Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр.Плевен, 08,11,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Плевенски районен съд, Девети
граждански състав, в публично съдебно заседание на девети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№5961 по описа на ПлРС за 2019 г., за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Молба
на основание чл.19 от ЗГрР
Постъпила е молба от И.М.И., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, чрез
адв.Н.Д. от ПАК, за промяна на собственото, бащиното и фамилното име на
молителя, и същият да се именува ***. Сочи се, че от ранна детска възраст
молителят е неизпитвал неудобство от ***си имена, като същите били трудни за
произнасяне и запомняне. Твърди се, че след навършване на пълнолетие молителят
се поинтересувал какво означава собственото му име и установил, че същото има
дълбоко ***значение – означава „съвършенство в това да почиташ бог“, а самият
молител не бил ***. Сочи се, че след завършване на средното си образование,
молителят бил приет за студент в ***, и тъй като се преместил от родния си
град, започнал да се представя с малко име ***пред колегите си студенти и пред
приятелите си. Освен това се сочи, че от близо 3 години и половина молителят
има романтична връзка с момиче от ***произход, родителите на което не го
възприемат поради ***му имена и произход. Твърди се, че промяната на имената не
би съставлявала пречка за идентифицирането му пред държавните органи и
институции, доколкото единния граждански номер е постоянен и уникален
идентификатор, който не се променя. В
заключение молителят сочи, че са налице важни обстоятелства по смисъла на
закона и моли съда да промени собственото, бащиното и фамилното му име. В с.з.
процесуалният представител на молителя ангажира подробни съображения в подкрепа
на искането си. Молителят, редовно призован, се явява лично, и сочи, че много
пъти е усещал дискриминационно отношение към себе си поради ***си имена, а
освен това има ***самосъзнание.
Пред
съда са представени и събрани служебно като доказателства копие от
удостоверение за раждане на молителя, уверение от ***, свидетелство за съдимост
на молителя, справка от ОП-Плевен за липса на образувани и неприключили
досъдебни производства срещу молителя, справка от ОП-Шумен за липса на
образувани и неприключили досъдебни производства срещу молителя, копие от акт
за раждане на молителя.
Районна
прокуратура гр.Плевен ангажира становище, че молбата е основателна досежно
промяната на собственото име на молителя, а в останалата часте неоснователна, тъй като исканата промяна
противоречи на разпоредбите на ЗГрР.
Заинтересованата
страна О.Ш. е ангажирала становище, че
молбата е основателна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото е, че молителят е роден на 03,09,1994 г., като е записан с имената И.М.И..
От
приложеното свидетелство за съдимост се установява, че молителят не е осъждан; срещу
него няма образувани и неприключили досъдебни производства.
От
показанията на св.***се установява, че познава молителя от шест годиин, като
същият още от самото начало се е представил с малко име ***. Свидетелката
твърди, че от три години и половина има сериозна връзка с молителя и е била свидетел,
как много пъти същият е бил дискриминиран поради ***си имена. Сочи се, че
неудобство от имената си молителят търпи и поради негативното отношение на
родителите на приятелката му, които отказват да го приемати се отнасят с неприязън към него. Според
свидетелката, фамилията ***, която идва от «***» - стомана, молителят свързва
със своя прадядо, който е бил много силен – психически и физически, човек, и
чрез нея молителят желае да засвидетелства почит към прадядо си.
От
показанията на св.***– майка на молителя, се установява, че още от малък синът
й изпитвал неудобство от името си, тъй като децата в детската градина му се
подигравали. Сочи се, че от както бил приет за студент по медицина, молителят усещал
дискриминационно отношение от страна на преподавателите. Според свидетелката
преди около четири години молителят взел категорично решение да смени името си,
като допълнителна мотивация за това било негативното отношение на родителите на
приятелката му, които не го възприемали изобщо.
От
показанията на ***М. – баща на молителя, се установява, че е запознат с
желанието на сина си да си смени името. Свидетелят сочи, че не знае какво
означава името И., а са го избрали като име, започващо с първата буква на имената
на дядовците на молителя.
От
показанията на св.***се установява, че познава молителя още от 2013 г., като
още от тогава същият се е представял с името ***. Според свидетеля приятелите
на молителя уважават това негово желание и се обръщат към него с името ***и производните
му ***.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният
от молителя иск е иск за промяна на собственото, бащиното и фамилното име,
който намира правното си основание в чл.19, ал.1 от ЗГрР и се развива в
производство по чл.530 и сл. от ГПК. Предвид обстоятелството, че физическото
лице се идентифицира, обозначава, отграничава от другите правни субекти в
обществото със своето име, с което се легитимира, а от това произтичат редица
права и задължения за него, то и възможностите за промяна са строго определени
от закона и се допускат само при определени обстоятелства. Името е призвано да
обезпечи и определени обществени функции, в това число и да индивидуализира личността
при участието й социалния живот. Юридически то е уредено с императивни правни
норми. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части -
собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни
условия на социално общуване. Правото на иск, като субективно право и като
средство за правна защита се предоставя на правният субект, който реално и
ефективно може да постигне удовлетворяване, осъществяване и задоволяване на
индивидуалните права, които действително притежава и които са признати от
правна норма. Няма спор, че молителят е носител на субективното право на иск за
промяна на имената по съдебен ред /в този смисъл е и Решение №256/29,04,2004 г.
по гр.д. №513/2003 г., ІІ г.о. на ВКС/.
Самото
име е словесно наименование, чието притежаване е административно задължително
за всяко физическо лице – чл.8, л.1, т.1 от ЗГрР, като начинът на образуването
му се регламентира императивно в чл.12 и сл. от ЗГрР, като възможности за
свободен избор и промяна съществуват предимно по отношение на собственото
/личното/ име. В съдебната практика се приема, че собственото име е част от
личното самоопределяне на всяко лице, поради което субективното му желание да
носи определено собствено име съставлява „важно обстоятелство“ по смисъла на
чл.19, ал.1 от ЗГрР и обуславя промяната на това име /в този смисъл е например
Решение №19/08,02,2012 г. по гр.д. №486/2011 г., III г.о. на ВКС/. С оглед
изложеното, молбата за промяна на собственото име на молителя от И. на ***се
явява основателна и следва да бъде уважена.
Разпоредбата
на чл.13 от ЗГрР предвижда, че бащиното име на всяко лице се образува от
собственото име на бащата и се вписва с наставка „ов“ или „ев“ и окончание
съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява
поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите. Фамилното име на физическо лице се формира
по предвидените в чл.14 от ЗГрР начини, а именно - от фамилното или от бащиното
име на бащата с наставка „ов“ или „ев“ и с окончание съобразно пола на лицето,
освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите
налагат друго. Разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГрР са императивни и не може да
бъдат дерогирани от субективното отношение към тях на носителя на правото на
име. Т.н. „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГрР /в закона
няма легално определение/, следва да се преценяват в контекста на всеки отделен
случай, но по отношение на бащиното и фамилното име тази преценка е ограничена
от посочените императивни изисквания. В този смисъл е и константната съдебна
практика, обективирана например в Решение №200/14,04,2010 г. по гр.д. №25/2009
г., IV г.о. на ВКС, Решение №680/11,01,2011 г. по гр.д. №64/2009 г., IV г.о. на
ВКС, Решение №346/25,11,2011 г. по гр.д. №1387/2010 г., III г.о. на ВКС/. Важни
по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГрР са такива лични и обществени обстоятелства,
които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо.
Лично и обществено значимите обстоятелства в процесния случай са изпитваното
неудобство още от детските години от молителя, усетеното дискриминационно
отношение по време на студентските му години, и най-вече негативното отношение
на родителите на приятелката му. Несъмнено важно обстоятелство е и личното и
етническо самоопределяне на молителя, който в съдебно заседание заяви, че се
възприема като гражданин на Република България и има ***самосъзнание. Освен
това следва да бъде отбелязано, че при смяна на собственото име на молителя с ***такова,
оставането на бащиното име М. и фамилното име И. – такива с ***звучене и
произход, би нарушило цялостното звучене на името и не би се постигнал ефекта,
целян в настоящото производство – да се премахне причината, поради която молителят
изпитва неудобства и притеснения, свързани с името си.
Следва
да се отбележи, че избраните от молителя бащино и фамилно име не отговорят на разпоредбите
на чл.13 и чл.14 от ЗГрР, но както бе посочено и по-горе, съдът счита, че са
налице важни обстоятелства в контекста на процесния случай по смисъла на чл.19,
ал.1 от ЗГрР, които правят исканата промяна основателна. Заявените бащино и
фамилно име не са осмиващи, опозоряващи, не са обществено – неприемливи.
За
пълнота следва да бъде отбелязано, че са неоснователни доводите на РП Плевен за
неоснователност на молбата по отношение на бащиното и фамилно име - физическите
лица се идентифицират не само с бащиното и фамилното си име, а най-вече с уникалния
единен граждански номер /ЕГН/, който в случая остава непроменен, поради което
промяната и на бащиното и фамилното име на молителя не би довела до
възпрепятстване органите на предварителното производство, прокуратурата или
наказателния съд.
С
оглед всичко гореизложено, съдът счита, че
следва да се допусне исканата промяна в акта за раждане и в регистрите на
населението на собственото, бащиното и фамилното име на молителя – от И.М.И. на
***.
След
влизане в сила на решението, препис от него следва да се изпрати на О.Ш. за
отбелязване на промяната.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
На основание чл.19, ал.1 от ЗГрР ДОПУСКА ПРОМЯНА в акт за раждане №1211/07,09,1994
г. на О.Ш. и регистрите на населението, на собственото, бащиното и фамилното име
на И.М.И.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, от И.М.И. на ***.
РАЗПОРЕЖДА на длъжностното лице по
гражданско състояние при О.Ш. да отрази промяната в съответните актове за
гражданско състояние и регистъра на населението.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че същото е обявено, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: