№ 305
гр. Стара Загора, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Орлин Н. Летов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско
дело № 20255500500485 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Г. Й. С., чрез адв. Т.
Д. от АК – Стара Загора, против Решение № 52/12.05.2025г., постановено по
гр.д. № 985/2024г. по описа на Районен съд – Раднево, с което се осъжда Г. Й.
С. да заплати на А. П. В. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и във вр. чл. 52 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в причинена болка и унижение, които
вреди са настъпили вследствие на извършено от Г. Й. С. престъпно деяние на
31.07.2021 г., за което е постановена влязла в сила присъда № 28 от 13.06.2022
г. по НОХД № 44/2022 г. на РС-Раднево, ведно със законната лихва върху
главницата от 31.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението,
като се отхвърля иска за разликата над присъдените 3500 лв. до
претендираните 5000 лв. и законната лихва върху отхвърлената част като
неоснователен; присъдени са разноски на страните и е определена държавна
такса.
Въззивникът Г. Й. С. е останал недоволен от постановеното
първоинстанционно решение в уважената му част, поради което го обжалва
като неправилно. Счита, че съдът правилно изследвал всички обстоятелства
по делото и основателно преценил, че искът не бил доказан в частта му,
относно настъпилите увреждания на въззиваемия, вследствие нанесен шамар
по лицето, изразяващи се в психично разстройство, представляващи повишено
ниво на тревожност, нарушение на съня, гневни изблици и т.н. Твърди, че така
съдът приел, че на обезвреда подлежи единствено причинената болка. Съдът
1
уважил иска в по-голямата му част единствено за претърпяната краткотрайна
болка от въззиваемия, което било в противоречие с принципа на
справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. Счита, че в този смисъл решението
било постановено в нарушение на материалния закон, тъй като следвало да се
присъди обезщетение в значително по-нисък размер.
Моли съдът да отмени обжалваното решение в частта му относно
присъденото обезщетение в размер на 3 500 лв. и да постанови такова в
значително по-нисък размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другата страна А. П. В.. В представената в съдебно заседание писмена защита,
чрез пълномощника си адв. Т. С. въззиваемият В. моли съдът да отхвърли
въззивната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение
като правилно. Претендира разноски за въззивното производство.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и
становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
Производството е образувано по искова молба на А. П. В. срещу Г. Й. С.,
по предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е полицейски служител в група „Охранителна
полиция“ при РУ - Раднево при ОД на МВР - Стара Загора. На 31.07.2021 г.
бил дежурен патрул с маршрут на територията на гр. Р. за времето от 20:30
часа до 08:30 часа на 01.08.2021 г. Около 21:00 часа на 31. 07.2021 г. заедно с
колегата му И. И. били изпратени на сигнал за нарушение на обществения ред.
Подател на сигнала бил ответникът - Г. Й. С., който твърдял, че синът му лежи
в неадекватно състояние в двора на къщата им в гр. Р.. След като се отзовали
на сигнала установили, че действително синът на ответника е във видимо
нетрезво състояние и иска да се прибере вкъщи, но баща му решил да потърси
съдействие от органите на реда. Тъй като липсвали данни за домашно насилие
или друго закононарушение, полицаите нямало как да вземат отношение по
случая и да извършат арест. Същата случка се повторила още два-три пъти със
същия резултат. Ищецът твърди, че около полунощ заедно с колегата си И.
излизайки от сградата на полицейското управление, видели насреща ответника
Г. Й. С., който ги подминал и влязъл в коридора на приземения етаж и
започнал да псува и ругае дежурния офицер през отвора на дежурната стая в
полицията. Това поведение на ответника наложило намесата на дежурния
патрул в негово лице и колегата му И.. Ищецът пръв влязъл в помещението и
се насочил към С., който му зашлевил звучен плесник по лицето. Твърди че
след плесника изпаднал в шок и усетил остра болка в областта на бузата и
окото. След това колегата му се притекъл на помощ и с дружни усилия успели
да усмирят съпротивляващия се ответник и да му поставят белезници. По
случая било образувано досъдебно производство, а Районен съд - Раднево
2
постановил присъда, с която признал подсъдимия С. за виновен в причиняване
на лека телесна повреда, изразяваща се в болка без разстройство на здравето
на полицейски орган - А. П. В. като му нанесъл удар с ръка в областта на
лицето, да което му наложил наказание 3 месеца лишаване от свобода, което
било отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три години.
Ищецът твърди, че освен болката, ударът оставил у него много по -
дълбоки следи - унижение пред колегите му и присъстващи цивилни лица
/повечето от тях нарушители/. Дълго време не можел да спи, станал гневен
при общуването с близките си. Станал неспокоен и сприхав по време на
дежурство и подхождал с повишено, на моменти прекомерно внимание към
детайла при проверка на граждани. Твърди, че причинената му болка
следствие на удара довела и до психично разстройство, изразяващо се в
повишено ниво на тревожност, което било истинско бреме за него.
За обезвреда на тези неимуществени вреди претендира сума от 5000 лв.
Искането му от съда е да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 5000 лв. за претърпените от деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 31.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Ответникът Г. Й. С. оспорва иска по размер. Счита претендирания
размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди за завишен и
несъответстващ на вида и характера на посочена в молбата неимуществена
вреда. Намира за справедливо такова в размер на 500 – 600 лв. Твърди, че се
касаело за съвсем лек удар, който не можел да причини описаните от ищеца в
исковата молба вреди и ако той действително ги претърпял, то това се
дължало на други причини, а не на нанесения шамар.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е установил
правилно следната фактическата обстановка по делото: От приложеното
НОХД № 44/2022 г. на РС-Раднево, безспорно е установено, че с присъда №
28 от 13.06.2022 г. ответникът по делото е признат за виновен за това, че на
31.07.2021 г. в гр. Р. е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка
без разстройство на здравето на полицейски орган - А. П. В. от гр. Р. - мл.
автоконтрольор в РУ - Раднево при изпълнение на службата му като му
нанесъл удар с ръка в областта на лицето, за което и на основание чл. 131, ал.2,
т.4 вр. с чл. 130, ал.2 и чл.54 НК му е наложено наказание 3 месеца лишаване
от свобода, чието изпълнение е отложено с три годишен изпитателен срок на
основание чл. 66, ал.1 НК.
Съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 във вр. ал. 3 НПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд /в това число и решение в производство по чл.
78а НК, съгласно чл. 413, ал. 3 НПК/ е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Влязлата в сила присъда или решение за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а НК с налагане на административно наказание, по тези
въпроси, които са елементи от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД,
3
обвързва съда и не следва да ги установява отново в гражданския процес.
Правилно районният съд е приел, че ответникът Г. Й. С. е извършил
виновно противоправното деяние чрез описания в присъдата по НОХД
№44/2022 г. на РС-Раднево механизъм, за което е признат за виновен и му е
наложено наказание по НК, които факти са част от фактическия състав на
претендираното право.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на
първоинстанционния съд. Правилно е съображението на РРС, че на
обезщетяване в производството, образувано по настоящата искова молба,
подлежат единствено тези неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания, понесени от ищеца във връзка с настъпилите увреждания на
неговото здраве, чийто обхват се ограничава до посоченото от самия ищец в
обстоятелствената част на исковата молба, а именно до причинената в
резултат на неправомерното деяние физическа болка, довела до психическо
разстройство, изразяващо се в повишено ниво на тревожност, сприхавост,
неспокойство и чувство на унижение.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, представляват пряка и непосредствена последица от
деянието, същите подлежат на обезвреда, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост с оглед на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968год. на Пленума на ВС
понятието "справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът
и начинът на увреждането, обстоятелствата при които е извършено,
евентуално допълнителното влошаване на здравословното състояние на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания,
отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за
нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на
законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем
претърпените болки, страдания и неудобства.
Правилно районният съд е приел, че самото престъпление по чл. 131,
ал.2, т.4 вр. с чл. 130, ал.2 НК предполага търпене на обичайни
неимуществени вреди от пострадалото лице, доколкото извършването му
предполага причинена болка на пострадалия. Не са нужни други
доказателства за установяване на обичайните вреди, тъй като те настъпват
винаги в резултат от деянието. Правилно е съображението на съда, да вземе
предвид квалифициращия признак, че деянието е извършено спрямо
полицейски орган при изпълнение на службата му, което от своя страна без
съмнение е довело до твърдяното в исковата молба чувство на унижение у
пострадалото лице.
Въззивният съд споделя извода на районния съд, че по принцип
деликтното обезщетяване цели пряко възстановяване на вредните последици,
4
но неговата вторична цел е възпиране на членовете от обществото от
неправомерно засягане на чужда правна сфера под страх от репарация на
вредните последици. В този смисъл обезщетението на вредните последици -
понесени неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва да репарира
реалната вреда, но размерът му следва да постигне като своя последица и
превантивна цел - въздържане от последващо извършване на деликти.
Въззивният съд споделя съображенията на първата инстанция, че при
определяне размера на обезщетението следва да са съобрази причинената лека
телесна повреда, изразяваща се в болка без разстройство на здравето, с оглед
възрастта на ищеца към момента на увреждането. На следващо място,
увреждането освен, че е болезнено за пострадалия е и унизително за него,
предвид факта, че деянието е извършено спрямо полицейски служител при
изпълнение на службата му, пред колеги и цивилни лица. Предвид събраните
доказателства и установените обстоятелства по делото, въззивният съд
намира, че определеното от районния съд обезщетение в размер на 3500 лева
напълно ще репарира причинените неимуществени вреди на ищеца,
съобразено е с принципа на справедливост и би имало и превантивна
функция.
С оглед на изложените съображения, въззивния съд намира, че
обжалваното решение на РРС е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за въззивното
производство за защита от един адвокат в размер на 1000 лв., съгласно
представените доказателства и списък на разноски.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52/12.05.2025г., постановено по гр.д. №
985/2024г. по описа на Районен съд – Раднево.
ОСЪЖДА Г. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ***, да заплати на
А. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р., ***, със съдебен адрес:
гр.С.З., ***, чрез адв. Т. С. сумата 1000 лв. (хиляда лева), представляваща
разноски за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6