№ 102
гр. Плевен, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20234400500165 по описа за 2023 година
С покана за доброволно изпълнение , връчена на длъжника „Н.С. “ ЕООД
на 08.02.2023г. и съдържаща постановление на ЧСИ Т.К. , е определен
размера на дължимите от длъжника разноски по изпълнението по
изпълнително дело № 20228150401276 , както следва :
-1001,17лв. разноски за адвокатско възнаграждение
-72,29 лв. с ДДС ,начислени като такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
Недоволен от размера на тези разноски е останал длъжникът „Н.С. “ ЕООД
ООД,който чрез пълномощника си адв.О. Л. обжалва това постановление за
разноските в частта за сумата 761,17 лв. адвокатско възнаграждение /като
част от общата сума от 1001,17лв./, както и относно определената такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ. Счита ,че размерът на разноските за адвокатско
възнаграждение следва да е само 240 лв. от които 200лв. за образуването на
изпълнителното дело и 40лв. начислен ДДС или общо 240 лв. , а горницата до
1001,17 лв. е недължима тъй като не е налице фактическа и правна сложност
на изпълнителното дело ,както и не е налице особена активност на
процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело.
Съдът приема ,че Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК ,
считано от надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение ,
което е станало на 08.02.2023г., а жалбата е подадена на 20.02.2023г., от
надлежна страна-длъжника по изпълнителното дело , чрез упълномощения от
него процесуален представител; подписана е от него , внесена е дължимата
държавна такса за нейното разглеждане ,с оглед на което се явява редовна и
1
допустима и подлежи на разглеждане по същество. В т.вр. следва да се
посочи ,че нормата на чл. 435,ал.2 т. 7 от ГПК позволява на длъжника
директно да обжалва пред съда разноските по изпълнението/ в т.ч. и тези за
адвокатско възнаграждение /,без дори да е необходимо преди това да прави
възражение до ЧСИ и едва след това да обжалва евентуално постановен от
ЧСИ изричен отказ за намаляване на тези разноски в частта им за адвокатско
възнаграждение. В т.см. съдът схваща и т.2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по
тълк.дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС според която „ На обжалване по реда
на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на задължението на длъжника за разноските по
изпълнението“.
В срока по чл. 436,ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя по
изпълнителното дело- „Д.Е.Д.К. „ ЕООД,чрез пълномощника му адв.Г. А.
срещу подадената жалба.Според него жалбата е неоснователна и следва да
остане без уважение ,като развитите в нея съображения касаят единствено
размера на адвокатското възнаграждение ,включено от ЧСИ като част от
дължимите от длъжника разноски по изпълнението .
ЧСИ Т.К. е изложила мотиви по обжалваните действия ,според които
жалбата е неоснователна ,тъй като адвокатското възнаграждение е
определено съобразно минималните размери на адвокатските възнаграждения
по Наредба № 1 от 09.07.2004г.
Плевенски окръжен съд намира , че жалбата от „Н.С. “ ЕООД е
неоснователна,поради следните съображения
1.По въпроса за разноските в частта им за адвокатско възнаграждение.
Както се вижда от вложеният в изпълнителното дело договор за правна
помощ между взискателя „Д.Е.Д.К. „ ЕООД и адв.Г. А. , в този документ е
посочено , че предмет на договора е не само „ образуване на изпълнително
дело„ ,но така също и „водене на изпълнителното дело срещу длъжника „
,като под този израз съдът разбира и „осъществяване на процесуално
представителство“ по образуваното изпълнително дело,т.е. предвижда се не
само образуване на изпълнителното дело,но така също и извършването на
други процесуални действия от страна на адв.А. по това изпълнително дело
с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателя.
В чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ,адвокатските възнаграждения,дължими по
изпълнителните дела са диференцирано посочени в т. 1 – т. 5 ,като според т.1
за образуване на изпълнително дело/което е изведено като отделно
процесуално действие / адвокатското възнаграждение е определено в твърд
размер – 200лв. Отделно от това има в случая има основание за прилагане и
нормата на чл. 10 т.2 във вр. с чл. 7, ал.2 т. 3 от Наредбата ,тъй като договора
за правна помощ не се изчерпва само с образуването на изпълнителното дело
, но предвижда осъществяване на процесуално представителство , защита и
съдействие на страната по изп.дело и извършване на други действия с цел
удовлетворяване на парични вземания и като се има предвид ,че размера на
дълга за чието събиране е образувано изпълнителното дело е 14 095,85лв. , то
2
следва ,че в случая за това процесуално представителство се дължи
адвокатско възнаграждение,което е в размер на 834,31лв. /половината от
1668,63лв. по чл.7,ал.2 т.3 от Наредбата / или общият размер на адвокатското
възнаграждение в конкретния случай има основание да е поне 1034,31лв.
Отделно от това,съдът съобрази и обстоятелството ,че се е развило и
производство по обжалване действия на ЧСИ Т.К. по повод на което е било
образувано в.гр.д.№ 885/ 2022г. на Плевенски окръжен съд по което не са
били отделно претендирани и присъдени разноски,направени от
взискателя.Такива разноски биха били в размер най –малко на още 400лв.
съгласно чл.10 т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004г.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че разноските в
размер на договореното адвокатско възнаграждение – 1001,17 лв. не са
прекомерни и няма основание от тях да се изключва сумата от 761,17 лв.,
както счита жалбоподателят. Без значение е ,според съда дали в конкретния
случай от страна на пълномощника на взискателя са извършвани и други
процесуални действия, които да могат да се възприемат като действия ,
излизащи извън рамките на самото образуване на изпълнителното дело, а
същественото е това ,че общият размер на разноските за адвокатско
възнаграждение от 1001,17лв. е заплатен от взискателя ,т.е. разноските са
реално направени и то във връзка не само с образуването на изпълнителното
дело ,но и с последващи действия по процесуално представителство на
взискателя по това изпълнително дело,които няма как да бъдат предвидени
като вид и обем при сключването на договор за правна помощ .
2. По въпроса за таксата ,която според ЧСИ се дължи на осн. т.26 от
ТТРЗЧСИ и е в размер на 72,29 лв. с ДДС,съдът намира ,че не се налага
нейната корекция поради това ,че не се коригира размерът на разноските за
адвокатско възнаграждение ,които са важен компонент при изчисляване на
таксата по т. 26,т.е. не се промяна основата за изчисляване на тази такса.
Поради това ,Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБАТА от „Н.С. “ ЕООД ООД,чрез
пълномощника му адв.О. Л. срещу постановление на ЧСИ Т.К. за
РАЗНОСКИТЕ,инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 20228150401276,връчена на длъжника на 08.02.2023г. ,
в частта и за сумата 761,17 лв. адвокатско възнаграждение /като част от
общата сума от 1001,17лв./, както и относно определената такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4