електронно от кредитополучателя. Отделно от това, по делото е
представено приложение към този договор за издаване и ползване на кредитна карта, CARD-
17730264 за сумата 1000лв. – л.6 от първоинстанционното дело. Приложението носи
саморъчен подпис на представител на кредитора. Същото не носи подпис – нито саморъчен,
нито електронен, на ответника в качеството му на кредитополучател.
От заключението по назначената от районния съд СИЕ се установява, че кредитната
карта е активирана с извършването на транзакции посредством услугите плащания чрез
терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат ATM. Теглени са суми, както
следва: на 22.06.2020г. – 400лв., на 25.06.2020г. – 100 лв. и 400лв., на 14.07.2020г. – 50лв.,
на 24.11.2020г. – 100лв., на 20.12.2020г. – 140лв. По договора са направени вноски за
погасяване на задълженията по кредитната карта в общ размер на 784,55лв., с които са
погасени месечна такса обслужване в размер 60лв., застрахователна премия в размер
88,35лв., такси за теглене в брой в размер 35,80лв., лихви в размер 264,46лв. и главница в
размер 335,94лв. Останали са неизплатени и дължими сумите 854,06лв. главница и 152,52лв.
лихва. Лихвата за забава от 7.10.2021г. до 27.07.2022г. е 73,82 лв.
С приложение №1/7.10.2021г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.08.2019г., сключен между ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, вземането за сумите 854,06лв.
главница и 152,52лв. лихва е прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ към „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. Приложено е уведомление за
извършената цесия с известие за доставяне до ответника на 13.10.21г.
Назначената от РС Разград съдебна компютърно-техническа експертиза не е
извършена и съответно е заличена поради отказан достъп на вещото лице.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
въззивната жалба е неоснователна. Оплакванията в нея, че първостепенният съд е приел за
нарушени редица материалноправни норми от Закона за потребителския кредит, не
кореспондират с мотивите на обжалваното решение, напротив – районният съд е приел, че
твърдените от ответника Й. нарушения на ЗПК не са налице. Също така РРС е приел, че
ответникът е уведомен за цесията с получаване на исковата молба, но този факт не е от
съществено значение за спора, тъй като няма извършени последващи плащания.
Съгласно §2 чл.6 от рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ЕАД и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, от неговия обхват са изключени вземания в
случай, че при договор за кредит с основния длъжник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ не е спазена формата за действителност, напр. липсва подпис на
страна. Ответникът е оспорил факта на подписване от негова страна на приложението към
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17697609, което приложение е с предмет
издаване и ползване на кредитна карта CARD-17730264 за сумата 1000лв. Именно на това
основание предявените от цесионера „АСВ“ЕАД искове за съществуване на вземанията по
2
силата на извършена цесия са неоснователни. По делото не е установено ответникът да е
подписал горното приложение, което е със самостоятелен предмет – предоставяне на
кредитна карта с лимит 1000лв., различен от основния договор за кредит, който е с предмет
предоставяне на кредит от 6000лв. Горното води до извод, че евентуалните вземания на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ от Й. Й. са изключени от предмета
на договора за цесия и ако същите съществуват, те съществуват за кредитора по договора,
но не и за цесионера. Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 342/2.06.2023г., постановено по гр.д. № 1881/2022г. по
описа на РС Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3