РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 15.10.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЛАМЕН ПЕНОВ
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ
при
секретаря ДАНИЕЛА
КИРОВА като разгледа
докладваното от съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 430 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 77/
05.03.2019 година на Троянския районен съд по гражданско дело № 664/ 2018
година по описа на същия съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения по
реда на чл. 422 от ГПК иск за съществуване на вземане на „Профи кредит
България” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *********, представители: С.Н. и И.Г.В.Ю.Б., а именно, че Б.Н.Й.,
ЕГН **********, адрес: *** А дължи сумата 8052,48 – осем хиляди и петдесет и
два лева и четиридесет и осем стотинки, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 03.07.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от 05.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
1962/ 03.04.2019 година (клеймо 02.04.2019 година) от „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: ********** чрез пълномощника си юрк. К.Е.С., срещу Решение №
77 от 05.03.2019г. по гр.д. № 664/2018г. на Районен съд – Троян. Посочва, че
със съобщение, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 19.03.2019г., е
уведомен за решението, с което е отхвърлен предявеният от „Профи Кредит
България" ЕООД иск, за установяване по отношение на Б.Н.Й., ЕГН **********,
вземане в размера на общо 8052.48 лева, представляващо задължение по ДПК
**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането и отхвърля искането на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД за
присъждане на сторените по делото разноски.
Счита изводите на съда за неоснователност
на исковата претенция, както и за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост за
неправилни и излага следните аргументи:
На първо място, твърди, че
ответникът е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост към
датата на настъпването й чрез изпратено Уведомително писмо на посочения от него
адрес в договора, въпреки, че не са имали задължението да го направят. С оглед
статута на дружеството като небанкова финансова институция, не се изследва
въпросът за предсрочната изискуемост, тъй като Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/201 Зг. ОСГТК, касае договор за банков
кредит. Излага подробни съображения в тази насока. Изтъква още, че договорът,
сключен между страните няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а представлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. Уредбата на заема за
потребление по ЗЗД не включва последиците при предсрочна изискуемост на
задължението за връщане на заетата сума. При договора за банков кредит по
чл.432 ТЗ са предвидени предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост,
извън тези по чл.71 ЗЗД. Законът за потребителския кредит дава разрешение за
последиците при предсрочно погасяване на кредита, но не и за обявяването му за
предсрочно изискуем. Клаузата, включена в договор за заем за потребление за
предсрочна изискуемост, при настъпването на определени условия и свързана с
неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на
свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД /Решение №99/01.02.2013 по дело №610/2011
на ВКС. ТК. I т.о.1.
Стопанската активност на
финансовите институции не е подчинена на Закона за кредитните институции и
респективно неговият, чл. 60, ал.2 се явява неприложим за тях.
Изтъква, че настъпването на
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на
установителния иск и в този смисъл е от значение към кой момент е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита, но обявяването й в случая не е
задължителна предпоставка за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. С
оглед уговореното между страните, няма пречка предсрочната изискуемост да
настъпи автоматично с просрочие на една вноска по кредита с повече от 30 дни,
без нужда от уведомяване, както е записано в ОУ към договора, подписани от
страните. В случая, предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Позовава се на съдебна
практика. След прекратяването на договора размерът на задълженията става
предсрочно изискуем, като остава в сила задължението на клиента да заплати
всички дължими суми по процесния договор.
Отбелязва, че цитираната от
ответника и кредитирана в мотивите на обжалваното решение практика /Решение
№123-09.11.2015 по дело №2561-2014 на ВКС, ТК, И ТО/, е ирелевантна към
настоящия случай. Това е така, тъй като същата се отнася до случай, в който
първоначално е сключен договор, по който страна е била банкова институция,
който на по-късен етап е цедиран на дружество или дружества за събиране на вземания.
Последните от своя страна е трябвало да докажат, че са изпълнени предпоставките
за възникване на предсрочната изискуемост на кредита. Безспорен е фактът, че
при договорите за банков кредит, за да възникне предсрочната изискуемост, е
необходимо едностранното изменение на договора да бъде съобщено на длъжника.
Тези аргументи обаче са неприложими към конкретния случай.
Съгласно т.19 на TP №
1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК, дейността на въззивната инстанция
е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я
продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, като
въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и
пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да
направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора.
Въз основа на гореизложените
съображения, моли да бъде отменено като неправилно съдебно Решение № 77 от
05.03.2019г. по гр.д. № 664/2018г., IV състав на Районен съд - Троян, като
вместо него постановено друго решение, с което да бъде уважена исковата
претенция в размер на 8052.48 лева, представляващо задължение по ДПК *****,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането като основателна и доказана. Претендира и направените по делото
разноски във всички инстанции, включително и за настоящата инстанция - за
платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 720.00
лева.
Постъпил е отговор вх. № 3913/
10.07.2019 година от адв.Е. Д.Ц. *** в качеството на особен представител на Б.Н.Й.
***.
Посочва, че с обжалваното Решение
Троянския районен съд и отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от
ищеца иск по реда на чл.422 от ГПК за съществуване на вземане към ответника Б.
Н.Й. за сумата от 8052.48 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит , ведно със законната лихва, считано от 05.04.2018 год. до
окончателно плащане на задължението.
Счита, че решението на Районен
съд гр.Троян е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба -
неоснователна и неподкрепена с каквито и да било валидни аргументи.
Във въззивната жалба ищецът
подробно е изложил твърдения, че договорът, който той сам е наименувал „Договор
за потребителски кредит" не бил такъв , а бил Договор за паричен заем и от
там режима , на който се подчинявал не бил по Закона за кредитните институции ,
а такъв - по ЗЗД.В подкрепа на тези твърдения е цитирал многобройна съдебна
практика.
На първо място цитирана съдебна
практика е от различни районни, окръжни и апелативни съдилища и не е
задължителна за който и да било съд.В цитираната практика се откроява едно
единствено решение на ВКС - Решение №99/01.02.2013 год. по т.д.№610/2011
год.Това съдебно решение от една страна касае съвсем различна фактическа
обстановка, а именно при настъпила предсрочна изискуемост на главницата по
договор за паричен заем/кредит, настъпва ли предсрочна изискуемост на
вземанията за възнаградителни лихви и такси, включени в непадежиралите и
предсрочно изискуеми анюитетни вноски, а от друга страна е постановено преди
постановяване на Тълкувателно решение №4/18.06.2014 год. по Тълкувателно дело
№4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, което урежда тези въпроси.
Във въззивната жалба ищецът
навежда твърдения, че Закона за кредитните институции е неприложим в случая,
тъй като „Профи кредит България" ЕООД била небанкова финансова институция.
Това твърдение е в противоречие с цитираните в писмените бележки решения на ВКС
по този въпрос. Преобладаващата съдебна практика е на становище, че
разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ, на чието тълкуване е подчинена т.18 от TP
№4/2014 год. по тълкувателно дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС е приложима и
при потребителски кредити, отпускани от небанкови финансови институции.В
писмените бележки съм цитирал значителна съдебна практика на ВКС, която е
задължителна за прилагане.
Моли да бъде потвърдено решението
на Районен съд гр.Троян като правилно и законосъобразно.
С определение № 615/30.07.2019 г. на основание чл. 129, ал.
2 във връзка с чл. 273 от ГПК е оставена без движение исковата молба, поради
следната нередовност: следва да бъде посочен размера на главницата по кредата по
месеци; плащал ли е длъжника, съобразно вноските уговорени в погасителния план
и в какъв размер, съответно главница и договорна лихва, пакет допълнителни
услуги; какъв е размера на договорната лихва /възнаградителна/ към датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и към датата на исковата молба;
какъв е размера на законната лихва от датата на предсрочната изискуемост до
датата на исковата молба.
Депозирана е молба № 5635/
15.08.2019 година, клеймо 14.08.2019 година, от „Профи кредит България” ЕООД, в
която посочват, че общото неизплатено задължение по договора е 8 052.48
лева, от които 2 000 лева главница, договорно възнаграждение –
1 451.04 лева и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в
размер на 3 601.44 лева, а периодът за който са начислени е 11.08.2017 г.
до 10.07.2019 година – падежната дата на последната вноска.
В съдебно заседание въззивникът
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание се представлява от адвокат Е. Ц., който оспорва въззивната жалба, като
изцяло неоснователна и моли да бъде оставено в сила.
От събраните по делото
доказателства, приложени към гражданско дело № 664/
На 10.04.2018 година (клеймо
05.04.2019 г.) „Профи Кредит България" ЕООД, ******, е подало до Троянския
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу Б.Н. Й., ЕГН **********,***, за
сумата 8099,41 лева, от които 8052 лева главница, 30 лева такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислена за периода от
11.08.2017г./дата на изпадане в забава/ до 10.010.2017 г. /дата на прекратяване
на договора/, лихва 16,93 лева, законна лихва за забава от 11.08.2017 година,
дата на изпадане на длъжника в забава. В заявлението е пояснено, че паричното
вземане произтича от Договор за потребителски кредит № *****/ 03.07.2017 г., като длъжникът е следвало да погасява месечна вноска в
размер на 335,52 лева на всяко 10-то число. Твърдят, че Й. не е направил нито една погасителна вноска,
съгласно уговореното и прието от страните по договора. Посочват, че съгласно общите условия към
договора при просрочие на една погасителна вноска с повече от 30 календарни
дни, настъпва автоматично прекратяване на договора – на 10.10.2017 г. година, за което длъжникът бил уведомен с писмо.
Съдът е уважил подаденото
заявление и е издал заповед № 115/ 11.04.2018 година по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 303/ 2018 година по описа на РС – Троян.
На основание чл. 415, ал.1, т.2
от ГПК с разпореждане № 768/ 06.06.2018 година, поради това, че заповедта е
връчена при условията на чл. 47, ал.1 от ГПК,
заповедният съд е указал на заявителя да предяви установяване на
вземането си в едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 18.06.2018 година, като в
указания срок на 19.07.2018 г. /клеймо 18.07.2018 г/ година) е предявен
установителен иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
От представените по делото писмени
доказателства, е видно, че на 03.07.2017 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № ***** между „Профи кредит България”
ЕООД – София, в качеството на заемодател, и Б.Н.Й., ЕГН **********, в
качеството на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на
заемателя сума в размер от 3000 лева. Съгласно клаузите на договора Й. се
е задължил да върне сума в размер на 4451,04 лева в срок от 24 месеца, на равни
погасителни вноски от 185, 46 лева на десето число от месеца. Уговорен бил
фиксиран годишен лихвен процент по заема - 41.17 % и годишен процент на
разходите - 49.89 %. Сключено било и споразумение за допълнителен пакет услуги,
конкретно посочено, с възнаграждение 3601,44 лева с размер на месечната вноска
от 150,06 лева.
По договора не е платена нито
една погасителна вноска, видно от приложеното извлечение от 28.07.2018 година
по сметка към договора за потребителския кредит.
Приложено е уведомително писмо до
Б.Н.Й., в което е посочено, че поради нарушение на задълженията по кредита,
сумата по кредита в размер на 8599,41 лева е обявена за предсрочна изискуемост,
включваща непогасена част от задължението по договора – 8052,48 лева, лихви за
забава 16,93 лева и такса по тарифа 530 лева. Няма данни за връчване на
уведомлението.
При така изложените факти съдът
приема, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.415, ал.3, вр.
ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД за вземането, предмет на ч.гр.дело №
303/ 2018 година по описа на Троянския районен съд, на „Профи Кредит
България" ЕООД, ******, със седалище и адрес на управление: ******, по отношение на Б.Н.
Й., ЕГН **********,***, за сумата 8052 лева по Договор за потребителски
кредит № *****/ 03.07.2017 година, от които
3 000 лева непогасена главница по договора за заем, договорно
възнаграждение в размер на 1 451.04 лева за периода 11.09.2017 година
(датата на изпадане в забава) до 10.07.2019 година (дата на падежа на
последната погасителна вноска), 3 601.44 лева възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва за забава от 05.04.2018
година до окончателното плащане, както и разноските по делото.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка
страна е длъжна да установи правния интерес и фактите, на които основава своите
искания и възражения.
В производството по чл.415, ал.3,
вр. ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД в тежест на ищеца при пълно главно
доказване да установи факта от който произтича вземането му и размера на
претенциите.
Правният интерес на ищеца от
предявяване на иска се установява от доказателствата, приложени към служебно
изисканото и прието като доказателство ч.гр.дело № 303/ 2018 година по описа на
Троянския районен съд, от които е видно, че уважено, но заповедта е връчена при
условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.1, т.2
от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск за
вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Ищецът е предявил иска си в
едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК и предявеният установителен иск по този
ред е допустим.
От доказателствата по делото се
установява, безспорно, че между страните е сключен договор за кредит за сумата
от 3000 лева, който е преведен с преводно нареждане за кредитен превод от
03.07.2017 година.
От представената справка-извлечение е видно,
че не е платена нито една погасителна вноска.
Основанието на което са заявени
претенциите е твърдяна предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 12.3 от подписаните
между страните общи условия (ОУ) при просрочие на една месечна вноска повече от
30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за
потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да
необходимо изпращане на уведомление, покана, предизвестие или други. При
прекратяване на договора по чл. 12.3 от ОУ е уговорено, кредитополучателят да
дължи остатъчните непогасени вноски по погасителния план, включващи
възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси.
При действието на т.18 от ТР №4/
18.06.2014 година по ТД №4/ 2013 година на ОСГТК на ВКС вземането става
изискуемо, след обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника.
Неоснователно е възражението за неприложимост на ТР по отношение на небанковите
кредитни институции, каквато е и въззивното дружество. Съгласно практиката на
ВКС (решение № 200/ 18.01.2019 година по т.д. № 665/
В конкретния случай от
приложените доказателства не се установява обявяването на предсрочната
изискуемост на длъжника, тъй като няма данни приложеното по делото уведомление
да е достигнало до него. Предвид на това, че към момента на предявяване на иска
всички вноски по кредита са падежирали при действието на ТР8/2017 от 02.04.2019
г. на ОСГТК по тд № 8/ 2017 година претенцията за главницата в размер на
3 000 лева се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.
С оглед изхода от главния иск,
основателен и доказан се явява и акцесорния иск за заплащане на възнаградителна
лихва. Съгласно клаузите на договора, между страните е постигнато споразумение
за заплащане на годишна лихва в размер на 41.17 %. В чл. 4 от Общите условия
лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасена главница за
периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояването му.
Лихвата се изчислява на база 360 дни годишно и 30 дни в месеца. Размерът на
уговорената възнаградителна лихва за периода 11.08.2017 година – 10.07.2019
година, вкл. е в размер на 1 451.04
лева.
Третата заявена претенция, касае
възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги, описани в договора като: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Така уговорената клауза е нищожна на
основание чл.26 ал.1 пред.2 от ЗЗД, като
противоречаща на законовата разпоредба на чл.10а ал.2 от ЗПК, забраняваща на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
При тези съображения искът
относно претендираното възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на сумата от 3 601.44
лева се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 86 от ЗЗД следва
да бъде присъдена и претендираната законова лихва върху главницата от 3 000
лева от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-05.04.2018 година
до окончателното плащане.
Предвид изложените мотиви атакуваното
решение № 77/ 05.03.2019 г. постановено по гр.д.№ 664/
При този изход на процеса на основание
чл. 78 от ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати направените от
въззивника разноски за заповедното и исковото производство съразмерно уважената
част. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл. 25, ал.1,
чл.25а, ал.2 и 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя
юриск.възнаграждение общо в размер на 200 (100+50+50) лева. С оглед размера на
уважената част Б.Н.Й. следва да бъде осъден да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК ******, разноски по делото в размер на 783.07 лева,
представляваща държавна такса за заповедното и исковото производство,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Воден от гореизложените мотиви,
Ловешкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 77/ 05.03.2019 г.
постановено по гр.д.№ 664/
ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК по отношение на Б.Н. Й., ЕГН **********,***, съществуване на
вземане на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: ******, по Договор за потребителски кредит № *****/ 03.07.2017
година, в размер на 3 000 (три хиляди) лева непогасена главница и договорно възнаграждение в размер на
1 451.04 (хиляда четиристотин петдесет и един 0.04) лева за периода
11.09.2017 година (датата на изпадане в забава) до 10.07.2019 година (дата на
падежа на последната погасителна вноска), ведно със законната лихва за забава
от 05.04.2018 година до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Б.Н.Й., ЕГН **********,***, да
заплати на основание чл. 78 от ГПК на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ******, с горните данни, сумата от 783.07 (седемстотин осемдесет и три 0.07) лева,
разноски по делото съразмерно уважената част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.