Определение по дело №444/2024 на Административен съд - Плевен

Производство по ЗИНЗС.

Производството е образувано първоначално въз основа на жалба с вх.№2900/21.05.2024 г. подадена от А. М. В. [ЕГН], лишен от свобода, З. Б..

В жалбата се твърди, че В. изтърпява наказание лишаване от свобода 3 г. и 8 месеца от 14.09.2023 г. Докато бил в приемното отделение паднал и пукнал пръст на ръката си. Бил прегледан в Медицински център на З. Б.. Месеци след това ръката още го боляла и пак бил прегледан от лекар в Медицинския център. Твърди, че никакви действия не били предприети от лекаря. Н. 19.04.2024 г. погълнал няколко пирона и бил изведен по спешност. Обещали му направление за ортопед, но не бил прегледан. През месец май 2024 г. глътнал парче от запалка и отново бил изведен по спешност. Твърди, че спрямо него било използвано физическо насилие от надзорния състав, че изпитвал тревога, депресия и спрямо него се прилагало психическо насилие.

С определение от 21.05.2024 г. съдът е оставил без движение жалбата и е предоставил срок на В. да отстрани недостатъците .

Съдът е указал на В., че З. Б. е част от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и не може да бъде ответник по делото, а Медицински център при З. Б. е лечебно заведение, подчинено на разпоредбите на Закона за здравето и не е част от структурата на ГДИН.

Представен е документ за внесена в срок държавна такса по сметка на съда.

Представен е и иск с вх.№3169/03.06.2024 г.

В него В. посочва, че предявява иск за сумата [рег. номер]. за обезщетение за болките и мъченията, които изпитва на лявата си ръка, за накърнено човешко достойнство, за дискриминация, за психически тормоз и за физически тормоз.

Отново се твърди бездействие на ръководството на З. Б., описват се посещения в Медицински център при З. Б., прием на аналгин, обявяване на гладна стачка, поглъщане на болт и на запалка, посещения в болница в [населено място], правят се оплаквания, че лекар и медицинска сестра в З. Б. не му обръщат внимание и не му се издава направление за ортопед.

В заключение се посочва, че се предявява иск против Медицинския център при Затвора Белене и против Министерство на здравеопазването „за нехайно действие и неизпълнение на задълженията“ „да се грижат за здравето и живота на хората“. Прави се искане съдът да разпореди извеждане на ищеца за преглед от ортопед.

Въпреки дадени от съда указания, с представения иск В. отново не уточнява по конкретен, ясен и еднозначен начин нито срещу кого е насочен искът му, нито какъв е предметът на иска – обезщетение за материални или нематериални вреди, причинени от конкретен, ясно посочен незаконосъобразен акт, действие или бездействие на конкретен административен орган.

Единствено ясно посочена в иска е липсата на преглед от ортопед в продължение на година и половина заради травма на лява ръка, като на някои места в иска се посочва, че е на дясна ръка.

От посочения общ размер на иска [рег. номер]. не е уточнено за всеки ответник каква част се претендира.

Едновременно се посочват като ответници ръководство на Затвора Белене (за което съдът вече е указал на ищеца, че не може да бъде ответник по иск), Медицински център при Затвора Белене и Министерство на здравеопазването.

Като основание за иска се посочват и бездействие на администрацията на Затвора Белене, и бездействие на Медицински център и на Министерство на здравеопазването, но не е посочено в какво точно се изразява бездействието на всеки от ответниците. „Не ми обръщат никакво внимание на здравето“ не е описание на конкретно незаконосъобразно фактическо бездействие. А и в същото време се описват многократни посещения на Медицинския център и болница в Белене, няма твърдения за отказана медицинска помощ или неосигурена такава.

Единственото оплакване реално е за липса на осигурен преглед от ортопед, необходимостта от който съгласно ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се преценява от директора на МЦ, който е компетентен да издава направление за такъв преглед.

Т. е и единственото направено изрично искане – съдът да разпореди извършването на преглед от ортопед на ищеца.

Н. 19.06.2024 г. е подадено Допълнение вх.№ 3479, в което се сочи, че искът е против „въпросният доктор, който е назначен да лекува лишените от свобода в медицинският център в Затвора Белене, и срещу Министерството на здравеопазването“.

С Допълнението към исковата молба от 19.06.2024 г. ищецът е направил искане за предоставяне на правна помощ.

За да се предостави правна помощ по административни дела, е необходимо въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът да направи извод, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът формира преценката си, като взема предвид: доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други обстоятелства.

Освен това съгласно чл. 24 от ЗПП, за да се предостави правна помощ, е необходимо тя да е оправдана от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и претенцията да не е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

Видно от направените справки в НАП, НОИ и Затвора Белене ищецът не получава плащания от НОИ и не е декларирал доходи пред НАП за предходните шест месеца, не притежава и имущество, от което да се издържа. От представената справка от Затвора Белене за текущия баланс по сметката на А. В. е видно, че същият получава регулярно преводи в размери от 40 до 140 лв., които средства са недостатъчни за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Предвид събраните доказателства за имущественото състояние на ищеца, съдът счита, че с наличните средства по личната му сметка в З. Б. ищецът не би могъл да заплати възнаграждение на адвокат. От съдържанието на исковата молба се вижда, че ищецът има нужда от правна помощ, за да предяви претенцията си против надлежен ответник и с допустим петитум. Искането за предоставяне на правна помощ е основателно и следва да бъде уважено.

С оглед изложеното, на основание чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 95, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

І. ПРИЗНАВА, че ищецът А. М. В. [ЕГН], лишен от свобода, Затвора Белене, няма достатъчно средства да заплаща адвокатско възнаграждение в производството по адм. д. № 444/2024 г. по описа на АдмСПлн образувано по предявена искова молба за обезщетение в размер 6000 лв. /шест хиляди лв./.

II. ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на А. М. В. [ЕГН], лишен от свобода, Затвора Белене, за процесуално представителство и адвокатска защита по предявена искова молба, по която е образувано адм. д. № 444/2024 г. по описа на АдмС-Плевен.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на съда на АС при АК-Плевен за определяне на адвокат за процесуален представител.

ІІІ. След получаване на съобщение по чл. 26, ал. 1 от ЗПП за определяне на адвокат, да се докладва делото за продължаване на съдо-производствените действия по преценка наличието на нередовности по исковата молба, нейната допустимост, подведомственост и родова подсъдност на делото.

ІV. Препис от определението да се връчи на А. М. В. [ЕГН], лишен от свобода, З. Б. и на Адвокатски съвет при Адвокатска колегия [населено място].