Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Гр. София 09.10.2019 г.
Софийският градски съд първо гражданско отделение в закрито заседание на
девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Милена Богданова
като разгледа гр.дело №8897 по описа за 2019 г., съобрази
следното:
Производството
е образувано по предявен от Е.Д.М. срещу Главна дирекция „Национална полиция“
гр.София иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за вреди в размер
на 100 000 лева. Съдът е освободил ищеца от внасяне на държавна
такса с разпореждане от 09.10.2019 г.
В исковата си молба
ищецът Е.Д.М. е изложил като фактически основания за предявяването на иска разпит на лицето Н.Ц.Г.в качеството му на свидетел
по ДП №375/2013г. на ГДНП, при който свидетелят е дал показания, че ищецът М. е
извършил грабеж на 136 000 лева от О.Б..
Съдът
намира, че така предявеният иск е процесуално недопустим, поради следните
съображения:
За
да е налице непозволено увреждане, следва да е извършено противоправно
деяние, което да е причинило вреди на увреденото лице. В твърденията си в
исковата молба и допълнителна молба от 19.07.2019г. ищецът твърди извършване на
противоправно деяние от водещия разследването, изразяващо
се в провеждане на разпит на свидетеля Н.Ц.Г.и отразяване в протокола за разпит
на показанията на Г.за извършен от ищеца грабеж. Противоправността
според ищеца се изразявала в неверността на показанията на разпитания свидетел.
Показанията
на свидетел, дадени в наказателното производство, се преценяват с оглед тяхната
достоверност, в досъдебното производство – от органите на разследването и
прокурора, а в съдебното производство – от съответния съд, който разглежда
наказателното дело като първа, съответно въззивна и
касационна инстанция. С предявения иск ищецът на практика прави искане до
гражданския съд да се произнесе по достоверността на показания на свидетел в
наказателно производство. Но при наличие на висящо наказателно производство, в
рамките на което тези показания са дадени, гражданският съд не е оправомощен да се произнася по тяхната достоверност. Това в
конкретния случай би означавало също, при висящо наказателно производство,
съдът в гражданско дело да се произнесе и по въпроса извършено ли е
престъпление от ищеца Е.Д.М.. Такова правомощие в гражданско дело съдът няма, с
оглед разпоредбата на чл. 124 ал. 5 от ГПК.
Действията
по разпит на свидетели по досъдебно производство са конкретни процесуални
действия. В този смисъл предявяването на иска е недопустимо като предмет
/обезщетение за конкретно процесуално действие/. Искът е предявен преди да има
влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на наказателното
производство.
Процесуалните
действия особено в досъдебното производство и особено тези по събиране на
доказателства, нямат самостоятелно значение. Целта им е да се изследва дали има
достатъчно данни за извършено престъпление и дали въобще трябва да се повдига
обвинение. Извършен на досъдебното производство разпит на свидетел може да се
отмени от разследващия орган. Разпитът може да не се вземе предвид в съдебна
фаза или да се съберат отново същите или други доказателства. Процесуалните
действия на разследващите органи и на съда подлежат на инстанционен
контрол – чрез самостоятелното им обжалване или при проверка на
законосъобразността на присъдата.
Всички извършени
процесуални действия – както тези в досъдебна фаза, така и тези в съдебна фаза
се вземат предвид в бъдещо производство по ЗОДОВ – но само ако се прекрати
наказателното производство или при оправдателна присъда. Дори да е имало
процесуални нарушения – ако те после са били отстранени или нарушенията не са
били съществени – при евентуална осъдителна присъда държавата не носи
отговорност.
Недопустимо е
гражданският съд да се произнася по законосъобразността на разпит при липса на
влязла в сила оправдателна присъда. След влизане на евентуална оправдателна
присъда ищецът ще има право да предяви иск по ЗОДОВ за незаконно обвинение, а
извършените в производството /според ищеца / груби процесуални нарушения ще
могат да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Поради изложените
съображения, следва исковата молба да бъде върната поради недопустимост на
предявения иск.
Мотивиран
от горното и на осн. чл.130 ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА
искова молба по гр.дело №8897/2019г. по описа на СГС поради недопустимост на
иска на Е.Д.М..
Разпореждането
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд София в едноседмичен
срок, считано от връчването му на страната.
СЪДИЯ: