№ 1164
гр. Пловдив , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330202853 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-001651/08.03.2021г.
на ** Група в Сектор ПП -гр.Пловдив, с което на В.В.В., ЕГН ********** от
** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева за
нарушение по чл.20, ал.2, вр с чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателя В. моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени
в жалбата чрез негов повереник.
Въззиваемата страна - ПП - Пловдив, намира жалбата за неоснователна
и моли да бъде потвърдено процесното НП.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 13.02.2021г. жалб.В. управлявал в гр.Пловдив лек автомобил
Мерцедес Е 300Д с рег. № **. Около 21.30ч се движел по ул.Коматевско шосе
1
в посока кв.Коматево, но в близост до № 196 изгубил управление върху
автомобила и напуснал пътното платно. Движението си преустановил във
входната врата на двора на имот намиращ се на посочения адрес. На место
пристигнал автопатрул на ПП Пловдив, в чийто състав влизал свид.И.Н. – **.
След оглед на местопроизшествието последния преценил, че причината е
управление с несъобразена скорост, поради снеговалеж и мокра пътна
настилка. За това срещу жалб.В. бил съставен АУАН № 909459, серия АА от
същата дата за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП. Въз основа на него било
издадено и процесното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля Ив. Н. Н., от писмените доказателства представени
по делото - АУАН, Заповед - 2 бр., протокол за ПТП бл.№ 1737372/13.02.21г.,
които Съдът възприема и кредитира като първия изцяло отговарящ на
изискванията на закона, а съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП същия се ползва с
доказателстена сила и в тежест на жалбоподателя е възложено да бъде
оборен. Последното не бе сторено. Всъщност възражението на
жалбоподателя е, че не разбрал какво точно нарушение е извършил от
съставения АУАН и НП. Това възражение настоящата инстанция намира за
неоснователно. В случая не е ползван бланкетен подход, противно на
твърдението в жалбата. Изрично е посочено, че скоростта на жалбоподателя
не е била съобразена с пътните условия, а именно снеговалеж и мокър път.
каква точно е била е без значение, тъй като, ако бе съобразена с пътните
условия, то очевидно не би настъпило ПТП. Липсват доказателства сочещи на
друга причина за ПТП. Дори да се е движел с превишена скорост, то същата
винаги е и несъобразена. В процесния казус обаче поради липса на данни за
първата, то обосновано е квалифицирането на деянието по чл.20 , ал.2 ЗДвП.
Такива възражения не са били направени и пред актосъставителя.
При тези установени факти Съдът констатира, че действително е
осъществено нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП от страна на жалб.В.. Съгласно
тази норма водачите следва да избират такава скорост на движение, че да не
настъпи ПТП. Очевидно не всички водачи минали по посочения пътен
участък са напуснали платното за движение на процесната дата и време. Ето
защо няма как да се приеме, че неминуемо би настъпило ПТП, дори да се
движеше със съвсем ниска скорост жалбоподателя. От протокола за ПТП е
2
видно, че щетите по Мерцедеса са само в предна част, където е
съприкосновението с оградата. Ето защо няма намесен друг участник в ПТП-
то. Именно така е описал нарушението и актосъставителя в съставения
констативен акт. Същият подход е използвал и наказващият орган. С това по
никакъв начен не е ограничено правото на защита на жалбоподателя да
разбере вмененото му нарушение. Ето защо и е неоснователно възражението
на жалбоподателя, че не разбрал какво точно нарушение е извършил от
съставения АУАН и НП, както бе споменато по-горе.
На следващо място наказващият орган съобразно нормата на чл.179,
ал.2, пр.1 ЗДвП е наложил наказание Глоба, а като размер той не е имал
възможност за преценка, тъй като той е фиксиран от самия закон на имено
200лв. С това правилно е бил приложен закона.
При извършената службна проверка не се констатираха допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са опорочили издаденото НП.
Ясно са посочени времето, мястото и начина на извършване на нарушението,
противно на твърдението в жалбата и това е вино от самото съдържание на
АУАН и НП.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
001651/08.03.2021г. на ** Група в Сектор ПП -гр.Пловдив, с което на В.В.В.,
ЕГН ********** от ** е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2, вр с чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3