Решение по дело №206/2019 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 256
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 4 ноември 2019 г.)
Съдия: Антония Благовестова Генадиева
Дело: 20197070700206
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ256

гр. Видин, 04.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

седми октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 

 Касационно АНД №

206

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Б.М.Б. *** против решение № 209 / 20.06.2019г. по АНД № 520/2019г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 1452 от 29.03.2019г. на Директора на ТД Дунавска към Агенция Митници, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева и са отнети в полза на държавата 58 литра дестилатен алкохолен продукт, на основание чл.126,ал.1,т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно. Твърди се от касатора, че ВРС е направил неправилни правни изводи, както и не е установил фактическата обстановка съобразно събраните по делото доказателства и не е обсъдил направените пред ВРС възражения.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и съответно отменено НП.

Ответната по делото страна твърди, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, тъй като нарушението е безспорно доказано.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят отчасти и от Административният съд.

Установено е пред ВРС, че на 12.09.2018г. в гр.Видин в частен дом, при извършена съвместна проверка от страна на служители на ОД МВР – Видин и Митница Лом, проверяващите открили в едно от помещенията казан и 3 бр. ПВЦ бутилки с вместимост от 11 литра, пълни с безцветна течност с мирис на етилов алкохол. В съседно помещение – антре, намерили още 1 бр. ПВЦ бутилка с вместимост 11 литра, пълна с безцветна течност с мирис на етилов алкохол и 1 бр. ПВЦ бутилка с вместимост 11 литра, съдържаща 5 литра безцветна течност с мирис на етилов алкохол. Зад входната врата на къщата е намерена още една ПВЦ бутилка с вместимост от 11 литра, съдържаща 9 литра безцветна течност с мирис на етилов алкохол. Общото намерено количество било 58 литра.

Установено е, че касаторът доброволно им показал намиращата се в къщата ракия. Той не могъл да представи документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциз за намерената стока. Извършен е полеви тест със служебен денситометър като резултатите са отразени в опис на иззетите акцизни стоки. Видно от протокола, в който са описани иззетите стоки, при извършения полеви тест в отделните бутилки е установено освен различно количество течност и различен градус на намерената такава, а именно: 33 градуса, 28,4 градуса, 33,8 градуса, 36 градуса, 28,5 градуса и 37,6 градуса. В този смисъл е и протокол № 751/12.09.2018г. за извършената проверка. Видно от протокола, в същия е отразено, че е взета проба за лабораторен анализ като контролната проба е смесена от различните съдове. В протокола от проверката е посочено, че са изготвени два броя протоколи за вземане на проба с № 158 и № 159, но по делото е представен само протокол № 158, но не и протокол № 159. След извършения анализ, видно от митническата лабораторна експертиза, на въпросната смесена контролна проба е установено, че течността е с действително алкохолно съдържание по обем 33,7 % vol при 20 градуса.

Представена е справка за дължимия акциз, в която е посочено, че същият е изчислен съобразно чл.41 от ЗАДС. В същата справка е посочено също, че акцизната ставка е уредена в чл.39, а данъчната основа е уредена в чл.29 от ЗАДС. Видно от посочените разпоредби е обаче, че те се отнасят за акциза върху цигарите и тютюневите изделия.

Акцизната ставка за алкохола и алкохолните напитки е уредена в чл.31 от ЗАДС, но от така описаното в представената справка за дължимия акциз, не е видно при коя от възможните в разпоредбата хипотези е изчислен конкретния акциз, а размерът на дължимия акциз е от съществено значение за административно -наказателния състав на нарушението.

За горното на Б. бил съставен АУАН от 06.12.2018г. за извършено нарушение по чл.126,ал.1 от ЗАДС, като били отнети и вещите предмет на нарушение – въпросния етилов алкохол. Впоследствие въз основа на посоченият АУАН било издадено НП № 1452 от 29.03.2019г.

Прието е от контролните органи, че касаторът е извършил нарушение на чл.126,ал.1 от ЗАДС за държане на 58 литра етилов алкохол без данъчен документ по ЗАДС или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциз, с което му е наложено административно наказание и е постановено отнемане в полза на държавата на вещите - предмет на нарушението.

Въз основа на тази фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение по чл.126,ал.1 от ЗАДС и правилно му е наложено и административното наказание.

Административен съд - Видин не споделя становището на Видински районен съд по следните съображения:

От административно – наказателната преписка и събраните пред въззивната инстанция доказателства е прието за установено извършването на административно нарушение по чл.126,ал.1 от ЗАДС.

Според разпоредбата на чл.126,ал.1 от ЗАДС физическо лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева, а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лева.

По делото не се оспорва обстоятелството относно държането на т. нар. безцветна течност с мирис на етилов алкохол, разпределена в ПВЦ бутилки по начина, описан по – горе.

В конкретния случай според съда е безспорно установено и, че откритата течност с мирис на етилов алкохол е била собствена на физическото лице Б., който е заявил, че сам произвежда ракия за собствени нужди, както и че част от нея е „паток“, с нисък алкохолен градус – около 20 градуса, която е трябвало да „препече“, за да стане годна за консумация. Този факт е станал известен още към момента на проверката. Видно от резултатите от извършения полеви тест на намерената течност е, че в различните бутилки градусът е бил различен, като разликата в градусите на някои от тях е почти 10 градуса – 28,4 и 28,5, съответно 36 и 37,6 градуса.

Предвид на установеното по - горе според настоящия съд административно - наказателното обвинение не е доказано по несъмнен начин - не може да се направи несъмнен извод, че за откритата ракия се дължи акциз, както и че същият няма задължение да съставя и разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза.

Видно от административно-наказателната преписка не се установява спазването на административно-производствените правила при издаването на наказателното постановление, поради което не се установява по безспорен начин извършването на нарушението от наказаното лице. Наредба № 3 от 18.04.2006г. установява реда за вземането на проби за целите на контрола върху акцизните стоки.

Съгласно чл.6,ал.1 от Наредбата вземането на проба се извършва в присъствие на проверяваното лице, в случаите, визирани в ал.5 - и в негово отсъствие. Чл.10 и сл. въвеждат конкретни изисквания при вземане на пробите, а съобразно чл.12 от Наредбата за вземането на пробите се попълва протокол по образец.

Съгласно чл.9 /ред. ДВ бр.37 / 2006г./ при вземане на проби от акцизни стоки се прилагат технически процедури и техника на безопасност, определени в ръководство за вземане на проби за целите на митническия контрол, утвърдено от директора на Агенция „Митници“. Такова ръководство обаче по делото не е представено, за да може съдът да извърши преценка дали вземането на проби е извършено по надлежния ред.

Според сегашната редакция на текста на чл.9,ал.1 при вземане на проби от стоки за целите на контрола върху акцизните стоки се прилагат технически процедури и техника на безопасност съгласно Европейското ръководство за вземане на проби от митническите и данъчните органи (SAMANCTA), публикувано на интернет страницата на Европейската комисия, ГД "Данъци и митнически съюз", а съгласно ал.2 Директорът на Агенция "Митници" утвърждава ръководство за вземане на проби за целите на обучението на митническите служители.

В този смисъл макар и съдът да няма възможност да извърши преценка дали вземането на проби е станало по надлежния ред, може приблизително да прецени това, преценявайки евентуално спазването на цитираното в ал.1 на чл.9 Европейско ръководство за вземане на проби от митническите и данъчните органи, /тъй като то е достъпно на интернет страницата на ЕК/ и с което би следвало да е съобразено и ръководството, утвърдено от директора на Агенция Митници.

Видно от цитираното Европейско ръководство е, че методът за вземането на проби зависи освен от целта на вземането пробите и от типа на стоките, еднородността им и големината на пратката или партидата. В същото е дадено определение за еднородна пратка, която представлява стока, на която съставът или физичните характеристики на товарите са едни и същи в рамките на продукта. Проблемът при стоките по принцип е, че невинаги може да е ясно, че партидата не е еднородна. Според него ако не е ясно дали дадена стока е еднородна, тя трябва да се разглежда като разнородна. Определението, дадено за нееднородна партида е такава стока, на която съставът или физичните характеристики в рамките на продукта се различават. В тези случаи се препоръчва вземането на проби от всяка опаковка, за да се гарантира, че пробите са представителни за цялата партида. Дадени са и други указания във връзка с вземането на пробите, за които по делото не става ясно дали са спазени.

Спазването на горните административно-производствени правила е императивно и е гаранция за законосъобразност на извършените действия от митническите органи и достоверност на резултатите. В случая в АУАН и НП е посочено, че е взета контролна смесена проба, но видно от извършените от същите митнически органи полеви тестове се оказва, че в различните съдове, алкохолният градус е различен, като разликата, както е описано и по – горе, при някои от тях е съществена. В този смисъл стои въпросът за необходимостта от вземането на различни проби от всяка от бутилките, тъй като макар и от една партида въпросната стока е с различни физически характеристики, в рамките на продукта.

Съобразно посочената наредба – чл.9,ал.2 от нея, поради невъзможността на съда да се запознае с ръководството за вземане на проби, то не може да се извърши и преценка дали то е спазено при вземането на същите, поради което от административно наказващият орган не е установено спазването на административно производствените правила за установяване извършването на нарушението, в частност, че намерената течност представлява етилов алкохол с действително алкохолно съдържание от визираното в наказателното постановление, а следователно и че е акцизна стока по смисъла на чл.2,т.1 от ЗАДС във вр. с чл.9,т.1 от ЗАДС.

Нещо повече, както се посочи вече в представената справка за дължимия акциз е посочено, че е изчислен по реда на чл.41 от ЗАДС, но без да се конкретизира за коя от хипотезите за изчисление на акциза става въпрос, тъй като в чл.31 от ЗАДС са уредени няколко хипотези за определяне на акцизната ставка при алкохола и алкохолните напитки. Неправилно посочените разпоредби на чл.39 и чл.29 от ЗАДС, отнасящи се до акцизната ставка и данъчната основа при цигарите и тютюневите изделия, водят до неяснота по какъв начин е определена, както акцизната ставка, така и данъчната основа в конкретния случай, тъй като ако те са определени по посочения ред, използвайки реда за определянето им при цигарите и тютюневите изделия, то и определените такива по делото се оказват неправилни. Неправилно и последното не е съобразено и приложено от ВРС.

Действително, съгласно административно-наказателния състав наказуемо е самото държание на акцизна стока без съответния документ, удостоверяващ плащане, начисляване или обезпечаване на акциза, независимо от качеството на държателя, но следва по безспорен начин да бъде установено, че се касае за акцизна стока, което е в тежест на административно-наказващия орган предвид характера на отговорността.

Нарушението на цялостните изисквания на Наредба № 3 е съществено нарушение на административно-производствените правила, което прави обвинението недоказано и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление без съдът да изследва по същество дали намерената ракия представлява акцизна стока, с оглед времевите промени в законодателството и времето на производство на ракията.

По отношение на твърдението на ответника по касация, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и извършването на нарушението е безспорно доказано, то същото е неоснователно, поради описаните по – горе съображения.

При това положение и с оглед горните съображения, Административният съд намира, че решението на РС – Видин, е неправилно и следва да бъде отменено, а НП - като незаконосъобразно и необосновано също следва да бъде отменено.

Според съда посочените по – горе доводи са достатъчни за отмяната на решението на ВРС и съответно отмяната на НП, по отношение на наложената глоба на физическото лице, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

 

                          Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 209 / 20.06.2019г. постановено по АНД № 520/2019г. по описа на Районен съд – гр.Видин, с което е потвърдено НП № 1452 от 29.03.2019г. на Директора на ТД Дунавска към Агенция Митници, с което е наложено административно наказание на Б.М.Б. *** по чл.126,ал.1,т.1 от ЗАДС – „глоба в размер на 1000 лева” и са отнети в полза на държавата 58 литра дестилатен алкохолен продукт, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1452 от 29.03.2019г. на Директора на ТД Дунавска към Агенция Митници, с което е наложено административно наказание на Б.М.Б. *** по чл.126,ал.1,т.1 от ЗАДС – „глоба в размер на 1000 лева” и са отнети в полза на държавата 58 литра дестилатен алкохолен продукт.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                  2.