Решение по дело №200/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на М. П. С., с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], вх. Е, ап. 3, депозирана чрез адвокат Г. М. от АК – Перник, срещу Заповед № 513з-2982 от 19.03.2025 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).

С оспорваната заповед е удължен с още един месец, или до 22.04.2025 г., срокът на временното отстраняване от длъжност на младши инспектор М. П. С. - младши автоконтрольор I степен в О3 група „Ескорт и пилотиране“ на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, определен в т. 2 от разпоредителната част на Заповед № 513з-483 от 20.01.2025 г., на директора на СДВР, с която срещу М. П. С. е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. По същество се излагат доводи, както следва: актът не съдържа мотиви относно това, по какъв начин служебното положение на жалбоподателя би затруднило разкриването на обективната истина, а изложените такива са бланкетни и неотносими към конкретните факти по случая; нарушен е и материалният закон – липсва обосноваване на приложението на максимално допустимия от закона срок на времето на отстраняване от длъжност спрямо конкретните факти, целите на мярката и съразмерността ѝ спрямо конкретния случай. Иска се отмяна на оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Г. М. от АК – Перник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Пледира отмяна на оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът – директор на СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпило писмено становище чрез главен юрисконсулт К. В.-Г., с вх. № 1638 от 27.06.2025 г., излага доводи по същество като твърди, че в хода на дисциплинарното производство предстои да бъдат събран сведения от служители и граждани, което предполага реална възможност разследваният служител да манипулира свидетелите, използвайки служебното си положение като полицейски орган или да окаже давление на колегите си в свой интерес, което би затруднило разкриването на обективната истина. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Настоящият състав на Административен съд – Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени приобщените по делото писмени доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорения административен акт, както и приобщените в хода на съдебното дирене допълнително такива, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят, установява се от приобщените доказателства, съставляващи административната преписка по издаване на оспорения административен акт (кадрова справка на л. 297), заема младши изпълнителска длъжност със специфично наименование „младши инспектор“, с длъжностно наименование „младши автоконтрольор I степен“, в 03 група „Ескорт и пилотиране“ на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.

Със заповед № 513з-483 от 20.01.2025 г. (л. 33), издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. от ЗМВР, директорът на СДВР образува дисциплинарно производство срещу М. С., както и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР разпорежда временното му отстраняване от длъжност за срок от 2 (два) месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Заповедта е основана в постъпило в СДВР писмо с рег. № 313р-23343 от 18.12.2024 г. по описа на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, (л. 308), ведно с приложени материали (л. 309 и л. 310), съдържащо уведомление, че в ОДМВР – Перник е образувано досъдебно производство № 45/2023 г. по описа на Окръжен следствен отдел (ОСлО) при Окръжна прокуратура (ОП) – Перник, за престъпление по чл. 302, т. 1, във вр. с чл. 310, ал. 1 от Наказателния кодекс НК), извършено на 06.09.2023 г. от служители на ОДМВР – Перник, като с постановление от 18.11.2024 г., в качеството обвиняем за същото престъпление е привлечен и М. П. С. (преназначен със заповед № 513з-153 от 10.07.2024 г. на директора на СДВР, на длъжност младши автоконтрольор I степен в 05 група „Ескорт и пилотиране“ на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР), обвинението му е предявено на 27.11.2024 г., а с постановление от същата дата по отношение на М. С. е взета мярка за неотклонение „подписка“.

Въз основа на така предоставените материали административният орган приема в цитираната заповед, че данните в същите сочат на извършено от държавния служител нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (нарушение на т. 15, 19, 24, 42, 45, 49 и 50), за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 от ЗМВР, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Характерът на това дисциплинарно нарушение и обстоятелствата по неговото извършване обосновават и постановеното временно отстраняване на служителя от длъжност с мотиви, че е налице реална възможност служителят да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи на разкриването на обективната истина поради факта, че в качеството си на полицейски служител М. С. разполага с достъп до служебни помещения и документи, което му дава възможност да ползва служебна информация, както и има колегиални контакти, във връзка с които може да оказва влияние върху колеги и свидетели, и така да въздейства върху хода на дисциплинарното производство.

С така издадената заповед е определен и състав на дисциплинарно разследващия орган (ДРО) като и е разпоредено ДРО, след събиране на всички необходими доказателства и извършване на всички необходими действия за установяване на дисциплинарното нарушение, да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност спрямо държавния служител в четиримесечен срок, считано от датата на издаване на заповедта, или до 20.05.2025 г.

Заповедта е връчена на М. С. на 22.01.2025 г. (разписка на л. 37).

В съдебно заседание от страна ответника се представи копие на решение № 16018 от 12.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1697 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град, с което жалба на М. С. срещу Заповед № 513з-483 от 20.01.2025 г. на директора на СДВР, в частта ѝ по т. 2 – с която М. С. е първоначално временно отстранен от длъжност за срок от два месеца, е отхвърлена като неоснователна. Установи се от служебна справка, извършена в ЕПЕП (https://ecase.justice.bg/), че към настоящия момент в ход е производство по отстраняване на нередовности на депозирана срещу съдебния акт касационна жалба.

На 12.03.2025 г., на основание чл. 46, ал. 2 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, ДРО изготвя до директора на СДВР Предложение рег. № 1332р-18129 (л. 41) за удължаване срока на временното отстраняване на М. С. от длъжност с още един месец, или до 22.04.2025 г.

Предложението е мотивирано с характера на извършеното нарушение и обстоятелствата по неговото извършване, във връзка с което е посочена разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Посочено е още, че по дисциплинарното производство предстои получаването на служебни документи от отдел „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, от значение за пълното и всестранно провеждане на производството, както и че предстои предявяване на М. С. на материали, събрани в хода на производството – записи от камерите, монтирани в служебния автомобил, с който М. С. изпълнявал служебните си задължения към момента на извършване на деянието, предмет на разследване в дисциплинарното производство.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 513з-2982 от 19.03.2025 г., директорът на СДВР, във връзка с Предложение рег. № 1332р-18129, изготвено от ДРО, на основание чл. 214, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМВР, изменя т. 2 от разпоредителната част на Заповед № 513з-483 от 20.01.2025 г., като удължава срока на временното отстраняване от длъжност на М. С. с един месец, или до 22.04.2025 г.

Заповедта фактически е основана изцяло с мотивите, обосновали предложението за удължаване на срока на временното отстраняване от длъжност на М. С., които са приети за основателни, като в допълнение е посочено, че до момента не са събрани доказателства, сочещи изменение в мотивите, послужили за временното отстраняване на служителя.

Заповедта е връчена на служителя на 20.03.2025 г.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши на основание чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт – на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата, повод за образуване на настоящото производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимирано лице по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорения акт и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт съобразно чл. 211 от ЗМВР, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 214, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, държавен служител в МВР, в случай на образувано срещу него дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР, може да бъде временно отстранен длъжност, … като временното отстраняване от длъжност се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Съответно, съгласно чл. 214, ал. 3, предл. второ от ЗМВР, по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец.

В процесния случай, доколкото съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР органът, компетентен да образува дисциплинарно производство що се отнася до държавни служители на младши изпълнителски длъжности, каквато е и изпълняваната от жалбоподателя длъжност към момента на образуване на дисциплинарното производство, е ръководителят на структурата по чл. 37 от ЗМВР, именно директорът на СДВР (чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 9, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на МВР, във вр. с чл. 37, ал. 3 от ЗМВР), е и компетентният да разпореди със заповед орган както временното отстраняване от длъжност на държавния служител в хипотезата на чл. 214, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 214, ал. 3, предл. първо от ЗМВР, така и да удължи този срок в хипотезата на чл. 214, ал. 3, предл. второ, във вр. с чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Актът е издаден в предписаната от закона писмена форма (чл. 214, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗМВР), съдържа необходимите реквизити и е мотивиран по аргумент от изискването, установено към заповедта за първоначалното временно отстраняване от длъжност в разпоредбата на чл. 44, ал. 3, във вр. с ал. 1 от Инструкцията, като са посочени правното основание за издаването му – чл. 214, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и се съдържат фактите, въз основа на които органът, образувал дисциплинарното производство приема, че е налице основание за удължаване на срока на временното отстраняване от длъжност.

При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е основана в предложение, отправено от компетентния за това орган – ДРО, по реда на чл. 46, ал. 3 от Инструкцията и във вр. с чл. 214, ал. 3 от ЗМВР, до органа, издал заповедта за образуване на процесното дисциплинарно производство, съответно определил и първоначалния двумесечен срок за отстраняване на М. С. от длъжност. Съобразен е и срокът по чл. 46, ал. 3 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г.) – предложението за удължаване на срока да бъде направено не по-късно от десет дни преди изтичане на двумесечния срок за временно отстраняване на служителя от длъжност. По силата на първоначално издадената заповед, връчена на М. С. на 22.01.2025 г., двумесечният срок за временното му отстраняване изтича на 22.03.2025 г. Предложението по чл. 46, ал. 2 от Инструкцията – за удължаване на първоначално определения двумесечен срок, е депозирано пред директора на СДВР на 12.03.2025 г. или 10 дни преди изтичане на 22.04.2025 г. на двумесечния срок, считано от датата на връчване на заповедта за отстраняване от длъжност на 22.01.2025 г.

Оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, държавен служител може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина.

По силата на разпоредбата на чл. 214, ал. 3, предл. първо от ЗМВР, отстраняването се извършва за срок до два месеца, а по отношение на производства с фактическа и правна сложност, в разпоредбата на чл. 214, ал. 3, предл. второ от ЗМВР е предвидена възможност така определеният срок да бъде удължен с още един месец.

Анализът на цитираните нормативни разпоредби води на извод, че предвидената в чл. 214, ал. 3, предл. второ, във вр. с предл. първо, във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМВР възможност за удължаване на първоначално определения със заповед на органа, образувал дисциплинарното производство срок за временно отстраняване на държавен служител от длъжност, е обусловена както от наличието на предпоставките за временно отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 214, ал. 3, предл. първо от ЗМВР, за срок до два месеца – образувано срещу служителя дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и възможност служебното положение на служителя, срещу когото производството се води, да затрудни разкриването на обективната истина, така и от наличието на следваща предпоставка – фактическа и правна сложност на дисциплинарното производство.

В процесния случай безспорно е налице първата предпоставка – срещу М. С. е образувано и неприключило дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР, поради наличие на данни за извършено от него тежко дисциплинарно нарушение – по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 от ЗМВР, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и т. 15, 19, 24, 42, 45, 49 и 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Налице е и втората предпоставка – вероятност служебното положение на служителя да затрудни разкриването на обективната истина, което е изрично аргументирано от административния орган в т. 2 на заповед № 513з-483 от 20.01.2025 г., с която М. С. е временно отстранен от длъжност за срок от два месеца. Съгласно мотивите, обосновали процесната заповед, така както е посочено, липсват данни, сочещи на изменение на мотивите, обосновали временното отстраняване на М. С. от длъжност за два месеца с първоначално издадената заповед. Т.е. административният орган приема, че към момента на издаване на процесната заповед продължава да е налице възможност служебното положение на служителя да затрудни разкриването на обективната истина – в качеството си на полицейски служител С. разполага с достъп до служебни помещения и документи, което му дава възможност да ползва служебна информация, както и има колегиални контакти, във връзка с които може да оказва влияние върху колеги и свидетели, и така да въздейства върху хода на дисциплинарното производство. Неоснователни са доводите в жалбата, че така изложените мотиви са „неотносими към фактите по случая“. Независимо че жалбоподателят не заема ръководна длъжност, а младша изпълнителска такава, това не рефлектира върху възможността, М. С. дори и при липса на йерархическа подчиненост по силата на служебните си взаимоотношения, а на база колегиални взаимовръзки да въздейства както върху свои колеги, така и върху свидетели, по начин, че да осуети разкриването на обективната истина в рамките на провежданото производство. Изложените от ответника мотиви са ясни и убедителни и обосноват предположение, че държавната служба, която жалбоподателят изпълнява, както и характерът на разследваното дисциплинарно нарушение предпоставят възможност да се затрудни изясняването на фактите по дисциплинарното дело.

Налице е и третата материалноправна предпоставка по чл. 214, ал. 3, предл. второ, във вр. с предл. първо, във вр. с чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за удължаване с още един месец на първоначално определения двумесечен срок за временното отстраняване на жалбоподателя от длъжност – фактическа и правна сложност на дисциплинарното производство. Това е мотивирано от административния орган както с извършените до този момент действия по разследването: снети писмени сведения от свидетели; изискани и получени материали по ДП № 45/2023 г., по което в качество обвиняем за престъпление по чл. 302, т. 1, във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК, е привлечен и М. С.; предоставени два броя оптични носители, съдържащи файловете със записи от камери 01 и 02, монтирани на служебен автомобил с рег. № [рег. номер] от дата 06.09.2023 г., така и с предстоящо получаване на служебни документи от отдел ПП при ОДМВР – Перник, съответно с предстоящо предявяване на записите от камерите, монтирани в служебния автомобил, с който М. С. е изпълнявал служебните си задължения към момента на извършване на процесните деяния, предмет на разследване в дисциплинарното производство. Така изложените в оспорената заповед мотиви водят на извод, че предпоставката за удължаване на срока на временното отстраняване на жалбоподателя от длъжност с още един месец – фактическа и правна сложност на производството, във връзка с които обстоятелства действията по разследване и приобщаване на доказателства все още не са приключили към момента на издаване на процесната заповед, е налице.

Заповедта е съответна и на целта на закона. Срокът за временно отстраняване на жалбоподателя от длъжност в процесния случай както не надвишава максимално установения нормативно срок от общо три месеца, така и не нарушава принципа за съразмерност, установен в разпоредбата на чл. 6 от АПК, в каквато посока съдържа доводи и жалбата. Определянето на максималния срок от три месеца в случая обслужва и целта да се осигури обективно провеждане на дисциплинарното производство, а приложената мярка не засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване законосъобразното приключване на дисциплинарното производство. Временното отстраняване на служителя от заеманата длъжност е подчинено и на легитимна цел – да се гарантира провеждането на обективно дисциплинарно разследване и установяване на обективната истина, което кореспондира с принципа за истинност, установен в разпоредбата на чл. 7 от АПК.

Въз основа на изложеното се приема, че не са налице основанията по чл. 146, т. 1, 2. 3, 4 и 5 от АПК за отмяна на оспорения административен акт. Заповед № 513з-2982 от 19.03.2025 г. на директора на СДВР, издадена от компетентен орган, в изискваната от закона писмена форма и с необходимите реквизити, в производство без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, основана в приложимия материален закон и съответна на целта на закона, представлява законосъобразен административен акт, поради което жалбата ще се отхвърли като неоснователна.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора следва да бъде оставено без уважение направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направени по делото съдебни разноски.

При този изход на делото, своевременното направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, обективирано в представеното по делото писмено становище в отговор на жалбата, следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3, предл. последно от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ответника се присъди сума в минималния размер от 200 лева, съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд – Перник,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. П. С., с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], вх. Е, ап. 3, против Заповед № 513з-2982 от 19.03.2025 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, като неоснователна.

ОСЪЖДА М. П. С., с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], вх. Е, ап. 3, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, с административен адрес: [населено място], [улица], сумата от 200 лв. (двеста лева) представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.