Решение по дело №1436/2015 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 40
Дата: 26 януари 2016 г. (в сила от 11 февруари 2016 г.)
Съдия: Минка Кирчева
Дело: 20153230201436
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

     ,

 

гр. Добрич, 26.01.2016г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Добричкият районен съд, пети съдебен състав, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                                    Председател : Минка Кирчева

 

с участието на секретаря П.Х., разгледа докладваното от Съдия Кирчева н.а.х.д. № 1436 по описа на Добричкия районен съд за 2015г. и въз основа на събраните по делото доказателства и закона

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Р.Г.Т. – роден на ***г..................., ЕГН: **********, с посочен в ЛК адрес ЖП бл. 2, № 4, ет. 3, ап. 5 и настоящ адрес *** – втори път за ВИНОВЕН в това, че на 03.06.2014г. в гр. Добрич при управление на МПС – л.а. марка „ Ауди 80 „ с ДК № ТХ 72 74 МХ е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 6, т. 1 от ЗДвП „Участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка „, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП  - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – „ При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре „ и с това по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Й.С.Б., изразяваща се в многофрагментно счупване на метатарзалните кости на ІV и V пръсти на дясното стъпало, което е довело до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за период от около 2-3 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „ А „, пр. 2-ро във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „ Б „ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК

На основание чл. 78а, ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА Р.Г.Т. от наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание “глоба” в размер на 1000 / хиляда /лв.

На основание чл. 78а, ал. 4 във вр. с чл. 343г във вр. с чл. 343 от НК ЛИШАВА обвиняемия Р.Г.Т. от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.

ОСЪЖДА Р.Г.Т. да заплати сторените по делото разноски в размер на 312,14лв. по сметка на ОД на МВР гр. Добрич и в размер на 80лв. по сметка на ДРС.

Решението подлежи на обжалване в 15 - дневен срок от днес пред Добричкия окръжен съд.

                            

 

Председател:

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение № 40 от 26.01.2016г. по н.а.х.д. № 1436/2015г. по описа на ДРС

 

Съдебното производство по н.а.х.д. № 1436/2015г. по описа на ДРС е образувано въз основа на Постановление на Добричка районна прокуратура, с което се прави предложение за освобождаване на Р.Г.Т. от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, буква „ А „, пр. 2-ро, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „ б „ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК - за това, че на 03.06.2014г. в гр. Добрич при управление на МПС – л.а. марка „ Ауди 80 „ с ДК № ТХ 72 74 МХ е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 6, т. 1 от ЗДвП „Участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка „, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП  - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – „ При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре „ и с това по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Й.С.Б., изразяваща се в многофрагментно счупване на метатарзалните кости на ІV и V пръсти на дясното стъпало, което е довело до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за период от около 2-3 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

ДРП, редовно уведомени не изпращат представител и не изразяват становище по Предложението в съдебно заседание.

Служебният защитник на обвиняемия пледира за постановяване на оправдателно решение, алтернативно за налагане на минимално предвидените в закона административни наказания.

Обвиняемият в съдебно заседание заявява, че разбира обвинението и дава подробни обяснения. На дадената последна дума заявява, че няма такава.

            След преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 03.06.2014г. около 08.00ч. обвиняемият Т. управлявал лек автомобил марка "Ауди 80" с ДК № ТХ 72 74 MX по асфалтова, суха, запазена в добро състояние пътна настилка по ул. „..............в посока от кино „........" към бул. „...........На предна дясна седалка се е возил св. М.В.К.. Преди да навлезе в платното за движение по бул. „...........", Т. спрял автомобила пред знак „Стоп", огледал се е първо в дясно и след това в ляво, изчакал приближаващия се микробус да завие на дясно в улицата, в която той се е намирал. Веднага след това Т. предприел завой в дясно с цел да навлезе в платното за движение по бул. „Трети март" и да продължи движението си по него. В същото време св. Й.С.Б. предприела пресичане на платното за движение на бул. ."......... " по пешеходната пътека, намираща се непосредствено след Т-образното кръстовище с ул. „........." в посока към бензиностанцията, движейки се със спокоен ход. Траекториите на движение на свидетелката и на управлявания от обвиняемия автомобил се пресекли и настъпил удар между тях, в резултат на който св. Б. получила ...................................

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от:

 Гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Й.С.Б., М.В.К., тези обективирани в протокол за разпит на свидетел на Т. Г. Г. и обясненията на обвиняемия, дадени в хода на съдебното производство.

Писмените доказателствени средства – Протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от 05.03.2015г. и приложените към него скица и фотоалбум.

Заключения на изготвените в хода на досъдебното производство автотехническа и 2бр. СМЕ.

Документите, съдържащи факти от значение за изясняване на обстоятелствата по делото: свидетелство за съдимост, справки за образувани досъдебни производства обвиняемия от УИС на ПРБ и справка за нарушения по ЗДвП, извършени от обвиняемия. 

Съдът при обсъждането на събрания доказателствен материал не констатира наличието на противоречия, тъй като събраните доказателства представят последователно, логично и безпротиворечиво изложение на възприетите от съда фактически обстоятелства по делото.

За да изгради вътрешното си убеждение въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът взе предвид следното:

Показанията на свидетелите разпитани в хода на съдебното производство и тези на св. Т. Г. - разпитан в хода на досъдебното производство са последователни, логични, достоверни и непротиворечиви, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, който са относими към предмета на доказване. В частност, относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, имащи значение за изясняване обективната истина по делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво вътрешно противоречие в показанията на нито един от посочените свидетели, поради което и изцяло ги кредитира.

Съдът изцяло дава вяра и на събраните чрез писмени доказателствени средства доказателства, тъй като са надлежно оформени и удостоверяват извършените при спазване на съответните процесуални изисквания, процесуални действия.

Настоящият състав дава изцяло вяра на изготвените от компетентни вещи лица, притежаващи необходимите умения и знания в своите области и при използване на съвременни научни методи, обективни и пълни заключения на изготвените по делото експертизи.

При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Обвиняемият Т. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. последно, буква „ А „, пр. 2-ро, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „ б „ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на 03.06.2014г. в гр. Добрич при управление на МПС – л.а. марка „ Ауди 80 „ с ДК № ТХ 72 74 МХ е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 6, т. 1 от ЗДвП „Участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка „, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП  - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – „ При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре „ и с това по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Й.С.Б., изразяваща се в многофрагментно счупване на метатарзалните кости на ІV и V пръсти на дясното стъпало, което е довело до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за период от около 2-3 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Времето и мястото на извършване на процесното деяние се установява по безспорен начин от обясненията на обвиняемия, дадени в хода на съдебното производство и показанията на св. Й.Б. и М.К.. Гласните доказателства са безпротиворечиви, че именно обвиняемият е управлявал процесното МПС при възникването на ПТП. Установеното телесно увреждане на св. Б., изразяващо се в ....................

Деянието е извършено от обвиняемия виновно при форма на вината – непредпазливост по смисъла на чл. 11 ал. 3 пр. 1 от НК, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

В санкцията на правната норма на чл. 343, ал. 3, пр. последно, буква „ А „, пр. 2-ро от НК / действащо към момента на извършване на процесното деяние / е предвидено наказание “ лишаване от свобода “ от една до пет години. 

Т. не е осъждан, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 8, раздел 4 от Общата част на НК, като имуществените вреди в пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили. Същият е правоспособен водач на МПС от 13.03.2013г.

Съдът счита, че в процесния случай е налице основание за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Предвид горното и с оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78 а ал. 1 от НК, съдът освободи Р.Т. от наказателна отговорност, като му наложи административни наказания „ глоба „ в размер на 1000лв. и на основание чл. 78, ал. 4 във вр. с чл. 343г във вр. с чл. 343 от НК – „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от десет месеца. Настоящият състав прие, че поправянето и превъзпитанието на обвиняемия би се постигнало ефикасно с налагане на така определените по размер наказания, които биха изпълнили целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл.12 от ЗАНН, предвид факта, че обвиняемият е извършил процесното престъпление при превес на смекчаващи вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, тъй като няма образувани други досъдебни производства, не е осъждан което мотивира съдът да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди обвиняемия да заплати сторените по делото разноски в хода на досъдебното производство, в размер на 312,14лв., и в размер на 80лв. по сметка на ДРС

            По изложените съображения, съдът постанови Решението си.

 

 

                                                                        Председател:

                                                                                                / М. Кирчева /