Решение по дело №627/2021 на Окръжен съд - Пловдив

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 260646

 

14.05.2021г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII-ми  граждански състав

На   14.04.2021г.

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

МИРЕЛА ЧИПОВА

 

Секретар: Ангелина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия  Ст.Михова в.гр.дело № 627 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

      

 Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

 Образувано по въззивна жалба, подадена  от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Пловдив, ЕИК: *********, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г.Н. ,  против решение №261739  от 15.12.2020г на РС – Пловдив, по гр. д. № 18041/2019г.,  с което е  отхвърлен предявения иск от жалбоподателя , за признаване да установено, че  В.Н.Т., ЕГН **********, му дължи  сумата от 1048,55 лева -главница, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 27.07.2017 г. до 28.05.2019г. за обект, находящ се в гр.Пловдив, ул. ***, сумата в размер на 63,81 лв. - обезщетение за забава за периода 30.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.06.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9869/2019г. на ПРС, ІІ бр. с.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението. Търси се отмяната му  и уважаване на претенцията. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна - В.Н.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв.С.А., изразява становище за правилност на решението, което се иска да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

           Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, допустимо. Предвид горното  и  в съответствие  с разпоредбата  на  чл.269, ал.2  от ГПК  следва  да се  провери  правилността  му по  изложените  във  въззивната  жалба  доводи,  като въззивната  инстанция се  произнесе  по правния  спор  между страните.

           По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

            В случая не се оспорват фактическите изводи на съда, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот и потребител на В и К услуги съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и  канализационни системи . Имотът на потребителя е водоснабден,а тъй като водомерът не е отговарял на законовите изисквания за годност, съгласно Закона за измерванията, и с оглед  твърденията на ищеца в исковата му молба , месечното количество изразходвана вода е определяно служебно  при условията на неизправно измервателно устройство, като са били начислявани количества вода  за трима човека по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за нетоплофицирано  жилище   на всеки един обитател , като същите са били завишавани от търговското дружество  с 1 куб.м.  за обитател на всяко тримесечие.

Според разпоредбата на чл. 39, ал.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,  при кражба или повреждане на водомер на водопроводното отклонение служебно се начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. Същевременно според чл. 39, ал. 5, т. 1 по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; като според ал. 6 до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.

Следователно, начисляването от по 5 куб.м. за един обитател, което се увеличава на всяко тримесечие с 1 куб.м., се прилага само по изключение и само в случаите на липса на водомер, каквато обаче безспорно не е разглежданата хипотеза. При неизправно измервателно устройство, какъвто е и процесният случай, служебно се начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. Доколкото безспорно по делото няма данни какви количества вода реално са преминавали през измервателния уред през предходната една година, правилен е изводът на съда, че няма как да се установи дали служебното начисляване за исковия период кореспондира с разпоредбата на чл. 39, ал.8 от Наредбата.

В обобщение се налага извода, че ищцовото дружество не доказва да е представил на ответника стоките и услугите,чието заплащане претендира,поради което исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

Като е достигнал до  същите правни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което да бъде потвърдено.

При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените по делото разноски в размер от 300 лева.

           По тези съображения,  съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение №261739  от 15.12.2020г. на РС – Пловдив, по гр. д. № 18041/2019г., І гр.с.

    ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на В.Н.Т., ЕГН **********, сумата от 300 лева -разноски за адвокатско  възнаграждение.

   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

 

 

 

           

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

 

            2.