Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на тридесети юли две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3140 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
По делото е постъпила молба,
подадена от „Е. -ТТ“ ООД, с която се иска постановеното по делото решение да
бъде допълнено като съдът се произнесе по предявения от това дружество иск с
правна квалификация чл. 59 ЗЗД, по искането за присъждане на законна лихва,
както и по заявеното в процеса оспорване истинността на документи.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от молителя доводи,
намира следното:
Молбата за допълване на
решението е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 250 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Решението е непълно, когато с
него липсва формирана воля на съда по целия спорен предмет на делото. Предметът
на делото включва предявените искове, както и възраженията на ответника, по
които се формира сила на пресъдено нещо, а именно
възражението за прихващане и за подобрения. По тях съдът дължи произнасяне в диспозитива на съдебното решение и пропускът да стори това
може да се поправи по реда на чл. 250 ГПК.
В конкретния случай спорното
право така, както е очертано от ищеца в подадената искова молба, обхваща
произнасяне на съда по предявените искове, които при съобразяване на заявените
от ищеца правопораждащи факти и петитум
са следните: главен искове с правна квалификация чл. чл. 145 ТЗ за осъждане на Ж.О.Т.
да заплати на „Е. - ТТ“ ООД сума в размер на 102 500 лв., представляваща
частично заявена претенция от общата такава в размер на 500 000 лв. -
обезщетение за претърпени от „Е. -ТТ“ ООД имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи, причинени в резултат от неизпълнението от Ж.О.Т. на
задълженията му по осъществяване на управление на „Е. -ТТ“ ООД, които са
възникнали в качеството му на управител, както и сума в размер на 205 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от „Е. -ТТ“ ООД имуществени вреди,
изразяващи се в претърпени загуби, причинени в резултат от неизпълнението от Ж.О.Т.
на задълженията му по осъществяване на управление на „Е. -ТТ“ ООД, които са
възникнали в качеството му на управител, както и предявен при условията на
евентуалност с иска за присъждане на претендираната
сума от 205 000 лв. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за осъждане на Ж.О.Т. да заплати на „Е. - ТТ“ ООД сума в размер на 205
000 лв., представляваща такава, получена от ответника Ж.О.Т., без да е налице
правно основание за това, която подлежи на връщане.
С постановеното по делото решение от 29.04.2021
г., поправено с решение от 17.05.2021 г., съдът се е произнесъл с изричен диспозитив по основателността на главния иск и на евентуално
предявения иск, доколкото е счел, че процесуалното условие, при което е заявен,
е настъпило. В производството не е предявен трети обективно
съединен при условията на евентуалност иск, който ищецът счита, че е с правна
квалификация чл. 59 ЗЗД. Това е така, тъй като тази страна във връзка с дадени
й от съда указания е уточнила обстоятелствата, на които основава претенцията
си, която се твърди, че произтича от извъндоговорно
основание и при съобразяване на това уточнение следва да се заключи, че тези
факти се отнасят единствено до фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, каквато правна квалификация е дадена на
предявения при условията на евнтуалност иск. Ищецът
не е въвел различни правопораждащи твърдяното вземане
за неоснователно обогатяване факти, поради което и отделен иск по чл. 59 ЗЗД няма
предявен. Не може да се счете, че съдът е сезиран с отделен евентуален
осъдителен иск само при наличие на допълнително позоваване от ищеца на някоя
правна норма и искане претендираната сума да се
присъди въз основа на нея, а трябва да бъдат заявени правопораждащи
предявеното вземане факти, които се отличават от тези, на които тази страна
основава искането си за осъждане на ответника да го изпълни по предявения
главен спрямо него иск.
В исковата молба ищецът е
направил и искане за присъждане на законна лихва от датата на подаване на
исковата молба. Искането
за присъждането на законна лихва за периода след датата на предявяване на иска
до окончателно заплащане на дължимата сума, не представлява самостоятелен иск. Ето
защо и съдът се произнася по него в диспозитива на
съдебния акт само когато искът се уважи и когато самото искане е основателно.
Съдът не се произнася с отделен диспозитив по такова
искане в случаите на отхвърляне на главния иск, както и тогава, когато счете,
че такова не се дължи, тъй като не е поискано или е недопустимо, тъй като ще се
стигне до присъждане на лихва върху лихва. С оглед на това и доколкото в случая
предявените осъдителни искове са отхвърлени, то съдът изобщо не дължи
произнасяне в диспозитива на съдебното решение по искането
за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
С постановеното по делото решение съдът е разгледал и
всички събрани писмени доказателства, които е счел за относими
към предмета на спора, като той не е длъжен да разглежда тези, които счита за неотносими към предмета на делото, включително и да се
произнася по направеното оспорване на тяхната истинност, заявено от ищеца.
Предвид изложеното трябва да се
заключи, че не е налице пропуск на съда да формира воля по някаква част от
предмета на делото, поради което молбата за допълване по чл. 250 ГПК е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
Така
мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата,
подадена от „Е. -ТТ“ ООД за допълване на основание чл. 250 ГПК на решение от 29.04.2021
г., постановено по т.д. № 3140/ 2017
г. по описа на СГС, VI-17 състав,
поправено с решение от 17.05.2021 г., постановено
по т.д. № 3140/ 2017 г. по описа на
СГС, VI-17
състав.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: