Решение по дело №743/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 275
Дата: 11 юли 2024 г.
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20241210200743
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Благоевград, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова

при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200743 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от "Е******** със седалище и адрес на управление
гр.Б***** ул.“К***** представлявано от Т. И. –управител срещу наказателно постановление
№ 737965-F711544/14.11.2023 г., издадено от Изпълнителен директор на Национална
агенция за приходите, с което на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта /ЗХ/ на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за
нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията
на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни
образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, посочва се, че управителят на игралната зала е изписал двете си имена в
дневния отчет и изискванията на подзаконовия нормативен акт са изпълнени. Излага
доводи, че нарушението е маловажно. Моли за отмяна на НП. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от
надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по същество излага доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, алтернативно застъпва
становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Административнонаказващия орган се представлява от юрисконсулт Манасиева,
която оспорва жалбата, по същество излага аргументи за потвърждаване на НП.
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не изпращат
представител и не изразяват становище по същество.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
1
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател имало качеството на организатор на хазартни игри в
игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта, съгласно предоставеното
удостоверение за издаден лиценз № 000030-2196 от 16.03.2023 г., издадено от изпълнителния
директор на Национална агенция за приходите за игрална зала, находяща се на адрес
гр.Б*******, ул.“К*******. На 02.06.2023г. св.С. и З. извършили проверка в посочената зала
във връзка със спазване на ЗХ и водената отчетност. При проверката били проверени
изготвяните от дружеството отчети, като не били констатирани пропуски във връзка с
отчетността и попълване на реквизитите. В хода на проверката обаче контролните органи
установили, че дневен отчет за игрални автомати в игрална зала от 24.04.2023 г. не е
подписан от посочения служител в образеца - Т. И. - управител на игралната зала, а само от
крупието.Във връзка с констатираното е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА
№0016716/02.06.2023 г. в присъствието на управителя, с който било указано на 20.06.2023г.
представител на дружеството да се яви за съставяне на АУАН. На 19.06.2023 г. по седалище
на наказващия орган се явил законния представител на дружеството в присъствието, на
който и на св.З., св. С. съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № F711544/19.06.2023 г. за нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредбата за
общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при
организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете
хазартни игри. Актът бил предявен и връчен на управителя, която не направила възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили писмени възражения, чрез които се оспорва наличието
на нарушение, като са изложени доводи, че саморъчно изписване на имената на служителя е
подпис.
След като приел възраженията за неоснователни и въз основа на акта за
установяване на административно нарушение на 14.11.2023г. Изпълнителен директор на
Национална агенция за приходите издал атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта /ЗХ/ на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите
задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при
организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете
хазартни игри.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите, С. и З.. Тези свидетели
чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление фактическа
обстановка, чрез показанията си установяват извършената проверка, установеното в хода на
същата и процедурата по съставяне на АУАН.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва и от анализа на събраните по
делото писмени доказателства за тяхното установяване, а именно АУАН №
F711544/19.06.2023 г., възражение от Е*********, протокол за извършена проверка на
организатори на хазартни игри, удостоверение за издаден лиценз № 000030-2196/16.03.2023
г. ведно с приложение, справка за всички подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за Т.
И., денонощен отчет за игрални автомати в игрална зала.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на наказващия орган,
2
съдът не отчете вътрешно противоречие, непоследователност, заинтересованост или
преднамерено излагане на изопачени факти. Свидетелите с достатъчна конкретика описват
обстоятелствата около извършената от тях проверка в обекта, като с показанията си
потвърждават резултатите от нея, касаещи липсата на поставен подпис в представения отчет.
Техните показания, досежно посочените факти в пълна степен кореспондират и на
приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра като
подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за установяване на
административно нарушение.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в
законоустановения срок от връчване на наказателното постановление. Разгледана по
същество, същата е частично основателна по следните съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това
процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на
тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на
чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в
съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е
съставен от св.С., инспектор по приходите, който дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на св.З..
Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на
жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв
се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователно се явява възражението в тази насока. При съставянето на АУАН
нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на фактическото
описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация. Предвид
изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, а посочените от жалбоподателя не са такива, които
да са довели до ограничаване на правото на защита.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от НАРЕДБА за общите задължителни правила за
организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и
задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри организаторът е
длъжен да води следните отчети: дневен отчет за игрални автомати в игрална зала по
образец съгласно приложение № 13; месечен отчет за игрални автомати в игрална зала по
образец съгласно приложение № 14; месечен отчет за премии джакпот в игрална зала по
образец съгласно приложение № 15.
Алинея шеста на същия член предвижда, че данните в съответните отчети по ал. 1
3
се попълват своевременно, точно и пълно и се подписват от всички служители, посочени в
съответния образец. Видно от Приложение № 13 към този подзаконов нормативен акт, в
дневния отчет за игрални автомати в игрална зала се изискват два подписа – този на крупие
и на управителя на игралната зала. В случая надлежно крупие е подписало отчета и е
изписало саморъчно имената си, докато липсва подпис на управителя на игралната зала,
макар и имената му да се написани. Изискването не е изпълнено, поради което съдът
намира, че нарушение действително е извършено. В тази връзка наведените възражения, че
изписването на имената представляват подпис не се споделят от настоящия състав.
Действително законът не поставя изискване относно подписа на физическите лица и това
как се полагат, но в случая липсват доказателства управителят да се подписва чрез
изписване на имената си, а и такива твърдения не са наведени в хода на производството.
Според чл. 108, ал. 1 от ЗХ организатор на хазартни игри, който наруши общите
задължителни игрални условия и правила, общите задължителни изисквания, общите
задължителни правила и общите задължителни технически изисквания, се наказва с
имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.
От обективна страна по делото се установи, че към момента на извършване на
проверката, дневният отчет за 24.04.2023 г. бил представен с липсващ реквизит – подпис на
управител на игралната зала. Нарушението се изразява в бездействие при регламентирано
активно поведение от страна на жалбоподателя - необходимост на води отчетност по
предвидения ред. Деянието е формално и е довършено със самото непопълване на подпис,
поради което според настоящия състав бездействието на жалбоподателя изпълва състава на
вмененото му нарушение от обективна страна.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице
по чл. 83 ЗАНН, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда
въпроса за субективната страна на деянието.
Настоящият съдебен състав счита обаче, че в конкретния случай извършеното от
дружеството нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, по
следните съображения. При преценката дали са налице основания за прилагане на чл.28 от
ЗАНН е необходимо да се изследват начина, времето и мястото на извършване на
нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици, които в своята
съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. От една страна, обществените
отношения, регулиращи организацията и провеждането на хазартни игри се отличават с
висока степен на обществена опасност и контролът спрямо дейността е засилен. Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, според което приложимостта на
чл. 28 от ЗАНН се обуславя от липсата на негативни последици, доколкото в процесния
случай поради естеството на деянието, няма как да настъпи вредоносен резултат. От друга
страна, съдебният състав намира, че дневният отчет не е подписан поради техническа
грешка и пропуск. Видно от приложения отчет, в него трябва да са посочени игралната зала,
организаторът, стойност на единица кредит в левове или евро, отчет № и дата, № по ред,
4
производствен № на игралния автомат, показания на електронни броячи (вход/изход),
показания на електромеханични броячи (вход/изход), сума на постъпили залози, сума на
изплатени печалби, разлика, повреден ИА, дата и час, име, фамилия и подпис на управителя
на игралната зала, име, фамилия и подпис на крупие. В случая не са налице други липсващи
законоустановени реквизити, което се установява и от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Съдържанието на отчета и стойностите, които се посочват, са попълнени според
регламентираните изисквания и отразяват действителните величини, поради и което липсата
на подпис в случая би могло да бъде възприето като малозначителна, отчитайки и липсата
на други нарушения от страна на дружеството, респективно други налагани санкции за
нарушения на ЗХ, както и липсата на данни спрямо дружеството да е било отправяне
предупреждение по реда на чл. 28 ЗАНН. Действително според показанията на свидетелите
и при други отчети е липсвал подпис, но това според съда не се отразява върху
обществената опасност на деянието, доколкото липсват доказателства за влезли в сила
наказателни постановления за идентично нарушение, от друга страна не се твърди, а и не се
представят доказателства във връзка с тези констатации да са предприети действия за
ангажиране на отговорност. Ето защо съдът приема, че се касае за инцидентна проява и
според настоящия състав деянието е с изключително ниска степен на обществена опасност и
може да се квалифицира като маловажно. Касае се за нарушение, което значително се
различава от другите случаи на подобни нарушения, в които липсва попълване на
множество реквизити или дневен отчет въобще липсва. Ето защо съдът намира, че и
отправянето на предупреждение до санкционираното ЮЛ ще постигне целите на
генералната и специалната превенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 11 от ЗАНН при определяне на наказанието,
административно-наказващият орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В случая, ако наказващият орган бе съобразил тази законова разпоредба
правилно, се стига до извода, че в конкретния случая се касае за маловажен случай на
административно нарушение и съответно следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, като не се наложи наказание, а се предупреди нарушителят, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В атакуваното
НП въпросът за маловажността на нарушението е коментиран бланкетно и не са изложени
никакви конкретни мотиви защо се счита, че същото не покрива тези критерии. В
заключение съдът приема, че обществената опасност както на деянието, така и на дееца не
са завишени и се приемат за по-ниски спрямо типичните хипотези за такъв вид нарушения.
Съдът намира, че за постигане на преследваните в процеса цели достатъчно е отправянето на
предупреждение до жалбоподателя по реда на чл. 28 от ЗАНН, без да е необходимо
налагането на имуществена санкция. По тези съображения наказателното постановление
трябва да бъде отменено, като вместо това на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН
жалбоподателят бъде предупреден, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде наложена
имуществена санкция.
При този изход на делото право на разноски възниква за жалбоподателя, като се претендират
такива в размер на 400 лв. С оглед липсата на възражение от ответната страна в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
5
в размер на 400 лв.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на НАП,
което е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател
на оспореното наказателно постановление.
По отношение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на
спора същото се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.4 ЗАНН, Районен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 737965-F711544/14.11.2023 г., издадено
от Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, с което на основание чл.
108, ал. 1 от Закона за хазарта /ЗХ/ на "Е****** -Г********* със седалище и адрес на
управление гр.Благоевград, ул.“Крали М****, представлявано от Т. И. –управител е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 14, ал. 6 от
Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия
контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна
отчетност за видовете хазартни игри, като вместо това
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН "Е*******
със седалище и адрес на управление гр.Б*******, ул.“К*** М****, представлявано от Т.И. –
управител, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на решението,
за това друго нарушение ще му бъде наложена имуществена санкция.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН Национална агенция по приходите ДА
ЗАПЛАТИ на "Е********5 със седалище и адрес на управление гр.Б*******, ул.“К. М.,
представлявано от Т. И. –управител сумата в размер 400 лева (четиристотин лева),
представляваща направени в хода на съдебното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6