РЕШЕНИЕ
№ 18241
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110124371 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (фирма) против К. Т. В. с искане да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
2354,64 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес) с аб. № *****, за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 08.12.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 405,41 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.11.2021 г., сумата в
размер на 17,99 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от
08.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 3,99 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.12.2018 г. до
29.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 650/07.01.2022 г. по ч. гр. д.
№ 70120/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, която е връчена на
длъжника по реда и при условията на чл. 47 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за които се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на
1
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от
ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адвокат Б., оспорва изложените в исковата молба твърдения, че между
страните по спора е налице валидно облигационно правоотношение по сключен договор за
продажба на топлинна енергия. В подадения отговор са изложени съображения, че
ответникът не притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия, тъй като не е
собственик на процесния недвижим имот и не е сключил с ищцовото дружество писмен
договор за продажба на топлинна енергия. Оспорено е качеството и количеството доставена
топлинна енергия до имота, нейното правилно отчитане, годността на общия топломер
монтиран в абонатната станция, обстоятелството изравнителните сметки да са изготвени на
база реален отчет на измервателните уреди, наличието на валидно облигационно отношение
на ищеца с дружеството, предоставящо услуга дялово разпределение, като в допълнение е
отбелязано, че съглашението между ищцовото дружество и дружеството, извършващо
услуга дялово разпределение, не съответства на закона, тъй като в него липсва методика за
дялово разпределение на топлинната енергия. С подадения отговор са оспорени
поддържаните от ищеца твърдения, че общите условия на дружеството са разгласени по
надлежния ред. Процесуалният представител намира, че претенцията за заплащане на такса
за услуга дялово разпределение е неоснователна, тъй като представеният ведно с исковата
молба договор не е действал в процесния период. В подадения отговор са развити
съображения, че по делото не са представени първични счетоводни документи, от които е
формирано вземането.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Според нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), „клиенти“ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията. От гореизложената нормативна уредба се извежда
заключението, че с разпоредбите на ЗЕ е установена законова презумпция, съобразно която
всяко лице, за което се установи, че е собственик или вещен ползвател на имот в
топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, се счита по силата на закона клиент
на топлинна енергия, съответно страна по неформален договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с доставчика. Тъй като се касае за правна норма с изключителен
характер, установяваща законова презумпция, същата следва да бъде тълкувана единствено
стриктно, не и разширително, по отношение на нейните субективни предели на действие.
Тоест недопустимо е от текста, уреждащ статута на вещните ползватели, да се извежда
заключение, че ползвателите на имота на облигационно основание също са включени в
обхвата на презумпцията и следва да се считат страна по договор с доставчика на топлинна
2
енергия. Поради тази причина настоящият състав намира, че страна по неформалния
презумптивен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди може да бъде
единствено собственикът на имота и титулярът на вещото право на ползване върху него, не
и неговият наемател. Това заключение се извежда и от текста на чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД,
съобразно който, ако друго не е уговорено, наемателят е длъжен да плаща разходите
свързани с ползването на имота (в това число режийните разходи за вода, електрическа
енергия, отопление и др.) на своя наемодател, а не пряко на съответните доставчици. В този
смисъл е и практиката на касационната инстанция, изразена в Решение № 504 от 26.07.2010
г., по гр.д.№ 420/2009 г. на ВКС, IV г.о., според което за заплащането на доставената
енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота, а задължението да заплаща разходи за консумативите, поето от
държателя или ползвателя по заем за послужване е към собственика. Като се съобрази
посочената уредба следва, че съгласно ЗЕ, по договора за доставка на топлинна енергия
клиент на топлинна енергия е собственикът, респективно - физическото лице, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува топлинна енергия за
битови нужди.
Не е изключено наличието на облигационно правоотношение по повод доставяне на
топлинна енергия до имот и между ищцовото дружество и лица, което не са собственици
или носители на ограничено вещно право на ползване върху недвижимия имот, тъй като
изброяването в чл. 153, ал. 1 не е изчерпателно и по силата на чл. 9 ЗЗД, предвиждащ
свобода на договарянето, на волята на правните субекти е предоставено създаването на
облигационна връзка с конкретно съдържание. Това положение е посочено в Тълкувателно
решение № 2/2017 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в т. 1 от което е
изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. За доказване наличието на такова правоотношение важат общите правила,
като установяването на това обстоятелство може да стане например посредством
представяне на декларация за открИ.не на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. В тълкувателното решение е посочено още, че облигационното
отношение между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В разглеждания случай като писмено доказателство по делото са приети Заповед за
настаняване на К. Т. В. в процесния недвижим имот собственост на Столична община и
писмо с изх. № Р1Ж6-ТД26-741/15.06.2016 г., в което се сочи, че в периода от месец юли до
изготвяне на писмото ответникът бил настанен в жилището.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не е установено при условията на
пълно и главно доказване съществуването на договорни отношения между (фирма) и
ответника. По делото не е представено искане от К. Т. В. за открИ.не на партида при
топлофикационното дружество, респ. липсват доказателства между страните по спора да е
сключен договор за продажба на топлинна енергия. В допълнение съгласно чл. 64, ал. 1 от
представените от ищеца Общи условия клиент може да бъде и друго лице – ползвател на
имота, различно от собственика на имота, при условие, че последният е представил писмено
съгласие в нотариално заверена форма за това. В случая по делото не са представени
доказателства, от които да се установява, че собственикът на имота е представил такова
съгласие в нотариално заверена форма. Единствено за пълнота на изложението следва да
бъде отбелязано, че изпратените до ответника съобщения чрез адреса на процесния
недвижим имот са върнати в цялост с отбелязване, че по данни на К. Г. ( наемател)
търсеното лице не живее на адреса.
3
При недоказаност на главния иск акцесорната претенция за обезщетение за забава
също се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. (адрес) срещу К. Т. В., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), обективно
кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на топлофикационното дружество сумата в размер на 2354,64 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. (адрес) с аб. № *****, за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 08.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
405,41 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 29.11.2021 г., сумата в размер на 17,99 лева, представляваща
незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за 01.12.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 08.12.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 3,99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 31.12.2018 г. до 29.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 650/07.01.2022 г. по ч. гр. д. № 70120/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 70120/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4