Р Е Ш Е Н И
Е
№ 133
гр.Велико
Търново, 03.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
74 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.Н.С. *** против Заповед № РД 22 – 39 / 10.01.2020г., издадена кмета на Община Велико
Търново, с която е наредено на лицето да премахне незаконен строеж „гараж”,
находящ се в УПИ 1 от кв.621, по плана на гр.Велико Търново / ПИ 10447.515.184
по КК и КР на Велико Търново/ с административен адрес ул.Х.Д. № 7. В жалбата се твърди, че оспорения акт е
издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като С.
не е собственик на посочения обект и не следва да е адресат на заповедта.
Излагат се доводи за допуснати в хода на административното производство
нарушения на процесуалните правила, както и липса на установяване на собственик
на строежа, година на построяване и търпимост. Моли се за отмяна на оспорения
административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната
страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата с
подробни съображения по всяко възражение на жалбоподателя.
Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед № РД 22 – 39 / 10.01.2020г., издадена кмета на Община Велико
Търново, с която е наредено на лицето да премахне незаконен строеж „гараж”,
находящ се в УПИ 1 от кв.621, по плана на гр.Велико Търново / ПИ 10447.515.184
по КК и КР на Велико Търново/ с административен адрес ул.Х.Д. № 7.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от
фактическа страна следното:
На 21.11.2019г. от служители в община Велико Търново е извършена проверка
на обект – гараж – разположен в ПИ 10447.515.184 по КК на гр.Велико Търново.
Установено е, че имотът върху който е построен гаража е частна общинска
собственост и липсва разрешение за поставяне или учредено право на строеж.
Гаражът е разположен в непосредствена близост до източната фасада на жилищна
сграда с административен адрес ул.Х.Д. № 7. Собственик на гаража е С.Н.С.. Липсват строителни книжа за
обекта, който представлява нов обект, тъй като е построен през 2003г. съгласно
декларация от собственика. Гаражът е частично долепен до жилищната сграда,
изпълнен е от метални елементи и поставена врата от север от метални рамки и
поликарбонатни плоскости, с покрив от ламаринено покритие без водоотвеждаща
система. С ролетка е измерен обекта и е установена широчина 400 см., дължина
1 000см., и височина 220см. Констатирано е и ползването на гаража по
предназначение. За установеното при проверката е съставен Констативен акт №
ВТ-3140-470 / 21.11.2019г. Към констативния акт е приложена саморъчно попълнена
и подписана Декларация от С.Н.С. с декларирани данни – през 2003г. в имот на
админисративен адрес ул.Х.Д. № 7 е извършено строителство на ламаринена постройка. Декларацията
е от 19.08.2015г. Констативният акт е връчен
по пощата, като съгласно представено известие за доставяне, пратката е
приета от Й.С.– съпруга на адресата. Възражения срещу констативния акт липсват.
Въз основа на констатациите за наличие на незаконен строеж от пета категория,
кметът на община Велико Търново издава процесната заповед за премахване на
незаконен строеж.
Към жалбата е приложен нотариален акт № 79, том ХХII от 03.11.2015г., съгласно който С. и Й.С.продават недвижим имот –
апартамент № 1 на първи жилищен етаж на адрес ул.Х.Д. № 7 в гр.Велико Търново,
заедно с прилежащото помещение за вторични суровини с площ от 3,94 кв.м.,
избено помещение № 3 с площ от 14,05 кв.м и таванско помещение № 1 с площ от
15,22 кв.м.
В хода на съдебното производство от ответника са представени жалба от Ц.Д.от
16.07.2015г., Присъствен протокол от 14.08.2015г., писмо от 25.08.2015г. на
Кмета на община Велико Търново и доказателства за връчването му на 11.10.2015г.
чрез органите на полицията и копие от кадастрална карта с данни от КРНИ за имот
с идентификатор 10447.515.184.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган – кметът на общината по
местонахождение на строежа. Безспорно между страните е обстоятелството, че
стоежът е гараж, следователно той попада в обхвата на чл.137, ал.1, т.5, б.”в”
от ЗУТ и представлява строеж от пета категория. След като стоежът е от пета
категория, то заповед за премахването му следва да се издаде от кмета на общината,
съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Тези законови разпоредби са спазени.
Оспорвания административен акт е издаден в писмена форма,
съдържа изискуемите реквизити – издател, адресат, установени факти и правна
квалификация, поради което и липсва формално основание за отмяната му.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неяснота на мотивите на
органа за премахване на строежа – дали поради изпълнението му в противоречие с
ПУП, или поради изпълнение на строежа без одобрен инвестиционен проект и без
издадено разрешение за строеж. В заповедта изрично е посочено липсата на
инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което и липсва неяснота
относно приетото фактическо основание за определяне на стоежа като незаконен.
Спазена е и процедурата по издаването на заповед за
премахване на незаконен строеж, разписана в чл.225а от ЗУТ. На място е
извършена проверка от служители на община Велико Търново от дирекция
„Строителство и устройство на територията”. Установените при провреката факти
са вписани в констативен акт, който е връчен редовно на жалбоподателя. В
административната преписка е налице известие за доставяне, адресирано до С.Н.С.
с адрес ***-3140-470
/ 21.11.2019г. Отбелязан е получател Й.С.– член на домакинството – съпруга и
дата на получаване 27.11.2019г. При тези доказателства неоснователно е
възражението на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в
производството по издаване на оспорената заповед, изразяващи се в липсата на
връчване на констативния протокол. Връчването чрез пощенски оператор е надлежно
връчване съгласно АПК, както и връчването на член от домакинството на лицето.
Следователно с връчването на констативния акт на съпругата на адресата му са
изпълнени законовите изисквания и е налице редовно връчване. Следва да се
отбележи и представената с преписката справка от НБД „Население” относно
постоянния и настоящ адрес на С.Н.С., съгласно която тези два адреса съвпадат и
са гр.Велико Търново, ул.Х.Д. № 7, ет.1, ап.1. Именно на този адрес е
връчен констативния акт. На този адрес е връчена лично на жалбоподателя и
заповедта за премахване на строежа.
Доводите на жалбоподателя, изложени от процесуалния му представител в хода
по същество относно недоказаност на датата на построяване на гаража и съответно
липсата на анализ от органа за наличието на предпоставките за приемане на
строежа за търпим са в противоречие със съдържанието на констативния акт и
заповедта за премахване, както и със събраните по делото доказателства.
Безпротиворечиво в съставените от общинската администрация документи като
година на построяване на гаража е посочена 2003г. Следователно е установена
годината на построяване. След като разпоредбите, предвиждащи търпимостта на
установен незаконен строеж поставят като първо условие той да е построен преди
2000г., то неизпълнението на това условие е достатъчно да се направи извод за
неприложимост на параграф 16 от ПР на ЗУТ или параграф 127 от ПЗР към ЗИД на
ЗУТ, без да се изследват останалите предпоставки на закона.
Основното доказателство на органите на общинската администрация за годината
на извършване на строежа и неговия собственик е саморъчно подписана през 2015г.
декларация от С.. Декларацията е приложена към административната преписка, а в
хода на настоящото производство са представени и доказателства за образувано
административно производство по жалба на трето лице за установяване на
строителство в имот частна общинска собственост. Приобщаването на събрани в
друго административно производство документи е допустимо, поради което и като
частен писмен документ съдържащ неизгодни за страната факти, декларацията
следва да бъде съобразена от съда. Заявеното в пледоария по същество от
процесуалния представител на жалбоподателя, че С. не е подавал декларация и не
е имал повод да я подава е в противоречие с представените данни за проверка
през 2015г. и разпореждане на кмета на Община Велико Търново за доброволно
премахване на същия гараж. В хода на настоящото съдебно производство
представената към административната преписка декларация не е оспорена, не е
поискан анализ на подписа и установяване на авторство, поради което и без опора
в доказателствения материал е изявлението за недостоверност на доказателството
за година и собственост на незаконния строеж.
Основния довод на жалбоподателя, обосноваващ както процесуални нарушения,
така и нищожност на заповедта поради неправилно определен адресат на акта, е
липсата на собственост на С. в жилищната сграда до която е долепен гаража. Това възражение е неоснователно. Апартамент и
гараж дори в една сграда представляват самостоятелни обекти и може да са
собственост на различни лица. Липсва законово изискване гаражите в сградата да
са собственост само на лица притежаващи апартаменти и обратно. Следователно е
възможно лице, което не притежава апартамент да е собственик на гараж в сграда
и обратно. При липсата на законова обвързаност на собствеността върху
апартамент и гараж фактът, че жалбоподателя през 2015г. продава апартамента си
на адрес гр.Велико Търново, ул.Х.Д. № 7, ет.1, ап.1 е ирелевантен за спора.
В конкретния случай не е налице и законовата фикция за собственост –
собственик на земята се явява и собственик на построеното върху нея - тъй като
имотът върху който е построен гаража е частна общинска собственост. Имотът
върху който е построена сградата – етажна собственост – не е придобит ведно с
прилежащите части от собственищите на сградата и следователно не е предмет на
прехвърлителната сделка.
Предметът на
прехвърлените права на собственост е вписан в нотариалния акт и това са
апартамент № 1 на първи жилищен етаж на адрес ул.Х.Д. № 7 в гр.Велико Търново,
заедно с прилежащото помещение за вторични суровини с площ от 3,94 кв.м.,
избено помещение № 3 с площ от 14,05 кв.м и таванско помещение № 1 с площ от
15,22 кв.м. Предвид размера на незаконния строеж от приблизително 40 кв. м.
нито едно от вписаните таванско, избено и помещение за вторични суровини не
представлява гаража долепен до сградата. Следователно през 2015г. С.С. не е
продал изградения от него през 2003г. гараж и и към настоящия момент е негов
собственик, независимо дали го ползва или не.
При изрично
писмено признание за собственост върху незаконната постройка и липсата на
доказателства за продажбата й, съдът намира, че административния орган правилно
определя адресата на задължението за премахване на незаконния строеж.
Заповедта е
издадена и при спазване на целта на закона. Видно от доказателствата по делото
не се установява изграждането на гаража при спазване на изискванията на ЗУТ.
Напротив. От приложената жалба на трето лице е видно, че незаконния стреж води
до причиняване на щети на основната сграда и препятсва нормалното ползване на обекти
в нея. Следователно строежът следва да бъде премахнат, каквато е и
разпоредителната част на акта.
По
изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена при спазване
на процесуалните правила, материалния закон и в съответствие с целта на закона,
поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на С.Н.С. *** против Заповед № РД 22 – 39 / 10.01.2020г., издадена кмета на Община Велико
Търново
ОСЪЖДА С.Н.С. *** да заплати на Община Велико Търново сумата от 150
лева ( сто и петдесет лева ).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: