Р Е Ш Е Н И Е
№
.....
гр.Плевен,
31,07,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№154 по описа на съда за 2019 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба от ***, със седалище и адрес на
управление ***, чрез процесуалния
представител - юрисконсулт ***, против А.К.С., ЕГН **********,***,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 2 415,84 лева, представляваща
неизплатена главница по сключен между страните договор, ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на вземането. Сочи се, че на
18,08,2017 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит
№********** за сумата от 900,00 лева, като е закупен и пакет от допълнителни
услуги. Твърди се, че ответникът е получил
разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват
на възможностите му и на финансовото му състояние и същият е декларирал, че е запознат както с Общите условия на ***, така и че е получил
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с
Допълнителна преддоговорна информация. Сочи се, че ответникът е поел
задължения /чл.8 от Общите условия/ по Договора за потребителски кредит със закупен Пакет от допълнителни
услуги към него, а именно: да върне отпуснатия кредит в срок от 24 месеца с
месечна вноска по погасителен план в размер на 100,66 лева и падежна
дата всяко 24-то число на месеца. Излага се, че договорът за кредит и
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са подписани при
Общи условия, които са неразделна част от договора и Споразумението за
предоставяне на Пакет от допълнителни услуги. Твърди, че общото задължение по
договора, включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги е 2415,84 лева. Ищецът твърди,
че ответникът не е изпълнил задължението си, като не е направил нито една погасителна вноска, и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия
към Договора за потребителски кредит, задълженията по договора са обявени за
предсрочно изискуеми преди подаване заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Твърди се, че след прекратяване на договора, размерът на задължението на ответника към момента е 2415,84 лева. В
заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
същият има задължение към ищеца в размер на 2415,84 лева главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите. Ищеца претендира и направените деловодни
разноски, и разноските от заповедното производство. В писмено становище,
депозирано преди последното с.з., процесуалният представител на ищеца ангажира
подробни доводи във връзка с претенцията си, като противопоставя възражения по
отговора на ИМ.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен
представител – адв.В.К. от ПАК, в който се сочи, че клаузата за закупуване на
допълнителен пакет на стойност 1080,48 лева е нищожна. Моли се да се отхвърли
иска. В с.з. особеният представител на ищеца моли съда да постанови решение
съобразно събраните по делото доказателства. В дадения от съда срок не
представя писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
По
делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и
ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че
задължението по договора е станало изцяло изискуемо.
Съдът
е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението
по чл.140 от ГПК от 21,06,2019 г.
От
приложеното ч.гр.д. №4313/2018 г. по описа на Плевенски районен съд се
установява, че на 09,05,2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК срещу ответника, като е издадена заповед за изпълнение за сумата от 2415,84
лева главница, 30,00 лева такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на
вземането и 3,23 лева лихва за забава за периода 25,09,2017 г. – 07,11,2017 г.,
законна лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда, сумата от 48,98 лева държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е
отразено, че вземането на заявителя произтича от неизпълнени задължения на длъжника по Договор
за потребителски кредит №********** от 18,08,2017 г.
От представеният по
делото Договор за потребителски кредит е видно, че същият е сключен в размер по
заявените от ответника параметри, посочени от ответника в Искане за отпускане
на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. По делото е приложен Стандартен
европейски формуляр, който е попълнен от ответника на същата дата. От него е
видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна
информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във
формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски
кредит. Отразено е, че ответникът е получил екземпляр от него, изписал е
имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския
формуляр, който е подписан от кредитополучателя. Изготвен е погасителния план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за
потребителски кредит на 18,08,2017 г. От правна страна договорът е
съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и
съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на
съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи.
Съдът приема, че сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно
отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити
изискуеми по закон. Към момента на подписване на процесния договор за
потребителски кредит от страна на ответника всички полетата са попълнени, в
това число и параметрите на кредита и данните на кредитополучателя.
Подписването на договора от страна на ответника А.К.С. предполага, че той е прочел подписания от него
договор. Видно от Общите условия на договора, е предвидена възможност
кредитополучателят да се откаже от договора без да дължи неустойка в срок от 14
дни от сключването му. Няма данни ответницата да е сторила това.
От
приложения по делото/л.18-21/ договор се установява, че ответникът е получил в
заем сумата от 900,00 лева със срок на погасяване от 24 месеца. Уговорен
е фиксиран годишен лихвен
процент по заема от 41,17%, лихвен процент на ден приложим при отказ от
договора 0,11 % и ГПР 49,90 %, като общия размер
на задължението по договора е станало
1335,36 лева.
От
приложеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги/л.22-23/,
е видно че същото е прието и сключено от ответника на 18,08,2017 г.
От
приложените по делото декларации /л.21/ се установява, че неразделна част от
договора за потребителски кредит са общите условия, с които ответника се е
запознал и приел.
От
приложеното по делото копие от Транзакции /л.36/, се установява че на 18,08,2017
г. е извършено превод на сумата от 900,00 лева към сметка на ответника в „Банка
ДСК“ ЕАД.
От
извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №********** се
установява, че няма извършвани плащания по кредите.
От
представеното Уведомително писмо от 09,11,2017 г. е видно, че същото съдържа
уведомяване на ответника за едностранно прекратяване на договора за кредит и за
обявяване на задължението за предсрочно изискуемо. Няма данни това писмо да е
достигнало до ответника.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Доколкото не се
оспорва подписа на ответника под Договора за кредит и съпътстващите го
документи, съдът приема, че е налице валиден договор за кредит. Тъй като ищецът
е небанкова институция, то в случая не важи т.18 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, а същата настъпва
автоматично, съгласно чл.12.3 от ОУ, които са неразделна част от договора и
подписани от ответника.
Съдът счита, че
възражението на особения представител на ответника за нищожност на клаузата за
закупуване на допълнителен пакет на стойност 1080,48 лева Е ОСНОВАТЕЛНО, като
противоречащо на чл.10а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, а посочените в Споразумението /за предоставяне
на пакет допълнителни услуги/ услуги са именно такива – приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и т.н. последните не
представляват допълнителна услуга, а са такива, които нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните. Така уговорени, съдът приема, че не се касае
за допълнителни услуги, а за забранена такса за действия, свързани с
управлението на кредита, или дори за скрита наказателна лихва, поради което
съдът приема, че сумата от 1080,48 лева не се дължи от ответника, още повече че
същата се явява почти идентична с размера на кредита и поставя в неравноправно
положение потребителя.
По отношение на уговорената в договора договорна лихва за забава съдът
намира за установено следното: макар и да не е направено възражение за
нищожност на клаузата за обезщетение за забава от страна на особения
представител на ответника, то съдът, съгласно константната практика на ВКС, има
правомощие служебно да констатира това. Нищожността на отделните клаузи не
влече нищожност на целия договор. Договорната лихва за забава има характер на
цена на предоставената услуга, като нейната стойност следва да се съизмерява
както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря
връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен. Съдържащата се в чл.6 –
„Параметри“ от Договора информация относно броя и размера на погасителните
вноски, ГПР и ГЛП е обща и не отговаря на изискването да е разбираема и
недвусмислена. Заедно с това, съдът приема, че клаузата противоречи на добрите
нрави, по следните съображения - към датата на сключване на договора – 2017 г.,
е било налице законово ограничение на максималния размер на ГПР по реда на
чл.19, ал.4 от ЗПК. Към датата на сключване на договора-м.август 2017 г.,
законовата лихва е била 10,00% /основния лихвен процент на БНБ + 10 пункта/.
Както бе посочено по-горе, съобразно уговореното в договора, ГПР /годишен
процент на разходите/ е в размер на 49,90 %, което е изключително близко до
законово определения максимален размер на ГПР. Съдът намира, че в случая е налице
прекомерност при определяне на ГПР по договора, което противоречи на добрите
нрави и води до нищожност на клаузата. Нищожната клауза не може да се замести и
от такава за лихва за забава, тъй като е различна тяхната функция и същност, а
и такова правомощие на съда е предвидено само за търговските сделки, а
договорът за кредит по отношение на потребителя не е търговска сделка. С оглед
на констатираната от съда нищожност на клаузата, касаеща уговорения ГПР по
договора, то претенцията спрямо договорната лихва за забава се явява
неоснователна и предявения установителен иск следва да бъде отхвърлен в тази му
част.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен за СУМАТА
ОТ 900,00 ЛЕВА, като за разликата до претендираните 2415,84 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 47,65 лева и за депозит за
особен представител в размер на 400,00 лева. По отношение претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00 лева, съдът счита, че ищецът
има право на такова в размер, определен от съда,
съобразявайки ниската фактическа сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно
заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което
изменение в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен
материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо съдът приема, че ищецът има право на разноски за
юрисконсулт в размер на 150,00 лева. С оглед гореизложенотко съдът приема, че ищецът
има право общо на разноски в размер на 597,65 лева, от които ответникът следва
да му репарира сумата от 245,04 лева съразмерно с частта от вземането, за която
се установи, че съществува.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати
на ищеца и разноските от заповедното производство /за държавна такса и
юрк.възнаграждение/ в общ размер на 40,58 лева съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
Следва
на адв.В.К. да се изплати възнаграждение за особено представителство в размер
на 400,00 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че А.К.С.,
ЕГН
**********,***, ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 900,00 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 09,05,2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, която сума представлява част от вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№4313/2018 г. на ПлРС, като за разликата до
претендираните 2415,84 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.К.С., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес
на управление ***, направените разноски в исковото производство в общ размер на 245,04 лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.К.С., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в
заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в общ размер
на 40,58 лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
Да се изплати на особения представител адв.В.К. възнаграждение
за особено представителство в размер на 400,00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: