Присъда по дело №69/2021 на Районен съд - Дряново

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 15.09.2021 Г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД
№ 69/ 2021Г. ПО ОПИСА НА ДРЯНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД

ОБВИНЕНИЕТО е срещу Г. Д. Г., ЕГН ********** в това, че на 09.02.2021 г.,
около 09,45 ч. в гр. Дряново /ул. „Стефан Стамболов“/, нарушила мерки по Заповед №
РД 01-74/01.02.2021 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.
61, ал. 2, чл. 63, ал. 4 и ал. 5 и чл. 63“в“ от Закона за здравето против
разпространяването на заразна болест по хората – коронавирус /Covid 19/, като не
изпълнила предписание № 210205/121351 от 05.02.2021 г. на Столична Регионална
здравна инспекция за поставяне под карантина, да не напуска дома си за срок от 10 дни
в с. ***, общ. ***, ул. ***, като вместо това пристигнала в гр. Дряново и заживяла на
адрес ул. ***, след което била установена от служители на РУ Дряново към ОД на МВР
Габрово на ул. „Стефан Стамболов“ в същия град, като деянието е извършено по време
на извънредно положение, свързано със смъртни случаи върху цялата територия на
Република България– престъпление по чл. 355, ал. 2, предл. 1, във вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура Габрово.
Подсъдимата Г. се явява лично. Признава се за виновна. Дава обяснения по
делото.
От цялостната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и
гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимата Г. не е била осъждана за извършени престъпления както от общ,
така и от частен характер. Тя не е била освобождавана и от наказателна отговорност за
такива престъпления, в т. ч. въз основа на реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV-
ти от Общата част на НК.
С Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 година, на основание чл.
84, т. 12 от КРБ бе обявено извънредно положение на територията на страната заради
разрастваща се епидемия от COVID-19, свързана със смъртни случаи. По повод на това
чрез Заповед № РД-01-74/ 01.02.2021 г., издадена съобразно предвиденото в чл. 63 от
Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21/18.07.2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести, Министъра на здравеопазването определи
различни противоепидемични мерки, явяващи се задължителни за спазване от
посочените в нея лица. Според една от тях, отразена в т. 8 от тази заповед, всички
лица, които влизат на територията на Република България и не представят документ,
1

показващ отрицателен резултат от проведеното до 72 часа преди влизането в страната
изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19, се
поставят под карантина за срок от 10 дни в дома им или друго място за настаняване, в
което са посочили, че ще пребивават, с предписание, издадено от директора на
съответната регионална здравна инспекция или оправомощен от него заместник-
директор.
На 05.02.2021 година подсъдимата Г. влязла на територията на страната, като
било връчено електронно уведомяване за предписание за поставяне под карантина №
210205/ 121351, изготвено от старши инспектор дирекция НЗБ за срок от 10 дни. В
приобщената декларация за запознаване със съдържанието на предписанието, същата
вписала собственоръчно трите си имена и положила подписа си, като била писмено
уведомена за отговорността по чл. 355 от НК за неизпълнение на това предписание.
Бил определен 6 – часов срок за придвижване от ГПКК до настоящия адрес в с. ***,
общ. ***. Вместо да отиде там обаче подсъдимата се установила в гр. Дряново, където
заживяла на ул. Бряста № 20.
На 09.02.2021г., около 10,00 ч. подсъдимата Г. изляза от жилището, което
обитавала в гр. Дряново и заедно със свои познати тръгнала по ул. Стефан Стамболов в
посока центъра на града. На тази улица била установена от полицейските служители –
свидетелите М. и П.. При проверката се установило, че същата е нарушила една от
мерките против разпространението на посочената заразна болест по хората,
определени чрез издадената Заповед № РД-01-74 от 01.02.2021 година на Министъра
на здравеопазването, тъй като в качеството си на лице по т. 8 от нея, което е било
поставено под карантина с предписание № 210205/ 121351 от 05.02.2021г. на РЗИ
София, не е изпълнила задължението си да не напуска адреса на в с. ***, общ.
Дряново, на който е трябвало да пребивава през периода от 05.02.2021 година до
14.02.2021 година.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата, че не била разбрала, че е
била поставена под карантина, тъй като никой не й обяснил това. От обясненията й
става ясно, че след като е преминала паспортния контрол на ГКПП, е била поискана
личната карта, както и на другите пътници от автобуса, след което положила подписа
си на таблет, но не знаела защо. В т. 4 от заповед № РД-01-645/28.07.2021 г. на
Министъра на здравеопазването изрично е посочено, че пристигащите от държава от
“Зелената зона“, в която е поставена и Германия, се допускат на територията на
страната при представяне на валиден цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация,
за преболедуване или за проведено изследване или на аналогичен документ, съдържащ
същите данни като цифровия COVID сертификат на ЕС, като при липса на валиден
цифров COVID сертификат на ЕС или на аналогичен документ, съдържащ същите
данни като цифровия COVID сертификат на ЕС, лицето се поставя под карантина за 10
2

дни в дома или в друго място за настаняване, в което е посочило, че ще пребивава, с
предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или
оправомощен от него заместник-директор, като информацията за това е публично
оповестена.
Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на
подсъдимата, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното
по отношение на нея самопризнание от подсъдимата. От съпоставката на същото със
събраните при разследването по досъдебното производство писмени и гласни
доказателствени материали се установи, че то се подкрепя от всички съдържащи се в
тях данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на
тези от предмета на доказване по него.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че
подсъдимата Г. действително е осъществила състава на престъплението по
предявеното обвинение, доколкото този извод кореспондира не само на направеното от
нея самопризнание, но и на данните в писмените и гласни доказателствени материали,
събрани при воденото разследване по досъдебното производство. Действията във
връзка с напускането на конкретния адрес в с. ***, общ. ***, на който е трябвало да
пребивава през съответния период, вписан в издаденото предписание, не са предмет на
спор, и са категорично установени от приложените доказателства. С оглед на това
следва да се приеме, че посредством действията си тя е осъществила и състава на
престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК от обективна страна, тъй като те са
довели до нарушаване на забрана, изрично предвидена като мярка против
разпространението на посочената по-горе заразна болест по хората чрез издадената
Заповед № РД-01-74 от 01.02.2021 година на Министъра на здравеопазването на
Република България, а деянието е било извършено по време на епидемия, свързана със
смъртни случаи, във връзка с разрастваща се епидемия от COVID-19 на територията на
страната, удължена до 30.04.2021г. с Решение № 72/ 26.01.2021г. на Министерски
съвет на Република България.
Предписанието на РЗИ София е връчено на подсъдимата, която е била запозната
не само с обстоятелството, че е била поставена под карантина, но и че носи
наказателна отговорност при нарушаване на задълженията, свързани с нея. Поради
изложеното тя явно е действала с пряк умисъл, тъй като е осъзнавала последиците от
своите действия и чрез последните е целяла тяхното настъпване.
При описаната фактическа обстановка и изложените по-горе съображения съдът
прие за безспорно от правна страна, че след като около 10,00 часа на 09.02.2021 година,
в град Дряново, подсъдимата е нарушила мерки против разпространението на заразна
болест по хората, определени със Заповед № РД-01-74 от 01.02.2021 година на
3

Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 61
от Закона за здравето и чл. 29, ал. 1 от Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести, като в качеството на лице по т. 8 от
заповедта, поставено под карантина, не е изпълнила задължението си да не напуска
адрес в с. ***, общ. ***, на който е посочила, че ще пребивава, в 10 дневен срок,
считано от 05.02.2021 г. до 14.02.2021 г. включително, и деянието е било извършено по
епидемия, свързана със смъртни случаи, във връзка с разрастваща се епидемия от
COVID-19 на територията на страната, удължена до 30.04.2021г. с Решение № 72/
26.01.2021г. на Министерски съвет на Република България.
Подсъдимата Г. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществила състава на престъпление по смисъла на чл. 355, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК, в извършването на което съдът я призна за виновна.
При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съда
отчита чистото съдебно минало на подсъдимата към инкриминираната дата, което
определя същата като лице с невисока степен на обществена опасност в качеството на
деец; дадените от нея обяснения при разследването по досъдебното производство, с
които е спомогнала за разкриване на обективната истина; направеното в тях
самопризнание, сочещо за наличие на проявено критично отношение към самото
престъпление. Съдът взе предвид, че въпреки липсата на писмени доказателства,
удостоверяващи състоянието , същата бе видимо в напреднала бременност.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира.
Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при чието
наличие и най-лекото, предвидено от закона наказание, би се явило несъразмерно
тежко, дори и ако бъде определено в неговия най-нисък размер за съответния вид. Въз
основа на тези съображения и чрез приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "Б", пр. 1-во
от НК, намери за необходимо да замени предвиденото в чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
НК наказание "Лишаване от свобода" с "Пробация", налагайки на подсъдимата
визираните в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК пробационни мерки "Задължителна
регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца и "Задължителни периодични
срещи с пробационен служител" за същия по размер срок, като прие, че по този начин,
с такива определени по отношение на тяхната продължителност и вид мерки, ще се
създадат условия за постигане целите на личната и генерална превенция на
наказателната репресия, посочени в нормата на чл. 36 от НК.
Въз основа на установените по делото факти и след като отчете целите,
преследвани с изпълнението на наложената пробационна мярка "Задължителна
4

регистрация по настоящ адрес", на основание чл. 42б, ал. 1 от НК съдът определи
периодичност за нейното изпълнение в рамките на минимално възможния срок - "Два
пъти седмично".
Разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от НК съдържа и друго (по-леко по вид)
наказание – "Глоба", което е предвидено за налагане заедно с наказанието "Лишаване
от свобода". При наличието на установената с чл. 55, ал. 3 от НК възможност обаче
това наказание не е наложено чрез постановената присъда, тъй като съдът е приел, че
предвиденото по-тежко по вид наказание, каквото се явява отбелязаната в чл. 37, ал. 1,
т. 2 от НК "Пробация", е напълно достатъчно да постигне целите по чл. 36 от НК.
По делото не са налице данни за направени разноски, поради което съдът не се е
произнасял по присъждането на такива.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

5

Номер на акта:	20
Дата:	15 септември 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия:	Мариета Спасова

Дело:	20214220200069
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 май 2021 г.

Присъда по дело №69/2021 на Районен съд - Дряново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите